Бр. 153. Умът като основа на света (Из неделната беседа „Не съдете по лице“ - 12 Януари 1936 г.)

[Ани]

Умът като основа на света

Из неделната беседа

„Не съдете по лице“ - 12. I. 1936 г.

Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота. А реално е това, което никога не изчезва и което всякога може да бъде в услуга на човешката разумност, без изключение. Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реално. Като говоря за разумността, разбирам човека. Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях. Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца. Той най-първо знае как да мисли и разбира онези взаимоотношения, които съществуват между човека и природата и ги спазва; той знае с каква храна да се храни, и как и кога да се храни, за да добие необходимата енергия за живота си. Защото качеството на храната и начина на яденето, определят естеството на енергиите, с които ще разполага човек в психическия си живот. Например, ако човек се храни с трева, той ще замяза на воловете; който се храни с месо, ще замяза на зверовете; който се храни с плодове, ще замяза на птица. Къде е местото на човека тогава? Нито месната храна, нито растителната храна, нито плодната храна са създадени за човека. Тревите ще създадат животинския живот на тревопасните; месната храна ще създаде тези енергии в човека, с които той ще обича да се бори, да воюва, а плодната храна ще създаде в човека енергии, които могат да се употребят за някакви чувствания и мисли, но това не е храната на човека. И Христос казва: всеки който се храни с обикновения хляб, пак ще огладнее, ще страда и ще умре. Но всеки, който се храни с хляба, който слиза от небето, той вечно ще живее. Хлябът, който слиза отгоре, е истинския човешки хляб — този хляб е мисълта. Само онзи човек се храни с човешка храна, който мисли. Човек, който като яде не мисли, той е тревопасно животно; човек който яде и къса храната си, той е месоядно животно; човек който яде и кълве храната си, той е пернато животно. Ако тревата я няма, тревопасните животни ще изчезнат; ако месната храна я няма, месоядните животни ще изчезнат; ако плодната храна я няма — птиците ще изчезнат. И най-после, ако мисълта я няма в света, и човек ще изчезне. Следователно, реално е само онова, в което умът, мисълта, се проявява.

Който иска да тури една нова основа в живота си, да разбира живота, така трябва да мисли. Защото. ако вие се храните с месната храна, ще имате разбиранията и чувстванията на животните; ако се храните с растителна храна, ще имате донякъде разбиранията на тревопасните; ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците — ни най-малко няма да имате разбиранията на човека. Месоядните, тревопасните и птиците, все спорят, водят борба за храната си. А където има спор, животът се намира в едно тягостно състояние. Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата. Човек все ще се храни и то за сега с една от тия три вида храни — или с месната, или с растителната, или с плодната храна. Но при тези три вида храни, той ще придобие три вида живот: — на тревопасните, на месоядните или на птиците, но за да бъде човек в истинския смисъл на думата. той трябва да мисли.

В сегашната фаза на живота най-важен фактор в живота е човешката мисъл. Не тази обикновената мисъл, в която се по-раждат всички противоречия, но онази мисъл, която носи новата култура, новите разбирания, онази култура, в която ще може да се съгради бъдещия порядък. Какъв ще бъде бъдещия порядък, бъдещия строй в света? Този порядък съществува, но хората не са още дошли до него, не могат да го възприемат и приложат в живота си. В този порядък и сега живея и синовете на една по-напреднала човешка раса. И съвременните хора, за да дойдат до този порядък, трябва да мислят,. защото мисълта е, която е основа на целия миров порядък, тя е основа и на разумния човешки порядък. Мисълта е, която движи земята, слънцето и всички звезди в пространството, мисълта е, която подържа тези грамадни тежести в етера, който е хиляди пъти по-рядък от водорода; водорода в сравнение с етера, е като кал. Само мисълта, само умът държи тия грамадни тела в безвъздушното пространство. Цялата природа, цялата Вечност и Безконечност, цялото пространство е проникнато с ум, с мисъл. Следователно, мисълта, умът, поддържа и земята и слънцето и звездите, както и всички Хора — тя подържа всичко в живота и вселената.

Сега дали вярвате в това или не, не ме интересува, защото това е наука и за да я разберете се изисква глава, която да мисли, а не вяра. Който няма глава да мисли, той ще си върти опашката като животно — той ще мисли като животните. Но вие ще кажете — ние имаме религия. Аз нямам нищо против това, но казвам, че онзи, който иска да бъде човек, да разбира природата и да се учи от нея, той трябва да има глава, с която да мисли. Онзи, който иска да живее като човек, трябва да мисли, защото мисълта е, която подържа човешкият живот. До като мислите, вие живеете като човеци; като престанете да мислите, вие преставате да живеете като хора, умирате. И силата на човека седи в неговата мисъл, в неговия ум.

До като мисли, човек живее, до като мисли, човек е силен; само когато мисли човек прогресира и придобива благата на живота.

Защото мисълта, умът. това е реалното, умът е това, което е, и което е породило, поражда и поддържа всички неща в света. Това е разбирането, което трябва да имат онези, които искат да бъдат работници за идването на новата култура, за новия строй, в който ще се разрешат всички въпроси и противоречия. Без мисъл, без ум, няма никакво разрешение на въпросите и противоречията в живота. Напразни са усилията на всички, които искат вън от мисълта, вън от ума, да намерят разрешение на проблемите и противоречията в живота, защото няма реалност извън ума. Целият външен свят който схващаме с нашите пет сетива е външен израз, проекция на космичния ум; — да не помисли някой, че външния свят е израз на човешкия ум. Човешкия ум едва сега се пробужда, човек едвам сега започва да се учи да мисли.

Съвременните хора, които са почнали вече да мислят, си представят, че те са най-съвършените същества в света. Не е така. Има ред йерархии, които са минали по пътя, по който човек сега върви и по пътя на мисълта са излезли от тази стадия на развитие и са преминали в по-висша фаза, станали са по-съвършени и живеят сега при един съвършен порядък. И в настоящото човечество се ражда вече новия човек на мисълта.

Новият човек, който иде сега в света, той е синтез на всичко. Той иде в света да организира нещата, да внесе онова хубавото и красивото, което и вие желаете, и към което се стремите. Той е, който носи живот в себе си; той е умният човек, който сега се заражда, той иде да покаже пътищата, по които може да се оправи света. Човек, който иска да работи за оправянето на света, трябва да знае, как ще се оправи света. Всички хора имат стремеж да работят за оправянето на света. Но този стремеж за да се реализира, е потребно знание, а знанието е достояние само на онези, които мислят. Следователно, за да може човек да работи за оправянето на света, трябва да мисли. Всички животни са имали този стремеж, да разрешат противоречията в живота, но нищо не са разрешили. И сегашният човек, който е дошъл след животните, и той не може да даде това разрешение. Казано е за човека, че той трябва да завладее земята, и да тури ред и порядък. Но човешкия свят още не е устроен: той сега се пресъздава. И в процеса на това пресъздаване на човешкия свят стават страшни работи, които като не можете да си обясните, страдате, тревожите се.

За да можем да разберем смисъла на всички явления в природата и в живота, ние трябва да мислим, трябва да изучаваме природата. Защото само това, което съществува в природата, то е реално. Ние нищо не можем да предадем на природата, нито да отнемем нещо от нея. Каквито възгледи и да имаме, те са до толкова верни, доколкото са съобразни с природата. Всички други неща, колкото и красиво да са описани, щом не отговарят на никаква реалност в природата, те са неверни. И човек нищо не е из-мислил и не може да измисли. Той копира и комбинира това, което съществува в природата, което природата е измислила. А когато говорим. че човек трябва да мисли, ние подразбираме, че човек трябва да бъде изразител на мислите на природата, които са въплътени в конкретни форми. И като изучаваме тези форми и законите. по които се проявяват, ние виждаме как природата е мислила и работила и се учим от нея да мислим и ние. За онези, които считат природата че е мъртва и неразумна, които мислят че природата не мисли, ще се види чудно, невероятно и ненаучно до се твърди, че природата мисли. Ние няма да спорим. но онзи, който поучава природата и процесите и явленията в нея, ще се убеди, че цялата природа е проникната от разумността, от ума. Онези, които са свикнали да гледат повърхностно на нещата, който вадят своите заключения само по повърхностни външни наблюдения, неминуемо дохождат до погрешни и едностранчиви изводи; и те дохождат до възгледа, че няма разумност в природата, че само човек е разумен. И по логически път доказват. че един ден слънцето ще изгасне, и живота на земята ще се прекрати, ще се свърши и с човешката разумност. Питам — ако всичко ще се разруши и изчезне, защо са тези стремежи, борби. войни за придобивки, защо е най после този прогрес и тази култура? Така схващат нещата онези, които са още деца в пътя на мисълта, които плачат от нещастията и несполуките, и се радват на успехите си.

Кога плаче човек? Когато в симпатичната нервна система се набере излишна енергия, с която човек не знае как да се справи — той ту плаче, ту се радва, без да разбира дълбоките причини нито на плача, нито на радостта. А когато се набере достатъчно енергия в предната част на мозъка, човек започва да мисли; когато се набере енергия на темето му, в горната част на главата, човек започва да се моли но Бога; когато се набере излишна енергия при ушите му, човек започва да се кара и да се бие; когато се набере енергия отзад на главата, човек започва да мисли за образуване на семейство, за създаване на деца.

Когато говоря за Любовта, аз подразбирам въплътената Божия мисъл. Любовта е въплътена Божествена мисъл, която работи вече за човека- Следователно, онова реалното, което можем да опитаме в света, това е любовта. Любовта е най реалното, което ние имаме в сегашния си живот. Зад тази реалност седи Божествената мисъл. Следователно, всяка любов, зад която не седи Божествена мисъл, се разпилява като вода. А любов, зад която седи Божествената мисъл, колкото по-вече време минава, толкова по вече се усилва и разпалва. И нищо не е в състояние да измени тази любов. Където съществува тази любов, там всичко расте и човек с такава любов е подобен на горящо слънце. Силата на всяко едно дело, на всяка една работа се опре- деля от това, има ли зад себе си. Божествената мисъл. Силата на християнството се дължи на онази Божествена мисъл, която Христос имаше в себе си. Христос мислеше, той беше човек на мисълта. Той вечер не спеше, а прекарваше в дълбоко размишление. Христос изучаваше света, изучаваше хората, и знаеше какви нужди имат. какво им липсва. Той знаеше какво щеше да стане. Той знаеше мъже и жени от какво се нуждаят, и имаше всички предвид. Той казваше: като отида при Отца си. ще ви изпратя друго едно същество, което ще ви научи да мислите. Духът като дойде, той ще ви научи да мислите. И на учениците си казваше: Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до окончанието на века. Ще попитате — къде е Христос? Там, дето има мисъл, там е Христос. Там дето няма мисъл, там не е Христос. Там дето има любов, там е Христос. Дето има караници, там не е Христос. Там дето има култура, братство, там е Христос. Дето няма култура, дето няма братство, няма го Христос. При първото си идване, Христос дойде на земята като малко дете, но сега когато дойде на земята, цялата земя ще проиграе и ще се разтърси. Всичко в света ще се разтърси, и мозъците на хората ще се разтърсят, и хората ще почнат де мислят. След това ще чуете един глас, който ще ви призове в живота на новата култура, ще ви донесе подаръците. които небето ви е изпратило и ще каже: Елате сега всички, които сте готови — все ще ви се падне нещо. Че сте готови, това се вижда от факта, че сте мислили, че сте вярвали в това. С второто си идване Христос ще застави всички хора да мислят и да обичат. Защото когато човек мисли, и когато обича и го обичат, той е по-силен от смъртта.

И Христос не умря, защото мислеше и защото имаше един ученик, който Го обичаше, както никой не Го е обичал. Силата на Христа седи в това, че Той ходи в онзи свят, и се върна от там, като дълго време проповядваше на учениците си Евангелие, което никъде не е писано. И след това им каза: „Идете и проповядвайте моето учение и аз ще бъда с вас до скончанието на века“. И всеки, който мисли, може да види Христа. Който не мисли, той никога не може да види Христа. И ако вие мислите, тогава онзи, когото обичате, ще се отвори пред вас. Който мисли, той не е човек, когото можете да излъжете. Помнете това — човек, който мисли, в когото умът е почнал да действа, или на религиозен език казано, човек в когото Божественото работи, той никога не може да бъде излъган. Щом се лъжеш, това показва, че не мислиш. Това, в което никога не се лъжеш, то е мисъл, то е реалното в света. Там дето има лъжа, илюзии. това не е никаква мисъл. Това, в което никога не се лъжеш, никога не се разочароваш, това е реалното, това е мисълта. Това, в което се разочароваш, то не е Божествения свят, това е човешкия свят.

И докато човек мисли, той живее в реалния свят и е жизнерадостен, весел и млад. Когато човек престане да мисли и започне да живее в света на чувствата, той остарява. Чувствата състаряват човека. А онова което подмладява човека, това е човешката мисъл. Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека. Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека. На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него. А онова, което е дело на животинското в човека. то може да бъде собственост. Мисълта се движи с грамадна скорост като обикаля цялата вселена и разнася великите блага на всички същества. Това, което седи на едно място, не е мисъл. Това, което не седи на едно място, то е мисъл. И ние виждаме, че земята, слънцето и цялата вселена са във вечно движение. А туй, което движи цялата безкрайна вселена — това е мисълта. И ние се движим, отиваме никъде, но къде, не знаем. Благодарение на това движение ние отиваме към един по-възвишен свят. Според нашите възгледи, до сега вселената е слизала надолу; а сега цялата вселена по една спирала се повдига нагоре. И колкото по нагоре отиваме, толкова повече у нас ще дохождат по-светли мисли и благородни чувства. И нашата земя сега върви нагоре. И светът ще се оправи само за онези хора, които мислят. А за онези, които не мислят, светът няма да се оправи. Докато човек мисли, той не се заблуждава, когато човек престане да мисли, той се подава на всякакви заблуждения, защото няма в себе си реалното, на което да разчита. А онова реалното, на което можем да разчитаме, това е човешката мисъл.

Мисълта е онази мощна сила, която разрешава всички въпроси в света.

Сега на ваш език ще ви кажа; Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не работи за тебе. Ти никого не можеш да обичаш един човек, който не мисли добро за теб. Също и никой не може да ви обича, ако вие не работите за него, и не мислите добре за него. Следователно, ако между хората има спор, и ако те се мразят, това е защото не работят един за друг. Днес всеки работи за себе си — това е животинско състояние, което показва отсъствие на мисъл. Там, дето всеки работи за себе си, таи няма мисъл. Човек трябва да мисли не само за едно малко общество, но за всички трябва да мисли. Вие трябва да работите за разумните хора в света. Тогава и те ще работят за вас. Щом престанете да мислите за тях, и те ще престанат да мислят за вас. Когато те работят, и ти ще работиш с тях. Когато те мислят, и ти ще мислиш с тях. Така само ще вървите по техния път. Това е великото в света. По какво се отличават великите хора в света? Те се отличават по това, че са работили и работят за човечеството.

Човек трябва да мисли, за да има успех и постижение в живота. Онзи, който мисли, той не уповава на външните неща, но уповава на онова, което Бог е вложил в душата му. Той мисли само за онова, което е вложено в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля и каквото мисли, става. Да мислите да заемете някой висок пост в обществото, или да стенете някакво величие в света, това не е мисъл. Най-първо мислете да бъдете човек, и като човек да мислите, да работите, де постигнете нещо. Преди всичко трябва да бъдете човек, да почнете да мислите, и като мислите, вие ще имате възможност всичко да станете — и учен, и светия, и богат и пр. А за да почне да мисли, човек трябва да бъде в съгласие с Целокупната Разумност, с всички разумни-същества, и да мисли като тях. Когато човек, като се научи да мисли, дойде в унисон с тия същества, за него те всички ще бъдат братя, с които ще се слива, и всички ще бъдат като едно тяло. Тогава техните мисли ще бъдат твои мисли, и твоите мисли ще бъдат техни. И тогава много реформи ще могат да се прокарат на земята. Защото тогава ще се възстанови съгласието, доверието, хармонията, единството между хората, което им липсва сега, и тогава ще могат да реализират копнежите си за щастлив живот, за висока култура. Културата седи в това, което е истински реално, а то е мисълта. Затова, за да имаме култура, ние трябва да придобием тази реалност. Ако речете да придобиете най-малката частица от нея, то значи да придобие те любовта, която внася новия живот. Тази любов ще осмисли вашето съществуване на земята, ще разберете какво е вашето предназначение и защо сте дошли на земята.

Вие трябва да имате ясен поглед върху нещата, да разбирате смисъла на нещата в природата и да знаете какво е предназначението на човека на земята. А това можете да го постигнете когато мислите. Тогава ще знаете как да постъпвате в живота си, и ще избегнете много примки и капани, които са поставени на пътя ви. Само когато човек мисли, може да разрешава всичк противоречия в живота, и каквото започне ще го свърши с успех.

За да има успех в живота си, човек трябва да прояви, да приложи онова, което е вложено в него, което е вродено. Тогава той ще почне да реализира това, което мисли. От това гледище, целия свят е една възпитателна школа, но само за онзи, който разбира, за умния. Само умните хора могат да оправят света. Всичко в света е създадено все от умните хора, от хората, които мислят. Следователно, ако и вие вървите по техния път, бъдещето е ваше. Новият човек който иде в света, иде с една нова мисъл. Та и вие трябва да започнете да мислите като този нов човек, а не както е мислил старият човек. Новият човек, който иде в света е Христос, но Той няма да остави хората да го разпнат. Той иде сега между хората да ги научи да мислят.

Всички хора трябва да мислят, в това е спасението на света. Това е, което носи бъдещето.

_________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Умът като основа на света