Предговор

[Ани]

Предговор.

Слухове, няколко книги и една комедия, писани с цел да разкрият делата на един лѫжеучител, някой си Дѫнов, ни заинтересуваха. Нам, хората на двадесетия век, на парата, аеропланите и електричеството, ни се видя странно, че има човек, който може сериозно да претендира да вѫзстановява времената на пророците, нещо по-вече — да се изявява като Христос, да води хората по планините, да образува дружества някакви, да говори и вербува партизани на свойте тѫй неуместни за времето си иден на свѫрхидеализм всред общество, което като че ли е останало всецело с един само идеал — пари, по-вече пари и удоволствия. Няколкото беседи, които посетихме в слупената кѫщица на улица Опѫлченска, а по-после в един салон в града и трите тома печатни негови беседи, ни накараха да разровим Евангелието за да проверим думите му, а сѫщо и да прочетем някои и други книги вѫрху християнството.

Впечатленията си, писани на бѫрзо, предаваме в следните страници. Те не могат да имат претенций за нящо систематическо. В тях сѫ само нахвѫрляни идеите, които се зародиха, когато миналото от преди две хиляди години, оживяно от едно чисто сѫрдце и плавна реч, се изправи пред нас и ни олесни да разберем сѫщинската стойност на сегашното.

Ако тая книга помогне поне на един да мине по сѫщня пѫт, ний ще смятаме че е постигнала задачата си.

10 Октомври 922.