Jump to content

Бр. 140. Самопознание и самовъзпитание (Резюме на лекцията „Самопознание и самовъзпитание“, 15 Октомври 1935 г.)


Recommended Posts

Самопознание и самовъзпитание

Резюме от Влад Пашов на лекцията

Самопознание и самовъзпитание“,

ООК, 15. X. 1935 год.

Ние още не знаем, как да живеем. Не разбираме себе си и своите прояви, защото не познаваме основно пътя, по който мажем да се освободим от чуждите влияния и да се познаем.

Да познае себе си човек, е нещо гениално. За това е необходимо знание, чрез което да може да проникне и изучи онова, което носи в себе си. Знание, което да му даде методи, чрез които да се самопознание и възпита.

Запример, докато е на земята човек и най-свят да е, ще види в себе си закона, на който сам апостол Павел се натъкна: когато искаше да направи добро, не него, а злото прави.

Според една теория, някога на земята се е водила силна борба между добрите и злите духове. Вследствие на борбата земните пластове са се разместили. Тогава Бог затворил черните зли духове под земята, а добрите оставил на нея. Никога преди тази борба е било обратното: злите са били отвън, а добрите — отвътре. Но злото днес не е отвън, както се мисли. То е вътре. А добрите условия: слънцето, въздуха. водата, всички хубави работи са отвън. Отвън човек очаква да му кажат добра дума. А злото е отвътре. Вътре в човека са затворени злите духове като хиляди квартиранти. Те са в него, които правят пакости и престъпления, а той понася последствия! За тях ще бъдат съдени тези, които са ги извършили. Той ще бъде съден, защото е станал условие, оръдие, чрез което те да се извършат. Това ще стане по силата на същия закон, по който днес съдят престъпниците: наказват се не само тези, които са извършили престъплението, но и тези които са ги укрили,

В същност като говорим за добро и зли, като казваме, че сме добри или зло, не сме прави. Защото човек не е нито в злото, нито в доброто. Той е вън от тях. Той е добър или лош в зависимост от това, на кое е дал ход в себе си. Днес злото е затворено в човека. Човешкият ад е в неговия корем, черва, бъбреци, пикочен мехур и пр. Там са квартирантите, там се развиват всички болести, от там отива те в дробовете, най-после завладяват ума и човек подлудява. Затова да имаме знание. Да не бъдем страхливи, когато тези квартиранти почнат да дигат шум, а да им създадем работа. Когато поискат да си похапнат нещо мазничко: баничка, кокошка и др., да ги накараме да постят, да им направим тархана, да им дадем да ядат плодове. Това е едно средство да се справи човек с тях.

Постът, обаче, не трябва да бъде само на физическото поле, пост само от храна. Човек трябва да се въздържа и от лоши помисли и желания. Да се храни само с хубави мисли и чувства. Постът, молитвата, правилното мислене, все са методи, чрез които могат да се укротят тези квартиранти. Чрез тях може да се избавим от недоволството, неразположението и песимизма. После и чистотата е една предпазителна мярка, да не могат тия същества отвътре да влияят на човека и да го карат да прави погрешки, защото в края на краищата нас ще съдят, после тях. Затова всякога трябва да бъдете чисти. Когато направим една погрешка, до не я скриваме, а да я признаем пред себе си, пред невидимия свят. И чистотата ни да не бъде само външна, както Христос е казал на евреите, но и вътрешна. Писанието казва: „Като говориш, да не кажеш нищо лошо, за да не чуе ангелът, който е в тебе и за всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден.“ Защото тези зли, черни същества са, които постоянно подтикват човека да каже някоя лоша дума, да нагруби и пр. Те са от лявата му страна. А има други бели, светли от дясната страна. Едните и другите са много интелигентни и досетливи за лошото, а другите — за доброто. И едните и другите постоянно шушнат на ушите му, не на тези уши, а на други уши вътре. Така човек се намира постоянно на шушненето на тези два вида същества. Той трябва да се научи да разпознава говора им, за да може да се предпази от съветите на едните и да се ръководи от другите Трябва да познава този вътрешен свят в него, който създава всички работи, за да може да разбере себе си и своите прояви и да може правилно да живее.

Всичкото нещастие на съвременния свят е, че не признава и не познава този вътрешен свят. А пък е зависим от него. Запример, някой отива да краде. Ако познаваше този невидим свят, не би постъпил така, защото щеше да знае, кой го подтиква да извърши тази кражба. Или човек се разгневи на някого и казва: Искам да го убия. Един камък, който се търкаля от върха но планината, може да убие някого, но туй желание на камъка ли е? Желанието на човека да убива, негово ли е? Или има хубаво разположение, дойде едно лоша мисъл и помете всичко. Тъкмо се подигнала вярата ти, усъмниш се и дойде неверието. Дойде милосърдието, веднага след него жестокосърдечието и пр. Човек добре познава това раздвояване в себе си. Ако познаваше този вътрешен свят, той би го избегнал. Щеше да стои по-далече от вълните на злото и нямаше да се заличава хубавото, което пише. Вътрешно щеше да бъде свободен, нямаше да се обсебва от злото. Щеше да се издигне над него и над себе си, да се самовъзпита и познае. Тогава неговите квартиранти като дигнат шум, няма да бъде нетърпелив, а ще им каже: „Бог е Любов“, ще им поговори, ще им попее.

Музиката внася един мек елемент. Тя е лечебна. Но за да може човек да пее, трябва да се е хармонизирал. Мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени. Тогава като пее, ще почувства една малка светлинка в слънчевия възел. Тогава значи е пропял правилно. Но ако изпее песента: Аз вярвам в Бога и остане в безверието си — значи не е пял правилно. В същност, обезверяването е борбата между животното и човека; между вярата като висше духовно чувство и страха като най-висше животинско чувство, най висш морал в животинското царство. Тази борба, обезверяване в човека, показва, че е слязъл, че се подал на влиянието на квартирантите си. Затова пеенето, музиката не трябва да бъдат за човека забавление, а едно мощно възпитателно средство, метод чрез който да сменя своите отрицателни състояния, като упражнение.

Запример, защо по някой път човек пее весели, а някой път тъжни песни? Каква нужда има от едните и от другите? Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина у човека, разработват чувствата му. Скръбните хора са повече вглъбени в себе си, но имат по-тесни възгледи за живота, а веселите имат по-голяма широчина. Значи, трябва да обръщаме внимание на музиката, трябва да пеем. Обаче, има известни правила, които трябва да спазваме.

Ако на физическото поле пеем много правилно, ако в музиката не съществува дисонанс, ще се случи нещо лошо. Ако изпеем една ангелска песен на земята, тя разрушава, защото иска простор. Ако на небето изпеем една песен като на земята, тя ще сгъсти нещата, всичко ще се помрачи. При сегашните условия как трябва да пее човек? Кои правила трябва да спазва? В съвременната музика има правила, но в природата има музика, правилата на която съществуват преди тия но съвременните професори. Затова най-първо човек трябва да се научи да спазва тия на природата, а после да пее както си иска.

Но за да бъде една песен донякъде правилно изпята. Трябва всички звукове да си съвпадат с ударенията на думите. Ако ударенията в текста на една песен не съвпадат с тия на природните, ако силните и слабите тонове не съвпадат с ударенията на самите думи, тогава гласът трябва да се нагоди с думите. В българския език няма правила за ударенията. Има нещо недоизработено в него. Въобще в говора на човека има нещо недоизработено, защото не е музикален. В говора, както и в музиката има една разрушителни гама, която наричам гамата на смъртта. Като свири човек или попадне на някой тон или дума от нея, все ще стане някоя пакост. Затова трябва да сме по-далеч от една лоша мисъл или чувство в нас; да сме по далеч от лошите хора, понеже вълните на звуковете на тази гама са къси и няма да ни засегнат. За сега всички не се интересуват еднакво от музиката, всички не са еднакво музикални. Само у гениалните музиканти всички органи на музиката са добре развити. В музиката човек трябва да е роден. С усилие може да постигне нещо. Но както в музиката така и в говора, за да бъде той правилен и музикален трябва да има развити нужните качества. Ако причинността, способността да разсъждава у човека не бъде развита, той не може да направи връзка между причини и последствия, ще каже някоя лоша дума. без до може да предвиди резултата от нея и после страда. Затова не е безразлично какво говорим и какво пеем.

Както с музиката, така и с говора човек може да строи или да си разруши живота, според това дали си служи с гамата на живота или с гамата на смъртта. Засега по-лесно е на човека да си служи с тая на смъртта, отколкото с гамата на живота. Време е човек да се научи да пее и да говори правилно, да си служи с гамата на живота, да прояви доброто в себе си, да постъпва съобразно с неговите закони, за да може да дойде стария ред на нещата: добрите условия да бъдат вътре в него. a злите същества, злото — вън от него. Тогава няма да прави престъпление, а ще се самовъзпита и познае.

____________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Самопознание и самовъзпитание

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...