Бр. 149. Вътрешното единство на живота (Из неделната беседа „Да се не изгуби нищо“, 15 Декември 1935 г.)

[Ани]

Вътрешното единство на живота

Из неделната беседа

„Да се не изгуби нищо“,

15 Декември 1935 г.

Човек живее едновременно в три свята — умствения, духовния и физическия. В умствения свят няма по-приятно нещо от това, да знаеш как да слушаш. В духовния свят няма по-приятно нещо от това, да знаеш как да чувстваш. Във физическия свят няма по-хубаво от това, да знаеш да направиш нещата. Когато човек проучи законите на тези три прояви на живота, той ще разбере живота в неговата целокупност, ще разбере смисъла на противоречията, и живота му ще се осмисли. Но живота не може да се разбере и осмисли, ако се разглежда само от гледището на физическия свят, защото физическия свят е един резултат, а резултатите сами по себе си не могат да ни разкрият смисъла докато не разберем онези причини, които стоят зад тях. Така че този, който иска да разбере и осмисли всички явления и процеси в живота, трябва да познава законите и на трите свята.

И когато аз разглеждам известен въпрос, разглеждам го от гледището на трите свята, т. е. в неговата целокупност. Но съвременните хора, които не са свикнали на този начин на гледане на нещата, а разглеждат нещата само от гледището на физическия свят, намират, че не говоря логически. Аз ни най-малко не искам и да си служа с логиката на земята, защото тя разглежда нещата само от гледището на физическия свят. от гледището на резултатите. А аз разглеждам нещата от гледището на трите свята едновременно. Логиката разгледана по принцип е наука, която изучава законите на правилното мислене. Тогаз каква логика имаме, ако изучаваме нещата само от гледището на физическия свят, ако изучаваме само резултатите, без да изучим силите и причините, които обуславят този резултат? Тогава ще имаме само една частична, непълна представа за нещата. Тъй както е поставена съвременната логика, тя е наука на напипване, която иска чрез пипане, чрез анализиране на нещата да си състави представа за тяхната целокупност, без да може да види нещата в тяхната целокупност. Това е хубаво, но то е един палиативен метод, който има смисъл за слепите, но онзи, който вижда, той гледа и описва нещата такива, каквито са, той няма нужда да си съставя за тях представа като ги опипва от всякъде. В положителната наука ние наблюдаваме нещата тъй както са и изучаваме законите на тяхното битие. Съвременната логика си има своето място при днешното развитие на човека, но тя не може да бъде меродавна при целокупното разглеждане на явленията и нещата в Битието. Тя, както и всички съвременни науки, се намират в прогресивно състояние и за в бъдеще ще се изменят. За в бъдеще ще имаме например не математика, но параматематика, парапсихология, паралогика и пр., т. е. науки, които ще изучават съответните области от гледището на трите света едновременно. Само при такова разглеждане ще разберем Битието и живота и ще се избегнат всички спорове за същината и качествата на нещата. Когато двама души с нормално зрение изучават един предмет, те ще добият еднакви представи за него и няма какво да спорят, но когато го из-следват двама слепи, там вече може да се породи спор.

И всички спорове между хората сега се дължат не това, че те не виждат нещата, а чрез пипане се стремят да си съставят понятие за тях. Например, философите спорят колко вечни начала има в света — едни подържат че има две вечни начала и се нарочат дуалисти, а други подържат, че има само едно вечно начало и се наричат монисти. Но и едните и другите немат ясна представа за това, което подържат и за това спорят. И ако проследим живота на съвременните хора, ще видим, че всичките им противоречия и нещастия се дължат на техните разбирания; а страданията и противоречията, ще определят и степента на тяхното знание.

Съвременните хора много малко познават себе си, вследствие на което не знаят как да се спра-вят със състоянията си. Човек има две естества, от които едното е прогресивно, и се стреми към все по-големи постижения, а другото е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която е направено тялото, понеже материята по естество е инертна. Човек, за да прогресира и да реализира щастието, към което се стреми, трябва да надделее инертността на материята и да я направи прогресивна.

По такъв начин той ще реализира истинското щастие, което е достояние само на безсмъртните. А сега обикновените хора — едни са щастливи когато имат пари, къщи, земи и пр.; други — когато имат знания; трети, когато заемат високи обществени постове; четвърти—когато имат добра и красива жена, деца и пр, Някой пък имат всичко, и пак са нещастни, защото се страхуват да не изгубят това, което имат. Някой път може да влезе някоя идея-фикс в главата на човека, която го прави нещастен. Когато хората са нещастни, ако успеете да ги убедите в противното на това, което те чувстват, те ще бъдат щастливи. Щастието е един резултат, и за да го постигнат хората, трябва да свършат работата, за която са изпратени на земята, защото те са изпратени на земята за да извършат нещо.

Както и да обясняваме едно физическо явление, то е резултат на един разумен процес, който става а света. Всички процеси и явления във физическия свят имат причините си в един по-висш, по-ефирен свят, които по нямане на по-подходящи думи наричаме духовен. Ще попитате — къде е този духовен свят. Духовният свят е тук, където е и физическия — физическия и духовният свят са само състояния на съзнанието — т. е. схващането на света като физически, духовен и пр. е обусловено от нашето със знание, защото светът обективно, сам по себе си, е единен и непреривен.

Като говорим за духовен свят, съвременните хора със своите механистични схващания, си го мислят някъде далеч, откъснат от живота. Не, и духовният свят е тук, около нас, както и физическия. С помощта на късите вълни, с които вече работи съвременната наука, ние можем да се съобщаваме, както с отдалечените за нас видими светове, така и с невидимите светове — с духовния свят. Не само сега става това, но от хиляди години насам съществата на слънцето постоянно ни телеграфират. Учените същества на слънцето са в постоянна връзка с нас. Хората сега не съзнават тази връзка, но за в бъдеще хората от земята ще влязат в съзнателна връзка със съществата на слънцето, планетите и луната.

При всички противоречия в живота, ние търсим начини, как да се справим с тях. Ние търсим една философия, с която да ги разрешим. Тази философия седи в това, да възприемем любовта като творческа сила. която дава мощни импулси за работа. Под работа разбирам дейност във всички направления — физическа, духовна и умствена, защото те са изявление на един и същ импулс в три направления и взаимно се допълнят и подпомагат. В това отношение, умът се под крепя от чувствата, а чувствата се подкрепят от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото, вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства, ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете, ще ви издигне. Затова трябва да ценим ума, сърцето и волята си. понеже те са трите стълба, върху които се гради нашето щастие на земята. От това гледище хората трябва да се научат да мислят право, понеже всека права мисъл е общо достояние на всички хора. Всички хора се ползват еднакво от нея. Щастлив е онзи, който става пръв проводник на тази мисъл. От където и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва. Чистите чувства трябва да ни радват от където и да идат, защото те се разпространяват в пространството чрез своите трептения. И добрите постъпки трябва да ни радват. Добрите дела, чистите чувства и правите мисли, от където и да идват, трябва да ни радват, защото те имат един и същ източник, а различните хора са само техни проводници. Като застанем на тази база, онова разделение на „наши“ и „ваши“, което съществува в съвременния свят, ще изчезне.

Всеки човек, с когото можете да се разберете, е от вашите. Това говори за онази вътрешна целокупност, която обуславя проявленията на живота. От това гледище, делата безкрайна вселена, с всичките й видими и невидими светове, представя едно цяло, един грамаден организъм, проникнат от единния живот на Битието. Цялото човечество представя един орган на този велик организъм; но и човечеството само по себе си е един жив организъм, не когото народите, обществата, семейството и индивидите са органи. Цялата Вселена, се намира в една вътрешна зависимост. Всички зависят едни от други, не по някакъв външен закон, а по силата на вътрешното единство. Това вътрешно единство е импулса към доброто, а не някакъв външен закон. Когато видим някой че страда или е в нужда, по силата на тази вътрешна зависимост, ние му се притичаме на помощ, а не по силата на некакъв външен закон. Когато всички хора се проникнат от този вътрешен импулс, тогава хората ще добият нови разбирания за живота, и ще създадат нови отношения.

При новото разбиране вие трябва да дойдете в съприкосновение с новата религия в света. Старата религия свърши това което трябваше и можеше де свърши; за в бъдеще и да иска, тя ме може повече да ни помогне в нищо. Както една майка, докато детето й е било малко, тя го е носила на ръце, но като стене на 6 — 7 години, тя и да иска не може повече да го носи и да се занимава с него, както по рано. Като стане на тази възраст, тя го праша в училище; като завърши учението в училищата — от основно до университет — то влиза в света. Като го праща на училище майката казва — аз свърших най-главното, но има нещо, което аз не мога да свърша. — това ще свърши училището. Такова е отношението и между старата религия и новата. Старата религия е била полезна на човечеството в периода на неговото първо детство, из който човечеството е вече излязло, и трябва да постъпи в училището, да изучава великите закони на живота.

Новата религия, това е великото училище, в което човечеството влиза, това е епохата на съзнателното самовъзпитание, когато във всеки човек се пробуди съзнанието да проучи великите закони на Битието и да ги спазва в живота си.

А тези закони са разумни и са израз на великото вътрешно единство на всички живи същества. Следователно, новата религия няма да разединяла хората, но ще ги обединява. Тя ще осмисли всички неща в света. Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на обществата, нов начин за управление на света, нов начин за живеене на хората. Не мислете, че това може де стане изведнъж. Дълго време трябва да се разправя на човека как трябва да живее, за да почне да живее по новия начин. От гледището на новата религия, всичките ни нещастия и болести имат за задача да ни заставят да образуваме нови връзки, да на мерим онези наши приятели, които не познаваме. Новата религия ще ни научи на още много неща, за които ако почна да ви разправям, ще се съблазните, ще се увлечете в бъдещето. и ще за бравите настоящето, което е най-важното за вас сега, защото от него зависи бъдещето. Новата религия ще ни покаже от къде идем и кой ни е пратил на земята, къде отиваме, какъв е великия смисъл на живота и още много работи, които днес хората не знаят. А от това незнание на нещата у хората се явява едно озлобление, което обезсмисля живота, и те почват да мислят, че живота няма смисъл, че никой не ги обича. Чувстват се изоставени, и си мислят, че никой не се грижи за тях. Не, има Един, който ви обича. Няма човек на земята, който да не е обичам. Само че вие не знаете къде е Този, който ви обича. Всички хора се оплакват и страдат, че няма кой да ги обича. Има Един, който ви обича, и като го намерите, ще видите, че никой не може да ви обича като него. Като го зърнете веднъж, и Той като ви зърне, ще можете всичко де постигнете на земята. Тогава ще видите, че няма нещо, което да не можете да постигнете. Има един велик център в света, около когото всички системи и вселени се движат. Всичките тези системи и вселени са светове, които ще изучаваме в процеса на нашето бъдеще развитие, и ще се доберем до онова велико знание, което регулира и направлява целия свят, и така всички същества към прогрес. Следователно, всяко нещо, което ни подтиква към прогрес, е знание, наука. Всяко нещо, което ни спъва, колкото и да се представя за нещо голямо, за никакво знание, според мен то е глупост. Аз разбирам прогреса в трояко направление: прогрес на ума, прогрес на сърцето и прогрес на волята. Това разбирам като култура в света. Там където прогресира умът, сърцето и волята, това е истинския прогрес Само при това хармонично развитие на ума, сърцето и волята, можем да имаме едно ново възпитание, към което хората се стремят.

При новото самовъзпитание трябва да се научим да се абстрахираме от отрицателните мисли и състояния, а за това се изисква умът да бъде концентриран върху някаква велика идея.

А това не е лесна работа, — изискват се много опити и грамадни усилия. Също така, когато човек е сполетян от някакво нещастие— например изгуби 100 хиляди лева — той трябва да се абстрахира от тази загуба — да мисли че парите са вложени в някаква банка и ще му се върнат с лихвите. Това не значи, че човек трябва да стане фаталист, да мисли, че така е писано, но да знае че всичко каквото се случва в живота е едно разумно съчетание на нещата, което има за цел да ви подтикне да мислите. Разумният, невидимият свят прави едно давление, едно налягане върху нас, за да ни застави да мислим. Защото в човека има едно скрито желание да не мисли, да не чувства и да не действа, да прекарва едно пасивно, спокойно състояние. Обаче природата не търпи пасивните състояния. Всичко в нея е в разумно движение, и тя иска да застави и човека да мисли, защото мисълта е движение, а във всяко движение има известно напрежение. Всяка мисъл и всяко чувство в човека имат специфични напрежения. Не са лоши тези напрежения, но човек трябва да знае, как да се справя с тях. Ако не се справи навреме, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в него. Тези експлозии в организма но човека са причина за различни болести и страдания в него. Всички болести и страдания на човека се дължат на мозъчната нервна система и на симпатичната нервна система, когато не функционират правилно.

Сега и на вас казвам: ако искате да оздравеете, да подобрите здравето си, внесете в ума си чисти мисли. Това не значи, че вашите мисли не са чисти, но трябва да ги филтрирате, да минат през щателно пречистване. Не че чувствата ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат. Не че простъпките ви не са чисти, но турете още един филтър, през кой го да минат. Филтрирайте мислите, чувствата и постъпките си, и вярвайте, че има Един, който ви обича и иска вие да прогресирате. Той иска да постигнете онези желания, които е вложил в душата ви. Това и аз желая на всинца ви.

________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Вътрешното единство на живота