Бр. 137. Новите разбирания за живота (Резюме на беседата „Изтълкувай ни тази притча", 29 Септември 1935 г.)

[Ани]

Новите разбирания за живота

Резюме на неделната беседа,

Изтълкувай ни тази притча

изнесена от Учителя на  29 Септември 1935 г.:

Светът, в който живеем, е една затворена книга, от която сега едва започваме да се учим да четем, и от която много малко знаем. Съвременните хора са като деца, които сега започват да проучват света и живота. Ние живеем в един свят на загадки и до като замине човек от земята все трябва да се учи. Понеже човек е в постоянно развитие, той минава ред последователни фази, като във всяка фаза има специфични условия, при които той ще трябва да научи нещо ново, което до тогаз не е знаел. Следователно, това което знаем, е само като едно спомагало, като условие за онова, което трябва да научим. Затова човек трябва да се старае да има постоянно будно съзнание, за да може постоянно да се учи, и да придобива все нови и нови знания; защото сайта и живота са в едно прогресивно състояние, и всеки момент се внася нещо ново. което трябва да учим.

Следователно, има нещо в света, което се развива, но ние не сме прицелна точка, но трябва да се съгласим с онова, което се развива в света. Има един велик космически процес, който се развива и ние участваме в него, не по наш избор и желание, но по необходимост. И страданията се явяват като едно последствие на творческата дейност на този процес. В този смисъл, страданията са път, чрез които влиза новия живот в нас.

Но съвременните хора, които не разбират този закон, искат един живот без страдания. Това е невъзможно. Щом престанат страданията, при днешната фаза на развитие, ще се прекрати и живота.

Този велик творчески процес е обоснован върху една математика като израз на Разумното в Битието. В този смисъл, математиката е една дълбока вътрешна наука, наука за първопричината на нещата. Но за да ни стане понятна математиката, трябва да я преведем в геометрия, отвлечените неща да добият конкретна форма. И тогаз до като математиката има отношение към първичния свят на причините, то геометрията има отношение към света на формите, към физическия свят, където нещата стават видими и разбираеми за нас. И само когато нещата станат видими, конкретни, те са разбираеми за нас, и можем да ги опитаме. А само онова, което опитваме, то е разбрано и понятно.

Реалното в света всякога трябва де се опита, Не говоря за външния, механически експеримент, но за онзи жив, вътрешен опит, в който човек опитва нещата върху себе си. Само по пътя на този вътрешен опит, човек ще се добере до онези велики вътрешни закони, върху които е обоснован целокупния живот, и ще разбере вътрешния смисъл на великия творчески процес, който върви от слабото към силното, от малкото към великото. В процеса на това развитие хората минават през ред страдания, които са едно велико благо за онези, които разбират. и едно нещастие, за онези, които не разбират. Въпроса е за онези естествени страдания, които са като израз на самия творчески процес, за тях казваме, че принадлежат към Божествения порядък на нещата. Но има страдания и противоречия, които произтичат от човешкия порядък, от тях човек трябва да се освободи — те са една спънка за повдигането на човека.

В човешките порядки нещата винаги започват добре, и свършват зле; а в Божествения порядък нещата започват със злото, и свършват — с доброто Това е диагноза, да знаете в кой порядък сте. Човешкия порядък е временен и в него няма нищо завършено; а божествения порядък е вечен. Тези два порядъка са резултат на два процеса с диаметрално противоположни движения. Единият процес отива към центъра на земята — той е свързан с човешкия порядък, и в него страданията прогресивно се увеличават; а другият процес отива към центъра на слънцето — той е свързан с божествения порядък, и в него страданията прогресивно се намаляват. Страданията в божествения порядък са една необходимост, когато страданията в човешкия порядък са една спънка. Тъй че от посоката, която ще хване човек, ще се определи и характера на неговите страдания. И в единия и другия път човек има известни придобивки, които идат само по пътя на страданията; само като мине по пътя на страданията, човек ще придобие знания и чистота.

Знанията му са необходими за да може да живее между хората, а чистотата му е потребна за да може Бог да живее в него, и той да живее при Бога. Чистотата е път, чрез който живота идва. Без чистотата живота не може да се прояви. Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее. Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите. Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека. И когато по този начин даден възможност на Бога да работи в нас, Той ще ни покаже пътя, по който ще можем да преодолеем всички мъчнотии. Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание. Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си, преди всичко от примера на възрастните. В новото свободно възпитание детето се учи да знае какво да прави, а не какво да не прави. В старото възпитание възпитават човека, да се страхува, и от страх да не върши известни неща Например, казва се: ако не живеете добре, ще отидете в ада; но ако от страха от ада човек се стреми до влезе в небето, това е едно неразбиране, това показва на онези неправилни понятия, които хората имат за Бога.

Бог не е един деспот и тиранин, че да се страхуваме, и от страх да изпълняваме неговата воля; но Той е един всеблаг баща, който ни е дал пълна свобода, и ако страдаме, то е не защото Той ни наказва, а по наша собствена вина. Който иска да има правилно понятие за Бога, трябва да има синовни отношения към Него и доброволно да изпълнява Неговата воля, защото изпълнението на Неговата воля носи живот и благоденствие. Стария начин на възпитание може да е бил полезен никога, но при сегашните условия е вреден. Чрез страх човек не се възпитава. Сега на човека трябва да се обяснят законите, за да разбере отношенията, които съществуват между нещата в живота. Бащата трябва да каже на сина си: ти трябва да имаш уважение и почитание към мене, понеже, ако ти не ме почиташ, не ме уважаваш, не ме обичаш, каквото ти правиш на мене, един ден твоите деца ще го правят на тебе. Тъй, че, при сегашните условия онова, което вие вършите, добро или зло, ще се върне към вас.

Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да се отнасят и те добре към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да станат проводници за онова, което Бог е изпратил за вас. Законът е следния: Доброто, което правите, ще мине през вас, ще остави за вас каквото трябва, и ще отиде при вашите ближни, и от тях ще се върне пак при вас. Така че доброто иде там, откъдето е дошло. Така става подобрение на живота. Така се придобива здраве. Ако искате де бъдете здрави, трябва да желаете здравето на всички хора. Ако не гледате така на живота ще се натъкнете на противоречията, които съществуват от хиляди години и които ангелите и боговете не са разрешили. и хората няма да разрешат. Те ще бъдат разрешени само от Този, който е създал света.

Има също така ред въпроси и проблеми, които могат да се разрешат само с помощта на Великото в света. Например, може да запитате, защо земята се движи с такава бързина, а не с по-голяма, или по-малка? Туй движение съответства на онзи стадий на развитие, до който ние сме дошли.

Възможностите, които имаме в живота си, са в зависимост от степента на наше то развитие; също така от степента на нашето развитие зависи и използването на благата, които природата ни дава. Природата, котето внася едно благо в света, винаги има предвид всички същества, а те вече съобразно със своето развитие използват тези блага. Тъй че благата в света винаги се дават групово. И когато природата внася един закон в живота, той има отношение към всички същества. Вземете например закона за дишането — всички същества дишат; всички същества се хранят и се ползват от божиите блага, само че по-различни пътища и начини.

Чрез въздуха и храната ние възприемаме божествения живот и божествените мисли, и по такъв начин става обновление на нашия живот. По тези начин Бог ни помага и възпитава. Бог се проявява в света чрез въздуха, чрез храната, чрез водата, чрез светлината, чрез хората и чрез всички същества — навсякъде той се проявява. А сега хората чакат по някакъв специфичен начин Бог да им се прояви. Има и специфични начини не Божието проявление, но те спадат към друг закон. Бог се проявява на всякъде и във всичко, но ние трябва да дадем условия на божественото в нас да се прояви, за да можем да използваме всичките божии блага. Понеже съвременните хора не могат де използват съзнателно божиите блага, природата понякога им създава ред страдания и противоречия, за да се пробуди съзнанието им, да използват съзнателно благата и да разберат вътрешния смисъл на живота.

Само когато се пробуди съзнанието на човека и влезе във вътрешно общение с Бога, само тогава той ще разбере вътрешния смисъл на живота и ще намери връзката, която съществува между всички същества и между всички процеси и явления. Дошъл до това състояние, човек вече може да почувства болките на целия свят; тогава за него, страданията и радостите на другите са и негови. Когато на такъв човек му дойде една светла мисъл, той се радва, защото знае че чрез нея влиза във връзка с мисълта на възвишените същества, влиза във връзка с мисълта на всички гениални хора. Когато направи едно добро, той се радва, защото е направил връзка с доброто. Като се натъкне на злото, той пак се радва, понеже придобива една опитност — ще знае какво е злото. Понеже човек е ученик в живота, той трябва да се учи от всичко, каквото живота му донесе; защото знанието се добива само по пътя на опита. А знанието ни е необходимо, както казах, за да можем да живеем между хората. За да живеем между хората, ние трябва да знаем как да се обхождаме с тях, за да не създадем нито на тях, нито на себе си излишни противоречия и страдания. А правилна, разумна и естествена обхода можем да имаме само когато обичаме хората. Онези, които не разбират закона на Любовта, се плашат от нея. Но щом човек реагира на любовта, той си създава най-големите нещастия. Никога не се старайте да се освободите от Любовта — освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви мисли и криви чувства, но от Любовта да се освободите, никога не помисляйте за това.

Любовта, това е най-свещеното. И ако Бог, който ви е посетил чрез Любовта, ви напусне, тогаз ви очаква смърт. Религиозните подържат, че всички живеем, движим се и съществуваме в Бога, а при това казват — за този човек няма да мислите, за тази жена. за онзи мъж няма да мислите, за света няма да мислите. А за какво де мислим? — За Бога! - казват те. Но щом всички живеят в Бога, как тъй да мислим за Бога, а де не мислим за хората? Това е едно противоречие; щом Бог е в хората, какво лошо има, че ги обичаме. Лошото е в това, че не обичаме хората, а не в това, че ги обичаме. И трябва да се освободим от безлюбието, а не от Любовта. Свобода има само в Любовта.

Само Любовта може да освободи човека от робството, в което живее сега. Любовта е Сила, която подмладява. Любовта е това. което носи здраве, мир и светлина на тялото; това са условия за правилното развитие на човека. Само при Любовта умът функционира правилно; като говоря за Любовта, не подразбирам човешките чувства; те имат съвсем друг произход. Любовта е най-мощната сила а света. Целия свят е създаден върху този принцип на Любовта. След нея се проявяват божествената Мъдрост и Истина. Тези три принципи работят в света. Като познаете Първия принцип, Любовта — и му дадете възможност да действа във вас, той ще внесе подмладяването във вас, а с подмладяването ще дойде и ясната и трезва мисъл. Който обича, той не може да не мисли. А като почне човек да мисли, ще дойде Мъдростта. която ще работи върху него и ще придобие знанието, което ще му бъде като светлина в живота.

Тъй че Любовта е закона, кой то носи живота, които носи подмладяването и ни дава възможност да се ползваме от божиите блага. Любовта действа и във видимия и в невидимия свят; тя е, която обединява световете. Като сила, която действа във видимия и невидимия свят, проявена в човешкия живот, тя се поляризира. И към който полюс човек насочи мисълта си, там ще се прояви неговия живот. Тъй че, от човека зависи: накъдето насочи своята любов, там ще живее. Това е великото разрешение на човешкия живот. Според тези закон човек сам избира къде ще живее. Накъдето е насочена вашата любов да работите, там ще отидете. Като върви по този път, загадките на живота една по една ще се разрешават и светът тогаз ще бъде за него една отворена книга, с която той ще проучава проявлението на божията мисъл и дела.

_____________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Новите разбирания за живота