Бр. 158. Възможности и постижения (разсъждения на Влад Пашов по беседа „Ти кой си?“, 26 Януари 1936 г.)

[Ани]

Възможности и постижения

(разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Ти кой си?“, 26 Януари 1936 г.)

Човек има строго определен път в живота, който му предстои да измине. Но този път, който човек има да изходи непременно, трябва да бъде изяснен, за да не се спъва човек в него.

Съвременните хора имат най-различни схващания за този път. И не е лошо че имат различни схващания, но лошото е в това, че хората искат да живеят със старите си схващания за този път, когато обстановката на пътя е променена. музикантите свирят старите работи; религиозните си служат със старите молитви и вярвания. Време е вече, да се съгради нещо ново, или с други думи казано, да се даде ход на живота, който постоянно внася нищо ново; и новото, което живота постоянно внася, то е което осмисля живота ни. Тъй че живота сам по себе си има смисъл, но вие още не сте разбрали този смисъл.

За да се осмисли живота ви, трябва да имате известни придобивки, известни постижения; и второ — тези постижения, трябва да ги задържите. Ако нямате постижения и не задържате постиженията си, живота ви постоянно ще се обезсмисля и вий ще живеете в една напрегната атмосфера. Като ви изяснявам тези неща, с това аз искам да ви направя отдушници, за да не се пукнете като парен котел, който е подпушен, защото тогаз ще спънете развитието си, ще се спрете в своя път, и не можете да стигнете целта, към която се стремите. Няма да свършите работете, която ви предстои. А човек трябва да работи, да проучва естеството и законите на материята и силите, с които работи, за да може да се справя с тях. Защото човек някой път трудно се справя със силите, които му противодействат. А за да има реални постижения, човек трябва да знае да се справя с всички сили и енергии в себе си, трябва да познава законите и пътищата на живота. Тъй както сега учените проучват живота, те не могат да се доберат до онези вътрешни закони, които регулират проявлението на живота. Според нас, съвременните учени, още не са проучили живота биологически.

Учените не са пристъпили към опитно изследване на живота, защото нямат методи за това, а работят с предположения и гадания. Но това не е наука. Ако учените биха се домогнали до истинските положения на биологичните закони в живота, те биха дели правила, по които живота да се оправи. Много учени са давали ред правила, но те нищо не са допринесли. Такива правила всеки може да даде, но тези превила трябва да имат приложение в живота и да дадат добри резултати. А живота на съвременните хора ни показва, че те нямат тези правила и живеят като в мъгла, в тъмнина. Затова на съвременните хора им трябва светлина, която да освети пътя им. А онзи, който ще донесе тази светлина, който ще донесе и изясни новите закони и разбирания, които трябва да бъдат приложени в живота — той е Месия, Учителя на човечеството. В какво се заключава мисията на един Месия? Неговата мисия е много малка. Мъчни са подготвителните условия. Щом се подготвят условията за строеж, къщата трябва да се съгради. Щом къщата се съгради и коминът трябва да се направи. След това трябва да се турят дърва, да се приготви за огъня. След това ще дойде Месия, ще донесе една клечка кибрит, ще цъкне, и ще запали огъня, ще пламнат дървата, и хората ще почнат да си гледат работата. Кибритената клечка разбира да знаеш, как да запалиш в себе си своя ум, своето сърце, своя дух от божествения огън на Любовта.

Когато човек е неразположен духом; той може да има особено състояние, да не желае да обича и да го обичат, да казва, че жените, или мъжете са лоши, но това са временни състояния. Има нещо, което наподобява жената, без да е жена; има нещо което наподобява мъжа, без да е мъж. Пазете се от това нещо. Като говоря за човека, той си има точно определени качества, по които се познава. И всяко нещо, което няма тези качества, това не е човек. И всяко животно си има точно определени качества. Има една наука, която квалифицира нещата по техните качества. Но в природата има много неща, които са изопачени, които са извратени, но те не са на природата. Те съществуват, те са особена категория. Съществените неща в живота си имат точно определени качества. И любовта си има своите качества. Положителната наука изучава качествата и свойствата на всички неща в Битието и установява законите на техния живот и проява. И само когато се доберете до това положително знание, вие ще можете да преобразите живота, ще имате постижения. Ако искате със сегашните си знания и сила да преобразите живота си, ще си създадете един живот подобен на сегашния, пълен с противоречия и страдания. И с хиляди години може да носите този живот, но нищо особено няма да придобиете. Защото, колкото се увеличават страданията, толкова ще се увеличават и несгодите на живота.

Ако хората искат света да се оправи, трябва да почнат из основи — трябва да започнат възпитанието още от зачатието и утробата на майката. А за това се изисква висока култура, изискват се знания. И светът очаква учители, очаква майки и бащи, очаква служители, очаква умни хора, които знаят да работят. И когато тези умни хора дойдат, тогава работите ще тръгнат напред. А съвременните хора, със своя безидеен и дребнав живот, със своите ограничени възгледи за обществения, за семейния, за личния живот — нищо не могат да постигнат и тъпчат на едно място. За да се даде един импулс на човешкото развитие, необходимо е да се внесе нещо ново в живота, необходимо е, хората де имат един нов висок идеал. Ако се занимавате с преповтаряне на старите работи на миналото, то е безполезно и даже вредно.

Старите идеи, мисли и стремежи с които са живели хората в миналото, са създали съвременните порядки и отношения, в които хората живеят. Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на мислите и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години. Те сега носят последствията на своя минал живот. Най-малко каквото хората са мислили във времето на Христа, това живеят днес. Ето защо те не могат да изправят своя живот днес. Каквото сега мислят, това ще бъде техния живот за в бъдеще. Как ще оправиш живота си? Ще изясня с един пример: — представете си една кола спусната по релси от една планина —как ще я спреш? Ако речеш аз я спреш ще стане катастрофа. По добре остави я да слезе долу в полето и като слезе без катастрофа, тогава да вземеш предпазителни мерки, какво трябва да правиш в бъдеще. Ако сме разумни, така трябва да постъпим. Затова ако съвременните хора искат коренна обнова в живота, трябва да възприемат новите идеи и да правят опити да ги приложат в живота си.

Тези идеи, с които днес живеят хората, ще определят техния утрешен живот.

Религиозните хора ще кажат: ние вярваме в Бога и той ще уреди живота ни. Така са вярвали хората през всички времена и епохи и живота не се е оправил, защото хората вярват само на думи, без да опитват реалността. Всяка идея трябва да се подложи на опит, да се провери. Ще каже никой — ние живеем за бога, за човечеството. Това са неща верни, но много общо казани, а принципите върху които трябва да градим новото, трябва да бъдат ясни и разбрани. И според мен тези принципи са вложени в самия човек. Човек носи в себе си едно скрито знание, на кое то трябва да даде ход и то е, което ще оправи живота му. И когато се пробуди, тъй да се каже, това знание; човек ще опитва Великата Реалност тъй както този, който има очи, опитва светлината, който има уши опитва звука и пр. И аз никога не искам да убеждавам хората в това, за което те нямат никакво знание, тъй както не мога да говоря на човека за светлината, ако той няма очи да я види. Тъй щото аз не мога да говоря но човека за един предмет, За който той няма никакво знание. Аз не мога да говоря на човека за реалността, ако той няма никакъв опит върху този предмет; Не се самозаблуждавайте да мислите, че като ви се говори върху предмет, който не познавате, може да ви се хвърли светлина в ума. Има много доказателства за това. върху което няма да се спирам, понеже ще се отдалеча от предмета.

За да може да изправи живота си и да реализира своите стремежи и желания, човек трябва да има една велика идея в себе си.

Той трябва да придобие качеството да живее едновременно за всички хора. Като живее в себе си, да може да живее и в другите хора. Но ако живее само в себе си и не може да живее и в другите хора и ако и другите не могат да живеят в него, въпросът е свършен. Казано е в Писанието — „Ние живеем и се движим в Бога,“ значи, ние живеем и се движим в Бога и Бог живее в нас. Това е величието на Бога, че ние живеем в Него и Той в нас, а не наше достойнство. И ако човек може да живее във всички и ако те могат да живеят в него, това показва че той има качеството на Бога и е едно с Бога. А всичко друго, че вярваш в Бога, че ще отидеш в рая и пр. това са човешки понятия, човешки вярвания, които не дават разрешение на въпроса за възхода на човешката душа.

В каквото и общество да влезете все ще вярвате в някакво верую, но кое е онова верую, което ще съедини всички хора в едно и да им покаже възходящия път на тяхното развитие? Докато не намерите това верую, вие ще се лутате в безбрежното море на живота, до като се разбие кораба ви в подводните скали и се свърши с вас. По този път ще си създавате само ненужни страдания.

Сега в какво седи новото? Когато човек се намира в едно състояние, в което живота му е обезсмислен, и дойде любовта и измени неговото състояние и му даде потик и цел в живота — това е новото, което осмисля живота. Някои казват, че вън от човека любовта не съществува. Според мен, любовта съществува и вън от човека. Любовта не е в човека, за да казваме, че тя вън от човека не съществува. Човек е проявление на любовта, а не любовта проявление на човека. Та погрешката е у нас. когато казваме, че любовта вън от човека не съществува. То е само по отношение на нашето съзнание. Ако нямам туй съзнание, няма любов. Ако аз не я съзнавам, има милиони същества, които я съзнават. Ако аз нямам никакво топло чувство в душата си, това ни най-малко не показва, че любовта не съществува вън от мен. В това време сърцата не други същества горят. Ако в моето сърце не гори любовта, нямам право да мисля, че и в други сърца не гори любовта. И ако в ума на някой човек няма светлина и няма правилни възгледи за нещата, той няма основание да казва, че и другите нямат светлина. По същия начин и онзи, в когото Бог не живее, няма право да отрича, че няма Бог. Такива хора казват — докажи ни, че има Бог. Според мен, да ви доказвам че има Бог в света, това е светотатство. А да вземе да отричам Бога, това е безумие. За Абсолютната Реалност ние имаме само едно понятие — благодарение на тази реалност ние живеем. Хората и всичко в света съществува благодарение на тази Реалност. Всичко в света съществува върху основата на тази Реалност, която е дала живот и съществуване на всичко видимо и невидимо.

Като говорим за видими и невидими- неща, имаме предвид онези по-напреднали същество, за които невидимият свят съществува така, както за нас видимият. Има неща, които за по-нисшите същества са невидими, а за по-напредналите са видими. Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката. Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света. Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот. но произтича от самите нас. Когато някой музикант има дисонанси в свиренето, те не се дължат на цигулката, нито на струните, а на самия майстор. който свири. Като дойде истинския майстор и вземе цигулката. всякакъв дисонанс изчезва. В него всичко е хармония.

Според нас, земята е едно хубаво училище. Но сама по себе си, тя не притежава всички ония качества, с които човек може да бъде щастлив. И слънцето, което съдържа може би десет пъти по-добри условия за човека, отколкото земята, и то не съдържа всички условия, при които човекът може да бъде щастлив. Ако вземете цялата Вселена, с всичките й милиарди слънца, едва ли и те притежават всички онези условия, при които щастливия живот може да се прояви. Пред вас стои едно бъдеще — да посетите всички системи и слънца из Вселената, и като се върнете един ден пак на земята, ще можем да се разговаряме по въпроса за социалния смисъл на живота. Разрешението на този въпрос е свързан с пътешествието на земята в Космоса. Това са го знаели и древните учени. Но те са разбирали смисъла на живота само в слизането, понеже в миналото земята се е намирала в процес на слизане в материята. А ние имаме едно преимущество защото знаем, че вече сме слезли и сега възлизаме. Ние познаваме законите на слизането, но понеже сега земята е във възходящия път на своето развитие, ние познаваме и законите на възлиза-нето, и знаем, че смисъла на живота е във възлизането. Казано на научен език това значи — в слизането са възможностите, а във възлизането са постиженията. Следователно онези, които са слизали едно време, са имали възможности, а ние, които сега възлизаме, имаме условия и за постижения. Тъй че, ние в днешната епоха имаме и възможности и постижения. По това се отличава нашата епоха.

Какво може да направи един човек за подобрение на общата съдба на света? За да настане едно изправяне и подобрение на света, хората трябва да изправят отношенията си към природата и след това ще изправят и отношенията помежду си. Само по този път сегашният живот ще се подобри, и хората ще имат условия да постигнат всички възможности, които имат в себе си. А за да изправите отношенията си към природата, вие трябва да мислите, да разсъждавате право, за да вървите съобразно законите на природата. Ако вървите по този път, ще се доберете до метода на любовта.

_______________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на учителя. Възможности и постижения