Бр. 157. Ти кой си? (Из беседата „Ти кой си?“ – 26 Януари 1936 г.)

[Ани]

Ти кой си?

Из беседата

„Ти кой си?" – 26. I. 1936 год.

Съвременните хора имат всевъзможни възгледи, но повечето от тях се движат все по етери пътища. А какво могат да допринесат, старата вяра, старите молитви?

Ние търсим щастие и богатство в света, но не знаем как да ги постигнем. И ако ги постигнем, не знаем как да ги задържим. Хората се движат и въпреки това, понякога едвам успяват да дадат отпор на силите, които се противопоставят насреща им. Мнозина имат постижения в една посока, но за сметка на това в друга изгубват много повече. Ако човек изгуби равновесието си, изгуби своя ум, а спечели пари, какво е постигнал?

Ние не разбираме живота така както трябва. Много често сами си създаваме теории за живота и казваме, че той бил такъв или инакъв. Живота още не е проучен биологически. Така както учените го разбират, то са само техните предположения. Защото, ако те биха се домогнали до истинските положения на биологическите закони, те биха дали правила, по които животът да се оправи. Много правила са дадени в света, но те нищо не са допринесли. Съвременната култура минава през една много опасна зона, пълна с мъгла; и моряците на парахода трябва постоянно да са нащрек да не стене сблъскване. Това обаче, не показва, че капитанът е невежа. Условията отвън са такива, че трябва постоянно да се проверява и следи пътя на движението. Много причини има, които са отклонили хората от техния истински път и вследствие на това се занима-ват със странични въпроси, които нямат нищо общо с живота.

Хората мислят днес, че страдат от безпаричие, от болести от глад и пр. Не, те страдат от безлюбие.

Любов няма в света, същественото го няма. Никой не може да има сила, ако няма същественото. То е животът.

Появи ли се животът, хиляди форми ще се появят: липсва ли, никакви външни или вътрешни форми не могат да се създадат. Най-напред живота трябва да дойде, а след това идват формите. Какъв смисъл ще има да създадете една държава, в която няма да има поданица или църква в която няма да има богомолци? Значи същественото е живота, който трябва да дойде. Като казваме, че животът ще дойде, не разбираме механическото му проявление — проявлението му от една малка клетка. Клетката е само една проява на живота. Малката копка, обаче, показва, че зад нея идат безброй други капки. Сам по себе си, животът е нещо силно, мощно, разумно. Няма по-съществено нещо от живота. Няма по-разумно нещо от него. Има много теории на разни философи за живота, но за сега, няма нито една теория, която да е в хармония с цялото човечество. Има, обаче, една теория, която всички искат и търсят. Няма същество в света, колкото и малко да е то, което да не търси живота; и няма същество в света, колкото и незначително да е то, кое то да не иска да го обичат и което да не иска да обича.

Ако ние искаме да преобразим живота със силата и знанията, с които сега разполагаме, нищо не ще можем да направим. Какво ще ни допринесат напр. постоянните страдания? Това, че с увеличението им, непрестанно ще се увеличават и несгодите. Какво постигат хората когато работят днес — те се мъчат само. Единственото същество, което работи, то е Бог, то е природата. Ако една майка роди един идиот, природата ли е виновна за това, или самата майка? А всяка изопачена мисъл, всяко изопачено чувство, вяра, любов, са идиотски.

Съвременните хора представляват една канализация с много тесни тръби, недостатъчни за напояване. Мнозина имат такива тесни тръби за социалния живот, за семейния живот, за религиозния, личния, научния и пр., вследствие на което не могат да издържат на външните условия, не могат да разрешат въпросите си. Смешно е човек да иска да прокара своето мощно знание през една мъничка тръбица.

Коя е насоката, в която човек трябва да върви днес? Всичко онова, което може да внесе нещо ново в нас е добро. А да повтаряме постоянно нещата, то е безполезно. Защо съвременните хора не могат да изправят живота си? Защото живота, кой то сега живеят, е резултат на живот, през който те са минавали хиляди години и сега жънат последствията от това свое минало. Онова, което човек сега изживява, то ще бъде основа на неговото бъдеще. Ето защо, днес човек трябва да изправя живота си.

Онова, което човек обича, след време трябва да израсне. Никога не трябва да изменим на идеите си, заради някой наш приятел. Той трябва да се жертва за своята идея, но да я постигне. И недоволството произлиза именно от това, че ние не сме постигнали своите желания. Всеки може да постигне желанията си, но за да стори това, трябва да има една велика идея зад себе си. Ние трябва да придобием качеството едновременно да живеем за всичките хора, Тъй както живеем за себе си. Но ако живеем само за себе си, за другите не можем да живеем. И ако можем да живеем за всички, това е признак, че ние имаме вече единството с Бога. Мнозина има, които се жертват за всевъзможни дребнави теории, но това не дава разширение на човешката душа.

Сега в какво седи смисъла на живота? В страданието ли? Не, то е само метод за чистене. Смисъла е в простора, в свободата. Живота седи в свободата, която може да се постигне. И само три са пътищата, чрез които може да се дойде до нея. Първият е чрез закона на любовта. Любовта е ней-голямата топлина, чрез която можем да разрушим всички срещнати на пътя препятствия. Онзи, който я разбира за него препятствия не съществуват. Целият ад да излезе на среща му, всички демони да се опълчат срещу него, тази сила е в състояние да ги разтопи. Втория закон е пътя на знанието и мъдростта. Със знанието ще имаме светлина, няма да има кътче в нашия живот, което де не е осветено. Третия закон е закона за истината. И тогава можем до дойдем до следното: Да вървим по пътя на любовта, то значи да намерим майка си. Да вървим по пътя на мъдростта — то значи да намерим баща си. А да вървим по пътя на истината значи да намерим себе си, да знаем, какво сме ние. А що е истината? Там където любовта. мъдростта, животът, знанието, светлината действат съвкупно, това е истината. Истината е крайния резултат на вечността.

Много често ние се обезсърчаваме и казваме, че нямаме никакви дарби. Това е погрешно разбиране. Много дарби имат хората, които не съзнават. Второ заблуждение, в което мнозина попадат, е че се смятат неспособни за нищо. Третото заблуждение е, че мнозина мислят че сега не му е времето и че всички хора трябва да мислят еднакво. Но красотата е именно в това, че всички хора, мислят различно. Важното е всички хора до имат един стремеж, а как ще мислят, то е тяхна работа. Нека всеки мисли както разбира. Да дадем свобода на човека да диша както той знае и ще видим. че няма никаква опасност от това. Светът е разумен, ето защо нека всеки мисли и се проявява така, както той намира за добре. Сега думата е за човека, който има определени качества, за онзи, който никога не може да извърши една неправда, който никога не може да извърши едно дело на безлюбие, който никога не може да каже една лъжа и не може да извърши нечестно дело. Това са няколко качества, които характеризират човека. Човек е онзи, който при всички условия на живота не може да покаже никакви слабости и който никога не се разколебава. Външно може да се колебае, но вътре в себе си никога. Вътре той всякога ще има едно свое дълбоко убеждение, за което ще бъде готов да жертва всичко. Той върви към една определена цел. За истинския човек смисъла на живота не е само тук на земята. Тя е едно хубаво училище, но не притежава всички онези качества, с които човек може да бъде щастлив. Ако вземем слънцето, цялата вселено с всички милиарди пръснати по нея слънца, едва ли и те ще притежават всички ония условия, при които щастливият живот може да се прояви.

Но все таки има нещо в природата, което е отредено за нас и което ние трябва да постигнем. За музиканта е отредено да свири; силният трябва да прояви силата си. умният трябва да прояви ума си, добрият добрината си. Това са възможности взети в много широк смисъл. Това е бъдещето, към което всички трябва да се стремим. В каквото положение да се намираме сега, не трябва да се обезсърчаваме, защото не сме отговорни изцяло за сегашния си живот. Нашата отговорност се простира до толкоз. до колкото са нашите разбирания, Но тежестите на света няма какво да носим.

Хората трябва да живеят добре и все пак не живеят. Дошли сме на земята и очакваме да ни дойде от някъде щастието. Кое е щастието за болния? — Да оздравее.

Защо боледуват хората ? — Защото нямат прави отношения към природата. Света ние не можем да изменим, но отношенията към природата можем да изменим..

Само по този начин здравето ще влезне в нас. Съществуват ред разумни условия в света и редица опити могат да се направят. за да се провери това. Но има неща, които трябва да се пазят в тайна. Можем ли да разтворим черепа на един човек за да видим мозъка му? — Ако сторим това, той ще умре.

„Прави правете пътищата Господни“, е казал пророка, това ще рече да мислим и разсъждаваме, да намерим пътя към Бога. Това е онзи път, който ще внесе любовта а света като един от силните методи, по които нашия живот ще се развива. Ако всички хора приемат любовта, ние ще имаме началото на Царството Божие. А какво е Царството Божие? То е всеки да има онова, което му е необходимо и всеки да има един нов подтик. Тогава голяма част от мъчнотиите ще се премахнат. А как ще употребим възможностите, които ще ни се представят, това зависи вече от самите вас. Ще зависи от степента на нашето развитие и от умението ни да ги употребим. И тогава ще има разлика между хората, но това няма да ги спъва. Всеки ще бъде свободен и от постиженията, които ще има, ще може да съгради своя живот. Всеки ще бъде свободен от своето минало — няма да зависи от него. И никой няма да завижда на постиженията на другите. Какво по-голямо щастие от това, да знаеш че можеш да участваш във възможностите и постиженията не всички живи същество, в живота? А постижението е в любовта, мъдростта, в реализирането на истината. Този е пътя, по който ако вървим, ще можем да постигнем нещо. Всичко можем да направим, но ако не внесем любовта в живота си според това ново разбиране, нищо няма да постигнем. Светлина трябва да има в знанието. Ако в свободния си живот не можем да внесем истината нищо няма да постигнем. Свободата не позволява никаква лъжа. От където започва лъжата от там започва и огорчението.

Гласът на едного, който вика в пустинята: Прави правете пъти-щата Господни — това е глас на едного, който вика: Внесете любовта в сърцата си, внесете светлина и знание в ума си. Глас на едного, който вика: внесете истината и свободата във вашите души, свободни бъдете.

Смели бъдете и напред вървете.

_______________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Ти кой си?