Бр. 154. Пробуждане на съзнанието (Из неделната беседа „Всичко, което чух“ - 19 Януари 1936 г.)

[Ани]

Пробуждане на съзнанието

Из неделната беседа

„Всичко, което чух“ - 19. I. 1936 г.

Днес ще говоря върху пробуждането на съзнанието. Това пробуждане си има методи и пътища. Пробуждането на съзнанието на физическото поле става чрез една голяма катастрофа. След тази катастрофа настава едно състояние, което някои наричат мистично, а аз го наричам музикално състояние. В това състояние човек запява — певец става. Каквото и да му се случи в живота, той все си пее, защото той вече знае. че зад променчивата действителност. стои реалността, която осмисля живота.

Но съвременните хора, които вярват само на петте си сетива, когато им се заговори за реалния свят, казват — ама ти видял ли си го? Но виждане има само когато е пробудено съзнанието. Виждането на човека се определя от пробудеността на съзнанието. И ако не е пробудено музикалното чувство в човека, съзнанието не е напълно пробудено. Защото съзнанието диша чрез музиката. Музиката, това е диханието на съзнанието, на човешкия ум. Музикалният свят. това е една среда, чрез която душата се проявява; музиката е среда, чрез която по-висшия свят може да се прояви. Тъй както водата е среда за рибата и въздухът среда за птицата, така и съзнанието е среда за проява на човешкия дух. Ако съзнанието не е пробудено, за да бъде като една среда, човешкият дух не може да се прояви. Значи, музиката е среда за проявата на човешкото съзнание, а пробуденото съзнание е среда за проява на човешкия дух. И всичките нещастия в света произтичат от това, че хората не знаят какво нещо е музиката. Това което съвременните музиканти свирят, е предисловие за музиката.

Музиката на съзнанието, за която ви говоря, възкресява мъртвите.

Музиката е нещо силно, мощно, творческо; и съвременното поколение без музика не може да се възпита. Култура и възпитание без музика не могат да се създадат. И наблюдавайки историята, виждаме, че от много хиляди години почти всички усилия на човечеството са останали без резултат.

В далечното минало, имало една епоха, когато музиката е играла голяма роля а живота, и тогава човечество е имало висока култура, която е идеал за съвременния човек. Тогава хората са имали една велика наука, която им е разкривала великите закони на Природата и методите как да си служат с тях. Но по една или друга причина, човечеството изгубва тази висока култура, изгубва тази музика и попада в една област на големи противоречия, с които не може да се справи, и в които се омотава като в омагьосан кръг. Човек за хиляди години е изгубил музикалността си и будността на съзнанието си и заедно с това се явява един застой, нещо повече, един регрес в неговия път. Това си има своите обяснения в окултната неука, но няма да се спирам върху тях. В целия този дълъг исторически процес, за които официалната история нищо не знае, човек е бил като хипнотизиран, намирал се е като в хипнотически сън. В този именно период човечеството не е отбелязало почти никакъв прогрес. Но от 1500—2000 години преди Христа, в бялата раса се пробужда музикалното чувство, заедно с него се пробужда и човешкото съзнание, и се създават условия за проявата на човешката мисъл, дава се потик на човешкия прогрес. Човешкото съзнание, тъй както сега се проявява, е пробудено от преди 3500—4000 години. И с пробуждането на съзнанието прониква в него и идеята за любовта, като една жива идея, която е в сила да обедини цялото човечество. Но любовта за да се прояви, затова е необходима среда. Среда за любовта, това е човешкият ум; среда за ума е човешкото съзнание, а среда за съзнанието е музиката. Те са неща органически свързани. В музиката име всички сили за преодоляване на препятствията, които сега съществуват. И ако съвременните хора биха били музикални а този смисъл, в който аз говоря, те биха надделели хилядите препятствия и мъчнотии, които сега имат в живота си.

Музиката борави с къси вълни, които проникват навсякъде. А когато някой стане песимист, той борави с дългите вълни. За да се освободи от песимизма, той трябва да оперира с късите вълни на музиката. Умът на песимистите е заоблачен от излишни мисли и впечатления, та трябва едно проветряване, за да се освободи от тази замъгленост. Защото, мисълта, това е един сбор. Мисълта е долина, в която се събират теченията на енергиите. А пък чувствата на човека представят хора. които са на угощение, — на ядене и пиене. И като се наядат, няма кой да плаща. А всичкото нещастие на хората е в това, че ядат без да плащат. Но природата не обича безпорядъка, защото тя на всекиго е дала достатъчно средства, за да може. след като се наяде, да си плати. Плащането подразбира, че човек трябва да работи, т. е. да мисли, чувства и действа в хармония със законите на природата. Или, казано на религиозен език, духът ти да вземе управлението на твоята държава в ръцете си, а душата да стане пръв министър. Тогава умът, сърцето и волята ще бъдат слуги в тази държава на духът, и всичко ще върви напред.

Сега в природата влиза една нова материя, която е много по-пластична и по-организирана, и от нея ще бъде напевен новия човек. Сегашната материя не е така пластична, вследствие на което и мозъка не е така пластичен, лесно се заличават образите, и човек губи паметта си и способностите си. Затова природата създава нов тип човек от по пластична материя, при когото живота ще се прояви по-пълно. Такива типове има вече в света. Те всички са музикални. Вие ще кажете — ние нали сме християни — хора на новата епоха. Това което вие смятате за християнство, не е никакво християнство. Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция и разбира законите на природата, законите на Битието. Християнинът работи със закона на любовта и е запознат със законите на живота. Той е човек с пробудено съзнание, и схваща ясно своето местоназначение в природата. За него цялото човечество представя един организъм с общи нужди и интереси. За него и цялата природа е един велик жив организъм, който се грижи за честите си. Но понеже всякога частите не функционират правилно, дълго време е нужно на цялото докато изправи погрешките на частите. Същият закон имаме и в нашето тяло. Цялото се грижи за отделните органи, а те всички работят за цялото. И ако някой орган не функционира правилно, дълго време взема на тялото докато го поправи, докато възстанови равновесието.

С непослушанието си към любовта, човек изгубва музикалността си, изгубва правилния ритъм на живота. За да добие отново здравословното си състоя ние и да може да разреши правилно всички противоречия, човек трябва да хармонизира енергиите в себе си, да стане музикален, да се научи да пее.

Като пее, човек може да превъзмогне всички препятствия по пътя си.

И човека на новата епоха ще бъде музикален, и още от далече ще чувствате, че той излъчва светлина, и носи нещо хубаво и възвишено със себе си. Човек без музика не може да мисли; човек без музика не може да бъде щастлив, нито религиозен, нито учен може да бъде. Той може да бъде учен. но не в този смисъл, както ние приемаме учените хора. Тези музикални учени хора са с едно широко пробудено съзнание, и те виждат и знаят какво има на месечината, на слънцето и във всички звезди и планети във вселената, И тези учени имат по друго понятие за света и живота, от обикновените учени. Според тях например в месечината има един такъв живот, какъвто обикновените учени не знаят. Там има отлични условия за научни изследвания, а няма условия за болести. На месечината живеят най-напредналите учени хора И един ден. когато и вие завършите вашия курс на земята, най-малко десетина години ще стажувате на месечината, от където ще ви дадат паспорт, за да можете да отидете по другите планети, и най-после ще ви допуснат да влезете в Слънцето, където ще ви оставят да живеете колкото искате. Сега на месечината няма условия за много хора; и във Венера не допущат.

Вие ще кажете: Що ни интересуват нас тези работи? —За нас е важно как ще прекараме живото си сега на земята. Преви сте, че за сега е най-важен за вас въпроса, как ще прекарате живота си на земята, но знайте, че ние не сме дошли на земята само да се безпокоим, но сме дошли да изпълним волята Божия.

Но без музика, без знание, ние не можем да изпълним волята Божия.

И ако хората станат музикални в този смисъл, в който аз говоря, 79 на сто от нещастията ще се прекратят. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не са музикални. Статистиката показва, че когато хората изгубват музикалността си, тогава им идват всички нещастия, катастрофи и обезсърчения в живота, и искат да се убият, да умрат. Но вие не знаете, че не зависи от вас да живеете. Животът ви е наложен. И трябва да бъдете честни и справедливи към онези, които са ви кредитирали, за да оправдаете любовта. която е вложена във вас. А само като станете музикални, ще можете да оцените и разберете живота. Затова ви казвам: онези от вас, които искате да се подигнете, започнете да пеете.

Каквато и работа да работите каквато и длъжност и положение и да заемате в живота, пейте, и ще видите, че полека-лека всички препятствия ще се махнат от пътя ви, и всичко ще ви тръгне напред. Най първо ще имате по-малко болести, после ще имате една хармонична и приятна атмосфера. Аз не вземам пеенето в обикновен смисъл. Ако в твоето съзнание пеенето не може да стане среда, че да виждаш всичко в хармония, това не е пение. Музикалния човек живее в света на хармонията. Човек, който има развито в себе си музикалното чувство, той почти никога не се обезсърчава. Музикантите по някой път обичат да попиват, но престъпници между тях няма. Има нещо благородно в онези хора, у които е развито музикалното чувство. И ако в света имаха тази музика, за която ви говоря, живота би се преобразил.

Много лоши навици, които съвременните хора имат, биха изчезнали, ако знаеха да взимат основния тон в музиката. Щом се колебаеш, тонът не е правилен. Щом вземеш един тон правилно, обертоновете се раждат, става едно съединение, едно обединение между ума и чувствата на човека, и настава хармония, мир в човека. Когато Христос дойде втори път на земята. във всека къща, във всяко училище, навсякъде трябва да се чува необикновена песен, да настане хармония и мир.

Тази музика, за която ви говоря, не може да се пее между хората. на които съзнанието не е пробудено. Пробуждането на съзнанието е едно високо състояние. И онези, които подържат този възглед, те знаят, че когато туй музикално чувство се пробуди, ние ще се простим вече с настоящия порядък на нещата. И туй ще бъде начало на Царството Божие на земята. Разбирателство ще има тогава между хората. Тогава хората ще кажат: „Сбогом, сиромашийо, сбогом беднотийо, сбогом болести, сбогом недоразумение. Музиката тогава ще бъде основа на живота. Че всички, които имат пробудено това чувство, ще имат и чувството на братство и единение и всеки ще се радва на успеха и напредъка на другите. Онзи. у когото е развито това музикално чувство, той слуша и чува неща, които обикновените хора не схващат. Той е като влюбения. който вижда и чува неща, които другите не схващат. Затова, за да схване великата хармония в света, да чуе това, което другите не чуват, човек трябва да почне да работи с любовта, която е въплъщение на човешката мисъл. Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае.

Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот. Това е то въплътената любов. И ако човек не придобие свободата, светлината, която носи знание и живота, и ако неговото съзнание не се пробуди и не дойде музиката, той нищо не може да постигне а света. Музиката я вземам в широк смисъл. Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го чувствам — той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота. С един музикален човек ти не можеш да влезеш в противоречие, защото той разбира положението и състоянието на всеки човек, разбира великата хармония на вселената, която прониква цялото Битие. Той е потопен в хармонията на сферите. за която са говорили древните посветени и за него противоречия не съществуват. И един ден, когато вашият ум се развие, когато съзнанието ви се пробуди и вие ще чуете симфонията на Вселената. в която участват всички разумни същества по цялата Вселена. Защото, според нас, цялата Вселена с всичките й системи, слънца и планети е населена с разумни същества, които са обединени с едно вътрешна връзка. Ще възразите, че по слънцата има голяма температура, при която не може да се развива живота. Това е криво заключение. Температурата ни най-малко не препятства на живота. Защото причината за топлината, която имаме в една планета и слънце е живота. Топлината е една среда, която зависи от живота. Животът произвежда топлината, а не топлината живота. Живота е господар на топлината. И във всяка планета и във всяко небесно тяло има същества с конструкция, съобразно с естеството на самата планета. Само на земята хората са такива, каквито ги виждате. Земята е ней-низкото положение, до което човек е слязъл. И астрологически погледнато, земните типове са крайни материалисти: слънчевите типове са идеалисти, весели, оптимисти; хората под влиянието на луната са с широко въображение, типовете на Юпитер са религиозни и са хора с достойнство и обичат реда и порядъка. Хората на Сатурн са хора на ума, на критиката, подозрителни.

Така че, според нас живота създава топлината, а не топлината живота и затова и на слънцето, на което има повече от 25 милиона градуса топлина,има живот и температурата, която има на слънцето, е израз на живота, който има на слънцето 25 милиона градуса топлина не е разрушителна. Ако вие прекарате 1.000 — 2,000 волта електричество през един човек то ще го убие- Но ако прекарате 50 — 60 хиляди волта, то не само че не го уморява, но го пречиства. Според един съвременен физик, частиците на този волтаж са толкова дребни, че минават през тялото и не разкъсват тъканите, а тези от 1,000 — 2.000 волта са по дълги, че разкъсват тъканите, следствие на което човек умира. Следователно, има един огън от 25 милиона градуса. който като минава през тялото, чисти, пречиства човека и човек става гениален. Ако тази топлина мине през вас, ще бъдете първокласни гении и лицето ви ще светне.

А музиката е, която ни въвежда в тази нова област, където огънят не разрушава. Музикалният огън не разрушава. Един стаеното нещо, което не разрушава то е музиката. Любовта без музика разрушава — това са страстите. Любовта с музика никога не руши. Мисълта без музика руши. Мисълта с музика никога не руши, морал без музика руши; морал с музика не руши. Живот без музика руши; живот с музика не руши.

Всички нещо вън от музиката рушат. А всички неща, в които влиза музиката, не рушат. Затова, ако искате да тръгнете но новия път, започнете да работите с музиката, започнете да пеете.

И не чакайте да умрете, и да се преродите че тогава да учите и да пеете. Използвайте сегашния живот да пеете и да възкръснете; защото сега е време за възкресение, а не за прераждане. И затова аз ви препоръчвам да пеете, за де възкръснете. А за да възкръснете, трябва да станете музикални. И затова аз не ви препоръчвам да станете нито религиозни, нито учени, нито силни, но ви препоръчвам най-реалното — да станете музикални.

____________________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Пробуждане на съзнанието