4. Върховният проблем

[Ани]

ВЪРХОВНИЯТ ПРОБЛЕМ

„Отец ми работи и аз работя.“

Проблемът за върховната работа е поставен да се разреши още в древността. Всички посветени в миналото са знаели за тези проблем.

Какво се разбира под думата върховна работа? Христос много добре е разбрал този проблем и затова не се уплашите го наруши, не се спря, но каза: „Отец ми работи и аз работя.“

Същият проблем е поставен и пред ученика. Учителят работи и ученикът трябва да работи. По-благоприятно е разрешен въпросът с ученика, защото от него не се иска върховната работа на Отца, а спомагателната, разяснителната работа на Учителя. По-лесно е да се справиш с проблема Учителя, отколкото с проблема на Отца. Учителят идва като светлина, идва като виделина, като свобода, като любов, мъдрост и като истина.

Колко е достъпен Учителят. Колко лесно разрешава той великия върховен проблем за върховната работа на Отца, т. е. на Бога. Понеже ученикът разрешава проблема за върховната работа, то Учителят е онзи велик пазач на прага, който го въвежда във Върховната светиня. А да имаш кой да те въведе в Светинята, това е голяма благодат. Значи, проблемът се разрешава по благодат. Това е привилегия за ученика.

Защо е привилегия? Защото Учителят е дал жертвата, онази жертва, която ученикът трябваше да даде. Затова Христос каза: „Отивам аз, вие да бъдете свободни.“ Христос  даде жертвата и освободи учениците от големия проблем за живота и за жертвата.

Под думата живот се разбира голямата жертва. Кое е животът? Животът е проблема за жертвата. Затова навсякъде ще видите, че животът е в жертва. Онова което се жертва, то е животът. Онова което ви е мило, то е животът. Онова за което се страхувате, то е животът.

Какъв велик проблем е животът, какъв върховен проблем. Колкото по-организиран е животът, колкото е по-стабилизиран, колкото а по-хармонизиран, толкова и проблемът е по-върховен. Защо? Защото има да се даде голяма жертва, т. е. да се направи един бихме казали завой, т. е. да се трансформират сили, за да се разреши големия проблем за върховната, работа.

Този преход трябва да стене с ученика. Ние го нарекохме завой, защото за него ще има едни спомагателни сили, които ще го преведат из по-лесните пътища. То в същност не е завой, а подготвителна работа. Та когато се говори за подготвителна работа, за върховен проблем, ученикът трябва да разбира една върховна жертва. Той ще даде тази жертва, когато стане на нивото на Учителя.

Може ли ученикът да стигне нивото на Учителя? Този който се учи, този който се посвещава, той ще стигне до там. Ние казахме, че в живота съществува ученик и Учител. Следователно, ученикът е двойник на Учителя. Защо се жертва Учителят? За двойника. Кой е на изпитание? Кой са посвещава. Двойникът.

Ние поставяме този въпрос много съблазнително, но знаем, че ученикът няма да се страхува от това, че е двойник на Учителя и ще разреши върховния проблем, защото върховните неща са дадени за ученика.

Но може би някой от вас ще каже: „Нали сме в процес на подготовка?“ Има нещо, което се подготвя в ученика, но то не е двойника, защото двойникът е същина от Учителя.

Кое се подготвя в ученика? Неговият физически и астрален свят. Това са степени на развитие, но двойникът в ученика, онова свръхестественото, което е в унисон с върховните сили на Учителя или както се нарича божественото в ученика, се запазва от развитие.

Ние казваме двойник, защото нещата се развиват. Двойник значи двояко, два принципа, които имат върховен характер. Ако не бяха тия два принципа, не можеше и дума да става за някакво сътворение. Трябва да има сътворител и сътворение. Онова което търси, онова което се движи, онова което се организира, което се хармонизира, то е божественото в ученика. Следователно, проблемът за двойника е разрешен за ученика.

Ще кажете, че божественото е организирано, че то е абсолютно, защо има нужда от организация? Божественото трябва да организира двойника, т. е. чрез двойника да се организират всички други същества, които са слезли в материалния и в астралния свят.

Виждате, проблемът за двойника е много важен. Затова ученикът трябва да научи изкуството да оперира с двойника, т. е. да се излъчи в даден момент от своя двойник и да разреши въпроса в с по-висшите сфери. На физическия свят той няма тия възможности. За да коригира себе си на физическия свят, ученикът трябва да държи връзка с един върховен свят. Физическият свят е едно дадено за него. Той трябва да използува това дадено във всички направления. Има доста много възможности на физическия свят. Той е една доста голяма лаборатория, един доста голям естествоизпитателен институт. Всички неща се изпитват на физическия свят. То е едно изпитателно училище. Всички духове, който трябва да дадат върховна жертва, се изпращат на физическия свят. Ето защо, обръща се сериозно внимание на учениците, които са на физическия свят да разрешат този върховен проблем - проблема за божественото в него. Божественото е, което дава потика.

То е, което хармонизира, което организира. То е една безсмъртна същина. Затова се явява въпросът за материя и Дух. Материята е най-голямото съпротивление, а Духът е най-голямата възможност. Когато тази голяма възможност се въплъти в материята, тогава тя придобива безсмъртие, т. е. освобождава се от голямото съпротивление. Ще знаете, че в материалния свят са въплътени духове при голямо съпротивление. Но това не е случайно. Това е една закономерност. Това е в основата на сътворението. То е в основата на приливите на божественото. За да се прелее една духовна вълна, тя трябва да има къде да направи това. Трябва да има един съд, едно блюдо, трябва да има една планета или едно слънчево ядро.

Виждате каква голяма закономерност съществува в различните светове. Колко свободен трябва да бъде ученикът в това отношение. Той трябва да се освободи напълно от на вид гледани противоречия. Противоречията не са нищо друго освен съпротивление. Колкото съпротивлението е по-голямо, толкова и възможностите са по-големи. Защо е необходимо да има съпротивление там, където няма възможност? Съвсем не е необходимо. Възможностите дават и съпротивлението.

Кой е поставен при тия съпротивления? Ученикът. Той чувства приливите на това съпротивление, защото той именно разрешава върховния проблем за жертвата.

Ще кажете, че ученикът трябва да бъде по-свободен отколкото по-нисшите същества. По-нисшите същества се движат по един закон, а ученикът се движи по други закони.

Защо е тази разлика? Разликата е в степента на развитието, в посвещението, в раждането. Колкото повече съпротивления преобладават в ученика, толкова по-голям естествоизпитател е той. Той проучва, прониква всички естества. Той може да направи онази разлика между естеството на материята и естеството на Духа А това е много важно. Той трябва да познава същините на живота, защото животът е изблик на тия същини. Той ги характеризира като естество, като вещество, като същина. Изключим ли животът, изключва се и проблемът. Тогава ти си извън съзнателните процеси.

Колкото повече преобладават съзнателните процеси в ученика, толкова повече той разкрива детайлите, дълбочините на живота, защото сам той става въплъщение на мировия живот. А колкото повече се въплъщава мировия живот, толкова по-лесно той разрешава върховния проблем. Той трябва да се разреши, защото е свързан с върховната работа. Всичко в ученика трябва да има начална върховна система. Той не трябва да се изключва от тази закономерност. Върховната система е, която довежда ученика до състоянието да се чувства двойник на Божествения двойник на Началието.

Малко съблазнително е това, казахме, но ученикът не трябва да се плаши. За да може да разбере как се е провело сътворението в неговото начало, той трябва да бъде една база, един център. Как ще разбере сътворението, ако не е стъпил върху него кракът на Бога? Как ще разбере той необятността, организма на Бога.

Ние казваме организма на Бога, но това е проблем. Ученикът трябва да тълкува нещата. Този проблем е върховен. И понеже е върховен, необходимо е върховно разсъждение, върховно съзнание, върховен ум, върховно сърце.

За другите два принципа - Духът и душата няма да кажем, защото по произход те са върховни. Духът действа чрез ума, а душата чрез сърцето. Това са два полюса. Силата пък действа чрез волята. Следователно, явява се трети полюс. Главни са обаче двата. Волята е резултат. Тия две начала са подчертани навсякъде и не е трудно да ги отгатне ученикът. Не е трудно да разреши проблема за върховната работа.

Как ще стане това? То е вече станало, то съществува от сътворението, защото ученикът е излязъл от центъра и се е проявил като двойник. Навсякъде той съществува като двойник. Можеш да го намериш навсякъде. Той не може да се скрие, понеже между двойника и Центъра има една специфична връзка. Тази именно връзка е наречена душа. А на физическия свят се казва живот. В духовния свят е душа, а на физическия свят е живот - два полюса, две същини, които имат нещо общо. Душата се занимава с проблема за живота. Това е нейното желание, т. е. нейната върховна работа.

Виждате, че и душата е заангажирана с върховна работа. И Духът е заангажиран с върховна работа. Той обезсмъртява същините в душата, т. е. въплъщава своите същини в душата. Колкото повече същини на Духа са въплътени в душата, толкова повече тя се освобождава от голямото задължение да прояви същините на Първичното. Тя провежда живота в сътворението и е заангажирана, отговорна. Чрез Духа и главния лост - волята, тя провежда силите на сътворението.

Кой е центъра на тия сили? Духът. Той въплъщава силите в душата и провежда сътворението.

Върховно е сътворението на Духа. Върховно действие са силите на Духа чрез душата. Върховни са силите на душата по отношение живота. Следователно, ученикът трябва да гледа и нещата от висотата на върховното. Колкото повече въплъщава върховния стимул в себе си, толкова повече той се обезсмъртява.

Ние говорим сега на онзи двойник, на онази душа, която подържа огъня на живота. Никой не може да обясни как е започнал животът. Официалната наука казва благодарение на : функцията на кръвта, но нека тя си помисли за първия стимул, за първия вариант на живота. Лесно е, когато имаш даденото. Имаш дадено сърце, имаш силите на организма, кръвта, нервите, клетките. Така е лесно да се обяснят нещата, лесно е да се обяснят процесите на движението. Но от къде дойде всичко това? Къде е тяхното начало? Ученикът знае, че началото е от първичните организми на Духа. Бог е въплътен в своя Дух като живи първични организми, затова се казва: „Бог е живот, Бог е любов, Бог е Дух, Бог е истина и т. н.“ Следователно, първичните организми на Духа са въплътения Бог.

Дали ще се съгласят с това големите педагози по окултните или по духовните науки, това е друг въпрос. Ние разглеждаме върховния проблем за живота, за душата и за Духа и изнасяме тия първичните истини, за да можем да освобождаваме ученика от нисшите светове.

Впрочем, ние няма да го освободим, а ще го посветим. А той, когато научи изкуството да се излъчва, сам ще се освободи. С насилие нямаме право да освобождаваме ученика. Чрез закономерността той сам ще се освободи. Ще стане голям математик, ще знае как настъпва неговия преход. Преходите са много важни. Да минеш през най-грубия свят, после през растителния, през животинския, през човешкия свят и да навлезеш в ангелския свят, за това се иска голямо изкуство, върховно изкуство.

Дано бъдем разбрани. Ние нахвърляме известни проблеми, които са най-отвлечени за настоящето осъзнаване на ученика, но има една същина в него казахме, която ще ни разбере. Тя знае за тия проблеми. Затова ние идваме като подкрепа, като стимул, като композитори. Ние искаме да композираме всички ония сили, които са въплътен живот в ученика. Когато се завърши тази композиция, ученикът ще бъде един важен тон, един плътен, изчерпателен, пълен тон в миросъзданието. Висшите светове са едни висши композиции, са една велика хармония - дело на проникващите се сили на Божествения дух. Ако няма проникване, няма нито тон, нито цвят, нито хармония. Благодарение на това проникване, на тия приливи идва като резултат великото сътворение, което подготвя съзнанието на ученика. Ако има нещо занимателно, ако има нещо, което да удовлетвори стремежите, поривите на душата и на духа, то е великата хармония, в която да се втопи.

Кога ще стане това? Когато въплъти в себе си чувството слух. То е едно чувство от по-висшите сфери. Ангелите са въплъщение на слух. Затова се казва, че те са същества на хармонията в сферите. Ученикът се подготвя да развие това чувство, защото духовните органи са толкова тихи, толкова хармонични, че тяхната хармония се явява като някаква дълбока, всестранна тишина.

За да можеш да възприемаш трептенията на тази тишина, трябва да имаш върховно развит слух. Затова ние поддържаме проблема за върховното. Ученикът трябва вече да се вглъбява, да се съсредоточава, да се вдълбочава в най-изтънчените вариации, които могат да бъдат чути чрез слуха. Ето защо ученикът трябва да свикне с хармонията, с тишината, която идва от висшите сфери. Ученикът иска да чуе един ангелски хор, една ангелска композиция или една ария, но той ще чуе тия неща само когато има най-изтънчения, най-хармоничния слух.

„Как да имаме такъв слух?“ Да, вечният въпрос. Ученикът трябва да свикне да живее в хармонията, да не се подава на гръмогласните събития или влияния.

Ще кажете, че трябва да живеете в някой по-висш свят. За това именно се подготвя ученикът - да се отлъчва от време на време от този свят и да живее в по-висш свят. Единственият свят който е най-близо до ученика и с който може да бъде в контакт чрез своите съвършени способности, това е ангелският свят. Имало е случаи, когато посветени са слушали отзвуци от. приливите на този свят. Мойсей например е чул гласа на Бога. А Христос не само е чул, но е разговарял с боговете. И ученикът трябва да прави опити да се излъчва от този свят и да влиза въз връзка с висшите вариации на божествения свят.

Това е една върховна подготовка. Ако трябва ученикът да се готви за нещо, то то е в това направление. Всичко друго пада. Той знае за другото, опитал го е, а сега му предстои една върховна работа. Всичко в него трябва така да се съчетае, така да се хармонизира, че да даде тон на върховното. Да няма колебание, но да бъде той логичен, хармоничен, светлинен.

Ние много сме говорили по тия въпроси. Философията на Бялото братство е подчертала това навсякъде, но ние сега ги подчертаваме по-специално, по-специфично, защото ученикът се готви за една специална върховна работа.

Върховната работа е първичната същина, т. е. ученикът трябва да борави с първичните същини - да ги провежда като процеси, като творчество, като музика, като наука и т. н. Колкото повече се съсредоточава във върховния проблем, толкова повече той познава нещата. Всяко явление му е сродно, защото той е във всички явления. Така е разбирал Христос, когато е казал: „Отец ми работи и аз работя.“ И ученикът ще трябва да каже: „Във всички върховни явления съм и аз.“

Най-същественото за ученика е да чуе гласа на Бога чрез Духа. Духът ще изяви божествения глас, защото Бог се е въплътил в Духа.

Както виждате и Божият дух е две същини. Духът е едната същина и разумното в него е другата същина. Затова се казва разумен Дух. Разумното в Духа това е присъствието на Бога, а Духът е силата, т. е. съчетание на сила и разум.

Същото съчетание се иска и от ученика - да бъде той силен и разумен. Нали нещата са подобни. И ученикът трябва да бъде подобен. Той владее силата, владее и разума, т. е. силата се въплъщава в разума. Ако силата не е въплътена в разума, тя събаря, унищожава, отвлича. А щом има разумност, силата твори, създава. Вашата сила това е вашият живот. Колкото повече въплътите такава сила в себе си, толкова по-разумен става вашият живот, т. е. става едно разумно начало.

Поддържайте импулса на това разумно начало, за да имате един богат, всестранен живот, един върховен живот. Това са върховни методи, за да може ученикът да се създаде като едно пълно въплъщение на Божия дух. Да се въплъти ученикът в Божия дух, така както Бог се е въплътил в него, това е една историческа работа.

Трябва да станете подобни. Трябва да станете едно върховно въплъщение, едно върховно присъствие. Колкото повече ученикът схваща и разкрива този проблем, толкова повече се освобождава от силите, в които не е въплътена разумността. Освобождение трябва, а не както религиозните разбират - спасение или прощение на греховете. Ние боравим с висшите върховни принципи, боравим с върховния свят, с върховната наука, с върховните свръхестествени сили. Духът се докосва вече до вас като едно божествено въплъщение. Разкрийте се за него. Отворете се за това новораждане във вас.

Но как да стане това? Ще стане. Бъдете по-замислени за това. Мисълта у вас трябва да има творческа дейност. Вашата мисъл трябва да бъде двойник на вашия живот, да бъде богат двойник, богато въплъщение. Когато вашата мисъл се въплъти в живота, той става върховен. Тогава ученикът става подвижен, силен. Той е тук и там. Той е навсякъде. Той обхожда необятността както слънчевите лъчи. Цялата необятност е негова сфера и лесно може да намери център, т. е. да открие Бога. Той ще го види като едно абсолютно върховно въплъщение в Духа. Той навсякъде ще види това присъствие.

Ето какво ясновидство трябва на ученика. Не да вижда физически или астрални форми, но да вижда безсмъртните същини на Бога в Духа, защото Бог се е проявил като Дух. Сега имате най-добрите условия. Небето ви е чисто. Не е заоблачено. Ползвайте се от слънцето. Възприемайте депешите, които ви изпраща то. Не очаквайте нещо специално. Мнозина са очаквали и нищо не са работили. Казвали са: „Господ е силен. Защо от един път не направи всичко?“ Не, Господ ви казва да се включите в общия план на неговото творчество, т. е. да го намерите като въплъщение в неговия Дух. Духът се е проявил в цялата природа, във всички явления. Лесно ще го откриете. Нали сте тръгнали да търсите Бога. Не че той е загубен някъде или е скрит, но не сте свикнали да Го виждате. Ако ви се изяви, може би ще се повредят очите ви или мисълта ви, защото Господ е огън. И понеже е огън, той идва при вас като лека топлинка. И колкото повече се приближавате към него, толкова повече ще ви сгорещи. Ще чувствате неговата топлина най-напред като запалена свещ, после като електрическа лампа и най-после като слънчево ядро. Вие знаете как се е явил той на Мойсея. И това място е свято. Затова е казано никой да не стъпва там.

И тъй, вие сега се движите към святото място на Бога. Ще търсите това място в неговия Дух. Той е ресора на живота. Обогатявайте се с повече мъдрост, съзерцавайте нещата, правете опити. Останал сам в своята стая, съсредоточи се, направи опит да хармонизираш мисълта си с най-разумните явления във вселената. Така ще си създадете новите органи. Вие още нямате духовни органи. Те тепърва се зараждат във вас. Трябва да минете през ангелския свят. Това е Върховната школа. Нарекохме я такава, за да бъде по образец на ангелската школа.

Бъдете отлични школници. Всичко да бъде за вас наука, всичко да бъде научно доказано, опитано, зарегистриране. Да няма у вас нищо излишно, защото няма излишни неща. Може да има някои отрицания, нещо несъвършеното, но то не е излишно. И най-големите процеси не са излишни. Само ученикът е, който може разумно да оправдава нещата. Всички останали вечно ще критикуват и ще влизат в разрез със закона на съдбата. Всеки закон е сила. Човек не трябва да се бори със силата, но да я въплъщава в себе си. Като мине през него, тя ще се трансформира в нещо величествено, понеже е сила.

Използувайте силите в природата - в смисъл да ги хармонизирате в себе си. Колкото повече сила хармонизирате, толкова повече се увеличава и вашата сила, толкова повече ставате важни фактори. Само силните ще се посветят. Слабите ще отпаднат - в смисъл, ще закъснеят.

Казано е от идеолозите на Бялото братство, че сега е ликвидационен чек. Вие се намирате на такъв стадий на развитие, че трябва да ликвидирате с някои свои състояния.

Какви състояния? Състояние на статичност, на инертност, на неподвижност. Трябва да се ликвидира с тях, т. е. да се оживят, да се одухотворят. А това ще направите с приливите на Божия дух. Сърцето ви, умът ви трябва да станат вече ядра на Божия дух. Трябва да станете една ядрена система, една духовия ядрена система, защото само чрез системата на Духа ще откриете истината. Чрез материята не можете да я откриете. Материята е слизане надолу. Но това не значи, че материята е начало. Ученикът трябва да бъде толкова прозрачен, че да вижда присъствието на Духа в материята. Жертвата на Духа това е присъствието му в материята. Следователно и Духът изживява тия състояния на жертва. И вие като дух изживявате жертвата в материята.

Когато така разсъждавате, вие ще видите организиран духовния свят, защото и вие се готвите да се представите като организиран духовен свят. Ще бъдете на физическия свят, но ще живеете в духовния свят, ще мислите като съществата в духовния свят. Материалният свят ще бъде за вас свят на занимание, свят на откритие, така както естествоизпитателите откриват присъствието на живота в материята. Животът присъства навсякъде. Няма явление, няма вещество без присъствие на живот. Това е вечното - зависи от формата, съдържанието и образа. Колкото повече животът е въплъщение на Божия дух, толкова повече той променя своята форма, своя образ и става едно върховно подобие. А това е целта на ученика - да стигне до състоянието върховно подобие. Той трябва да изхвърли от себе си мислите, които могат да го подценят или обезличат. Те са наследство от материалния свят.

Трябват светила. Прииждат слънчеви същества. Трябват светила, които да ги открият.

Ще кажете, че слънчевите същества са светли. Те са толкова скрити, толкова тайнствени, толкова нежни, че не могат да се видят с обикновеното око. Ученикът трябва да има доста интензивна светлина, за да може да ги открие и да се хармонизира с тях. Те идват като някакви лъчи, но той няма представа какви са тия лъчи. Той влиза в контакт с тях, но не може да чуе шепотът или силата, и трептението им.

Виждате каква голяма е разликата между материята и духовния свят. Съществата на слънцето са по произход духовен свят. А сега, нека Духът бъде утрото за вас, нека бъде деня за вас, нека бъде месеца, годината, нека бъде вечността за вас, защото ученикът трябва да обхване със своя мироглед пределите на вечността или на необятността.

Каква голяма задача ви предстои. Ако кажете това на един обикновен човек, той ще ви сметне за малко неуравновесени. Но ние прилагаме една върховна идея. Тя може да бъде разбрана само от посветените, тия, които са безсмъртни. Ученикът трябва да достигне онова безсмъртие, както разказват, че на Олимп са присъствали смъртни и безсмъртни богини и богове.

И тъй, пожелаваме ви да бъдете приятели, братя, съученици с безсмъртните. Нека те събуждат у вас импулс за едно прониквало присъствие.

Бъдете присъствие, за да можете да откривате какви са проектите на божиите синове и да вземате участие във върховната работа. Оставете другите работи други да ги извършат. Има много кандидати за тях, а вие посветете себе си във върховната работа.

Варна, 7, 11, 1960 год.