Jump to content

Бр. 144. Кротките ще наследят земята (Из беседата „Кротките ще наследят земята.“, 3 Ноември 1935 г.)


Recommended Posts

Кротките ще наследят земята

Из беседата

Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение“,

държана от Учителя на 3.XI.1935 г.

* * *

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята“.

Христос

Христос поставя едно условие за онези, които ще наследят земята — да бъдат кротки. Които не са кротки, те са странници на земята, пътници, които минават и заминават и не могат да бъдат никакви наследници на земята.

За да бъде характера ви устойчив, за да придобиете някакво наследство, вие трябва да бъдете кротки; онова, което ще ви се даде като награда за кротостта, то е че ще наследите земята. И като изрежда и другите блаженства, Христос казва: „ако искаш да бъдеш Син Божий, трябва да бъдеш миротворец; ако искаш да те утешават, трябва да бъдеш нажален; ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом.“ Нищ духом не подразбира слаб нито болничав човек, но човек, който може да се спогажда с всички хора, с всички същества. Този човек е в състояние да раздай хапката си с всички живи същества по лицето на земята. Той не влиза в стълкновение с никого — нито с животните, нито с растенията, нито с хората. По-нататък Христос продължава: „Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят; блажени милостивите защото те помилвани ще бъдат; блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно.“

Не зная всички дали сте съгласни с блаженствате, които Христос е изказал, но в едно вярвам, че всички сте съгласни — всички искате да бъдете собственици на земята — нищо повече. Всеки иска да има парче земя. да има къща. Но според Христовото учение, за да имате тези неща, трябва да бъдете кротки. Кротостта — това е поземления акт, тапията.

От правилното разбираме на този закон се обуславят и правилните отношения между хората и техните постъпки. В всички времена хората са имали известни начини на постъпване. Обаче в своето съзнание, те никога не са имали едно всеобединяващо правило за постъпване. Те са имали частични схващания. Само някои от много напредналите същества от човешката раса са схващали тази вътрешна нишка, която съществува между всички хора. Ще изясня мисълта си. На умрелия човек не е потребен нашия въздух. Следователно, за да може човек да се ползва от въздуха, той трябва да бъде жив и да има дробове, чрез които да възприема въздуха. През въздуха минава енергията на живота, затова вие трябва съзнателно да дишате. Въздухът е общо благо за всички. Въздухът е това, при което човек почва да живее, да се движи. Докато не е всмукал въздух. човек е спокоен, и инертен, не се движи. Такова е положението на детето в утробата на майката, където то е затворено в един тъмен свят и диша чрез майката; и ако би разбирало и му се кажеше, че на деветия месец ще излезе в един широк и съвсем друг свят, то не би повярвало. Това са символи на духовния живот, които искам да ви изясня. Ще попитате: какво отношение има всичко това, към физическия свят?

Физическият свят е разгадаване на духовния. Всичко, което става на земята, всички противоречия, които срещате, трябва да се тълкуват. В тълкуването им ще разберете духовния свят.

Който не разбира нещата, той ми ели, че едни неща са вредни, други полезни. Но случва се, че вредните неща за едни, са полезни за други, и полезните за едни, са вредни за други. Следователно, като разглеждате нещата от чисто духовно гледище, ще видите, че има един виеш живот, който обединява всички неща. Но този живот е далеч от съвременния човек, който живее в света на противоречията и не може да ги примири. Ние не можем да примирим всички неща. Тъмнината и светлината са непримирими. Всички нещастия произтичат от тъмнината. Всичките блага в света произтичат от светлината. Всичката любов в света произтича от огъня. Всичката омраза в света произтича от студа. Защото ако вие не разбирате основните закони на живота, не ще знаете как да постъпите със замръзналия човек? Ако речете да размразите замръзналия човек с топлина, вие ще му причините най-големите страдания. Следователно, замръзналия няма да го размразявате с огън, но постепенно ще го оставите да се размразява, за да не му причините болки от топлината. Мислите ли, че ако обикнете един човек когото сте мразили, че той ще се преобрази? Не. Мислите ли, че ако можете да заставите един човек, който обича, да започне да мрази, че той ще се измри? И в единия, и а другия случай, ако дадете любовта на един човек, който мрази, или ако даде те омразата но един човек, който обича, вие ще му причините страдания — нищо по-вече. Тъй че за да може да помагате на хората трябва да познавате законите на живота, и състоянието, а което се намира някой, на когото искате да помогнете, за да намерите най-целесъобразният метод да му помогнете. Като не разбират това, съвременник хора си създават ред противоречия, които като не могат да си изяснят, започват да отричат разумността и целесъобразността в света и стават „безверници“. Всички тези „безверници“ са хора, които обикновено не мислят, a живеят с своите чувствания, защото онзи, който мисли, знае нещата, и вярата му е обоснована върху неговото знание.

Той вярва а разумните закони на живота — т. е. той знае, че като живее по тези закони, живота му ще е осмислен. На основание на своето знание, той вярва, защото вярата е качество на човешкия ум, а суеверието и „безверието“ са качества на човешките чувствания. Вяра в този смисъл можем да имаме само в онова, което е над нас — в съществата, които са над нас в своето развитие, и ръководят нашето развитие — в тяхното ръководство ние можем да вярваме. А безверието се отнася до същества, които са под нас. И за да можем да разрешим правилно всички противоречия в живота си. ние трябва да сме в връзка с съществата. които са над нас, за да ни помогнат те със своето знание и светлина.

А когато хората се свързват със съществата под тях, и се подават на техните внушения, тогава се създават онези патологични състояния в отношенията на хората, които те наричат лоши социални условия, лоши социални отношения, социална криза и пр. Това са неуредени въпроси на вземане даване, което се дължи на неясно схващане на нещата. Според мен, ние имаме социални отношения към Разумната природа, към разумните същества, които ни ръководят. Когато имаме правилни отношения към тях, ще имаме правилни отношения и помежду си. Социалните отношения са здравословните отношения и те са естествено състояние на живота, а болезнените патологични състояния не са никакви социални отношения. Да живееш социално, значи да имаш правилни отношения към всички същества; щом не живееш правилно, нямаш никакви социални отношения. Под думата социални отношения, разбирам здравословни, органически отношения. И всички хора трябва преди всичко да изучават онези правилни отношения, които човек трябва да има спрямо природата, в която живее.

Той трябва да счита, че тази природа е разумна, и да има преди всичко отношения към нея, защото тя му създава всички условия за живот, и който разбира законите й, тя ще му бъде като майка.

Под думата природа аз разбирам онази вътрешна разумност, която съществува и провиква навсякъде, и която всякога се притича да уреди всички противоречия между хората.

Като се притича да уреди всичко, тя най-после се притича да уреди и онези работи, които хората сами не могат да си уредят. Тази разумност, която прониква цялото Битие, можете да я кръстите както искате. Наричат я Бог, Първична причина, Безграничност и пр. Но хората говорят за Бога, и при това се избиват едни други. Това не е никакво вярване в Бога, а суеверие. И днешните хора не са вярващи, а суеверни, защото те не вярват в разумността, а вярват в някакви неразумни, слепи сили. Вследствие на това, те си създават ред външни и вътрешни противоречия, които не могат да си изяснят, и от които не могат да се освободят. Всеки има противоречия в живота си; запример, съмнението и омразата проникват в новината душа, но вие не можете да си обясните произхода на тия противоречия, на тия отрицателни състояния. Някой човек може само да е дал повод за омраза, да го мразят другите, но той сам не е създал омразата. Друг някой може да е дал повод да го обичат, но той сам не е създал любовта. Ако любовта сега се създава, тя ще изчезне. Ако огънят сега се запалва той ще изгасне. Подземният огън никога не изгасва; този огън създава големи бели на хората; но ако той изчезне, заедно с това ще изчезне и живота на земята. Но за предпочитане е малкото зло, пред голямото. За предпочитане е омразата. пред изчезване на любовта. По-добре е да мразиш. защото зад омразата седи любовта, отколкото любовта да изчезне. Аз бих предпочел омразата, но зад която седи любовта, отколкото един свят, в който няма никаква омраза, но няма и никаква любов.

Тъй както схващате вие живота, това показва, че вие не разбирате 3aконите на света. в които живеете и вследствие на това не знаете как да използвате благата и си създавате ненужни противоречия. Например, хората не знаят как да използват въздуха. който дишат, храната, която ядат, парите, с които си служат.

Най голямото нещастие на хората е в това, че като дойдат благата в техните ръце. Те искат да ги задържат само за себе си.

С това се подпушват, а благата трябва да минат през нас, да задържим това. което ни е потребно и да ги оставим свободно да продължават пътя си. Задържането на благата създава всички болести. Благата са създадени за общо ползване и затова всяко задържане на благата е подпушване, което влече нещастие след себе си. Когато задържаме благата и се подпушваме, разрушаваме органите си. Щом разрушим органите си, спъваме и развитието на добродетелите, които ни свързват с възвишения свят. Само когато се свържем с този свят, ние ще разберем и развием кротостта. която е условие за да наследим земята.

Такъв пример имаме с Йов, който беше кротък човек и като изгуби всичко в процеса на изпитанията, пак не се обезсърчи, и придоби отново всичко изгубено. Той реши въпроса, че вери човек, който живее добре, той никога не губи, за него и смъртта изгубва страхотния си вид, който има за обикновения човек. Аз често съм се спирал да говоря върху смъртта. Аз не говоря за смъртта на земята. Има една смърт, през която човек може да мине още докато е на земята. В този смисъл, да умре човек, това значи да отстрани от себе си всички отрицателни качества. Това значи да се отрече човек от всички свои деди и прадеди, да се отрече и от себе си. Ако може да се отрече и да умре за тях, той е умрял за един стар живот. Тогава той може да живее нов живот. Хората свързват това умиране с физическото. Който умре физически, той пак ще се роди. В света между светлината и тъмнината има борба, между живота и смъртта има борба. Всякога, когато един човек умира, на негово място ще се роди друг. Сегашната статистика е намерила, че годишно умират 30 милиона хора, а се раждат 35 милиона хора — значи 5 милиона повече. Значи живота е по-силен от смъртта; смъртта е само едно видоизменение на формите на живота. Следователно, животът ще преодолее, ще махне смъртта и ще възстанови онези форми, които никога няма да се разрушат. Смъртта сега разрушава само несъвършените форми. Всички онези хора, които не са достигнали до положението на съвършените същества, са изложени на смъртта. Като станат съвършени, те няма да умират.

За да се организира секта, много факти трябва да се вземат предвид. Запример, каква сила ще застави сега хората да живеят братски? Сега всяка държава, всяко общество си има свои интереси. Коя е онази мощна сила, която може да застави всички хора да се организират? Казвате, че Христос е дошъл затова в света и цитирате стиха. — „Едно стадо — един пастир.“ Туй ще бъде, но кога? Най-първо трябва да се намери закона, по който да влезе любовта.

Човек, който върви в този път на съвършенството, и разбира законите на природете, няма причини, които да му препятстват. Вас ви е страх от дявола. Кой е признакът, че дяволът ви е посетил? Един от признаците е този, че в теб се заражда едно неестествено желание. В случая дявола не е виновен, той е един слуга, който си върши своята работа, но ти трябва да знаеш, че всеки момент в живота си, си изложен на изпитание. И всички хора са изпратени на земята за изпитание, за проба. Вие мислите да си поживеете, но Баща ви иска да ви изпита колко сте умни. И когато хората минат през всички изпитания на живота и научат законите на движението, приложението — законите на Любовта. Мъдростта и Истината, те са придобили кротостта и са кандидати за наследници на земята. Под думата „кротък“, Христос разбира онези хора, които познават всички закони, които функционират на земята и могат да живеят сред най-големите противоречия, без да ги засегнат те. За да може да живее щастливо на земята, човек трябва да бъде гениален. Един ден, когато дойдат тези хора, които ще наследят земята, те трябва да бъдат първокласни светии. Не такива светии, каквито вие знаете, но те ще бъдат най-умните, най добрите, най любещите хора. Какъв е признакът, по който ще се познаят тези хора? За изяснение ще ви приведа една окултна история — Дошли трима души Учители на земята. Първият от тях, като получил подаръци от Бога, напуснал земята и заминал за небето. Така разбрал той. Вторият като получил подаръците от Бога, той престанал да се интересува от хората. Той си казал — не ми трябва да се занимавам и интересувам от хората. Третият Учител на когото Бог дал подаръци, се свързал с живота, разбрал нуждите на хората и почнал да ги учи. От тримата Учители първият отишъл на небето, да живее както разбира; вторият си казал: кой ще ходи да се тревожи с хората да ги учи, нека се учат, както аз се учих; третият, обаче, останал на земята между хората, да се занимава с тях и да ги учи.

Сега и много от вас имат стремежите на първия учител — искате да отидете на небето, искате да станете съвършени, и да нямате вземане даване с хората; стремежите на други от вас спадат към стремежите на втория учител — да бъдете съвършени, но да нямате вземане-даване с хората на земята. И трети от вас искате, като третия учител, като придобиете Божите дерби, да отидете да помагате на хората. Това е естественото положение, това са кротките хора, които са разбрали смисъла на живота, и те остават на земята, за да помагат на всички живи същества да станат щастливи. Това са кротките хора.

_____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Кротките ще наследят земята

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...