Jump to content

Бр. 148. В какво седи силата на човека (Из неделната беседа „Дванадесетият час“, 8 Декември 1935 г.)


Recommended Posts

В какво седи силата на човека

Из неделната беседаДванадесетият час“,

8. XII. 1935 г.

За обикновените хора някои неща в света са интересни, а други не са интересни. Но за гениалните хора и за светиите всички неща в света са интересни, защото те мислят и намират смисъла на всяко нещо. А обикновения човек, който не мисли, а живее със своите чувствания. за него нещата са до толкова интересни, до колкото могат да го ползват. Но цялото човечество навлиза в една епоха, когато хората трябва да почнат да мислят, т. е. да разбират смисъла на нещата, защото мисълта е, която отличава човека като човек. Животните живеят с чувствата си — това положение е естествено за тях, но човек, за да се прояви като човек, а не като животно, трябва да мисли.

До тогаз, до като хората не мислят, те живеят в нощта на живота а в нощите, в тъмнината се раждат всички противоречия. Когато човек почне да мисли, понеже мисълта е носител на светлина, човек започва да живее в денят на живота.

Христос казва: 12 часа има денят и всеки час, има определени качества и свойства. Първите шест часа на деня са положителни и имат отношение към мъжкия принцип в човека; а вторите шест часа са негативни и имат отношение към женският принцип в човека. Значи, мъжът и жената управляват денят. Мъжът го управлява от изгряването на слънцето до обед, а жената поема управлението от обед до вечерта, докато залезе слънцето. Вечерта, след залязването на слънцето, брата поема управлението до сред нощ, а сестрата от сред нощ до сутринта. Всекиму се падат по 6 часа. Какво означава първият час? Първият час представя онова интензивно желание в човека, което е затворено като в черупка и иска да излезе вън от тази черупка, да види белия ден. Първият час представлява още понеделникът, който е ден на луната, която представя въображението в човека. В първия час човек трябва да посади нещо, което да измъти. Вторият ден, вторият час пилето се е вече излюпило, трябва да ходи, движение се изисква от него. Той е ден на низшето в човека, което трябва да работи; навсякъде има мъчнотии и препятствия и ти трябва да работиш, да си пробиеш път, навсякъде да туриш ред и порядък. Средата, това е третия ден, третия час — той е ден на учение — тогава ще впрегнеш ума си на работа. Четвъртият час и ден е за възвишеното и благородното в човека. Петият ден, петият час има отношение към любовта на човека, към чувствата на човека, към яденето и пиенето. Шестият ден и час е последният, в него човек трябва да се замисли, да си даде отчет, сметка за всичко онова, което е направил. След това, като не знаете какво да правите, ще легнете да си починете — влизате в нощта на вашия живот. И в целия живот на човека се повтаря същото.

Като измине денят на живота — дохожда нощта, тогаз хората казват, че човек умира. Не, човек не умира, а изчезва само неговата сянка. Всеки човек на земята е сако едно произведение на един скулптор, но истинският човек още не сте го видели какво представя. Това, което виждат още не е човека. И човека, кой то Бог създаде, не е създаден на земята.

Човек е пришълец на земята. Душата на човека е родена в един но висш свят. Ще попитате — къде е този свят? Ще изясня мисълта си с една аналогия. И мравите и човек живеят привидно в един свят, но мравите схващат света съвсем не тъй, както човека. Човешкият свят е много по обширен от света на мравите. Тъй че големината на света зависи от степента на съзнанието на съществата. И когато казваме, че има един по висш свят, в който живеят по-разумни същества, ние разбираме, че тези същества имат по-широко съзнание, затова и техните представи за света са други; а също така други са и техните отношения към света. Хората, като не разбират тази велика истина, питат: като умрем, къде ще отидем? Никъде няма да отидете, но ще се изменят само вашите отношения в света, ще се изменят вашите разбирания за света.

Докато живеете с идеята, че сте в този свят — вие сте слуги в света; а когато заживеете с идеята, че сте а онзи свят — т. е. схванете света с едно по-широко съзнание, вие сте ученици в света. Тъй че, разликата е само в заниманията. Като слуга ще вършиш външни работи, а като ученик ще изучаваш живота.

Докато се занимавате с външната страна на живота, вие сте слуги; а когато почнете да изучавате живота като една вътрешна сила — вие сте ученици. Само като ученици вие ще разберете смисъла на живота. А сегашните хора искат да разберат смисъла на живота при това положение, при което днес се намират т. е. като слуги. Не, така не може да се разбере смисъла на живота, защото външният живот, който сега хората живеят, е резултат на един вътрешен потик, произтичащ от един разумен принцип. Ако посадите едно семе. то ще израсне според вида си; но тази външна форма, този външен живот е резултат от развиването и проявлението на онази потенциална сила, която е скрита в семето. Значи, целия външен живот, който се развива от семето, чрез семето е станал, чрез силата, която е в семето. И когато четете в Евангелието стиха — „В начало бе Словото, и всичко чрез него стана“ — това значи, в начело бе семето, зародишът на нещата, и чрез силата скрита в него, всичко е станело. Вие сега проектирате Словото вън от човека, вън от нещата. Не, това е механическо разбиране и нищо не се постига с него.

Всеки човек е едно Божествено семе, всеки е Словото сам за себе си. И вашият живот ще бъде израз на развитието и проявлението на силата в този божествен зародиш. А вие, които сте божествени семена, които носите силата, която ще създаде вашия живот в себе си, чакате да дойде не кой спасител в света да ви спаси. Никакъв спасител няма да дойде, и няма какво да ви спасява; това е най глупавото нещо, което човек може да мисли. Да, ще дойде един спасител, един благодетел, но не да ви спасява, а ще ви извади от хамбара, ще ви посее на нивата и ще ви зарови отгоре. Тогава той ще ви каже: сега вие ще израснете и добро семе ще дадете: едно 30, друго — 60, а трето — 100. Това е вашето спасение. Ако така разберете спасението, на прав път сте. В този смисъл са говорили всички велики Учители в миналото. В този смисъл е говорил и Христос. А сегашните християни очакват Христос да ги спаси, и да ги заведе в някакъв особен рай на небето. Такъв рай, какъвто очакват религиозните, не съществува. Тяхната представа за рая е толкова вярна, колкото са верни представите на мравите за човека. Ако те биха могли да имат представа за човека, биха попитали; дали и хората са организирани като нас? Далеч се различава човешкото общество от мравешкото. Не може да се прави никакво сравнение между мравите и живота на човека. У мравите няма никаква мисъл, никаква реч, никакви логически изводи. У тях има известно усещане, но то е съвсем друго нещо. В мравешкия живот има един застой. Цялото животинско царство представлява степени на застой в развитието на човека. Цялото животинско царство представя една справочна книга на миналото, която показва, къде човека може да сгреши.

Силата на човека не се заключава в неговата физическа сила. нито в неговото богатство, нито в неговото знание, нито в неговата добрина. Това са капитали, с които човек трябва да работи.

Силата на човека седи в разбирането па Великите Божии закони, които направляват неговия живот.

Значи, силата на човека е в неговата права мисъл. Всички други неща се обуславят от мисълта на човека. Мисълта, това е здравословното състояние на човека. Ако не може да мисли право, човек не може да бъде здрав. Ако не мигли правилно,тогава и чувствата на човека не могат да бъдат здравословни, не могат да бъдат нормални. Защото чувствата се обуславят от човешката мисъл. Постъпките на човека пък се обуславят от неговото сърце. Значи, правите мисли и чувства на човека опреде-лят неговата сила, неговата воля. Силата на човешките мисли, плюс силата на човешките чувства, дават човешката воля. Следователно. като съедините умът и сърцето на човека в едно, вие имате човешката воля. Ако умът и сърцето ви не са съединени в едно, волята ще отсъства у вас. И животните нямат воля, защото те имат само сърце и отсъства умът. И ще забележите, че у тях долната част на лицето, — брадата — както е в човека, не съществува. Също така, те нямат и нос, както хората имат. Носът е резултат на човешката интелигентност; и, брадата в човека също така е резултат на съединената деятелност на човешките мисли и чувства. Челото е резултат на човешката мисъл, а устата е израз на човешките чувства.

Една от големите погрешни на хората е, че не могат разумно да използват благата, които Бог им дава отвън. защото не живеят по законите на своята мисъл, а по пътищата на своето сърце. Също така и човешкият организъм, човешкото тяло съдържа в себе си, известни богатства и сили, спрямо които вие не трябва да бъдете разточителни. Вие не трябва да бъдете разточителни с тялото си и да казвате: аз мога да пра вя, да мисля каквото искам. Това е погрешно схващане. Вие не можете да мислите каквото и както искате. Понякога хората изпитват горчиви, приятни и неприятни чувства, и смесвайки ги с мисълта, казват, че много мислят. Не, в мисълта няма нищо неспокойно. Който се без покои, това не показва, че той мисли. В мисълта няма нищо безпокойно. Мисълта е нещо трезво, нещо спокойно. Щом мислиш нещо, ти започваш работа. Там дето има тревога, там се проявява нисшата част на сърцето, което наричаме още конкретен, нисш ум. Напр.. вие се безпокоите, че някои неща не са станали както сте очаквали, но това не е мисъл, това е чувстване. Когато се радвате и скърбите, това не е живота на мисълта, но това е живот на чувствата. В мисълта има нещо повече от радостта на чувствата. Тя е носител на светлина, а светлината ще ви донесе мир.

Мисълта е онзи творчески принцип, който освобождава човека от робството, в което се намира сега.

И Христос казва: Не са ли 12 ч. на деня, и който ходи в светлината на мисълта, той не се препъва. Всеки, който ходи в светлината на своята мисъл, в мисълта, която Бог му е дал, не се препъва. И всичките му работи стават, както ги е намислил. Щом работите ви не стават както трябва, това показва, че в мисълта ви има намесен друг елемент.

Значи, добрата, правата мисъл, не е безпокойствие, тя е нещо трезво. Вие трябва да имате пред вид, че малко хора в съвременния свят мислят право. Хората на правата мисъл имат нещо светло в лицето си, те виждат нещата ясно. Гледате някой човек, че ходи замаян, очите му премрежени, и казва, че мисли нещо. — Нищо не мисли този човек, той съвсем е загазил в чувствата си. Той мисли, как по-скоро да излезе от положението, в което е загазил. Той казва: Аз в нищо не вярвам. Този човек е съвсем загазил.

Всички хора, които не вярват в нищо., това са хора, които нищо мислят, те съвсем са загазили в чувствата си. Тези хора минават за учени, и казват, че в нищо не вярват. Той вярва във всевъзможни неща, и казва че в нищо не вярва. Това не е никаква мисъл просто чувстване. И после, тези „невярващи“ казват, че вярата осакатявала хората. Не е така. Само глупавите чувства осакатяват хората. Ти чувстваш като някое животно, и мислиш, че с тези чувства ще отидеш някъде далеч. Не, с тези чувства, няма да отидете по-далеч от животните. Защото мисълта е, която издига човека над животните, а чувствата го приравняват с тях.

Когато у човека отсъства трезвата мисъл, която носи светлина, той се натъква на ред мъчнотии и противоречия, против които се опълчва и се бори, като не разбира, че той сам си ги създава. благодарение на своето неразбиране. Хората искат да изкарат дявола виновен за всичко. Те казват, че дяволът влязъл в рая и изкусил човека. Добре, ако е така, къде е този рей и този дявол? Привържениците на тази теория казват, че раят бил в Мала Азия, между Тигър и Ефрат. Да допуснем, че е така. Но преданието разказва, че реките са били четири, а сега съществуват само две. Къде са останалите две реки. Сега аз ще ви кажа къде са тези четири реки. Двете речи — Тигър и Ефрат представляват артериалната и венозна системи в човека. От другите две изчезнали реки, едната представя мозъчната система, е другата симпатичната нервна система. Значи, раят е в човешкият мозък, но той представя свят не като нашия, неизмерим е този свят, в който се помещава раят В човешкият мозък са заложени всичките сили и способности, които обуславят бъдещите възможности на човека. Мозъка е неизчерпаем склад на енергии и възможности, но човек трябва да знае да ги използва. От правилното разпределение и използване на тази енергия зависи възпитанието и прогреса на човека. Тъй както върви съвременното възпитание, то не може да постигне тази цел.

При възпитанието преди всичко у човека трябва да се стимулира мисълта, защото само когато човек мисли, той разбира смисъла на живота и на всяко явление и процес в живота. Човек, който мисли, той знае защо се е родил мъж или защо се е родил жена и знае какви са възможностите но мъжа, и какви са възможностите на жената. Жената съдържа в себе си грамадни потенциални енергии, събрани от миналите векове. Мъжът пък съдържа в себе си грамадна кинетическа енергия, събрана от миналите векове. На мъжът предстои да използва всичката потенциална енергия, която жената е събрала в себе си.

Като наблюдавате живота на съвременните хора, ще забележите, че а някой дом се ражда първо мъжко дете, после женско; в друг дом е обратното; някъде се раждат поред две мъжки или две женски. Всичко това не е произволно, а става по известен закон, които съвременните хора разбират още. Когато в един дом се ражда първо мъжко дете, бащата и майката трябва да се ръководят в живота си от мъдростта, да си служат със знанието, те трябва да бъдат носители на знанието. Когато пък в един дом се ражда първо момиче, родителите трябва да работят с любовта, да развиват сърцето си.

Следователно, първите шест часа ще работите за придобиване на знанието, вторите шест часа от деня ще работите за придобиване на любовта, за развиване и облагородяване на чувствата. Останалите 12 часа на нощта ще посветите на своята воля. И тогава като съедините силите на вашето сърце, ще дойде волята, която ще обнови организма. На тази основа трябва да бъде поставено новото възпитание, ако искаме да имаме ново поколение, което да мисли, да схваща пра вилно нещата и да разбира законите на Битието.

Сега аз искам, да остане у вас мисълта — че силата на човека седи в неговата мисъл. Мисълта, това е мъжкия принцип, принципа на знанието, което ще ни научи на законите, които управляват природата. Като знаем тези закони, ще ги спазваме, и няма де се излагаме на страдания. Значи, човек трябва да посвети първите 6 часа на деня за придобиване на новото знание — да има една наука, върху която да гради. Вторите 6 часа за облагородяването на своите чувства, което е основната задача на религията, а останалите часове за развиване на своята воля. Това ще стане, когато се съединят умът и сърцето на човека. Една е религията в света, една е науката в света. Науката е създадена за развиване на човешкия ум, е религията — за развиване на човешкото сърце. А това, което наричат философия, — тя е създадена за да съедини силите на човешкият ум и силите на човешкото сърце в едно. Като приложите тези принципи в живота, ще имате новото възпитание.

Когато човек проучи законите на своя ум и законите на своето сърце и ги хармонизира, ще се създадат условия на човешката воля да се прояви, канализира и разпредели хармонично енергиите в човешкия организъм. в човешкия мозък. Тогаз вече анормалните психични състояния, като гняв, безпокойство, отчаяние и пр., които унищожават милиони клетки в човешкия организъм, ще бъдат отстранени. Това като знаете, няма да разрушавате организма си, а ще го съграждате. И смисъла на науката им на знанието е да ни научи да градим, а не да рушим. Аз не говоря за едно знание, което осакатява хората и разрушава техния живот, но говоря за знание, което гради, което повдига и облагородява хората, което ги кара да живеят братски, да си взаимно-помагат и да разбират единството, което лежи в техния живот. В света съществува една разумна причина, една разумна основа, която обединява всички хора. С различни имена я кръщават: Бог, Първична причина, Безконечност. Ако вярвате в Първичната причина, в Разумното Начало, ще знаете, че всичко което става и съществува в света, ще се обърне на добро. И вие не си поставяйте свой план в живота и да искате всичко да стане според вашия план. Човек трябва да бъде доволен от онова положение, в което е поставен, защото то не е вечно. Вие няма да живеете хиляди година на земята, но ще живеете най-много 120 години, и един ден положението ви ще се измени. Важно е, какво можете да направите в тия 120 г.

Съвременните хора говорят за Бога, но те нямат ясна представа за Него. Говори се за Любов — но тази дума не изразява какво нещо е Любовта. Въобще всички понятия, идеи и мисли на съвременните хора са неясни, смътни, и затова не могат да изразят самата реалност. И тъй както мислят съвременните хора, светът не може да се оправи. Още хиляди години да мислят по този начин, светът няма да се оправи. Необходима е коренна промяна в съвременния живот — като се почне от коренна промяна на мисълта, и се стигне до онези отношения, които съществуват между хората. И аз когато говоря, имам за цел да посоча на хората новите начини и пътища на мисълта и живота — това което всеки може да го провери и опита, щом като пожелае. Защото, |само когато хората се научат да мислят, ще могат да използват благата, които живота им носи.

Ако не се научат да , те ще превърнат бъдещите блага в страдания.

Бог изисква от всички ни да мислим и да имаме разбирателство по между си. Той изисква от всички да пазим своята свобода чиста, да пазим своите мисли и чувства чисти, и да пазим своите отношения чисти. Той изисква от всички да си помагаме едни други и да бъдем носители на Божественото навсякъде. Никой не трябва да бъде натрапник, но да помага на другите. Някой път човек може да направи една погрешка, но той трябва да бъде акуратен в мисълта си, да не изнудва другите хора. Понякога вие изисквате от човека неща, които той не може да направи. Това е натрапничество. Оставете хората на тяхната свободна воля, те сами доброволно да направят нещо. Бог постоянно ни дава от своето изобилие, но ние, понеже не разбираме законите на живота, подпушваме тези блага в себе си и затова страдаме. За да не се подпушваме, Бог изисква и ние като Него да даваме, да бъдем щедри и да не се стремим да завземаме всички служби. Същественото е онова малкото добро, което можете да направите днес. Каквото добро можете да направите, направете го, каквато светла мисъл можете да възприемете и приложите — приложете я. Днес приложете всичко, не отлагайте за утре. Духът, душата, умът и сърцето образуват човешката фамилия. Това е целокупния човек. Желая сега цялата ваша фамилия да прекара по-спокойна. А спокойствието идва само когато човек се научи да мисли, защото мисълта носи онази светлина, която осветлява пътя на живота.

________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. В какво седи силата на човека

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...