Jump to content

Бр. 146. Великият идеал (Резюме на неделната беседа „Закхее, сляз скоро“, 24 Ноември 1935 г.)


Recommended Posts

Великият идеал

Резюме на неделната беседа „

Закхее, сляз скоро“, 24 Ноември 1935 г.

* * *

„Закхей, слез долу“

Както Евангелската повест разказва, този Закхей е бил от митарите и като чул, че минава Христос, поради многото народ, за да го види, той се качил на едно дърво. Но Христос като го видял, казал му: „Закхей, слез скоро,“ и както разправя повестта по нататък, този митар, като се срещнал с Христа, Той му дал един потик, който внесъл един нов стремеж в него. — да живее по нов начин. А това, което дава потик, живот на нещата, ние наричаме начало. Младостта е първата форма на началото. Младостта е първия израз на първичния импулс, който внася живота. И Закхей, като се срещна с Христа, доби този нов импулс — подмлади се и заживя нов живот. И всеки човек. когато го срещне божественото. ще му каже да слезе от онова високото дърво, на личността и ще му даде потик към нов живот.

В пътя на новия живот, най-първо човек започва с правата мисъл,

т. е. добива ясна представа за нещата и не се заблуждава от сенките им. Като добие правота мисъл, той ще влезе в пътя на познаване на великата Истина и противоречията, които съществуват за обикновения човек, за него ще изчезнат. За умния човек противоречията имат смисъл, а за глупавия те са една спънка.

Всички спънки в живота са все задачи, които трябва да разрешавате.

Който ги разреши, той минава за умен, а който не ги разреши, той минава за обикновен човек и казва: „тази работа не е за мен.“ „Аз, казва той, не се интересувам от бъдещия живот, не се занимавам с въпроса същества ли Бог и други подобни отвлечени работи. Мен ме занимава обикновения живот, да има какво да хапна и да пийна.“ Питам тогава: защо му е трябвало да става човек? Не е ли по-добре да си е останал в гората, като животно, свободно да се разхожда? Защо му е трябвало да си дава кандидатурата за човек? — Щом си дошъл на земята като човек, ти си вече чиновник и трябва да изпълняваш длъжността си. Всички хора са чиновници на земята. Всички хора са органи на Великото, Божественото, всички са известни ноти във великата мирова симфония и всеки на местото си, трябва да изпълни своето предназначение. Цялото битие е построено на музикална основе и които са успявали да чуят тези мирова хармония, казват че няма на земята израз, чрез който да се изрази. Тя е нещо велико, мощно, което дава мощен потик не човешката мисъл и го свързва със света на хармонията. От това гледище има три начини за свирене. Единият начин е механическото свирене — да свири човек като гледа по ноти. Ако окото на музиканта е добре упражнено в четене на нотите, той като спазва всички правила на музиката, ще свири технически много добре. Така свири всеки опитен изпълнител. Обаче, всеки тон има и свое съдържание. Следователно, втория начин на свирене се заключава в свирене по съдържание, по звуковете, които нотите включват в себе си. Така може да свири само онзи, който схваща звуковете вътрешно, който долавя музиката на „хармонията на Сферите,“ за която говори Питагор. Когато свири или пее по този начин, човек трябва да има добре развито музи-кално ухо, да схваща съдържанието на звуковете. Това се нарича съдържание на музиката. Добрите музиканти са схванали тази философия на музиката и те могат да свирят без ноти. Отличният музикант може да произведе тоновете в ума си и после да ги изсвири на какъвто и да е инструмент.

Третия начин на свирене го наричаме свирене по смисъл — който е достояние на великите адепти, който е само идеал за обикновения музикант.

Същият закон се отнася и към мислите на човека. Всяка мисъл може да се прочете от някоя книга, — това е механическо възприемане на мисълта. Но когато мисълта изпъкне в ума на човека, без да я е чел в книга, а я доловил направо от природата, като великия музикант мелодиите, това е вече съдържание на мислите. Същото се отнася и до морала. Не е достатъчно човек само да чете какво нещо е морал, но морала трябва да го чувствате в себе си, както музикантът схваща известен тон като звук в ума си. В този смисъл морала е една вътрешна музика. Няма по-голяма музика от това да схващате живота като израз на велика вътрешна разумност. Когато се отегчавате от духовния живот, това показва, че имате механическо схващане за духовния живот, за духовния човек, за светията. Това показва, че вие нямате ясна представа за духовния човек, за светията. Светията е човек, който може да ви срещне в една бурна тъмна нощ, когато сте изгубили пътя си и той ще ви освети пътя; ще каже: „Ето тук е пътя.“ Светията е човек, който може да ви снеме от кладата, може да ви свали от въжето, с което искат да ви обесят. Светията е човек който като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите.

Светиите са тези, които подтикват света към прогрес.

Те носят културата на човечеството. Светиите не говорят много. но те винаги дават нещо от себе си. Светията няма никакви претенции в себе си за светия. Светиите са учени хора и работят за повдигането на човечеството. Те са хора, в чийто дом е влязъл Христос.

Когато Христос влезе във вашия дом, ще стане един преврат във вашия живот. Докато човек от сутрин до вечер мисли само за себе си той не може да се посвети на Божественото учение. Листата на дървото не мислят за себе си. Щастието на листата които са на дървото, не зависи от тях, а зависи от целокупния живот. Ако листът е на дървото и на него ще бъде добре и на дървото ще бъде добре. Дървото не може да бъде щастливо от един лист. Дървото не е направено за листата, но листата за дървото. Листата ще окапят. но идущата година ще изникнат нови листа. А дърво то всякога остава.

Тъй че реалността е в цялото, а частите са само проявление на тази реалност. В целокупното е смисъла на живота. Личния живот има смисъл до толкова, до колкото служи на Великото цяло, но той сам по себе си не е смисъла на живота. В личния живот се зараждат всички противоречия и състезания. Аз бих желал, ако хората се състезават, да се състезават в правене на добро. Има ли състезание днес между хората в правене на добро? В всеки човек трябва да има един вътрешен потик към правене на добро. Не да се прави добро по механически начин, но да чувстваш този потик, както гениалния музикант чувства тона. Доброто да е един вътрешен потик в човека. Не да правиш добро като онзи музикант, който свири за пари. Парите са един потик в живота, но този потик е временен. Парите са само едно условие. До тогава, до като парите са само едно условие, животът има смисъл.

Щом парите станат цел в живота, той изгубва своя смисъл.

Защото целта на живота е Любовта — нищо повече. Животът има за цел любовта. Към това трябва да се стремим. Колкото повече животът се усъвършенства, това показва, че вървим в правата посока към любовта. Тогава, какъв е смисъла на любовта? — Смисълът на любовта е стремеж към светлината. Стремежът на светлината е към свободата. И светлината иска да бъде свободна. Следователно, любовта се стреми към Мъдростта, а Мъдростта се стреми към Истината.

Вие не можете да вярвате в Бога, ако нямате любовта; вие не можете да познаете Бога, ако нямате мъдростта, ако нямате знание и светлина, и вие не можете да се стремите към Бога, ако нямате в себе си истината и свободата. Това е великия идеал на живота. Вън от Любовта. Мъдростта и Истината, живота няма никакъв идеал. Всеки друг идеал вън от тези три велики принципи е отклонение от правия път. И понеже съвременните хора са влезли в това отклонение, и търсят друг идеал извън Любовта, Мъдростта и Истината, в живота има толкова много примеси, че е станал цяла тиня Тези примеси са причина на големите страдания, нещастия и противоречия в живота на съвременното човечество.

За да се освободи човек от тези примеси и да влезе в правия път на живота, той трябва да слезе от дървото на личното усамотение и да приеме Божественото в своя дом, което ще внесе нов потик в живота му. и ще произведе цел преврат. в него, ще стане цяло преобразование в неговия живот. Само по-този път ще се освободите от всички несгоди и смущения в живота и ще влезете в пътя на правата мисъл, който води към съвършенство, което е великия идеал на човешкия живот.

Когато човек влезе в пътя на правата мисъл, той ще схване света в неговата динамичност, и ще види, че всеки един жизнен процес е цяла музика. От това гледище, до е началото на един жизнен органически процес. Запример в развитието на един зародиш, да кажем кокоше яйце, до-то означава излюпването на пилето от яйцето; значи, за да се излюпи едно пиле от яйцето, кокошката трябва да изпее тона до. За да започне това пиле да се движи, кокошката трябва да изпее тона ре; за да се научи пилето, как да кълве, кокошката трябва да му изпее тона ми; за да се научи да яде хубаво, трябва да му изпее тона фа; за да го научи на благоприличие, майка му трябва да изпее тона сол, за да знае как да се движи, трябва де му изпее тона ла; за да се научи как да се моли на майка си, трябва да му изпее тона си. Говоря образно, защото образния език е по-разбираем за вас; да схванете, че всеки тон е свързан с един разумен процес, а цялата гама също така е свързана с един сложен разумен процес. Това, което казах за пилето, се отнася и за развитието на идеите и мислите. Всяко едно творчество, в човека или в природата минава през тези музикални стадии на развитие. Тъй че,

цялата природа, цялото Битие е една безкрайна музика.

И когато гениалните музиканти творят, те се потопяват в тази мирова музика, и до колкото е технически възможно, правят преводи. Те не ни говорят за своята опитност, но ни дават само резултатите от нея. Но ако вие влезете в света на музиката неподготвен, ще ви сполетят най-големите нещастия. Но онзи, който е подготвен и влезе в този музикален свят, всички нещастия моментално ще изчезнат от него. И вие трябва да пеете не защото силата е в пеенето, но защото чрез пеенето, чрез музиката, вие ще се свържете с един възвишен свят, откъдето животът иде. И вие не можете да бъдете здрав, учен. не можете да обичате, ако не пеете. Това е закон. който е проверен в живота. Затова като ставате сутрин запейте си, макар и да не знаете много да пеете; потананикайте си малко. За да пее човек, трябва да си представи, че всичките му работи са наред. Ако Бог ви е дал очи, уши, тяло и всички условия да живеете, и всичко е предвидил, какво има да се безпокоите?

Сега аз не говоря за Бога в обикновен смисъл на думате, както го схващат съвременните религиозни хора. Бог иска ние да живеем добре, защото всички сме като листа на неговото дърво. Той иска неговия живот да функционира в нас, и всички ние да бъдем така добри, така умни и щастливи, както е той. Това е желанието на Бога. Ако някой от вас не може да представя лист на неговото дърво, и да живее както Той изисква, той в скоро време ще изсъхне и ще падне от дървото. Когато листата на дърветата окапват. това показва на някаква анормалност. И ако вашите мисли и чувства, които представят листата на вашето дърво, окапват преждевременно във вашия живот и вие се отчаете, считате, че живота ви се е свършил, това показва, че условията на вашия живот не са добри, и чувствате, като че живота ви се свършва.

Сега аз нямам за цел да ви представям тъжната страна на живота, защото за мен не съществува тъжна страна на живота, но съществува неразбиране на живота

Мъчнотиите, които съществуват в живота не са създадени от Бога, а ние си ги създаваме.

И понеже ние сме ги създали, ние ще носим и последствията им. Всеки човек трябва да опита сам това, което той е създал. Затова отсега нататък човек трябва да се научи да мисли правилно и да обича, и ще има добрите резултати на правата мисъл и обичта. Но човек не може да се научи да обича, докато не знае как да дава от себе си. Така че любовта всякога дава. Тя има за цел да се прояви живота, а не да взема. Като дева нещо от себе си. тя има за цел да се разшири, да даде живот, да прояви живота в своята пълнота. Когато даваш, ти трябва да имаш желание да се прояви в Божествения живот в тебе. Ако даваш на един беден човек, ти трябва да даваш с цел да се прояви живота. Ако след като дадеш на някой беден и твоят животи се разшири, това е право даване. Ако животът ти не се разширява, това даване не е право. Тогава вие ще усетите едно стеснение в себе си. Всяко даване, което стеснява ума и сърцето на човека, не е право, даване. Всяко даване, което разширява ума и сърцето на човека, е право даване в истинския смисъл на думата.

Когато човек дава разумно, по същия закон се отнася и природата към него. Начина на живота на човека определя и границите на неговите духовни възможности. Който живее разкошно на земята, той е разточителен в духовния свят; той разпилява своята духовна енергия. И тогава, като се върне в духовния свят, той ще бъде беден човек, защото е разпилял своите блага още на физическия свят. Ако прави известни спестявания, не да се въздържа, но да употребява само онова, което му е потребно, той ще се върне в пълния живот дето има всички условия за развитие. Когато човек изгуби условията за развитието си, той е вече остарял. И като остарее човек, започва да мисли, че дъщерите и синовете му ще продължат неговата работа. Но той се лъже, те няма да продължат неговата работа, но ще продължат своята работа. Вие не познавате още законите на живота и тези неща ви са неясни. Когато бащата умре, животът му ще се влее в живота на сина му. Живота на сина му ще се влее в живота на неговия внук. Значи, влизане става в живота. Когато става вливане на няколко живота, всички отиват на едно място. А вие мислите, че бащата, като умре, ще отиде някъде, незнайно къде, а синът ще остане на земята, и всеки ще живее за себе си. Не, между всички неща в света има единство, вътрешна връзка.

По силата на това вътрешно единство хората могат да си взаимопомагат, ако разбират великите закони на живота. Достатъчно е да знаете как да произнесете една дума, за да видите силата не този закон за единството, който действа навсякъде в света. Ако знаете как да произнесете думата любов, вие ще се свържете с всички добри хора по лицето на земята, с всички светли, любещи души, в които любовта живее, които имат будно съзна ние. Те веднага ще ви чуят, и каквито нужди имате, ще ви услужат. Ако не се свържете с тези същества, колкото и да викате, никой няма да ви чуе.

Само когато човек разбере закона на вътрешното единство и вътрешната връзка между всички разумни същества, той ще разбере, че не е сам и не е изолиран в света, а има кой да му помогне, да му услужи, да му направи добро, когато се намери в нужда. Чрез доброто, което прави, човек подбужда тази вътрешна връзка и служи на великия закон на единството, който е идеала на човечеството.

Човек трябва да прави добро, защото доброто и Истината са двете релси, по които човешкия живот върви. Истината и добро то имат стремеж нагоре, те се стремят към Бога. Ако вашата кола не върви по тези релси, вие никъде не можете да отидете. Истината, това е път към Бога; Доброто — това е път към Бога. Като се качите на тези две релси, вие сте намерили вече пътя на Любовта, по който върви живота.

Стремежа към Истината и доброто са вложени в човешката душа, следвайте този стремеж на душата си. Вървете по посоката, към която ви тласка този стремеж — към хубавото, към красивото, към великото и възвишеното към доброто — към великия идеал на нашия живот. Вървете в тази посока и не се спирайте, при онези неща, които могат да ви катурнат, да ви спънат в живота. Само като вървите по този път, ще имате правилни отношения към всички хора и към всички същества. Настанало е време, когато хората трябва да гледат не кой как се обхожда с тях, но как те се обхождат с другите хора. Аз не гледам как другите хора се обхождат към мен, но гледам как аз се обхождам с хората. Това е важно за мене. Аз не бих желал хората да се обхождат добре с мен, ако аз не се обхождам добре с тях. Ако дадат някому един мухлясал хляб, аз ще взема хляба от ръцете му, и ще кажа: слушай, теб са те излъгали. След това веднага ще взема от най-хубавото брашно, ще омеся един хубав, топъл хляб, и ще му го предложа. Това заслужава той като човек, а не мухлясалия хляб. Това е идейното разбиране на живота. Така трябва да се отнасяме към всички хора. Такава трябва да бъде нашата обхода към другите хора. Ако ние се обхождаме към другите хора така, както бог се отнася вътре и вън от нас, така и другите ще се отнасят към нас. Това е идеалът, това е правилната обхода. Ако не можете да спазвате това правило, няма други правила отвън. Това е истинското правило на живота. Това правило е написано и вътре в самия човек. Как да се изправите отвън как да се обхождате с другите хора, това отвън не може да се научи. То е написано у вас. И ако вие се държите за това, което у вас е написано, ще можете да го приложите и навън. Това е пътя, към великия идеал.

____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Великият идеал

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...