6. Към системите на Духа

[Ани]

КЪМ СИСТЕМИТЕ НА ДУХА

Има един единствен път, който води към системите на Духа. Тръгнал ученикът по него, той ще срещне великите мисли, великите чувства, великите същини, великите безсмъртни прояви на Духа. Колкото повече пространство е минал, колкото повече време е съкратил, колкото повече във вечността се е втопил, толкова по-добре познава той великите системи. Няма по-съществено, няма по-реално от системите. Няма по-безсмъртно, няма по-вечно от същините на Духа.

Когато се говори за Духа, ученикът трябва на да има вече една съвършена представа, едно велико познание за сътворението. Мнозина казват, че няма сътворение. Всичко което се вижда и съществува, така си е било. Не, има начало. Всяко съществено мъдро проявление е начало. Благодарение че има начала, има импулси в живота, в битието. Без начала не могат да се открият системите.

Защо трябва да има начала? Нали всичко си е съществувало така че не се знае началото и края? За Великото, за Абсолютното това може да е така, но когато става въпрос ученикът да еволюира, да се посвети, той трябва да има едни импулси на начало. Те му дават идеята, целта, смисъла да се стреми. Ако няма тия начала, тия импулси, той не се е грижил за нищо, към нищо не се е стремил.

Така е било и така ще бъде. Защо има нужда тогава да се специализира художникът, композиторът, естественикът, математикът и т. н., когато всичко от начало си е било така и така ще си върви? Няма нужда тогава от по-голяма светлина, от по-голяма наука, от по-широко съзнание.

Ученикът не трябва да се помирява с такава философия. Той трябва да знае и то положително, че всеки миг той започва ново начало и че то а ново начало е вътре в него. Той не може да се заблуждава и да се отклонява от ония важни, абсолютни принципи и правила в битието.

За кого де се мени? За този, който няма пробудено съзнание, който не познава системите на Духа. Но този, който познава системите на Духа, той знае за мигновените прояви и промени. Той знае кои промени са временни и кои остават като вечно начало.

Трябва да има вечни начала, за да може да се започне началото. Представете си, че вие сте без начало, че нямате система да проявите себе си като някаква съдина в битието. Вие ще бъдете без път. Няма да знаете какво в същност представлява вашата същина. А трябва ученикът да знае за своята същина. Той трябва да знае, че тя е трепет от главната система на Духа.

Когато той се втопи в тия велики истини на миросъзданието, тогава ще отгатне великата система на Духа. Тогава той ще познава образа, ще познава подобието на миросъзданието и ще проникне в необятните глъбини на божествените същини. Той в тях живее, диша, храни се, възпитава се, но още не може да осъзнае това, не може да го почувствува. Не са те трепет в него, не са светлина, не са виделина. А той трябва да вникне в тия божествени същини, които са вътре в него.

Има едни начала в ученика, които му дават възможност да се добере до великите безсмъртни системи на Духа. Затова ученикът е винаги вдъхновен, винаги се стреми. Той е откривател, специалист, защото неговите възпитатели, неговите учители, неговите безсмъртни адепти, това са адептите на безсмъртните системи на Духа.

И тъй, ученикът досега е бил далеч някъде по съзнание, а сега му се разкриват едни вдъхновени същини, едно вдъхновено присъствие, една вдъхновена реалност. Това е системата на Духа. Той не може да бъде вече безразличен, случаен. Той е строго определена идея, строго определена безсмъртна същина в битието. За него са знае, за него се държи сметка, за него се хроникира. И другите с ето е знаят за него, защото от най-нисшите степени и се е наредил в редиците на едни светли същества.

Какво е отношението на ученика към светлите същества? Не е ли то както е отношението на мравуняка към човека? Казвате: „Колко са нещастни тия мравки. Правят си жилищата в земята.“ Така е. Те са в неблагоприятните условия. Но ако някои от тях осъзнаят положението на човека, те биха направили един преход. Така е и с човека по отношение по-висшите светове. Затова на ученика се препоръчва да се издигне в по-висшите сфери.

Ще му съдейства ли някой? Ще му съдействат най-върховните принципи в битието - светлината и Духа.

Има ли той връзка с тях? Той е вече композитор на една от най-висшите системи. Какво значи да бъдеш композитор? Да проявиш системния живот на Духа. Такъв композитор е един безсмъртник. Неговите произведения са велико присъствие на Божията сила. Без Божията сила не може да се композира. Без Божията сила не могат да се откриват великите замисли във вселената. Ученикът има тясна връзка с живота на вселената. Предстои му да се запознае с много сложни вариации на вселената. Той трябва да стане трепет във вселената. Той трябва да влезе като едно звено във вселената, като една бримка, която да се скачи към общата верига на върховното възлизане.

Но ще дойде мисълта: „Къде да възлезем? Къде са тия възможности, които могат да ни улеснят да излезем от това състояние?“ Великата връзка, великата проява, великото присъствие, това са безсмъртните системи на Духа.

Ние и друг път сме застъпвали тази идея. Ще я застъпваме дотогава, докогато тя стане живот в ученика. Нещата трябва да станат живот. Само тогава могат да се опитат. Опитното поле е една особена система, където божественото се реализира, се проявява, се въплъщава. Единственото въплъщение на божественото, това е живота. Извън живота не може да се говори за въплъщение.

Има ли нужда от въплъщение? Как да няма нужда? Нали трябва нещата да еволюират, да се подигнат? Такава е системата. Защо човек се стреми да овладее някои природни закони? Чувството да се ползва от по-висшите възможности на вселената.

Какво е вселената? Сбор от висши божествени възможности. Колкото повече възможности ученикът овладее, толкова повече той се ползува от присъствието на тия възможности. Вселената за ученика е Божия живот. Вселената е въплъщение на Божия живот. Колкото повече този живот се въплъщава в ученика, толкова повече той се изменя, толкова повече той се пречистващ става трепет на Духа.

Когато застъпваме системата на Духа, ние имаме за задача да въплътим божественото в ученика, да заработи то в него, то да бъде негов възпитател, негов учител, композитор, математик, то да бъде ръководно начало в неговия живот.

И тъй, ученико, очаквай всеки момент да заработи божественото в пълна, идейна, всемогъща сила. Когато божественото заработи, то импулсира, то вдъхновява. Не се увличай от материалистичната философия. Има само един единствен безсмъртен живот, има само една единствена безсмъртна философия. Това е системата на Духа. Това е, което съществува в миросъзданието. Няма смъртно. Всички прояви във вселената са безсмъртни. Няма застой, няма статично състояние. Всичко е одухотворено, и тия, които казват, че няма въплъщение на Духа, те не разбират нещата. Но ще дойде ден, когато ще открият тази истина.

Една е истината: въплъщение на Духа в сътворението. Не може да има пълно материално сътворение. Такова не съществува. Всичко е сътворение на Духа. Висшите светове не признават такава философия.

Защо има висши и нисши светове? Защото има въплъщение. Там където слънцето повече огрява и природата е по-благодатна. А там където слънцето по-малко огрява и природата е по-мрачна. Следователно, предстои едно божествено преустройство.

Защо се е допуснало това при божествения план? Нали Бог е силен и може да измени всички неблагоприятни неща? Ученикът трябва да бъде просветен, да бъде прозорлив. Той не трябва да се отвлича и да се занимава с това, което той вече е изживявал много пъти. Цялото му минало е било тази стара философия. Сега наново се въплъщава Божият дух в човека, в човешкото съзнание и човек е тръгнал вече смело по пътя на духовната система. Той ще открие истината и така ще я проведе, че никой дух няма да я отрече.

Ученико, цялото миросъздание е въплъщение на Духа. Това дълбоко трябва да се подчертае в твоето съзнание. Ако попаднеш под материалистичния омаян кръг, доста време ще загубиш. Вън от този материалистичен кръг. Там няма реалност, няма идея, няма надежда, няма утре.

За да може ученикът да се добере до големите колоси - великите учители, за да може да се добере до върховните идеи на висшите светове, той трябва да е тръгнал вече по пътя към системите на Духа.

Когато засягаме тази област, когато занимаваме ученика с тия проблеми на миросъзданието, ние искаме да назреят в него едни божествени условия. Без тия божествени условия той не може да напусне мравуняка. Ще го е страх, защото няма да вижда ония състояния, чрез които да си послужи. Той не може да се откъсне от нисшето, защото то така го е привлякло, че трябва да на прави един скок, един преврат, една революция със себе си.

Няма друго същество, което да се занимава със системите на Духа, освен ученика. Затова той не е случаен. Това добре разберете. Той служи като една проводна нишка. Той свързва божественото с човешкото. Чрез тази нишка той се въплъщава във великата система на Духа.

Трябва да има вече една нишка. Вие трябва да я създадете. Колкото повече тя е устойчива, пластична, толкова повече и надеждата, вярата е силна, толкова повече ученикът е силен. А това ще стане чрез голямата любов на ученика към въплъщение. Затова се препоръчва на ученика да се култивира в неговото сърце тази беззаветна, тази всемирна любов към знанието, към посвещението, към прозрението.

Ние малко сме засегнали областта на любовта, защото много е казано за нея, но ще знаете: колкото повече се развиват, колкото повече се обладават степените на любовта, толкова повече се въплъщава и Духът. Великите мъдреци са провели Духа като любов. Говорили са за любовта, а са разбирали Духа. Защо? За да могат човешките същества да влязат въз връзка с тази система на Духа, трябва да се проявят някои качества. А те ще се проявят чрез любовта.

Но ще изпъкне мисълта: „Ние не познаваме божествената любов. Как да я различаваме от човешката любов или от любовта на по-нисшите светове? Божествената любов носи трепет, знание, светлина, творчество, съзнание, разум. Най-висшето проявление на любовта е разумът. Разумът може да подчертае основите на любовта. Не че любовта не съществува, но трябва да се подчертае.

Защо трябва да се подчертае? Защото цялото битие е подчертано. Виждате планети, виждате слънчеви ядра. Всичко това е подчертано. Следователно и при ученика трябва да бъде подчертано действието на любовта. А той ще я подчертае благодарение на разумното начало в него.

И тъй, ще знаете, че любовта се проявява чрез разума, а мъдростта чрез ума. Но ако имаш ум, а нямаш разум, ти си меч що звънти и кимвал що дрънка. Не са умните хора, които ще проникнат във великата система на Духа. Разумните хора ще направят това. Умът е даден на всеки човек, но да го направи разумен. Затова е казано: „Не умувай пред другите.“ Умът е даден специално за индивида, за да прояви разумното, а не да се препоръчва и проявява. Ето къде е разликата между ума и разума.

И тъй, не е умът, който ще прояви същините на битието. Разумът е, който ще проведе цялата система на Духа, Следователно, стремете се към разума. Впрегнете силите на своя разум, който да пресъздаде вашата умствена и сърдечна система.

Колкото повече си разумен, толкова повече си отглас на светлината, толкова повече си проява на Духа. Духът се проявява чрез разума. Не си ли разумен, Духът няма да ти даде своите тайни. Тайните се поверяват на разумните, а не на умните. Не че не трябва да бъдеш умен, но твоят ум трябва да прояви силите на разума. Прояви ли силите на разума, могат да ти се поверят и тайните на Духа. Ако има нещо тайно, нещо скрито, то е в полето на Духа. Той държи цялата тайна. Бог нему я е поверил. Казано е, че Бог е любов. А любовта не може да пази тайна. Духът обаче е много строг. Всяко същество, което си е позволило да изнесе някоя тайна на Духа, е бивало деградирано.

Щом Духът е строг, следва и ученикът да бъде строг по отношение поверените му тайни. Не мислете, че като изнесете една тайна, ще подобрите положението на хората в света, че ще се изявите като пророк, като архат или като Бог? Не, колкото повече запазвате тайните на Духа, толкова повече ставате въплъщение на неговите велики тайни. Ученикът трябва да бъде 75% тайна на Духа, а само 25% проява на живот.

Защо е така? Силата е в тайната. Една проява не е вече тайна. Силното, могъщото е в тайната. Ученикът трябва да се възпита по отношение тайната, която се крие в системата на Духа.

Ще стане ли това? Към това ви зове Духът. По този път сте тръгнали и смело стъпвайте напред. Не се обръщаме назад. Оставете го. То е вече опитано. Знае се. Няма какво да съжалявате за него. Други същества ще се ползват от него, а вие имайте друг мироглед вече, друго бъдеще. Срещайте се с други сили, с други същества. Влезте в други светове, по-висши, по-интересни, по-занимателни.

Как можем да проумеем всичко това? Как разбирате една песен? Който е музикално подготвен, веднага схваща тона, ритъма на песента. Вие трясва да се преорганизирате така, че да имате способността да си служите с всяко едно изкуство. Вселената е изградена от изкуства на Духа. Тя е едно велико съчетание на висши изкуства. Виждате какво равновесие, каква строгост, каква последователност, каква закономерност съществува във вселената.

Какво знаете вие? Знаете само за земята. Сега човек прави опит да влезе във връзка със спътника на земята. Какво ще прави после? Ще прави опит да влезе във връзка със спътниците на слънцето, а после да влезе във връзка с другите слънчеви системи.

Каква велика работа му предстои. А материалистът казва: „Това е дадено. Кой го е дал, не се знае и няма смисъл да се занимаваме с този въпрос.“ Не, не е такава системата на Духа. Ученикът не трябва да се спира или да се съмнява. Той трябва да изключи абсолютно съмнението във великия прогрес, във великото въплъщение на Божия дух в човешкото съзнание, в човешката разумност.

Когато засягаме този въпрос, ние не убеждаваме ученика, не го принуждаваме, не го изнасилваме. Ние само хвърляме светлина по неговия път, чрез която той да разгадае великата система на творческия Дух.

Но ще се възрази: „Ние сме едни мравки, едни микроби може би, как ще разгадаем тази велика система?“ Не се подавайте на това. Кой каквото иска да мисли, а ти се стреми към пътя на въплъщението на Духа. Кое е реалното? Ученикът не трябва да бъде в положение на вечно съмнение. Той е напуснал този свят. Той е интересен наистина, но не е за ученика. Ученик подразбира същество, влязло в унисон с творческия Дух, същество, което е въплътило Великото безсмъртно начало в себе си, същество, което претворява великите идеи на духа, великите системи на Духа. Той е напуснал вече забавачницата. Тя не му трябва вече. В нея той ще има работа с подобните си. А когато е по пътя към великата система на Духа, ще има работа с великите безсмъртни представители, с великите същества.

Това са неговите бъдещи съученици, това са синовете на светлината. Той трябва да влезе вече в аудиторията на синовете на светлината. От обикновен ученик той трябва да влезе в аудиторията като велик изследовател на вечните тайни, които се крият в полето на Духа.

Такова е неговото възпитание, такова е неговото посвещение, неговата наука, неговия докторат. Няма по-висш докторат от това да познаваш великата стройна безсмъртна система на Духа. Ученикът не трябва да се задоволява с това, че е овладял един занаят и да смята, че може да живее между подобните си. Духът на ученика трябва да бъде пълно духовно безсмъртно въплъщение. Той трябва да има една душа, която да бъде така пластична, така осветена, че да хвърля светлина не само за миг, не само за час, за ден или година, но за безкрайност. Така той ще достигне до пълното въплъщение на Божия дух. Така той ще борави с величините на вселената. Само при едно пълно въплъщение той може да борави със системата, с измерението на вселената. Той трябва да бъде един велик посветен в делата, в идеите, в прозрението, в светлината на Божия дух.

Ние говорим за Божия дух, защото искаме ученикът навсякъде да го прозира. Той е неговия живот, неговия идеал, неговия възход, неговия хляб, неговата надежда, неговото изкуство. Без Духа е тъмнина. А вие знаете състоянието на тъмнината. Когато настане тъмнина, вие не можете да работите. Тогава човек се е запознал с някои закони, които му дават известна светлинна. Така той се ползува от светлината на електричеството. Благодарение на нея той може да се забавлява, да работи, да живее. Какво би правил той, ако нямаше електрическата светлина? Какво би направил под блясъка на звездите или на луната? Нищо. Ученикът следователно трябва да се учи от всички явления, проява на битието.

Система, система. Колкото повече се систематизират силите в ученика, толкова по-добре ще се прояви той като логика, като последователност, като вечни истини. А той трябва да знае за вечните истини, защото ще държи някога изпит за тях. Той трябва да знае какви са основите, какви са същините, какво е естеството, веществото, формата, образа на известни истини.

Но нали една е истината? По начало тя е една, но има много разклонения, много въплъщения. И за да може ученикът по-лесно да се домогне до абсолютната система на истината, той трябва да проучи многото разклонения, т. е. многото възможности, защото всяка истина е възможност. Да си служиш със светлината на една възможна истина, това подразбира да владееш изкуството на истината. Колкото повече се специализираш в това изкуство, толкова по-голямо прозрение ще имаш за великата абсолютна истина.

Хубаво е, че има абсолютна истина. Ако не би имало абсолютна истина, не би имало прогрес в миросъзданието. Всички същества се стремят към тази велика абсолютна истина.

Какво в същност е истина? Да знаеш. Какво да знаеш? Да знаеш всичко. Какво всичко? Кой е можал да отгатне какво е това всичко? Всичко е в абсолютната система на Духа. Оттам е започнала цяла една йерархия или една система за изучаване на прогреса и т. н.

Та, днес занимаваме ученика с тази прогресивна истина. Наричаме я прогресивна, защото така се е проявила чрез неговото съзнание. Той постепенно, постепенно се е домогвал до едни абсолютни начала, които в основата са верни, стабилни. Водейки се от тия начала, той ще стигне до пределите на истината. Ние не казваме до абсолютната истина, защото когато се говори за абсолютната истина, трябва да се знае за всичкото.

Ние няма да се занимаваме сега с тези въпрос, защото колкото повече се издигаме във висините на тия разсъждения, толкова повече въпроси ще изникнат. А вашето съзнание не може да ги асимилира. Затова се иска по-широко, по-необятно въплъщение на великата система на Духа.

Нека тия сложни начала у системата на Божия Дух да възпламенят, да активизират, да одухотворят вашето съзнание в по-висши знания.

Стремете се към духовно безсмъртно знание, за да може да се предпазите от старите навици, от старите притоци, от старите вярвания. Те толкова много са ви занимавали, та трябва да се освободите вече от тях.

Защо? Защото минавате от физическия към духовния свят и ще имате вече среща с духовните същества, със светлите сили и трябва да бъдете олицетворение на техния живот, на тяхното знание, на тяхната просвета.

Да минете в духовния свят ще рече да минете през ангелския свят. Ангелите ще ви посрещнат с пълна радост.

Защо ангелите? Такава е тяхната служба, тяхната култура, тяхното прозрение. Който е минал през ангелския свят, се е срещнал със синовете божи. Ако минеш през астралния или през менталния свят, ще се срещнеш с други духове, но който е минал през ангелския свят той ще се срещне с боговете. А знаете ли какво значи да се срещнеш с боговете? Ние загатнахме само в миналото размишление, но не сме се доизказали, защото още не можем да ви издигнем до ангелския свят. Но някой ден, при някакъв случай, ще трябва да ви втопим в този свят. Това ще бъде една голяма опитност. Ако не сме го направили досега, то е, защото въз вас има още смъртни елементи, инертни елементи, които не отговарят за една възвишена среда.

Представи си, че отидеш в ангелския свят, а някои твои части миришат, не са още пречистени, не са ароматични, не са вдъхновени. Ти ще се почувстваш стеснен, засрамен. Вие още не можете да се справите със своите физиологични функции, имате все още болезнени състояния. Те са именно, които издават този неприятен мирис. Да влезеш в ангелския свят ще рече да бъдеш префинен, светлинен, оцветен, ароматичен, да бъдеш абсолютно нежен тон, абсолютно хармонично построен.

Ще стане ли това за едно съществувание? Може да стане. Защо трябва да чакаш много съществувания, много прераждания. Те са за обикновените духове. Но един ученик трябва да бъде в стадий на въплъщение. Ето какво е състоянието на ученика, затова ние казахме, че той не е случаен.

Как можем да мислим за велики неща, когато имаме все още недостатъци, когато имаме все още нисше естество? Има една същина у вас. Тя се казва божественото. Ние на нея говорим, с нея имаме работа.

Щом тази същина е божествена, защо има нужда да се възпитава, да се посвещава? Тия същини са комплекс в битието. Те са понесли едни от най-тежките варианти в битието. Те са божествени същини, които изпълняват не най-нисшата, но най-грубата, може би най-отговорната служба за проявата на вселената. Когато се казва вселена, не се разбира само светлина. Е нея се включва и тъмнината. Тази божествена същина следователно извършва най-тежката, най-отговорната работа. Та и вие сте едни от тия божествени работници. Често пъти са ви засенчвали, често пъти сте попадали в тъмнина, но вътрешното, специфичното винаги е излизало както маслото над водата.

Но, колкото и да е била голяма борбата, колкото и да е била строга съдбата, божественото е преодолявало, защото по начало то е светлина, а по сила е Дух.

Варна, 5, 12, 1960 год.