Jump to content

Recommended Posts

ВЕЛИКИЯТ ХУДОЖНИК

Има един Велик художник, който познават всички сили а света от панти века, всички са разказвали за него, всички са пели песни за него, всички са мислили за него, всички са възкръсвали за него. Ако има дадена велика жертва, то то е за този Художник. Ако е имало някаква дилема за разрешаване, това е бил пак Художникът.

- Ще бъде ли? Трябва да бъде.

Така е започнал Великият художник има едно голямо вдъхновение, което е проявено във всемирно творчество. То е излязло от Великия художник, който е замислил да проведе най-скритите неща, най-върховните, великите, божествените.

Художникът е казал: „Ще бъде.“ И трябва да бъде така, както майката природа през зимния сезон пази всичко внесено в своята съкровищница в голяма тайна и когато дойде пролетният ден взема своята четка и започва да подчертава, да разказва, че всичко ще бъде - ще бъде красиво, ще бъде художествено, прекрасно, кристално оцветено, величествено, така и Великият художник започва да възстановява, да съгражда, да дава образи, форми, чрез които да изнесе, да напише, да възпее величественото, божественото, безсмъртното.,

Пред учениците на Върховната школа се представя сега образа, подобието, величието на този Художник, който е започнал да рисува една от великите картини на вселената.

Картината на вселената трябва да бъде завършена в най-скоро време, по отношение съзнанието на ученика разбира се. Не че ще бъде завършена в своята абсолютност, но тя трябва да даде идея, мироглед, съвършенство, знание. Такава една картина се приготовлява, която всеки ученик трябва да съзерцава, да се вдъхновява от контурите, от цветовете, от блясъка, от чистотата, от девствеността и от величието й.

Такава картина трябва да се представи на ученика, за да могат да се събудят всички духовни сили в него и да се ориентират към величествената работа на Великия художник.

Трябва поезия, музика. Но за да бъдеш поет, композитор, музикант, трябва да бъдеш Велик художник.

Кое е дошло по-рано на земята: художественото ли, поезията ли или музиката? Затова художникът казва: „Трябва да стане, т. е. трябва да започна.“ Следователно, най-напред е дошъл Художникът на земята, за да може да създаде условия за композиция. След това идва композиторът, който удостоверява величието, способността, дарбата на Художника. Той възпява образа, подобието, възпява въобще цялата вселена. За да си поет, трябва да бъдеш брат на Художника, трябва да обичаш този Художник, трябва да имаш почитание към него, защото Той най-напред е казал: „Трябва да започна.“ Ако нямаше контури, линии, форми, как щеше да се създаде хармония, композиция, поезия?

Първият вдъхновител в света това е Великият художник. Тук не става въпрос за обикновените художници. Ние засягаме въпроса принципно. Става въпрос за онази деятелна божествена способност, за онзи творчески Дух, който се е проявил като художник.

Апелира се към ученика да се сроди с този Дух, да се въплъти този Дух в ученика, да стане единен с него, за да може този Дух да го въведе в една по-висша градация, в една по-висша лаборатория, в една по-висша система.

Когато става въпрос за Художника, ученикът трябва да има в предвид Божествения дух. Той е Великия художник, той е великия архитект, той е великия инженер, той е безсмъртния алхимик. Там където има смърт, няма величие.

И тъй, когато ще определяте ръста, формата, образа на величието, ще имате в предвид безсмъртието. Безсмъртието определя величието.

Това са бъдещи перспективи, бъдещи постижения, бъдещи системи. Ние сега нахвърляме образи, форми, за да може ученикът да си служи с тях при всички моменти на живота. За да могат да възраснат в него устоите на живота, той трябва да има тия безсмъртни начала в себе си, тия вечни начала на Великия художник.

С тия мисли ние искаме да ви въведем във великата природа, във великата вселена, за да прогледате, да можете да виждате, да присъствате, да творите.

Ние ви въвеждаме в един творчески акт, в едни творчески събития. Всяко едно творческо събитие трябва да стане една възвишена проява в ученика. Той трябва да се самоопредели, т. е. всеки момент да бъде проява, защото цялата вселена, цялото миросъздание е проява.

В какво да се прояви? Ще се прояви като велик художник.

Ще можем ли да направим това? Не сте вие които ще го направите. Тогава кои сте вие? Вие сте едни от главните начала. А щом сте начало, вие сте и система. А щом сте система, вие влизате вече като композиция. Щом влизате като композиция, вие сте вече хармония. А щом сте хармония, вие сте вече светлина. Щом сте светлина, вие сте живот. А щом сте живот, вие сте безсмъртие.

Стремейки се към тия способности на Великия художник, вие ще трябва да разрешите един кардинален въпрос - как да разбирате езика, маниера на този Велик художник. Той е винаги пред вас. Песента на светлината, за която ви говорихме, е ваше условие. Вие имате тия условия, вие сте най-щастливите същества на земята.

Извоювайте своето достойнство, за да влезете в редиците на великите творчески сили. Ученикът не трябва да чака някой да го направи, да го оформи, да му даде образ. Той сам трябва да намери се е си.

Къде ще се намери? Ще се намери в способностите на Художника, в способностите на светлината, в способностите на композитора, в способностите на хармонията. Тия способности влизат като съграждащи елементи в образа, в подобието на ученика. Той сам ще се изгради като велик художник. Ще се научи правилно, равномерно да провежда художествените форми, правилно, безсмъртно да създава образите на подобието, защото и подобието има свой образ. Защо? Защото Великият художник е дал на всичко образ и подобие. Няма страна във вселената, която да няма подобие и образ.

Колко интересен, колко чуден е светът. Какво голямо майсторство съществува в божествената способност. Колкото повече ученикът овладява способностите на Великия художник, възможностите на Великия художник, толкова повече в него просветват едни нови фактори, които преорганизират целия негов колектив, целия негов свят. Така той ще може да борави със себе си, със своите способности, със своите таланти. Той не трябва да чака отвън да му направят всичко. Той търси, той преобръща нещата, за да види и тяхното лице и тяхното опако, да види всички страни на нещата. Той не трябва да бъде в неизвестност.

Колко прозрачен трябва да бъде ученикът, колко проникващ. За него нищо не е случайно. Той трябва да се интересува и за най-малката прашинка, да види нейната форма, нейния образ. Трябва да проучи и най-малкото насекомо, за да може да повдигне своите способности до ония микроорганизми, до ония области, които дори и астралният свят не познава. Той трябва да проникне в тия области, защото способността на Великия художник е едно абсолютно проникване. Ето защо, използвайте времето. Използвайте го дори и тогава, когато искате да го употребите и за най-нищожните неща. Няма нищожни неща, но има връщане, има повторение. Стигнал си някъде по средата на големия връх, но си забравил нещо и се връщаш назад да го вземеш и после наново започваш да се изкачваш.

Тия процеси и сега съществуват. Ученикът прави такива грешки, като се връща да вземе забравени неща. А това е губене на време. Не че това време абсолютно е загубено, но пада едно бреме върху неговия дух, върху неговата душа и той започва да казва: „Тежък е животът.“ Но ако ученикът е свободен да е забравил и най-скъпото си нещо, той няма да се върне да го търси. Защо? Защото когато се качи на върха, той ще владее най-скъпото, най-върховното. Ако има такова разбиране, няма да има връщане. А сега, цялото човечество на земята живее във връщането. Тръгне за някъде, спомни си за нещо загубено и се връща да го търси. Върти се в един смаян кръг и казва: „Животът няма смисъл.“ Животът има смисъл само тогава, когато ученикът абсолютно се освободи, когато е тук и там, когато е навсякъде.

За да може да се запознае с тази художествена, с тази алхимична, с тази поетична, с тази композиторска работа, нему му предстои да освободи себе си, да бъде абсолютно свободен. Ние много пъти сме засягали този въпрос. Засягаме го, защото виждаме какво става. Виждаме как се връщате и си губите времето.

Не губете времето си. То е святост за вас. То е цел, живот, съвършенство.

Ще кажете, че така сте възпитани, така сте подготвени и не знаете другата страна на живота. Животът наистина има и друга страна. Тази именно страна сега ученикът изучава. Там няма връщане назад. Там има сама възход.

Коя е тази страна? Ще питате Великия художник. Той е казал: „Трябва да стане. Трябва да започна.“ Е като е започнал, всичко е станало. така и ученикът трябва да започне и всичко да стане. Той не трябва да се оправдава с никакви причини. За него няма причини. За него има само възможности.

Това са съпоставки от другата страна на живота. А тази страна още не се знае. Днес целият свят, всички хора на науката там именно се бъркат и се връщат назад да търсят нещо загубено.

Не се връщайте назад. Този който е направил дори един сантиметър напред, това е една придобивка. А този който се е върнал назад, той е загубил. Не се връщайте назад, т. е. не търсете старите неща. Оставете онова, което сте минали. Оставете други да се ползват от него, а вие вървете напред. Колкото и да е тежко бремето, колкото и да сте в противоречие, вървете напред. Такъв е маниерът, такъв е тактът на Великия художник.

„Трябва да стане. Трябва да започна. Трябва да свърша работата. Не търся облаги от нея. Искам да я свърша, защото съм длъжен да я свърша.“ Така ще се разговаряте със себе си. Така е работил Великият художник. Той е бил задължен да изработи една художествена картина и не е търсил никаква привилегия. Ако би търсил някаква привилегия, той би дигнал шум да му се плати. А него никой не го знае къде е. Нарисувал е картината и никой не знае дирите му.

А какво прави човекът? Направи една малка работа и иска целият свят да го чуе и да му обърне внимание, да му се заплати за труда и да се изнесе произведението му пред света.

Къде е подчертал себе си Великият художник? Правил ли е той някакви сделки? Не. Това е новото възпитание, новото образование. Това е един нов проблем, в който е цялата тайна. Да се издигнеш духовно, да се възпиташ духовно, да се образоваш духовно, това подразбира да бъдеш ученик на Великия художник.

Къде ще го намерим? Ще влезете в лабораторията на вселената, Там ще попитате за него. Може би и там няма да ви кажат къде е бил той и къде е, но все пак стремете се към тази лаборатория. Все ще ви кажат нещо.

Ще кажете, че това което ви говорим, е много абстрактно, много отвлечено, много неопределено. Кое е определено? Всичко е преходно. А щом е преходно, то е неопределено. Следователно, какво трябва да се направи? Трябва да се прави онова, което е направил Великият художник, да започнеш. Щом започнеш, ти си ангажиран. А знаете ли какво е това ангажимент?

Но нали трябва да бъдем свободни? Свободата те ангажира. А да те ангажира свободата, подразбира да знаеш истината. Когато ученикът влезе в областта на строителството, когато влезе в системата на композицията, той трябва да владее дадени способности. Тия способности той ще почерпи от характерната работа на Великия художник, т. е. от Божия дух.

Може ли ученикът да владее тия способности в тяхната пълнота, в тяхната абсолютност? Този въпрос не трябва да го занимава. Трябва да го занимава онова, което му подсказва неговият вътрешен свят. Той ще му каже как да започне, как да работи и какво трябва да направи. Светът на ученика е доста интересен, в смисъл че той е дело на най-известните художници, на най-великите художници.

Понеже ученикът е художествено творение и има способността да се самонаблюдава, може да види кое в него е съвършено построено и кое е несъвършено. Преди да се нареди в редиците на великите творци, той трябва да коригира онова, което не е художествено построено в него. Всички дефекти въобще ще трябва да се ликвидират.

Може ли? Може, но трябват големи способности. Защо да не могат да се ликвидират известни болезнени състояния? Със своята мисъл, със своето присъствие ще стопиш онова, което не е твое. Влизат по погрешка някои същества във вас и те се объркват, и вас объркват.

Дайте възможност на тия същества да излязат от вас, т. е. да се освободят от вас и вие от тях, защото и те не печелят много, когато са във вас. Вие ги подчинявате, задължавате ги, а те трябва да бъдат свободни. Това вмешателство трябва да се пречисти. Вие имате много вмешателства и всяко претендира за своето право. А вие не знаете кое от тях има право и кое не. Понякога изхвърляте онова, което има право, а оставяте това, което няма право и се нарушава целия организъм, дори и цялата астрална система.

Пазете системите си. И физическата система е важна, но когато е чиста, когато няма примеси. Има ли примеси, присъстват ли чужди фактори, тя е вече обременена.

Майсторство се иска и то художествено майсторство - да можеш така да построяваш нещата, така да ги правиш, че да виждаш онова, което си ти, да виждаш своята чистота в тях.

Не допущайте примеси, не допущайте чужди вещества, чужди елементи нито в своя ум, нито в своето сърце, нито в своите системи - дихателна, психична и т. н. Ценете божественото в себе си, ценете чистото. Колкото повече се солидаризирате с факторите на чистотата, толкова повече се освобождавате. Чистите неща са свободни. Може да ги хвърлите и в най-голямата кал, в най-голямата тиня, те си остават чисти. Чистотата не се смесва с тъмнотата. Чистите неща навсякъде светят. Да ги поставиш и в центъра на земята, те си остават чисти.

Какво ще правят там? Те няма да могат да се проявят, Благодарете на тия чисти ядра в земята. Те подържат живота, сцеплението в центъра на земята. Където и да поставиш чистите неща, те ще внесат елемента на светлината. А тя е необходима.

За да може ученикът да владее тия неща, да може да ги намери, той трябва да владее изкуството на Великия художник.

Ние казваме „трябва“, а вие казвате: „Трябва, трябва, но как?“ Ще се откажете за в бъдеще да се връщате назад. Не се интересувайте от това, което и било вчера. Не се интересувайте за никакви минали векове, за никакви минали епохи, култури и раси. Оставете всичко това на времето, а отправете поглед към утре.

Кое е утре? Утре е след една секунда, след една минута, след един час. Ако бихте разбирали тия психични трептения в природата, вие бихте могли да измерите това време, това присъствие и бихте имали ясна представа за това утре. А сега, колкото и да ви се говори, вие чакате да мине нощта, да се зазори, да съмне и да кажете. „Дойде утрешното.“

Ученикът трябва да бъде голям идеолог по отношение своята свещена идея. Той трябва да знае, че всяко време, всеки миг е важен.

Ще кажете, че се изморявате и трябва да си легнете да спите, за да може да си починете. И наистина, лягате с предубеждението, че вече си почивате, че изпълнявате едно задължение към своя организъм. Но така ли е с ония клетки във вас, които държат в сцепление вашия организъм? Така ли е с вашата дихателна система, с вашата кръвоносна система? Тяхната работа не прекъсва. Тя продължава да работи. Дали сте в сънно, будно или в инертно състояние, тя продължава своята функция.

Обърнете внимание на своето сърце, което работи. Откакто сте се родили на земята, то не е престанало да работи. Сърцето е един голям художник. От него бихте се научили как да владеете изкуството на художника. То не се интересува, къде ще употребите силите, които придобивате от неговата функция. То не търси заплата, не търси възнаграждение или почит. То извършва своята работа и то така, както я извършва Великият художник.

Сега вие искате да знаете какво е положението на сърцето. Ако го отворите, знаете ли каква катастрофа ще настане? Оставете нещата да се развиват така, както на тях е добре. Не искайте да стават така, както на вас е добре. Вие сте добре тогава, когато на всички е добре. Следователно, ценете доброто на всеки, за да бъдете и вие добре. Колко трябва да платите на своето сърце, колко трябва да платите на тия фактори, които подържат живота на вашето сърце? Толкова много сте му задължени, та и дума не може да става за изплащане. Кой ще определи колко струва работата на сърцето?

Виждате, че има едни фактори, които се жертват за вас. И понеже има такива фактори и от вас се иска да дадете нещо. Какво се иска? Да не се връщате назад. Връщате ли се назад, ще остареете. А остареете ли, ще станете немощни, негодни за живеене. С това вие спъвате и фактора сърцето. И то няма да изпълнява своята мисия както трябва.

Колко е определено на сърцето да завърша своята мисия? Специално за човека е определено 180 години. Ние вземаме двете деветорки. Те представляват божествените възможности, които са пуснали своите коренчета на земята. Като съберем двете деветорки, пак се получава девет - 1 и 8 е 9. Ученикът трябва да работи с трите деветорни. Така неговата работа ще бъде пълна. Първата деветорна работи с неговото кръвообращение, втората деветорка работи с неговото сърце, а третата - с неговия ум. Това са факторите, които създават хармонията в неговия организъм.

Някога човек е живял 180 години. Това показва, че е загубил една от деветорките. Затова ученикът трябва да стане аналитик - да анализира нещата. Дали ще може да върне загубеното, то е друг въпрос. Било е някога, когато трите деветорни са извършвали своята функция идеално, но с нарушението, нещата са се изменили. Сега човечеството се стреми да стигне до първата деветорка. А има някои, които и това не могат да стигнат.

Това е по отношение физиологичните прояви в човешкия организъм на физическия свят. Дали трябва животът на земята да се продължи до 180 години, това е друго. То се определя от неговия духовен уровен, от неговата мисия на земята. Въпросът е сега вие кога ще завършите. Човек винаги обвинява закона на кармата. Казва: „Законът на кармата така повелява.“ Когато човек е в разрез със закона, кармата е пред него. Тя не се подава. Не може да се надхитри. Тя е един особен закон - закон на абсолютното равновесие, закон на абсолютното закономерие. Така че, не обвинявайте кармата.

Какво излиза от това? Че ученикът няма право нищо да обвинява. Той трябва да се възпита в нов дух. А този нов дух той ще наследи, когато се запознае със системната работа на Великия художник.

Когато застъпваме въпроса за Великия художник, ние имаме за задача да повдигнем вашия творчески дух, вашата творческа способност, вашата творческа деятелността да може докато сте още на земята да откриете един от главните закони - закона на самосъздаването. Ще трябва да търсите всички ония възможности и способности, които ви дават възможност да излезете от по-нисшите сфери, от по-мъчните състояния. Може би някои фактори ще ви спъват, но това не трябва да ви смущава. Стремете се да надхитрите тия фактори. Имате всички възможности да се ползвате от светлината, от въздуха и от всичко във вселената. Следователно, никой не може да ви спъне, да ви ограби, да ви спре.

Действайте, оперирайте, прониквайте, за да може да се внесе във вас духа на безсмъртието. Този дух ще ви направи близки на Великия художник. Когато художникът е замечтал за една картина, цялото му внимание е било съсредоточено в тази картина.

Виждате какво голямо съсредоточение е необходимо. Когато в ученика настане момент на нощ, той не трябва да се откъсва от деня. А той казва сега: „Стана нощ.“ Не, не трябва да мисли, че е настанало нощ. Там е грешката му. Нощта не трябва да го откъсва от неговите задължения, от неговата работа.

Може би той не е мислил досега така, защото така е бил възпитан, но това е по отношение на по-раншния му живот, на по-раншната му еволюция. А сега, когато става въпрос за един ученик, който владее някои върховни възможности, нещата стоят съвършено друго. Той трябва да има друга светлина. Нищо че земята е обърнала едната страна към слънцето и е станало ден, а после е станало нощ. Той трябва да осъзнае тия неща и да запази картината на светлината, макар и вън да е тъмно, т. е. той трябва да свикне да гледа истинската картина така, както е била в начало. Той знае, че слънцето не затъмнява. То само свети, но е засенчило едната страна на земята.

Така че, нещата за ученика са само сенки. И сега, когато ви говорим тия неща, те са във вашите сенки. Трудно е, но е възможно вече да оперирате с вибрациите на светлината. Ще работите върху своето съзнание, че няма нощ, а има само светлина. Има сенки, но те са временни. Така е поставен животът на физическия свят - почти половината от времето е в сянка. Но това пък благоприятства на ученика да може да си почива. Ако работи винаги е светлина, той няма да може да издържи. Сянката обаче не е същественото, защото слънцето не е престанало да грее. Затова казахме, че трябва да се представя истинската картина, за да се внесе положителната идея за устройството на природата.

Досега не знаехте за нещата, защото не е била хвърлена светлина върху тях. Едвам сега се запознавате с вселената. Ще трябва да се нагодите. Ученикът сам изработва своята съдба. Той трябва да си изработи една свещена, една светлинна съдба. Никой друг. Казвало се е досега: „Молете се на Бога и той ще ви помогне.“ И понеже Господ не помага, хората се обезвериха. Никой не е казал, че всеки сам трябва да създаде своята съдба. Така дойде най-грубия материализъм в света.

Ние искаме да ви освободим от тия хипнотични състояния. Искаме да бъдете свободни. Като малки светлинни пчелички избягвайте препятствията, избягвайте лошите условия и търсете светлинните полета. Не оставайте никога в тъмнина.

Свободата е безсмъртно начало. Когато Бог изпрати своя Дух и му завеща да прави каквото иска. А неговият Дух е направил всичко онова, което Господ е искал.

Духът като художник е създал земята. Тия форми той е взел от Бога. Те са били мисъл-форми в него. Видял ги е Духът и ги е използвал във вселената. Значи, узаконил е онова, което е божествено. Духът следователно се явява като един от най-великите законници.

Това са интересни въпроси. Те са за големи умове, за големи духове. А сега, понеже хората се материализираха, почнаха да признават само закона. Отричат способността, деятелността, Духът.

Що е закон и на кога е трябвало този закон? Имало е замислени неща и за да се осъществят, е трябвало да се създаде законът, т. е. формират се известни сили за дадена цел. следователно, законът е равновесието в нещата. Трябва да има равновесие. Ако няма равновесие, нищо няма да се държи в ред и порядък. Щом има нарушение на сили, явява се и безпорядъка.

Хората сега не се познават. Те са едни нещастни същества, които взаимно се унищожават. Те не знаят какво представлява техния живот. Те го отдават на известна случайност, която не е нещо съществено. Те нямат вяра, защото не познават живота. Но ще слязат до центъра на земята и ще се върнат наново да търсят Духа. В центъра на земята ще се задушат. А въздухът, това е божествения свят, божествените условия, това е място, където Духът работи.

Когато в центъра на едно ядро стане натрупване на много динамични, психични и радиоактивни сили, Духът се оттегля. Там той не може да работи. Остава на повърхността и там създава флората, фауната, създава условия за човешкия свят. Основата е начално ядро. Строите една сграда. Майсторът полага основите, но той не остава там. Остава неговото майсторство, неговата деятелност, но той е вън.

В слънчевите ядра обаче конструкцията е друга. Слънчевият свят е чуден свят. Човек няма абсолютно никакво понятие за него. Ако би имало вдъхновен поет, какво би изнесъл само той. Каква красота има там, какви системи, какви варианти. Там са инсталирани големи силови центрове, които тук може да се уподобят на динамо, което създава светлина.

Кой направлява тия сили? Има една висока божествена култура. Там всичко е устроено по божествен план. След като духовете са създали нещата, не са излезли от там, както на земята, а са останали като начални принципи в самото ядро. Там съществуват хиляди и хиляди култури, хиляди и хиляди епохи, хиляди и хиляди раси и т. н.

Защо и там е така? И там има градация, и там има степени, т. е. и там има полета населени със същества, и всяко същество има специална задача, специална цел. За да може да се подържа една такава култура, трябва да има специалисти от всички отрасли.

Може би ще се зададе въпроса: „От къде изхождат слънчевите лъчи? Кои са факторите, които ги произвеждат? Дали съществата, дали полетата, дали има някакви специални елементи, които подържат светлина?“ Там има само отражение. Понеже нещата са от висша степен кристално чисти, създават известно отражение. Тук идват само отраженията.

Там има и друга една способност. Съществата могат да отразяват своите мисли, които идват на земята като мисъл-форми, като мисъл-лъчи, които помагат на съществата по планетите. Горенето е едно явление, което съществува само по планетите, но не и на слънцето. Там няма нещо, което да е подценено.

Като казваме, че има степени, това различни светлинни вариации. Едни същества живеят в една вариация, други същества в друга вариация и т. н. Всички представляват божествената култура, божествената хармония.

Когато човек има светлинна мисъл, той може да прониква в слънцето. Иска се голямо съсредоточение да може да направи връзка с дадено светлинно ядро, без да пострада неговото физическо тяло. В сънно, състояние става едно прекъсване на съзнанието и не могат да се възстановят впечатленията. Затова ученикът трябва да владее такова изкуство, че за даден миг да отиде на слънчевото ядро, като същевременно бъде и страж на своето тяло.

Трябва да стане едно такова проникване. Затова казахме, че за ученика на Върховната школа няма вечер. За него има само ден, само светлинен свят. Тогава той навсякъде присъства и няма да се чуди за културата на Сириус, на Орион и т. н.

Вие ще изпитате тия неща. Те ще станат една вътрешна опитност. Бихте я нарекли една трептяща опитност, защото всички звезди са все трептящи. Всичко в тях е трептящо. Там нищо не гори, а само трепти.

От къде трябва да започне ученикът? Той трябва да започне от тишината. Доста е живял в бурите, в катаклизмите. Сега му предстои един период на тишина. Всичко да чуваш, но шум да не дигаш.

И тъй, картината трябва да бъде хубава. Трябва да бъде нарисувана от най-прекрасните, най-хармоничните, най-светлинните цветове.

От къде Художникът ще вземе тия хубави цветове? Ученикът винаги е казвал, че трябва да ги донесе от върховния свят, от светлинния свят, от божествения свят.

Но как ще трябва да се донесат от там? Има ли мярка за това? Има ли време? Когато Художникът е решил да нарисува великата картина на вселената, той е имал в предвид всички възможности, всички средства. Чрез тях той продължава великото творчество във вселената.

Художникът сега и вас рисува като една мирова художествена картина, в която внася върховната мисъл, върховните чувства, върховната светлина, върховния живот. Ето защо, тя трябва да бъде нарисувана с най-нежните, с най-художествените цветове.

Ние казахме, че Художникът още в началото е взел от тия цветове и ги е поставил на едно съкровено място, за да си послужи с тях. Кое е това място? Това е ученикът. Него той е натоварил с великата работа да пази цветовете чисти, идеални, да ги пази от всяко посегателство, та когато рисува, да не бъде изненадван от някакви цапала. Великият художник не обича нацапаните неща. Той обича чистите, художествените, светлинните, идейните неща. следователно, ученикът трябва да има в предвид следното положение: когато ще поднесе даден цвят на Художника, той трябва да бъде издържан, т. е. той трябва да знае от какви цветове в момента се нуждае Художникът и тях да му поднесе. Досега все Художникът е нанасял цветовете, но настава време, когато ученикът трябва да се представи на Художника.

Как трябва ученикът да се представи на Художника? Всеки ученик представлява една глъбина, една съкровищница. Духът разчита на него, на неговото достойнство. Той не обича да бъде изненадван от известни нацапвания.

Това се отнася и за Школата, Ученикът трябва да носи най-прекрасните цветове, най-прекрасните мисли, най-чудните изживявания. Ако е въпрос за обикновеното, вселената е наситена с обикновени неща. Ученикът на една окултна школа си служи с най-възвишеното, с божественото.

Не са случайни учениците от една школа. Това са избрани уреди, избрани съдове, избрани съкровища. Така ученикът трябва да гледа на своето присъствие в Школата. Когато се казва школа, трябва да се разбира едно върховно уединение, едно върховно присъствие. А там където има върховни приливи, нещата са гениални. Не само гениални, но и високо духовни явления.

И тъй, нека в Школата присъстват вече възвишените явления. Те могат да бъдат като мисъл, като цвят, като мелодия, като число, като астрология, като движение, но всичко трябва да бъде изящно, трептящо, безсмъртно.

Но за да стане това, мисълта на ученика трябва да бъде чиста, да не е минало никакво петно през нея, независимо от външните условия. Може известни същества да правят опити да нанесат нещо некрасиво, но ученикът трябва да бъде издържан във всяко отношение - и в своето държание, и в своето присъствие.

Строг е Великият художник, безпощаден е, но е и изобилна, необятна любов. Ако ученикът може да се вдъхнови от тази изобилна, необятна любов, никога не би посмял да внесе в себе си някакъв противоположен цвят т. е, да не са го погледнали лоши очи, да не са го пипнали лоши ръце, да не са го нагазили лоши нозе. Всичко в него трябва да бъде така пречистено, така идеално, та когато Духът започне работа със своята четка, тя трябва да бъде върховно трептение. Да не се чуват никакви отзвуци, никаква грубост, никакво мъчение, никакво отеготение. Всичко трябва да върви така гладко, така изящно, както слънчевият лъч. Той минава през необятното пространство и нищо не му се противопоставя. Ученикът трябва да се учи от слънчевия лъч, защото слънчевите лъчи са прекрасните мисли на Художника,

Вие ще знаете за върховното състояние на Художника от притоците на слънчевите лъчи. Чрез своите мисли Великият художник е нарисувал природата, а чрез своите лъчи Великият художник е представил в красиви форми, в изящни образи и върховно подобие на вселената. Ученикът има вече представени обекти, има очертани образи и може да се учи от тях. А щом има тия идеални условия, той не трябва да допуща в себе си никакви вметнати, никакви тъмни цветове.

Въпросът за цветовете - тяхната сила, тяхното влияние ние малко сме засегнали. Но понеже сега имаме задача да опишем секретната, идейната, любовната, божествената работа на Художника, ние засягаме някои цветове. Така ученикът ще има правилна ориентировка по отношение творчеството във вселената. Други сили са го занимавали с творчеството на природата, други с творчеството на земята, с творчеството на разните полета и поделения, но понеже ние готвим ученика за един главен оператор, който да прожектира идеите, системите на вселената, той трябва да бъде на висок пиедестал, трябва да се е изкачил някъде високо, откъдето да наблюдава изкуството на Великия художник.

Великият художник е работил и продължава да работи във вселената. Затова се иска и ученици, които достойно да влязат в лабораторията на вселената. Трябва да се влезе в лабораторията на вселената. Трябва, защото вселенският дух, вселенският манталитет, вселенският арбитър е особен. Ученикът трябва да бъде запознат с тази особеност, затова се налага да се подчертаят някои неща, които да му служат като ръководство в живота. Има много учители, било по математика, било по естествознание, геология, химия, физика, астрономия, астрология, машинно изкуство и т. н., но малко са учителите, които се занимават с прекрасните области на вселената, е идеите на вселената.

За да може ученикът да се добере до някои възможности, за да могат да го поставят при по-благоприятни условия, той трябва да проучи основните цветове, чрез които ще си служи в бъдеще. Той трябва да познава основно белия цвят, ясно синия цвят, ясно жълтия, виолетовия цвят, аметистовия, ясно оранжевия, ясно червения цвят, за да може да има пред себе си съвършената художествена картина. Той трябва да има съвършени образи, нарисувани от най-изящните, от най-прекрасните цветове.

Кой ще ги рисува? Ученикът е кандидат за художник. И понеже е кандидат за художник, Великият учител на художниците му идва на помощ. Той ще го учи.

Как ще го научи и къде ще го научи? Ще го научи в Школата. Той ще го научи как да построява разумните цветове, защото за ученика вселената трябва да бъде построена духовно и изящно представена. А това може да направи само Великият художник. Никой друг.

Само Великият художник може да даде първия урок, за да може да се запознае ученикът с това велико изкуство. Велико изкуство е картината на вселената. Няма по-издържана картина от вселената. Знаете ли колко време - години, векове е работил художникът върху нея?

Този въпрос досега не е поставен за разрешение, защото ученикът все още борави с малко време, с малко пространство, с малко вечност. За да може да борави с тях, той трябва да стане един от най-фините цветове, защото като цвят ще го познае Художникът дали ще бъде годен да влезе в контурите на великата картина. После той ще се прояви като тон, после като число и най-после като светлина. Трябва да бъдеш картина, трябва да станеш движение, за да бъдеш светлина. Без движение тон не съществува.

Ще кажете, че може да съществува в някакво състояние на летаргия. Да, но тук става въпрос за проява, за явление, защото най-великото събитие, най-великото чудо за ученика това са явленията.

И тъй, да бъдем наясно по въпроса за живота на вселената. Животът на вселената трябва да бъде за ученика най-реалното, най-свещеното, най-силното, защото всичко е във вселената. Всички тайни които стоят пред него, са все явления във вселената. Богата, всемирна е вселената. Ако търсиш някога Бога да се помолиш или да му благодариш, ще го намерил сред вселената. Най-любимото му място, най-любимата му разходка е сред вселената. Най-лесно ще намерите Бога, когато влезете в Светая Светих на вселената. Тогава той ще се спре за малко при вас. Ще отдели малко вечност и за вас.

Колко величествено е това състояние да имаш едни от тия прозрачни вселенски цветове. Те са едни божествени отражения във вселената и всяко едно възвишено същество ще се занимае е това явление. Ученикът се очертава вече като едно такова интересно явление. Обикновеният човек се занимава с обикновените явления на земята. Той е открил някои руди - злато, сребро, желязо, мед и т. н., открил е много скъпоценни камъни и много течни минерал. Духовният свят пък се интересува от светлинните явления. Ученикът представлява едно светлинно явление, но зависи какъв цвят преобладава в това светлинно явление. Ние няма да класираме цветовете на по-висши и на по-нисши, всички цветове са божествени, но има едни особени варианти, едни особени прониквания, които представляват и едни особени явления.

Ученикът трябва да бъде това особено явление. Той трябва да научи музиката, художеството, за да знае кои цветни явления присъстват. Може би не напълно, но ги има описани от окултните ученици на миналото. Доста духовни богатства са внесени от миналото. Ученикът трябва да ги намери, да се обогати с тия мисли, защото те са богати, безсмъртни мисли. Той трябва да цени всяка безсмъртна мисъл и да я пази в своята съкровищница.

Колко много трябва да търси той. Има ученици в миналото, които са загубили своето съкровище. Това съкровище трябва да бъде намерено. Може всеки да го притежава, защото се счита за изоставено. А божествените явления не трябва да се изоставят. Те трябва да се ценят и то с голяма широта.

Ние много говорихме за свободата и за широтата, но все още сте обагрени с тъмно червения цвят. А този, който е обагрен с тъмно червения цвят, той още не може да бъде свободен. Този цвят е в причинния свят. Той се занимава с него. А духовният, божественият свят се занимава с белия, с аметистовия, с ясно синия цвят. Ученикът има вече тази възможност да си представя цветовете. Светлинният лъч е дал такива отражения, такъв оттенък на атмосферните влияния, та рязко да могат да се определят различните влияния и присъствия на дадените цветове. Затова той трябва да ги използва при всички случаи на своето размишление.

Какво не достига сега на ученика? Че не се е научил да размишлява. Тази способност като че ли закъснява да се прояви в него. Той обикновено смята, че ако мисли за второстепенни неща, това е губене на време. Той ще започне с второстепенните неща. Колкото повече се проявява с тях, толкова повече и цветове се проявяват. Затова той трябва да затвори очи и да наблюдава различните форми и различните цветове. Това е начало на ясновидство. Ще започнат да се явяват най-напред неоформени фигури, някакви белези, но постепенно, постепенно ще започне да прави комбинации, ще почне да създава известни образи, фигури и т. н. Трябва да се правят опити, за да може да се стигне до изкуството на Великия художник.

Може ли? Може. Това е вечността. Това е необятността. Как да не може? Всичко е дадено и то така, че не може да има никакви изключения. Изключенията се дават само понякога, когато има пресилване. В момента на пресилване се създава известно изключение. Но ние съветваме ученика да не прибягва до изключенията, защото ще трябва да се заангажира същество, което да му помогне. А той трябва да живее в свободата, да не ангажира никакви същества. Той трябва да създава такива явления, какви се създават висшите същества. Защо трябва да очакваш друг да ти помага, когато ти си силен и можеш да помагат и на другите?

Ученикът ще открие всичко това благодарение на фините цветове в себе си, с които Художникът ще си послужи да му представи една идеална, съвършена картина. Трябват съвършени картини.

От къде ще вземе модел, за да създаде една съвършена картина? Тук идва композиторът. Със своята музика той може да създаде ефирна трептяща музикална картината, а Духът художник може вече да съчетава живота в неговата пълна проява. Щом влезе изкуството на композитора, животът има вече друга форма, друг образ, друго подобие.

Виждате, колкото и да е гениален Великият художник, трябва да дойде и композиторът - душата. Душата трябва да вземе участие, за да може да се озвучи изкуството на Великия художник. Когато дойде озвучаването и животът се ражда. Тогава животът излиза на сцената и представя голямото изкуство на Художника, и голямото майсторство на композитора.

Душата е този голям арбитър за нещата. Затова се внушава на ученика, подсказва му се да владее света на своята душа. Той е един богат свят богат на художествени картини, богат на музикално изкуство. Ако бихте открили душата като музикално изкуство, вие бихте знаели колко сте величествени, колко сте божествени. Но понеже този свят и днес още е скрит за човека, твърди се, че никаква душа не съществува. А това показва, колко човек е обеднял. Останал е без душа.

Трябва да се съчетае музиката с говора. Тонът е Художника, а говорът е душата. Трябва да има тясна връзка между Духа и душата. Понеже е станало разединение между съществата на земята - разединение между Духа и душата, дошла е и тази страшна съдба на човечеството. В начало не беше така. Духът не се отдели от Бога. Макар че Бог му каза да се прояви във вселената, той си остана единен. Запази своята синовност към Баща си. Но с човека стана нещо друго. Докато Духът излезе от душата, той забрави да се върне при своя баща.

Духът и душата това са две важни прояви във вселената, две начала. И ако между духа и душата на ученика има единение, има съгласие, хармония, изкуство, художество, той е едно съвършено същество. Там е разковничето. Не са ли в съгласие двете прояви в човека, нищо друго не може да дойде. Той е беден. Духът ще донесе, а душата ще съхрани. Ако Духът носи, а душата разпилява, богатство няма да има, знание, светлина няма да има. Духът ще рисува картината, а душата ще я възпява.

Какво ще се възпява? Ще се възпява творчеството, работата. Който пее, е душа. В него присъства душата. Този който не пее, е останал само дух. Той може да донесе, но няма кой да го съхрани, няма кой да го оживи, няма кой да го вдъхнови.

Ученикът трябва да направи интимна връзка с душата. Духът не може да рисува картината, ако няма душа. Душата е полето, където Духът нанася своите линии, своите сенки. Следователно, Духът е пустини без душата. Душата е оазис за Духа. Човешкият дух трябва всестранно да проучи този оазис и да открие тайните съкровища, които са скрити дълбоко в душата. Трябва да се изнесат съкровищата на душата. Трябва да се разкрият те пред съзнанието на ученика. Иначе от къде ще се обогати и разшири съзнанието? То трябва да вземе от тия необятни извори, от тия необятни съкровища на душата.

Душа, богата душа, поетична душа, музикална душа. Когато душата е музикална, когато е богата, и Духът живее в една положителна индивидуалност. Той не се смущава, че е останал сам сред вселената. Той има база, има храм, има светилище. Душата представя олтара, светилището на земята. Тя е вечно в очакване.

Кого чака? Чака жреца-духа. Когато Жрецът дойде в природата, идва и благословението, и всичко се развива, и дава в изобилие. Така е и специално с ученика. Когато неговата душа стане светилище, тя очаква да дойде Жреца, да донесе благословението. Благословението е право на Духа, а творчеството, любовта, е право на душата.

И тъй, ще завладеете голямото изкуство на Бога като художник, като душа, като любов.

Не са трудни нещата, ученикът се уединява, щом се съсредоточава, той навлиза в правилната посока към овладяване секретните неща във вселената. А добере ли се до секретните неща във вселената, той ще познава вече всичките й страни.

И тъй, бъдете вселенски деца, вселенски синове, бъдете ангели, за да завършите своята еволюция, т. е. да владеете изкуството - съвършенство. Това е първата идея. Тя никога не е била изоставена от духовете. Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец. Да достигне съвършенството на своята еволюция, това е пространството, това е необятността, с които ученикът трябва да се справи.

Виждате колко много работа предстои на ученика, каква преданост е необходима, какво усилие и съсредоточение, за да може да запази тия сили в се е си като една гениална хармонизация. Да няма сили вън от общата хармонизация. Всичко трябва да влезе в общия тон, за да може ученикът да се опита като завършека сила във вселената.

Кой ще направи това, ако не ученикът? Той е единствения, който е поел ангажимента да изучи вселената. Затова се нарича и ученик. А да изучиш вселената, това ще рече да организираш един прекрасен духовен свят в себе си. Ако търсиш някакво величае, намери го в своя духовен и в своя душевен свят. Не го търси другаде, защото няма да го намерим. Пък и по- голямо спокойствие, по-голямо уединение другаде няма да намериш. Когато организирате своя вътрешен свят, вие ще имате връзка, ще имате присъствие на величествените организирани светове. Те ще бъдат дивна хармония за вашия свят. Ученикът все пак се стреми към тази хармония.

Ние засягаме ангелския свят. Засягаме неговата красота, неговата дейност. Ученикът трябва да има една художествена, една безсмъртна представа за него. Затова поканихме и Великият художник да дойде и освидетелства това, което трябва да стане с ученика. Той не се противопоставя. Напротив, зарадва се. Той не жали време и средства за тази безсмъртна картина в нейната художествена форма, в нейния художествен образ. Нали ученикът трябва да има един прекрасен свят, за да има какво да го вдъхновява и да не се чувства самотен, без дом, без подслон. Той ще бъде въведен в онази велика всемирна галерия, където ще го запознаят с безсмъртното творчество на големите художници и композитори.

Предстои едно славно бъдеще на ученика. Той трябва да се запознае с най-великите духове, с най-великото художество на великите учители и синовете божи.

Какво тържество очаква ученика, когато дойде момент да положи своя изпит. Той ще трябва да положи вече изпит, та никога да не си служи вече с тъмночервения цвят.

Освобождавайте се от изостаналите мисли. Те навсякъде ви дебнат. Искат да се проявят чрез вас. Те търсят обекти. Всички упорити духове търсят да се проявят чрез някого, създават разцепление и после казват: „Това аз го направих.“ Ученикът обаче трябва да си служи с най-прекрасните цветове, в най-музикалните тонове.

Казано е: „Когато Бог направи човека, вдъхна му живот.“ Значи, Духът в началото е направил формата художествено и е трябвало да дойде момеят да се вдъхне жива душа. И когато е вдъхнал жива душа, започнал е животът. А щом вече животът е започнал, той се размножава и продължава великата симфония на живота.

Когато говорим какви трябва да бъдат отношенията на ученика спрямо Великия художник, ние имаме за задача да представим ученика като фактор в аудиторията на светлите сили. Ако той няма централна мисъл, че може да има и централна идея, централно движение, централна светлина, централно присъствие. Ако няма централна мисъл, той не може да влезе в централната светиня.

Ученикът е съществото, което трябва да познава централните притоци, които прииждат от аудиторията на светлите сили. Той име пряка работа със светлите сили и трябва да се абстрахира от страничните, от крещящите давления и да се уедини напълно в централната мисъл, в централните явления, които ще го осъзнаят като работник, като централна сила, която ще го осъзнае като работник, като централна сила, която трябва да вземе участие и то съзнателно при провеждане великите идеи на Бялото братство по лицето на земята.

Ученикът на Върховната школа се е определил като член на Бялото братство. А щом се е определил като такъв, той трябва устремно да провежда идеите, умението на Учителя на Бялото братство. Ако някои странични давления или явления се явят като саботаж или като недоволство, той трябва да каже вътре в себе си: „Ние, учениците на Бялото братство сме дали клетва пред Учителя да проведем великата идея на Бялото братство на земята.“ Той не трябва да се занимава повече със странични мисли, да иска да се обяснявала се оправдава, да твърди за известни неща. С това той ще парира всички сили и въпросът ще се изчерпи. Така той се явява като авторитет и казва: „Ние, учениците на Бялото братство, провеждаме учението, идеите на Всемирното братство“ - и край на всичко.

Това трябва да стане дълбоко, съзнателно и когато изнася тази идея, той трябва да я чувства вътре в себе си като положителна, като абсолютна, като възможна.

Ето как той ще се възпита като Велик художник във вселената. Не че вселената няма художници, но тя всякога произвежда випуски художници. Върховната школа е випуск от Върховната школа на вселената и тия випуски трябва да бъдат издържани, трябва да бъдат най-разумните, най-чистите, най-прозорливите, най-великите.

В тази среща ние засягаме един много важен въпрос. Досега сме се страхували да го изнесем, но сега решихме да направим това, за да утвърдим идеята, да утвърдим мисълта в ученика, че той е един специален фактор във Вселената. Това се налага, за да могат да се установят някои порядки, да може да се установи един върховен ред във върховните занимания. Спирахме се пред различни въпроси и дойдохме до един от по-големите въпроси, Осмелихме се да кажем на ученика какво е той. Досега скривахме някои страни, но сега му загатваме, въвеждаме го, говорихме му за производството, за изкуството на Великия художник, като искаме да подготвим неговата мисъл, която трябва да разбира нещата, която трябва да представи нещата, да ги оцвети, та когато Великият художник нанася контурите на онова художествено произведение, да вземе от неговия цвят и да си послужи с него.

Това е още подготовка, но ние изнасяме неговите преки задължения, неговата пряка отговорност и най-после неговата клетва. Всеки ученик на Бялото братство дава клетва пред Великия учител, че ще пази, че ще проведе, ще съхранява, ще изучава, ще прониква, ще присъства, ще стане един от великите посредници между земята и вселената. Земята е във вселената, но тя трябва да има връзка с Централата. Единствено ученикът е, който ще изнесе важни документи, важни изживявания, важни вселявания, сериозна работа.

Сериозни са моментите, които се представят пред ученика. Той трябва всичко да опита. С тази подготовка която правим, ние имаме за задача да засегнем тия перспективи в съзнанието на ученика, да се опитат тия приливи, за да може да бъде вече един дълбок, всестранен ясновидец, да вижда нещата както отблизо, така и отдалече. Той е поставен на един отговорен пост. Той се въвежда вече в една отговорна аудитория. Представя се пред началници, пред директори, пред декани, следователно трябва да бъде добре подготвен, добре обгорен, да бъде прозорлив.

Ние не му говорим за отшелничество, за кладата, не му говорим да върви по пътя на съпротивлението. Ние му говорим за дълбокото, всемирно посвещение. Колкото повече се посвети, колкото повече проникне в същините на нещата, толкова повече той представлява слънчево ядро.

Но ще възразите: „Дали слънчевото ядро не е воювало, докато е придобило това състояние?“ Има моменти, когато човешкият дух трябва да воюва, има моменти, когато трябва да се бори, да се жертвува. Ние обаче не говорим за това на ученика. Ние държим и всякога ще държим за онова дълбоко, всестранно вглъбяване, за онази дълбока вътрешна тишина. От това има нужда сега. Когато си тишина, няма да се явяваш в бурите, в стълкновенията, в насилието, няма да воюваш. Ученикът на Върховната школа е извън насилието. Той не трябва да доказва своите права. Той няма права. Той няма дори и свои убеждения, и няма право да доказва своята доктрина. Той няма доктрина. Той няма право да доказва своята сила. Той няма сила. Ученикът действа с голямата светлина на вселената. С кого тогава ще има нужда да се бори? Кой е този противник, който ще се бори срещу него, срещу светлината? Няма такъв противник. И най-силните тъмни духове бягат от светлината. Средата на светлината е дома, царството на Великия художник. Той не ходи извън светлината. Той не се интересува от тъмнината, защото не я и подозира, не я знае. В него няма тъмнина затова той не може да се произнася за някаква тъмнина.

Такъв е Великият художник. Ученикът трябва да се вживее в неговите вибрации, в неговите излъчвания, в неговите трептения, в неговото присъствие. И когато се вживее в тия съвършени начала, в него ще проблесне без никакво изключение и съмнение тази върховна идея за светлинната аудитория на вселената.

Вселената е перспектива, идея за ученика. Той ще се занимае с едни много интересни явления, с едни много интересни закони, с едни много интересни елементи, с едни много интересни проблясъци. Ученикът на Върховната школа се занимава специално с проблясъците. Те имат способността да прииждат като депеши върху ученика и той ги долавя. Те го обновяват, въплъщават се, осветяват го.

Проблясъкът е едно от най-големите посвещения. В какво ще се посветиш, ако нямаш проблясък? Проблясъкът е, е който ти отваря вратата. Проблясъкът е, който те въвежда в аудиторията. Проблясъкът е, който ти открива Учителя. Проблясъкът е, който ти дава идеята за вселената, за Духа и за Бога. Без присъствие на проблясък ученикът остава в съмнение. Той трябва да изживее много пертурбации, да изучи много науки, много специалности, докато най-после по пътя на разума достигне до областите на проблясъка. А ние имаме именно тази задача. Откриваме му неговите задължения и го свързваме направо със силите на проблясъците. Те са магнетични, електрични, мистични духовни явления.

Ние казахме, че ученикът работи с явленията, но той трябва да прави отбор, да знае чрез кои явления може да се усъвършенствува, с кои явления да борави, да работи. Той трябва да знае кои са ония явления, които ще му помогнат да се добере до централните ядра, до централните мисли, до централното съсредоточение, до централното посвещение. Той има всички възможности, когато влиза във връзка с присъствието да иска да му се обяснят нещата, за да може да се свърже с централната мисъл на тия проблясъци. Духовната способност се явява за ученика като проблясък. Специално за ученика, който стъпва в посветената Светиня, те са като начало. След това тия проблясъци получават енергии на святост. Енергията е свързана с живота. Трябва да има живот, за да има и святост. Ученикът има специална мисия. Той трябва дълбоко да чувства приливите на тия проблясъци. Те може да не останат в него дълго време, но ще произведат известен ефект в него, ще произведат известен тон. ритъм, известен прилив. А това е много важно.

За да може ученикът да борави с необятните възможности на голямата божествена наука, с глъбина на окултното знание, той трябва да бъде просветен, трябва да ама проблясъци, за да бъде положителен, сигурен, да бъде достоен за аудиторията на вселената.

От полето на земята ви говорим за вселената. Вие още не сте просветени в отношенията си към вселената. Ние сега правим опит да събудим някои способности у вас.

Ще успеем ли? Закон е. Понеже е закон, ние ще успеем. Ще трансформираме някои енергии, които са спънка зае една просветна работа и ще създадем условие - да проникнат тия проблясъци. Ученикът трябва да бъде съвършен в своя ритъм. Той трябва да бъде системен в своя пристъп, да бъде всемогъщ. Кой друг ако не ученикът? Кой ще освидетелства системата на вселената, ако не ученикът? Той единствено е свързан със системата на вселената. Той е, който ще бъде въведен в най-големите, в абсолютните лаборатории на вселената и ще бъде запознат най-обстойна с голямата дълбочина и широчина, с устройството и системата на Божия дух.

Казано е в миналото, че когато дойде Духът, всичко ще ви научи. Ето, сега Духът е дошъл и всичко иска да ви научи, всичко да знаете. Той идва по пътя на просветлението, по пътя на светлината. Той не идва както по-рано по пътя на стълкновенията, по пътя на чудесата, на катаклизмите, на бурите. За ученикът на Върховната школа духът идва така, както идва слънчевият лъч, в голяма тишина, в голямо проникновение, в голяма чистота, в нежен трепет, в нежна топлинка, в свежест, в аромат. Той ще го постави на най-благоприятни състояния, ще го въведе в прекрасните предели, в прекрасните оазиси, и ще му напомни за великото творчество па вселената.

Такова е светящето бъдеще на ученика, такива са наставленията, упътванията, такива са перспективите, които ще се дадат, на учениците от Върховната школа. Те имат задачата да изнесат великите безсмъртни идеи на Бялото братство, в дълбока тишина, в голяма секретност, в голяма тайнственост. Такива сили подготвя сега Духът, за да може да каже най-съкровеното, най-върховното, най-абсолютното, това което се намира в богатата съкровищница на Божествения дух.

Сега Духът ви посещава, сега Духът действа върху вас, сега ви въвежда, сега ви води, благославя ви, сега Духът взема грижата за вас. Духът е, който определя какво пространство трябва да изминете, какъв път трябва да обходите, до къде трябва да стигнете, пред кои сили трябва да се представите, в кое небе трябва да стигнете, в кои предели трябва да работите.

Духът има грижата да ви въведе в най-далечните пространства, в най-върховните състояния. Духът има грижата да ви свърже с върховните източници на абсолютната светлина. Той има идеята да ви срещне с великите адепти, със синовете божи.

Духът има грижата да ви сроди, да ви оцвети, да ви освети, за да може да проникнете в същината на божествените трептения. Духът сега е между вас като трептение. Той няма да създава бури и ветрове, няма да чука по масите, по столовете, няма да се материализирва и да доказва, че съществува и като материя. Той има задачата да ви освобождава от грубата материя. Той абсолютно никак не се занимава с грубата материализация. Може духовете да правят това, те познават физическата алхимия, може да правят най-различни опити, но Духът не се занимава с нисшите области. У него има само едно трептящо присъствие, богато, вдъхновено, абсолютно, безсмъртно.

На разумния ученик само се напомня. Та, сега ние напомняме за неговите обязаности. Ние апелираме към вас никога да не се подценявате и да заробвате тия хубави трептения във вас. Напротив, дайте им простор, за да се проявят като аура, като ореол върху вашата глава. заставайте винаги на светящо централно място, за да могат тия трептящи излъчвания да бъдат ореол около вас. Никога тъмна мисъл, никога отпадане на духа. Оставете другите духове да се занимават с това. Вашата задача е да проучите най-обстойно, най-дълбоко, необятно великия план на вселената.

Най-великият майстор, най-великият учител, най-съвършеният архитект това е Божият дух. Само той ще ви каже истината. Само гой ще ви открие нещата на истината. Само той ще ви въведе в царството на истината. Няма друг кой. Единствено Божественият дух е вдъхновявал и вдъхновява всички учители, всички синове божи.

Макар и да сте още малки деца, и вас ще ви вдъхновява, защото той се радва и на малките. Вдъхновява ги и ги проявява като таланти, като способности, като бъдеще. Малките са, които трябва да растат. Малките са, които трябва да се просвещават. Малките са, които трябва да се осветят.

И тъй, като малки, ценете онова, което ви е дадено и онова, което ще ви се дава и в бъдеще. Бъдете искрени. Ние искаме да бъдете абсолютно искрени, защото искреността е качество на Божия дух, а ние искаме да владеете това качество на Духа. Искреният и чистосърдечен е запалена свещ, чистота, свежест, аромат, слънчев лъч.

Къде другаде ще чуете такава лекция, лекция за вашите обязаности, лекция за вашето предназначение? Затова, използвайте добрите трептящи случаи. Често пъти Духът идва при вас като трептение, а понякога като устрем.

Какво е това устрем? Да разрешиш кардиналния въпрос да бъдеш или да не бъдеш, Трябва да разрешите този въпрос. А това значи абсолютно да бъдете свободни. Ние много пъти говорихме за свободата. Тя е първия пристъп, първия устрем.

Защо ви трябва устрем? Трябва ви, защото ви предстои много път да изминете, много области, сфери и безкрайности да обходите. А това няма да стане без устрем. Трепет, устрем ви трябва. Пред ничие изкушение и противоречие не трябва да се спирате. Предстои ви да изпитате това достойнство, че сте устрем. Когато се намерите пред разгънатата карта на вселената, вие ще изпаднете в състояние на омайване, но не се плашете от това омайване. Не е лесно да се справиш с големите неща, с голямото изкуство, с божествената наука. Затова омайването е временно. Духът ще внесе мисълта на отрезвяване. Ще отрезвеете. Може би ще се явяват някои болезнени състояния, но това не трябва да ви плаши. То идва, защото трябва да се влезе в борба с материалния свят.

Да, трябва да се влезе в борба с материалния свят, в смисъл, да се трансформира вашият материален свят, да се нагоди, да се преобрази, да се съпостави.

Виждате каква сложна процедура, каква сложна работа предстои на съществата, които си служат с трептящите енергии, с трептящите усети, с трептящата светлина.

Да, дълъг е пътят. Трябва да обходите необятността, за да можете да се запознаете с устройството на вселената. Трябва да обходите необятността, защото оттам ще съзерцавате вселената. Ако сте във вселената, не може да имате представа за нея, но когато сте в необятността, ще съзерцавате вселената така, както сега на земята съзерцавате и наблюдавате слънчевата система и звездния свят.

Виждате какъв дълъг път предстои на ученика. Колко много е загрижен неговият ръководещ Дух, който го въвежда в тия пространства, в тия необятности да опази ученика, да не стане някакво отклонение, някакво противоречие. Какъв голям майстор трябва да бъде той, за да бъдете в безопасност, т. е. да познавате законите на светлината, законите на топлината, на електричеството, на магнетизма, на електроните и на всички още неоткрити елементи във вселената.

Голяма е отговорността да представят някой адепт пред вас и да го задължат да се занимава с вас. Няма да му бъде лесно да ви проучи. Той трябва да издири къде са слабите места и да ги подсили. Трябва да издири мисълта ви и да я подсили. Трябва да издири устрема ви и да го подсили. Само при тия условия той ще поеме грижата да ви отведе в далечните страни, за да можете да съзерцавате вселената.

Ние ви свързваме с вселената. Не ви говорим за слънчевата система или за другите слънчеви системи. Ние ви говорим за оная голяма, абсолютна вселена, където Божественият дух е като централен фокус. Ние ви говорим за едни големи, абсолютни възможности, възможности на Божествения дух. Никога не отпадайте духов и не казвайте: „Това не е за нас. Може би случайно сме попаднали тук. Може би така са се стекли обстоятелствата, без да сме били предвидени.“ О, не. Вие не познавате своята история, затова идват съблазните и противоречията.

Помнете: не е случайно да се срещнете очи с очи с Учителя, представителя на Великото всемирно бяло братство. Той ви срещна и ви остави едно богато наследство - трептящите сили, трептящия дух. Никога не забравяйте неговата голяма услуга към вас. Ако той не беше ви срещнал, ако не беше ви намерил, вие щяхте да бъдете в калта, щяхте да живеете в греха, щяхте да бъдете в най-големите противоречия. А сега вашият живот е светиня. Той е така ценен, така необходим, така пазен, защото чрез него светлите същества ще проведат една системна работа, едно свещено знамение.

Когато се въвежда една душа в аудиторията на вселената, това е едно велико, свещено въвеждане. Вие вече не сте деца на земята, а сте деца на вселената. Вие сте вселенски деца. Затова трябва да обичате майката на вселената, Бащата на вселената, трябва да обичате братята, сестрите на вселената. С тях ще се срещнете, с тях ще се сродите, с тях ще живеете, с тях ще се радвате, с тях ще учите.

Вселенска наука - наука, която знае за всяко начало. Помнете това. Ученикът не може да се заблуждава. Той трябва да се справи с всяко начало, което му се представя. Справяне трябва, умение, просвета, мъдрост трябва. А всичко това се постига с върховен разум. Нека върховният разум ви напомня винаги за великата задача - аудиторията на вселената.

Ние ще ви говорим за аудиторията на вселената до тогава, до когато се сродите с нея, докато заживеете с нея, докато не се преобразите, докато не се вдъхновите от нея.

Нека безсмъртието на вселената внесе този трепет, за който ви говорихме, за да могат ангелите да ви срещнат като трептящи същества по пътя на посвещението. Ние ви обещаваме, че ще бъдете под покровителството на известни водачи, които ще ви изведат от мъчителните тъмни сфери, но при условие, че няма да има съмнение, а ще има абсолютна искреност. Подчертаваме това. Божествената душа е искреност.

Какво значи искреност? Това е самата истина. Носете в себе си тази тайнствена идея. Нека това тайнствено залегне дълбоко у вас, за да бъдете най-прецизните изпълнители, най-прецизните представители, най-великите учени на Всемирното бяло братство.

Много пъти Бялото братство е прониквало като трепети по земята, но сега то е присъствие като святост и като върховен разум, който се изразява като абсолютна искреност. Забележете това. Не си позволявайте никога да извъртате нещата пред вашия ръководител. Никога не си позволявайте да опетните чистотата на вашия ръководител. Не, той не осъзнава вашето състояние. Той ще претърпи, но ще се внесе една тъга в него. За да не бъде в тъга, но да бъде трептящ, да бъде устрем, спазвайте тия важни духовни възможности.

За да може да израсне в Дух, в тишина, е в абсолютна глъбина, в абсолютна тайнственост Върховната школа, трябва да има върховни ученици, върховни характери, устремни ученици, които да имат върховен пристъп към върховното посвещение.

Намерихме ли такива ученици? Ние отговаряме, че ги намерихме. И понеже ги намерихме, ние сме радостни и тържествуваме. Сега оставяме при вас по един ръководещ дух, защото ще отлетим някъде далече да провеждаме нови системи, нови проблясъци. Но вие бъдете искрени пред своите ръководители, пред своите водачи. Те ще бъдат толкова много внимателни към вае. Ще бъдат и изящна чистота. Затова вашата искреност е, която ще ви дава импулс да работят върху вас. Не можете сами, затова се налага по един водач.

Не се интересувайте от степента на вашите помагачи. Не подценявайте вашите помагачи. Ако ги подцените, ще дойдат другите сили, които вас ще надценяват. А щом се надцените, вие сте в падение.

Вашите помагачи ще дойдат в тайнствена глъбина, в дълбока тишина, в нежен шепот. Щом има голям шум, щом има ознаменуване, щом искате да се проявите, те ще се оттеглят. Такъв е методът на Главното върховно ръководство във вселената.

Апелираме: бъдете най-просветените, най-любознателните. Да не минат явления пред вас и вие да не знаете за тяхното начала. Толкова прозорливи трябва да бъдете. Прозорливи в най-широк смисъл, прозорливи в най-необятна глъбина. Не чакайте официалната наука да ви каже какво има на луната, на Венера, на Марс или на другите планети. С вашите трептящи способности, с вашия устрем вие можете да се пренесете във всички тия планети и да ги проучите.

Това е онзи Дух, който знае, който присъства. Следователно, той не може да не отгатне и най-дълбоките тайнствени области в дадена планета. Какво ще видите например на планетата Венера? И там ще видите материален свят - растителен, животински с всички необходими условия както на земята, на как ще проучите духовната същина на тази планета? Ще я проучите благодарение на вашето устремно присъствие. Знаете тяхната наука - психология, химия, математика, астрономия, ще знаете какви са отношенията на съществата там, какво е тяхното духовно пробуждане. Ще знаете дали и там е прокарана идеята за аудиторията на вселената. Трябва да проучите всичко това и да го знаете.

Някои от учениците казват, че са се просветили вече, че са изучили историята на разните раси, на различните слънчеви системи, че по астрологичен път знаят как се движат планетите, каква е тяхната дистанция, тяхната хармония и т. н. Знаете ли колко много има да учите. Трябва да се занимаете с една планета - да сложим най-малко две хиляди години. А колко планети има във вселената? Ами слънчевите ядра? Ще трябва да се занимаете поотделно с всяко слънчево ядро, да сложим например най-малко десет хиляди години - земни разбира се, колко време ще ви трябва? Колко слънчеви ядра има във вселената? Кой може да каже? Може да знае само този, който ги е изучил и преброил. Ние можем да ви кажем еди колко са на брой, но това са хипотези. Всяко едно по-отделно най-щателно, най-широко ще трябва да се проучи.

Трябва да се проучи тази необятна вселена. Това е един прекрасен идеал. така ще живееш в едно голямо разнообразие. Всеки миг ще бъде запълнен.

Колко е величествен животът. Колкото повече е тайнствен, толкова повече е занимателен. Затова нашата задача е да напомним за нещата, като смятаме, че сте абсолютно искрени. И ако искате да запазите тази голяма, безсмъртна привилегия, да имате ръководството на вселената, бъдете искрени. Ако сте искрени, ще бъдете и чисти. А щом сте чисти, вие сте истинолюбиви. Велико нещо е да обичаш истината.

И тъй, запознавайки се с Великия художник, вие се запознавате и с неговите сложни картини. Това което ви говорим, са сложни картини на Великия художник. А колко още картини ще ви се представят. Вселената е пълна с величествени картини. затова бъдете приятели на Великия художник. Обичайте го. И най-важно, бъдете абсолютна искрени към него.

Защо държим за искреността? Защото много пъти учениците са злоупотребявали с Великия художник. Как са злоупотребявали? Вместо да му поднесат ясно син цвят, те му поднасят подобен някакъв цвят, но не и истинския. А това не е искреност.

Трябва да бъдете искрени. Казахме ви: нищо свое нямате. Всичко ви е дадено. Следователно и вие ще дадете и то с голяма искреност. Сега имате материални богатства. Утре ще минете в отвъдния свят. Всичко ще оставите. Кое ще остане с вас? Вашият характер, вашата искреност, вашата чистота, чистосърдечие, трепет, прилежание, ученолюбие, безсмъртие. Всичко друго ще остане в земята, понеже е нейно имущество.

Вижте колко тя е искрена. Държи за своето имущество и не позволява нищо нейно да се отнесе. Всяка планета държи за онова, което й е дадено за временно ползване и го съхранява в своята съкровищница.

Казано е в миналото, че някой си се е пренесъл на небето със своето тяло. Не, земята не позволява да се вземе нищо от нея. Той може да се пренесе с астралното си тяло, с менталното, но земното тяло е право на земята.

Ще кажете, че Духът е по-силен от земния дух., има изключения. Може да стане някакво изключение, но щом тялото се издигне в пространството, то пак ще ще разпадне на много елементи, които ще паднат на земята като електричество, като магнетизъм. Щом трябва да се направи някакво чудо, всичко може да стане, но тук не става въпрос за чудеса. Ние засягаме нещата в тяхната абсолютна истина. Това което е материя, е материя. Това което е Дух, е Дух. И понеже ние вярваме в началото на Духа, засягаме духовния свят. С духовния си свят ученикът може да обходи много планети, много слънчеви ядра, а със своя материален свят той може да обходи само земята. Такъв е законът. Безсмъртието се отнася до неговата духовна, а не до неговата материална същина. Материалната същина не може още да придобие безсмъртието.

Защо е така, то е друг въпрос. Трябва да се спрем и то специално да разгледаме въпроса защо материалният свят не може да придобие трептенията на безсмъртието. Вие сте кандидати да наблюдавате съвършената картина на вселената, нарисувана от Великият художник. С дух и трепет трябва да чакате и да ви се открехне вратата, за да влезете в големия миров олтар на този Велик художник, и да се запознаете с прекрасната картина на живота, с прекрасната картина на Духа.

Ние сега ви занимаваме общо, така както занимават учениците в гимназията. Те получават едно общо образование, но когато станат студенти, те се занимават поотделно с всяка една специалност.

Досега са ви давали обща подготовка. Учители, наставници, професори, пастири и т. н., са ви говорили за вашите отношения. Учили са ви как да живеете, как да се обличате, как да се храните, как да се опазите. Занимавали са се въобще с вашето физическо възпитание, с вашето културно възпитание. И добре са направили, че са ви подготвили. Но сега ви предстои едно друго възпитание, едно друго образование, една друга подготовка, която ще се изрази в непрекъснат прилив на трептение.

Когато изнасяме пред ученика върховната работа на Великия художник, ние имаме за цел да го импулсираме и в своя стремеж да потърси кой е този Художник, да се запознае с неговата индивидуалност, с неговата всемирна известност, т. е. да срещне ученикът този Велик художник, да научи пътя, по който той ходи, да научи маниера на неговата работа, да открие от къде взема той тия велики художествени образи, та да ги изрази в една всемирна върховна вселена.

Ние искаме да импулсираме ученика, да потърси онова, което иде в него като някаква подбуда, като някакъв импулс или като нещо тайнствено, което е скрито от него. Има едно тайнствено, което е скрито от ученика, но то винаги е в съприкосновение с него, с неговата душа, с неговия дух. То минава край него и му нашепва, и го подбутва, обажда му се, оцветява го и тихичко му запява.

Тази деятелност е историческа в живота на ученика. Ние искаме тази историческа деятелност да се прояви вече като реалност, т. е. ученикът лично да се срещне с индивидуалността, с колективността на Великия художник. Само тогава той ще има една върховна опора, един върховен ритъм в своя живот, за да може да открие прямата си задача, прямия си път, прямата си цел.

Това се налага, защото се иска ученикът да има един върховен характер. Върховният характер не се състои в това да бъде ученикът един голям колос, един голям владетел. Неговата сила трябва да бъде такава, че да прониква в нещата така, че да вижда, да да прозира, да се втопи в онази върховна деятелност, която Великият художник владее.

Колкото повече се интересува ученикът от начина на действието на Художника, толкова повече той се устройва, се приспособява към неговия начин на работа. А това е голямо изкуство, защото цялата работа на Художника е изкуство. В него няма непотребни неща, нахвърляни, неопределени. В него няма тъмни страни. Всичко в него е порядък, изящество, трепет.

Ние много пъти засягахме това състояние на трепет. Сега пак подчертаваме същото. Ученикът изживява състояние на трепет, но в нисшите области, в нисшите сфери, които му създават и много противоречия. Всяко болезнено състояние е резултат на еманациите на нисшите трептение. Понеже му предстои една необятна всемирна работа, затова го предупреждаваме да пази своите сили, своя ум, своето сърце, своето кръвообращение, своето дишане и най-после, неговото трептение да навлезе в една по-висша гама.

Може ли да стане това? Може. Затова се препоръчва на ученика да прозира върховната работа на този Велик художник, за да може да усвои това изкуство, тази специалност, да вижда великата картина на вселената. Той трябва да се запознае с тази величествена картина. Докато не се запознае с това велико изкуство, той не може да проникне в детайлите на вселената. Вселената, това са все художествени явления и изображения. Бог се е проявил в най-изящно художество, в най-трептящи тонове, за да няма нищо, което да бъде тъмно, нисше, несъвършено.

И тъй, ученико, знай, че вселената е съвършена. Във вселената има едно върховно съвършенство. Направи паралел между нея и себе си и открий себе си като едно такова съвършенство. Ученикът трябва да бъде съвършен, защото неговата майка - вселената, е съвършена, защото неговият Баща е съвършен.

И тъй, когато изнасяме работата, ритъма на Великия художник пред съзнанието на ученика, ние искаме така да се разшири то, че да бъде под влиянието, под ритъма на това съвършенство. Съвършенството е идеал за ученика.

Може ли да се постигне това съвършенство? Кое в ученика ще постигне съвършенството? Неговият дух и неговата душа. Не че те не са съвършени. Те имат произход на съвършенство, но понеже са слезли долу в материалния свят, трябва и той да се преобрази. И физическият свят трябва да се преобрази. Затова ние изнасяме специалната работа на Художника. Ние искаме да импулсираме ученика, за да преобрази своя физически свят.

Ние казахме, че той не е негов, но му е даден. Понеже му е даден, той отговаря. За всяко дадено се отговаря. Такава е мярката в природата, такова е равновесието, закономерието във вселената. Учителят трябва да вижда, кое у него е на дадена висота и кое е несъвършено. Има един, който ще му нашепне да направи тази разлика. Това е Великият художник. Той е заинтересован, защото той ще работи върху психиката, върху физиката, върху материята в ученика.

Какво е неговото желание? Неговото съкровено желание е да преобрази както материалния, така и физическия свят в ученика. Има едни вълни, наречени духовни вълни, които са като една експедиция. Минават през различни светове и ускоряват темпа, движението, оцветяването, посвещението. Та сега е една такава епоха, когато тази духовна вълна минава с един доста осезателен, доста чувствителен темп. Тя ще мине през целия физически свят, през целия материален свят и пред съзнанието на ученика, и ще ускори подвига, съвършенството на ученика. И в миналото е имало такива епохи, такива вълни, но те са минавали някак незабелязано от съзнанието на ученика. А днес, когато тези духовни вълни минават съзнателно, ученикът има вече контакт с великата хармония, с приливите на изобилния живот, на изобилията светлина, на изобилното присъствие. Ще знаете, че сега е епоха на изобилно присъствие. Може би тази епоха ще отмине, но тя ще остави дълбоки бразди, светли пътеки към върховната област на Духа.

Щом знаете това, щом се прави в достояние пред вас, то не е случайно. Ние и по-рано ви казахме, че не сте случайни. И понеже не сте случайни, и този върховен ритъм не е случаен. Затова използвайте тази духовна вълна. Не се отклонявайте от нейния ритъм. Не заглушавайте в себе си шепота на нейната песен. Научете изкуството да са излъчвате от противоречията, защото много противоречия ще се изпречат на пътя ви като спънка. Нека така да грейне слънцето у вас, че никога да не залязва. Нека Духът никога да не отсъства от вас. Нека Бог така да проговори у вас, че никога да не млъкне. И най-после, вселената така да ви прегърне и стопли, че никога да не почувствате студ. Така пише върху голямата върховна съвършена картина на Великия художник. Там няма да намерите нито една излишна черта, нито една сянка. Всичко така е нарисувано, че е идеално, величествено, всемогъщо.

Стремете се към могъществото на Духа, към пластиката на Духа, към трептенията на Духа. Те са ней-величествените явления у вас. Всичко друго ще се претопи. Действа ли Духът, той ще ви научи на мировата система на вселената. А вие вече сте кандидати да влезете в допир с устройството на вселената. Защо? Защото и вас ви устройват. Художникът ви устройва методично. Вие може би не забелязвате това, но вашата душа го чувства. Често пъти тя изживява дори моменти на блаженство. Вашият физически свят не знае това. Вашият материален свят също не знае. Често пъти вашият дух е зает с физическия свят и с материалния свят и не може да изживее тези трепет на душата, но в бъдеще, утре, други ден, ще настане едно пълно осъзнаване, едно пълно осветяване на вашата мозъчна система и на вашия дух.

За да могат нещата да стават зее по-светли, все по-чисти, все по-идейни, все по-художествени, все по-музикални, ученикът трябва да се нагоди с шепота на върховния ритъм.

Познава ли го? Той ще го открие. Задача на ученика е да открие темпа на върховния ритъм.

Когато Върховното ръководство се занимава със специалните въпрос, със специалните явления, със специалните системи, то има една голяма, необятна задача - да направи в достояние тази духовна вълна в съзнанието на ученика. Той няма какво друго да работи. Той няма други инструменти - четка, длето, чук, освен съзнанието. Колкото повече осъзнава явленията, толкова повече се добира до истините. Истините са, които му разкриват свещените области, свещените предели на велик посветен.

Ученикът трябва да се посвети. В какво ще се посвети? Ние ви изложихме неговото посвещение. Изучи ли това, което изнесохме, той навярно ще бъде много прозорлив. Трябва да се усвоят нещата. А за да е е усвоят, трябва да има орган. Този орган е окото. Окото е, което вижда, което отразява, което оформява. Духът работи чрез окото. Окото е светлина за Духа. За да работиш, трябва да виждаш. Ако не виждаш, какво ще работиш?

Виждате колко ценен, колко съвършен орган е окото. Той е направено от светлинна матерна, т. е. от първична върховна материя. Никой не е можал да анализира тази материя. Медицината е могла да стопи окото, но не е могла да го анализира. Има много без очи, но тя не може да създаде око. Много очи е ослепила тя, но не е създала жизнено око. Медицината не е още съвършена. Когато един ден създаде жизнено око, тя ще бъде на един висок стадий на развитие. Не може да се продължи живота на човека, докато медицината не усвои изкуството да създава жизнено око. Ритъмът, движението на медиците трябва да се отправи към тази област. Тогава навярно медицината ще влезе във връзка с деятелността на Духа, защото най-голямото изкуство, което Духът е създал на физическия свят, е окото. Същества, които нямат очи, са същества на тъмнината.

Може ли тъмнината да има същества? Всички същества, които нямат очи, са същества на тъмнината. А всички същества, които имат очи, са същества на светлината. Съществата пък, които имат фиксирани, прозорливи очи, са същества на Духа. Най-напред духът се е проявил като око. Като око е прогледнал в необятността той, когато вселената е била неустроена. Той е видял при какви условия, при какви отношения могат да се проведат известни операции, прецизните комбинации, известни присъствия, за да се създаде вселената.

Като око е проникнал, като око е обходил, като око е видял всички възможности в необятността. Като око е замислил да създаде и централните слънчеви ядра. Когато е видял централните слънчеви ядра, открил е, че е бил светлина, че е бил око. Дотогава той не е осъзнавал това явление - в смисъл, дотогава той е присъствал. А кой може да докаже неговото присъствие? Нямало е кой да го докаже, защото е нямало вселена, нямало е проява, нямало е слънчеви ядра. Когато се е проявила вселената, тогава е видял Бог, че е око.

Но ще се възрази може би: „Дали има нещо вярно в това? Дали всичко това не е един мит, една приказка, някакво хрумване?“ От опитностите на живота, от отношенията на живота ще съдите дали е вярно или не. Най-после, ще съдите и от себе си. Кога сте най-доволни, най-красиви, най-подвижни? Когато очите ви са отворени. Не пожелаваме на никого от вас на никого от вас да изживее тъмнината на окото. От окото ще съдите за проявлението на Духа във вселената. Знаете ли какво тържество е било, когато духът е проникнал във вселената?

Дали дотогава той не е знаел за вселената? Тя именно е била тайнственото за него. Когато Бог му казал: „Иди и виж“, той видял. И духът е бил под секретност, казано на човешки език. И в това е и величието на Бога. Бог каза: „Иди и виж.“ Тогава Духът се излъчи от божествената същина и тръгна из необятността. И видя и каза: „Да бъде. Да, ще бъде.“ И започна създаването на вселената.

Дали и това е вярно? Трябва да има една причина, Ако няма причина, няма да има следствие. Всяко следствие е произлязло от причина. Духът е видял и е проникнал в голямата тъмнина, в необятността. Нямало е светлина, нямало е слънчеви ядра, които да осветяват необятността.

Ето къде е величието на Бога. Бог е отворил очите на Духа, а Духът всичко видя и каза: „Всичко е добро.“

Ние подчертахме една върховна истина. Ученикът трябва да знае за това върховно начало. Когато знае, че има едно върховно начало, тогава се осмислят всички явления в необятността, тогава всички явления ще бъдат за него излъчване на едно начало. Той трябва да се запознае с тази системна философия или с тази божествена наука.

Ще кажете: „Къде е научното тук?“ Право е да възразите, но кое е научното? Че ученикът знае, че има начало. Е понеже има начало, всичко което се е проявило е излязло от това начало. Научното е и това, че ученикът знае, че духът е прогледнал в необятността, и е открил къде какво да се постави - дали еди къде си трябва да се постави слънчево ядро, планета, метеор или някой спътник. Духът е видял всичко това и е изнесъл великата система на битието, т. е. изявил е в хармонични картини вселената. Той математически е определил разстоянието между планетите и слънчевите ядра. Всичко математически е определило това божествено око и е донесло за великия план на вселената пред самото Върховно начало.

Ето от къде започва голямата необятна закономерност. Тази математика е неизменна. Тя си остана вечна, защото числата, които са я създали, са вечни явления, присъстващи явления във вселената. Не може да се говори за вселена, ако няма присъствие. А за да има присъствие, трябва да има светлина. А за да има светлина, трябва да има око, което да я види.

И тъй, ученико, ние се обръщаме съм теб с апел: усъвършенствай се като такова око във вселената, за да можеш да вземеш участие във всички нейни принципи, във всички нейни идеи, във всички нейни безсмъртни състояния. Нека вашата душа вече вижда. Нека вашият дух открие вашата душа и види цялото и величие и трептение, защото велико начало е душата. Тя е дихание на Бога, дихание на Върховното начало.

Вие сега присъствате като душа. Ако не присъствахте като душа, ние нямаше да имаме работа с вас. Ние имаме работа с душата. Поле за работа е душата. Там където има присъствие на душа, там има условие да се прояви светлината. Материалният състав, чрез който трябва да се прояви светлината, е душата.

Материална ли е душата? Душата е една специфична материална субстанция от Божествената душа. Ако тя не беше материална, нямаше да има излъчване, нямаше да има проявление.

Каква материя? Префинена, прозрачна, невидима с обикновено око, а същевременно с присъствие в обикновеното око. Обикновеното око вижда душата, вижда образа, формата, движението, но не знае за величието на душата. И там е грешката, нещастието на човечеството. Затова хората опетняват душата, хората воюват помежду си. Те се виждат не като души, а като материални същества. Затова се апелира към човешкия дух да проникне във величието на душата. Тогава ще бъдете една голяма, необятна, всемирна, върховна душа. Тази всемирна, върховна душа е вселената. В нея трябва да влязат всички души, за да станат вселенски души.

Такова едно проникване е повече от гениално, повече от величествено. В това проникване няма никакво насилие. Сега човешката душа се мъчи да проникне в космоса, но с голямо насилие. Човек трябва да пътува със затворен кораб, да минава през известни течения, които затрудняват неговото дишане и т. н. А когато стане едно пълно въплъщение на човека в душата, той ще има друго проникване в космоса. Той ще прониква в цялата необятност на вселената. Ще са зароди интерес в ученика да види какво има в дадена планета или слънчево ядро, така както се е родил интерес в човека да проникне в космоса.

Да проникнеш в необятността на вселената, но да проникнеш не като необятна тъмнина, а да проникнеш като необятна светлина. Величествено е устроена вселената. Понеже величествено е устроена и величествени духове ще я видят, величествени духове ще я осъзнаят. Затова се апелира към ученика да преобрази своя физически свят, своето подобие. Само като проникващ той ще може да влезе в необятните полета на вселената.

Казваме полета, но това е една степен, една подготовка. Ученикът трябва да се подготвя във всяко едно поле. В колкото по-висши полета се изкачва, толкова по-висша подготовка му е необходимо. А той ще получи тази подготовка само тогава, когато сериозно се вдълбочи във великата работа на Великия художник. Там ще открие колко упорито, колко неуморно работи, за да украсява все повече и повече великата картина на вселената.

С това ние не искаме да кажем, че по начало вселената не е красива и величествена. Тук става въпрос за развитието и усъвършенствуването на ученика, за да стигне той в полето на абсолютната свобода.

Кое е несъвършено във вселената? Всичкото несъвършенство се съдържа в човека. Човекът и другите същества под човека са несъвършени. Несъвършенството е в по-нисшите полета. Трябва да се усъвършенства материалният свят, физическият, растителният животинският, човешкият свят. Тогава човек ще види че всичко във вселената е съвършено.

Каква беше нашата начална мисъл? Да изнесем върховната работа на Великия художник, за да може да се импулсира ученика.

Насилие ли е импулсът? Не е насилие. Импулсът е проглеждаме. Когато виждаш този строен свят, тази красива необятност, която Великият художник е изразил в картини, как няма да заговорят силите на импулса в теб? Не само ще заговорят, но и ще затрептят. Не само ще затрептят, но ще се и оцветят. Не само ще се оцветят, но ще се и обезсмъртят. Обезсмъртяване подразбира да проникнеш в най-голямата глъбина на вселената. Само безсмъртникът може да се движи в системите на вселената.

И тъй, използвайте приливите на тази духовна вълна, която има за задача да обезсмърти вашия мироглед, вашето движение, вашето изкуство, вашия възход, вашия импулс, вашия ритъм.

Ние ще говорим за делото, за изкуството на Великия художник дотогава, докато не ви стане много близък, дори и интимен. Знаете ли тогава какви отношения ще има той към вас? Щом намислите да кривнете някъде, веднага ще ви хване.

Не е ли насилие това? Не е насилие. Този който иска да ви специализира в своето изкуство, ще вземе ръката ви, която държи четката и ще почне да прави известни движения с нея. Насилие ли е това? Не, не е насилие. Това е интимност. Колкото повече този Художник става интимност във вас, толкова повече ще прозира неговата деятелност, неговото изкуство. Духът не идва при вас като някаква хала, като някаква строгост или безпощадност. Той идва при вас като художник, който тихо ви нашепва и ви напътва, който тихо ви говори, и ви казва: „Ученико, измервай своите линии. Послужи си със съвършената математика, когато нанасяш своите линии, когато чертаеш, когато оформяш своя образ.

Колкото по-художествено е очертан, толкова по-интимни ще бъдете с Художника. Така той повече ще ви обича, защото неговите сили, неговата деятелност, неговия труд не е отишъл напразно. При непослушните пък художникът се оттегля, т. е. предава ги на закона трансформацията, на закона на кармата, на закона на движението, на развитието и т. н.

И тъй, бъдете интимност. Чувствайте вътре в себе си присъствието на Духа и душата. Научете се така да прониквате, че да чувствате Духа, който тихо нашепва на вашето ухо, на вашата душа, на вашето съзнание. Вглеждайте се в неговия безсмъртен образ. Нека вашето око свикне да вижда най-префинените образи, най-прозрачните подобие, най-изящните форми.

Виждате как Духът работи с вас. Колкото повече навлизате в тайнствения сват, толкова повече ставате нежни, префинени, чисти, девствени, защото влизате в един чист, девствен свят. Всичко във вас, което не е сродно с вашия свят, ще трябва да обгори.

Лесно ли е да стане това? Не е лесно, но е възможно. Възможно, защото е същина. Щом имаш дадено, всичко е лесно. Трудно е, когато нямаш дадено. Не знаеш къде да го намериш. А вие имате вече даденото. Имате привилегията да чуете шепота на Великия художник. Трябват ви само малко усилия.

Трябва винаги да бъдем доволни, когато свършим една божествена работа. В какво се състои тази работа? Да отдадеш всичките си сили, цялото си съзнание на великия план, който Духът е начертал по отношение планетата Земя.

Ученикът има известно задължение към земята, затова той трябва да изучи този план, да го знае в най-големите подробности и да отдаде своите сили в творчество. Ученикът на земята е дошъл като творец. Той не трябва да забравя това. Той трябва да продължи работата на Духа, да му помага и бъдете уверени, че Духът ще го възнагради.

Каква ще бъде вашата награда? Необятната светлина, която прониква във вселената.

Нека работата ви на физическия свят и проникването ви във вселената бъдат в съгласие, за да може вашият дух повече да се влюби във вашата душа и заедно да построят земята. Да я устроите така, както е устроена вселената. А сега върху земята витаят тъмни сили, които са така объркани, че не знаят какво да правят.

Ученикът трябва да коригира някои понятия, някои. разбирания на тия сили. Той трябва да устремява техния поглед, техните възможности по направлението на светлината. Само светлината ще разреши въпроса за издигането, за усъвършенстването живота на земята. Понеже ученикът е в полето на земята, той е задължен да сее семето на благодатта, изобилно да го сее. Затова той трябва да подбира такива семена, които имат зачатък, ядка на светлината.

Историческа е тази сеитба. И понеже е историческа, и тези които ще я насяват, са исторически. Историята бележи. Историята подчертава. Историята се проявява. Ето защо, проявете се в съвършени дела, в необятни сили, в безсмъртно художествено творчество. Нека това бъде вашият импулс.

Бъдете вечно вдъхновени. Чувствайте, че вечно ще живеете. Живейте в тази близка за вас божествена среда и от вашата централна мисъл да се плодят навсякъде светли мисъл-форми.

Изпълвайте земята с такива свещени мисъл-форми, за да се ускори съвършенството върху нея. Има нещо несъвършено върху земята, затова има войни, убийства, и т. н. Убийствата трябва да се премахнат. Учениците на Върховната школа имат тази именно задача - да предотвратяват тия състояния, да ги заменят с творчески, идейни, възвишени. Те са, които ще приютят на земята върховните сили, те са, които ще дадат условие да се централизират върху земята, за да могат да извършат големия импулс към осъзнаване.

Така ще бъде.

Варна, 1961 година

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...