Jump to content

Recommended Posts

 

ОГЪНЯТ НА ДУХА

Като възможност ученикът трябва да има двигател, при който да преведе системата като начало. Докато ученикът не се добере до началата на нещата, той вечно ще бъде в неизвестност и вечно ще пита, що е животът. Не е лесно да разгадава някои проблеми, но ако няма постижения, той ще попада под известни съблазни и може би някой ден ще каже: „Всички усилия употребих, но не можах да достигна до ония предели, за които се говори в свещените книги, че те са реалността на нещата.“ Ето защо, ученикът трябва да притежава един двигателен елемент. Този двигателен елемент е огъня. Всички проявления във вселената са огнени двигатели. Цялата вселена е огнен двигател. Всички същества по планетите или по слънчевите ядра са огнени двигатели. Много характерен е огънят по отношение божествения дух.

Но може би ще се зададе въпроса: „Духът ли е начало или огънят?“ Духът е проявил един себичен елемент. Този елемент е огъня. Трябва двигател. Двигателят на Духа е именно огъня.

Ще кажете, че огънят изгаря, унищожава и т. н. Не, огънят на Духа е вечен импулс, вечен прилив, вечна светкавица, вечна искра, вечно прозрение, вечно посвещение. Затова, когато ученикът иска да завладее един от съществените елементи във вселената, той трябва ясно да определи кой е елемента на огъня.

Ще кажете, че всички елементи произхождат от огъня. Вярно е, че в началото на всеки двигател е огънят. Тогава, що е огънят? Огънят е едно стълкновение, което е произвело известие ефект.

Но, защо дойде огънят? Защо трябваше това стълкновение да произведе такъв голям двигател? Двигателят на огъня е разума на Бога. Нали и Бог има свои специфични способности. Една от тези специфични възможности на разума е огъня. Божественият разум се е проявил като начало на вечно сътворение.

Ние не говорим за едно сътворение. Ние застъпваме многото сътворения. Бог не е престанал да сътворява. Затова неговият разум е необятен. Ако ученикът един ден се домогне до тази способност - божественият разум, той ще говори по божествено, ще мисли по божествено, ще работи по божествено, ще се движи по божествено.

Огненият разум на Бога е такъв двигател, че всички същества са в загадка. Те не могат да открият неговото начало. Не могат още да усвоят неговото движение Не могат да се доберат до неговата реалност.

Двигателят на огъня е начало на всяка планета, начало на всяко слънчево ядро. Навсякъде прозират действащите сили на двигателя на огъня. И когато поставяме въпроса за огъня на живота, то е да не бъде ученикът чужд за него, но да му бъде понятно как е протекъл животът. Животът е атрибут на огъня.

Но ще кажете: „Нали животът е комплекс на духовни сили, на душевни, на умствени сили, на сърдечни сили и т. н.“ Да, трябва да има едно огниво, което да произвежда огъня, искрата.

Кое е огнивото на живота? Огънят, който се е създал при движението на Духа. Това огниво е попаднало в стълкновение с неосъществимите мисли, с неосъществимите задачи на творческия Дух и се е създала искрата.

Виждате, че и творческият Дух в началото и имал едно голямо съпротивление. Затова е трябвало един двигател. При това съпротивление е произлязла искрата и е започнало творчеството. В началото Духът е бил и в статическо състояние на проявление.

Кой Дух? Духът на творчеството, който е започнал, който е начало. Бог е искал чрез Духа на творчеството да опита всички свои възможности и е стигнал до голямо изчерпване.

Но дали всичко е изчерпано от Бога? Не всичко е изчерпано. Има тайнствени сили, които още не са попаднали на двигателя на огъня. Има сили, които огънят още не може да преобрази и не може да създаде искра. Това е именно онова необятно, онова тайнствено, онова неоткрито.

Ще може ли и трябва ли да се открие то? Който търси, ще го открие. Който не търси, няма да го открие.

Ще се даде ли на съществата да го открият? Има същества, които са излезли в началото заедно с Духа на творчеството и те ще го открият. Но има същества, които са започнали с искрата, т. е. с огъня, т. е. има същества, които са произлезли от съпротивлението. И тук именно е борбата. Има безсмъртни същества, има и смъртни същества. Безсмъртното ще създаде искрата в смъртното и когато смъртното се одухотвори, и то ще започне процеса на творчеството. Следователно, всички залежи в миросъзданието ще бъдат въведени в Духа, в двигателя на огненото творчество.

Казваме огнено творчество, защото се образува искра. Навсякъде е проявена тази искра. Проявена е и в минералния свят, проявена е и в растителния свят, и в животинския свят, и в човешкия свят, и в ангелския свят, и т. н.

Кое е важно сега за ученика? Да започне да произвежда искра. Кога? Когато е в стълкновение с творческия Дух. Щом може да произведе искра, той ще наследи способностите, вложени в творческия Дух.

Но ще се възрази: „Нали ни казахте, че те не са проявени?“ Ученикът има работа с непроявеното. Той трябва да го прояви. Какво ще прояви? Ще прояви силите на творчеството. Ония девствени сили, които са запазени, които са непроявени, са все сили на Духа на творчеството. Ученикът влиза сега в контакт с тия сили и често пъти е в противоречие. Но огненият двигател ще систематизира цялото умопостроение в ученика. Ученикът трябва да има така построен ум, че да може напълно да се въплъти в божествения разум. Всички други способности лесно се овладяват, но божественият разум мъчно се овладява. Докато дойде в контакт с непроявения Дух, е доста много трудно.

Да бъдат е в контакт с творческия непроявен Дух, това е най-големия актив на силните, на посветените духове. Това е най-големия възглас, най-голямото събитие за тях.

Може би това ще се види много отвлечено за ученика, но все пак му се напомня за една отвлечена, за една скрита страна у Бога.

Защо е скрита? Защото не е още напълно проявена. Тази скрита страна е творческия фактор. Когато ученикът придобие това изкуство да бъде във връзка с тази същина, тогава ще се прояви двигателната искра и в него ще настане едно просветление. В даден момент той ще просветне. Той може дълго време да се приготовлява, но тя ще се прояви в него както електрическата лампа - движиш ключа и тя светва.

Това велико божествено съзнание трябва да светне в ученика. Трябва лампата да е построена, за да светне. И изкуството с което се запознава ученикът е да се вземе от творческия Дух и да се приготви тази свещ или тази електрическа лампа.

Далече ли е от ученика този творчески, непроявен Дух? Той ходи по него. Той представлява планинска верига, голям планински връх, представлява масивна скала, необятни пространни полета, необятни пътища, т. е. едни неизявени възможности. Те са, както когато скъпоценните метали са заровени в земята и за да се ползва човек от тях, трябва да ги открие.

Тепърва ученикът ще се заеме с тази същина на Бога. Тепърва той ще открие всичките възможности, които се крият в непроявения творчески Дух. Творческият Дух има две същини-проявена и непроявена. Проявената същина това е светлината. Непроявената същина е сянката, тъмнината. Проявеното е знанието, непроявеното е незнанието.

Тогава, каква е задачата, какъв е замисълът на Божествения дух? Замисълът на Божествения дух е да проникне, да се въплъти в недрата на творческия Дух.

Защо Бог се е проявил като проявен и като непроявен творчески Дух? Такава е неговата същина - проявено и непроявено. Едното е проявена творческа система, а другото е непроявена творческа система.

Какво ще ползва това ученикът? Той ще се ползва богато от проявената творческа система, а непроявената творческа система ще бъде вечна загадка за него.

Това са отвлечени области. Отвлечени са, защото ученикът още не може да наследи божественият разум. Цялата тайна се крие в божествения разум. Той се проявява като едно абсолютно мирово съзнание.

Има ли нужда Бог да осъзнава нещата? Не е ли той абсолютен? Защо е необходимо да има някакво съзнание? Божественото съзнание е всемирен разум.

Кое е на по-висока степен? Съзнанието или разумът? Съзнанието говори за разума. Разумът инсталира сложните вариации на съзнанието.

Когато засягаме тази област, ние искаме да пробудим същините, които не са проявени в ученика. Тия същини са от произхода на божествения разум. Когато тия същини влязат в съприкосновение с творческия Дух, ще се роди онова желание, онзи стремеж да се осъзнаят творческите процеси. Осъзнаят ли се творческите процеси, ще се прояви и съзнанието. А едно проявено съзнание подразбира комплекс, същини, въплъщение на божествения разум.

И тъй, разумът, това е най-голямата свещ, най-голямата лампа, най-голямото слънчево ядро или най-голямата система у Бога. Бог се е проявил като система на разум. Навсякъде в битието, във вселената ще видите божествения разум. Много още векове може би ще се чудите каква е тази необятност от разум. Но това е красивото в ученика, че той може вече да обясни защо някои явления в природата са статични, а други са подвижни, светлинни, огнени. Той трябва да знае за тия две страни - за проявения творчески Дух и за непроявения творчески Дух. Всичко е в система на проява, но не още всичко е проявено. Така е и с ученика. Всичко е в система да се прояви, но има страни, които още не са проявени. Разумът в него например е още слабо застъпен. Сега започват да се координират едвам силите на съзнанието, но разумът още не е проявен. Изкуството на ученика е сега да се добере до системата на разума. Има ли разум, ученикът може да размишлява за всички явления във вселената. Разумът е огнения двигател в него. Този огнен двигател е необходим.

Какво общо има огънят с разума? Огненият двигател е замисъла, е промисъла на разума. Ако има нещо, което специално е занимавало божествената същина, то то е проявата на неговия разум. Там където се е проявил божествения разум, се е образувала искрата, която е запалила огнения двигател, т. е. започнало е сътворението.

За да не би ученикът да се намери в неизвестност, той трябва да влезе в зоната на огненото творчество. А за това трябва да има огнена душа, душа която да се ръководи от искрата на божествения разум.

Лесно могат да се осъзнаят нещата, когато има разум. Само със съзнанието мъчно можеш да ги откриеш. Ти можеш да осъзнаваш някои прояви, но ти не знаеш началото, замисъла на тия прояви. А разумът знае. Разумът това е божествения ум. Съзнанието е божественото сърце, а умът е божествения разум. Следователно, разумът ще канализира енергиите на сърцето. Затова ученикът трябва да се стреми да ходи по върховете на разума. Това са най-прекрасните върхове, най-прекрасните планини, най-прекрасните масиви, най-прекрасната необятност за неговия дух.

Колкото повече се занимава с историята на божествения разум, толкова повече той осъзнава всичко около себе си. Значи, огнивото за съзнанието е разума. Трябва да има кой да произведе светлина, за да могат да се осъзнаят нещата. Разумът произвежда светлината за съзнанието. Разумът е първичното, а съзнанието е процес. Към разума няма какво да се прибави, но към съзнанието много неща могат да се прибавят. Към Божествения Дух няма какво да се прибави, но към творческия Дух има какво да се прибави.

Застъпваме тази система, за да може ученикът по-специфично, по-вътрешно да се подготви да я възприеме. Лесно тя не се възприема. Не можеш да възприемеш една максима или една хипотеза, че съществува творчески непроявен Дух. Ученикът е в стълкновение с творческия проявен Дух. С непроявения творчески Дух той не е в стълкновение. Той трябва да го търси. Има нещо в живота, което трябва да се търси. Има нещо в живота, което е скрито. Голяма и необятна е съкровищницата на Бога. Трябва да отидеш в нея и да търсиш.

Какво ще търсиш? Двигателят на непроявения творчески Дух. Трябват нови елементи като фактори, като проява. Имате вече проявените елементи. Вложил ги е Бог в своята съкровищница, за да може във вечни векове да подържа своето творчество.

Какви големи запаси. Това е тайната у Бога. Да има в него много скрити, непроявени заложби, това е силното, това е голямото, това е необятното у Бога. Лесно е да обогатиш съзнанието си и да запалиш свещта, но мъчно е да проумееш нещата там, където няма светлина. Ученикът ще дойде в стълкновение с известни сили, с известни състояния, където няма светлина. Той е минал такива състояния. Но ще дойдат още по-големи стълкновения. Посредством своя разум той трябва да открие искрата, за да може да си служи, когато разрешава тия тайни.

Има много тайни пред ученика. Не всичко е проявено за него. Той още не знае историята на това, което е проявено, та как ще знае за непроявеното?

Но ще кажете: „Защо ни е непроявеното? Достатъчно е за нас да можем да се ползваме от проявеното.“ Ученикът няма право да се ползва. Никое същество няма право да се ползва. Всяко посветено същество има за задача да се запознае със света на творческия непроявен Дух. Бог му е поставил това като една свещена, като една велика задача. Там, при скрития Бог ученикът ще отида да търси истината, а не да казва, че не може да се справи с някакви противоречия. Говори се сега за някакво тайнствено, което е проявено. А то вече не е тайнствено. Тайнственото е скрито. То съдържа творчески елемент и ученикът ще трябва да го изяви.

Как ще го изяви? Ще го изяви чрез своя разум. Тогава лесно може да се осъзнае. Лесно се осъзнават нещата, но мъчно се проумяват.

Когато застъпваме този въпрос, да не каже ученикът, че го отклоняваме от неговия мироглед? Вярно е, вие имате едни мирогледи, които строго пазите и държите за тях. Ето къде е ограничението. Да освободиш творческия Дух, това е една голяма задача. Творческият Дух не е напълно проявен. Има още много скрити заложби, които трябва да се проявят както на физическия свят, така и в другите светове. Атомите, електричеството, светлинните лъчи, това са все открития. Но колко още много неща са скрити и човешкият дух трябва да ги открие.

Защо трябва да направи човешкият дух? Защо да не го направи? Нали той е в унисон с великата работа на Божествения дух? И когато говорим за великата работа, то е да може да отиде ученикът да работи в тайнственото, в незнайното, в скритото. Да няма вече за него скрити неща. Не че той ще изчерпи всичко. Когато някога се изкачи на най-високото място, той ще обхване повече място, повече необятност. Тогава ще се разреши въпроса дали могат да се изчерпят всичките възможности у Бога. Колкото повече огънят се разгаря, толкова повече пространство се осветява. Затова животът на ученика трябва да бъде голям огън, който да осветява повече пространство.

Ние застъпваме въпроса за непреривното, защото ученикът идва до такъв стадий на развитие, когато ще трябва по-смело да стъпи в тайнственото. Колкото повече навлиза в тайнственото, толкова повече в него се развиват вътрешните усети, вътрешните чувства, вътрешните способности и става вече огнен живот. А огненият живот е вселенски живот. Той е живот на вселената, живот на планетите, живот на слънчевите ядра. Едно слънчево ядро свети, но не гори. Няма елементи в него, които да горят. И животът на ученика трябва да стане огън, който да свети, но да не гори. Два процеса са: огън който гори и огън който свети. Това са две начала: проявеното и непроявеното.

Кое е непроявеното в ученика? Непроявеното е огъня, който гори, а проявеното е огъня, който свети. Огънят който свети открива огъня който гори.

Защо е така? За да свети, нали трябва да гори? Нищо не гори в слънчевите ядра. Слънчевите ядра светят, без да горят. Ученикът трябва да се освободи от огъня, който гори. Той трябва да го прояви като светлина.

Когато се говори за огнен живот, това е живот, който тепърва ще се прояви като светлина. Животът на ученика трябва да се прояви като светлина. Светлината изхожда от разума, а огънят от чувствата. Казват за човека, че има огнени чувства. Огнените чувства имат общо със съзнанието. То специално се занимава с огнените чувства, а разумът - със светлинните прояви.

Имайте не като правило, защото правилата са ограничение, а като светлинен полет да се доберете до тия тайнствени области или до тия тайнствени системи на Божествения дух.

Кой знае за тях? Знае само разумът. Затова се препоръчва на ученика да започне да работи с разума. Само тогава неговата работа ще бъде девствена, велика работа. Великите неща са разумни неща. Великите явления са разумни явления.

С това ние не искаме да подценим съзнанието. Напротив , съзнанието трябва да бъде като помощник на разума. Какво по-хубаво от това да имате едно разумно съзнание. Съзнанието може така да се обогати, че да се прояви като разум. А колко е необходим разумът за ученика, защото той е в процес на осъзнаване. Трябва да има някой, който да помогне на съзнанието. Разумът е, който ще му помогне. Една първична способност у Бога това е разумното проявление. Колкото повече разумът се въплъщава в ученика, толкова по-лесно той разбира Бога. Той знае вече за неговото величие, за неговата големина, за неговата способност, за неговата необятност и вечност. Той знае вече каква сила е. А щом знае, той е разумен. Разумът дава знанието. Трябва да знаеш, за да не се съмняваш. Трябва да знаеш, за да влезеш в хармония с творческите сили.

Колко много творчески сили има, които трябва да бъдат във връзка с дейността на ученика. Всички планетни сили, всички слънчеви сили трябва да бъдат в хармония с дейността на ученика. Той трябва да ги хармонизира в своето съзнание.

Кой ще ги хармонизира или кой ще ги систематизира? Разумът. Където и да ходи, каквото и да предприема, каквото и да мисли, трябва винаги да преобладава разумът, т. е. да присъства Бог, да работи ученикът с ума господен. Само умът господен може да запознае ученика с всички възможности, способности и деятелности на Бога.

Целта е как ученикът да се научи да мисли за Бога. Той още няма права мисъл. Той мисли още ограничено за Бога. Той все още си представя Бога така, както старите баби - старец с дълга бяла брада, стои на небето и от там командува.

Какво може да работи един стар Господ? Господ не е стар. Старостта е изключена у Бога. Това е едно криво разбиране на нещата. Ще си представите Бога като един юноша, жизнен, силен, светлинен, слънчев. Ученикът трябва да се освободи от старите форми. Духът никога не остарява. Не трябва да му се дават стари форми. Това е заблуждение.

Но ще възразите може би: „За да можем да направим в достояние личността на Бога, трябва да го представим като стар баща.“ Е, добре, но какво става със стария баща? Умира. А Бог никога не умира. Бог никога не се е раждал, за да умре. Затова е казано: „Материалистът страда от безверие, а религиозният - от суеверие.“ Ученикът трябва да изключи и безверието, и суеверието.

Тогава какво остава? Разумът. По пътя на разума по-лесно ще се дойде до състоянието на съзнанието, защото съзнанието представлява разума на физическия свят. Физическият свят е представен от съзнанието. Тия всички процеси се осъзнават. Духовният и божественият свят пък се представят от разума.

Като знаете тия неща, бъдете напълно свободни. Не се плашете, че ще сгрешите и ще влезете в някаква незнайна област. Ако има нещо незнайно, нещо отвлечено, това е състоянието, в което сега се намирате. А трябва да излезете от тия области. Те вече не ви трябват. Влезте в свещената светлина на ума. От огнен представител да се превърне животът ви на светлинна система.

Когато ученикът разреши въпроса с разума, той ще се справи с всичките светове. Нещата на физическия свят са материални. И добре е, че са такива. Ако не бяха материални, ученикът нямаше къде да стъпи и да се почувства като свят. Казва той: „Като напусна физическото тяло, къде ще отида и какво ще правя? Дали ще ме посрещне там някой? Дали ще ме въведе? Дали условията ще бъдат благоприятни?“ Значи, смъртта е една неизвестност. Тя попада в непроявения творчески Дух. А ученикът трябва да знае какво ще бъде утре с него. А ще знае само тогава, когато работи със силите на разума. Разумът всичко ще му напомни.

А как да разбираме божествения ум? Божественият ум е, който прониква навсякъде. Той е връзката във всемирната хармония.

Но нали Божественият дух е връзката? Божественият дух е силата, а божественият разум е, който хармонизира силите. Значи, божественият ум е самата хармония, т. е. той е отзвука на хармонията. Той е проникването на хармонията. Навсякъде е подчертано проникването на Божия ум. И понеже е подчертан божественият ум, подчертан е и разумът. Това е едно специално начало. У Бога има много начала.

Ще кажете, че Бог е единен. В едното е всичкото. Нали казват, че от единицата са произлезли всички други числа. Като има единица, лесно е за многото. Единицата, това е Абсолютният Бог. Той, Единицата, е проявен в много варианти, в много числа, в много цветове, в много тонове.

Може ли разумът да се вземе като проява на божествения ум? Те са идентични, в смисъл, умът се проявява като действуваща сила в разума. Всяко едно начало си има също начало. Щом разумът е проява, трябва да има свое начало. Има едно Първично начало, с което не можем да се занимаваме. Сега ние се ползваме от проявения свят. Затова казваме, че Бог е вечно непроявен. Може би милиарди и милиарди години ще трябва да минат, когато Бог напълно ще се изяви.

От къде съдим за това? Има още тъмнина. Следователно, Бог все още някъде е скрит.

Дали ученикът трябва напълно да се прояви и като какъв трябва да се прояви? Човек се усъвършенства. И когато се усъвършенства, ще дойде до положението на кристал.

Идеята тук е да се създаде понятие за най-прозрачното. И обикновеният кристал си има своя история. Ние не говорим за онзи кристал, който може да бъде предметно учение за ученика. Той още не може да си представи безкрайността на вселената. Как може дадено нещо да няма край?

И тъй, кое е сега най-близкото, най-реалното за вас? Да можем да ви наведем на мисълта за разума. За съзнанието ви говорихме, дадохме ви много картинни образи за него, а когато отидем по-нагоре, ще застъпим различните страни на Бога. Той има много страни. Той е едно особено измерение. Човешкото съзнание още не може да си представи различните вариации на Духа, но ученикът постепенно, постепенно се добира до някои области на неговите вариации.

Правете всичко посредством разума. Това е най-положителната сила, най-положителната система. Работите ли с разума, бъдете положителни, че ще имате успех. Няма да се спънете, няма да се отклоните.

Разумът предвижда настоящите и бъдещите събития. Той пророкува бъдещето. Той вижда съчетанието на нещата, вижда тяхното влияние, тяхното излъчване.

Какво е да бъдеш ясновидец? То е да бъдеш разумен, да виждаш всички явления, всички с поставки на място.

Но ще дойде мисълта: „Да бъдеш ясновидец, ще рече да виждаш духовете?“ Защо ви е да ги виждате? Можете да ги виждате, но трябва да бъдете математици, химици, композитори, за да откриете всички техни черти - положителни и отрицателни и да знаете с какви духове имате работа.

Не е необходимо да виждате духовете. Всички ще се въплътят във форма. Друг е въпроса да видите един дух, който няма вече да мине през физическия свят.

Интересно е да видиш един дух, като Учител, дошъл на земята и приел и форма. Към такова виждане можеш да се стремиш.

Всеки от вас каквото пожелае, ще му се даде, но трябва да бъдете едни от най-свободните ученици. Ако можете да се освободите от Карма, от наследствените черти, от родовите черти, това ще бъде един голям плюс за вас. Не се интересувайте от вашите сродници. Всеки е длъжен да работи. Никой на никого да не разчита. Ако някой от любов се присъедини към вас да ви помогне, добре. Не обаче по някакво задължение.

Варна, 21, 11, 1960 год.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...