Бр. 163. В зората на новата епоха (Из беседата „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.)

[Ани]

В зората на новата епоха
(Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.)

Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново съзнание, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия.

Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене.

Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот.

И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот. Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие. Като проучим целия този сложен процес, ще видим, че във всяка епоха са разрешавани специални противоречия, и в разрешенията на тия противоречия се е състоял прогреса. И всички органически същества са изложени на нескончаеми страдания, само че различните същества различно ги схващат; даже и в разбиранията на хората има различие — философът разбира страданията по един начин, обикновения човек ги разбира по друг начин.

Всеки човек се стреми да настане една нова епоха в живота му. Но всяка нова епоха се предшества от много неблагоприятни условия. Преди създаването на тази епоха, в която живеем сега, ако се повърнем 5 — 6 милиона години назад, ще видите какви големи катаклизми и катастрофи е имало на земята, докато се при-готвят сегашните условия. Цяло преустройство на земята е имало. Учените ни казват, че е станало пречупване и разместване на земните пластове, вследствие на което цели континенти са потънели под водата, а други са се появили. Ако сега биха станали такива пертурбации, нищо не би останало от съвременната култура. В тази далечна епоха, за която говоря, земната повърхност е била много неустойчива, защото земята постоянни е била разтърсвана от вулкани и земетресения. Сега земята е по устойчива. Но и сегашните смущения, които стават на земята, са предвестници на нова епоха. Една нова епоха се отличава по това че всички хора са ангажирани за тази епоха. Всички хора, без да знаят, мислят за нея. Тя представя нещо ново, към което всеки се стреми. И тя няма да засегне само един човек. или отделна група от хора. а ще засегне цялото човечество. В Евангелие го новата епоха е представена като младоженец, който пристига посред нощ и заварва някои от онези, които го чакат, че са заспали.

Хората заспиват под тежестта на големите страдания; те заспиват, за да забравят своите скърби и страдания. Но със заспиване и опиване въпросите се отлагат, но не се разрешават. Необходимо е едно основно разрешение на въпросите и противоречията. които тормозят съвременния човек. Но затова е необходимо знание, необходимо е да се пробуди ново съзнание у хората. Съвременните хора, със своите разбирания са си създали такива отношения, такива порядки, създали са една такава атмосфера, че сами се задушават в нея.

Представете си, че се намира те в едно здание, в което име много хора и е добре затворено, че не влиза чист въздух от вън. Докато въздуха е бил чист, те са били, радостни и весели, но постепенно въздуха се разваля, и те усещат че им става нещо неприятно, задушават се. Генова е състоянието и на съвременните хора — и всички техни опити за подобрение са само опити за изкуствено поддържане на живота в стаята с нечистия въздух. Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота.

Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото съзнание и като последствие от тази промяна в съзнанието ще се създадат н новите отношения. Необходимо е широко да се разтворят прозорците на човешкия живот, за да влезе чистия въздух, който носи новия живо!ъ.

И съвременните хора страдат, че не знаят да използват чистия въздух — разбрано в буквален и преносен смисъл. Затова казвам, че е необходимо хората да се учат да дишат правилно. за да се ползват от благата на живота. Може да четете различни книги върху науката за дишането и пак да не знаете да дишате правилно. Може да четете разни философски системи, и пак да не знаете как да мислите. И можете да четете морални книги и да не знаете как да живеете морален живот. Съвременните хора имат един морал. от който и сами са недоволни. Те са доволни когато морала се прилага към другите, но са недоволни когато засегне и самите тях. Това не е никакъв морал. И когато някой пристъпи моралните кодекси, наказват го. Но това наказание е много едностранчиво. Наказанието съществува и в природата, но природата е безпристрастна и безпощадно към всички. Наказанието, страданията са един метод за да накарат хората да не грешат. Защо грешат хората? Някой път хората грешат от изобилие, а н. пой път от недоимък. Онзи, който има, иска да има повече, а който няма, в него се заражда отрицателното чувство на завист. В сиромаха се явява завист, а в богатия се заражда алчност. Това са задачи и за богатия и за бедния, които трябва да разрешат.

Има бедни и богати, които за виждат и са алчни; но има и такива, които са разрешили тези задачи. Бедния, който е разрешил задачата на бедността казва: като ми даде Бог богатство, ще направя това и онова — преви в проекция. Богатия, който е разрешил задачата си, той раздава от богатството на нуждаещите се. Така че има едни които правят добро и други, които мислят за доброто. Онзи. който мисли за доброто, и онзи, който прави доброто, това са хората, които работят за новата епоха.

Сега като говоря така, аз разглеждам въпросите от гледището на природата, а не от  гледището на хората. Какви са в същност плодовете на природата ние не знаем, но имаме данни, които ни показват, че в нея има един грандиозен  план. Тя казва така: „Който претърпи до край. той ще има най-големи постижения.

И онзи, който проучи законите на природата и ги спазва, тя ще му даде най-добрия живот. Така казва природата. Дали вие ще го приемете или не, — но тя така е писала. И няма нещо, което тя да е казала и да го не е изпълнила, понеже в нея има всичките възможности. И в една книга пише тъй „Ако вие сте верни към мен, и аз ще бъда вярна към вас. Ако вие сте неверни към мен, и аз ще бъда невярна към вас. По човешки погледнато, ще кажете тогава няма защо да се трудим. Няма защо да се трудите, но трябва до работите. Трудът, това е човешко понятие. Земята, която се движи, може ли да каже, аз ще се спра. Може ли да каже, че няма да се движи? Не, тя се движи без да се спира. Така и ние, искаме ме искаме, ще се движим, ще прогресираме. Ние сме влезли в живота, даден ни е един импулс, и ние, искаме не искаме, ще се движим. И в процеса на това движение ние минаваме през различни фази и епохи. И понеже сега се намираме пред прага на една нова епоха, всички, които са готови, трябва да влязат в новата епоха, в новите условия на живота. А които не са готови, ще чакат друга нова епоха.

При сегашните условия, при които живеем, трябва едно правилно разбиране за живеене, за всички хора. Необходимо е едно вътрешно разбиране, а не наложено отвън. Всеки човек има едно чувство, с което може да разбира правилно живота. Непример, четеш една книга, и ти казва нещо вътре в тебе, че не е хубава. Не можеш да го докажеш, но чувстваш го, че не е право. Някой човек постъпва по известен начин, и нещо вътре му казва, че не постъпва право. Всички хора имат туй вътрешно чувство, но не всички хора се вслушват в него. То е едно предпазително чувство. Това е тъй наречената Божествена интуиция, проблясъци на свръхсъзнанието, която ни показва истинския път на живота. Някой път това чувство ни подсказва, че нашите мисли и чувства не са както трябва. Да допуснем. че един човек е станал богат като е одрал кожите на 100 — 200 хиляди агънца. Какво е допринесъл този човек за културата? Към културата на епохата, той нищо не е допринесъл, но напротив — неговата дейност е в ущърб на културата. Той е доставил само кожи за обуща. Но според мен има и други начини за да се сдобием с материали за обуща. Ако животните намериха тези вещества, с които да поправят тези кожи, защо ние, разумните хора да не намерим тези вещества от природата, и да ги направим на обуща? Това е възможно, но затова е необходимо знание, с което съвременните хора не разполагат.

Съвременните хора се оплакват от страданията, а същевременно причиняват страдание на другите и на животните. Според законите на природата, човек ще страда до тогава, до като престане да причинява страдания на другите същества.

Ще кажете, че обществените условия и разбиранията на хората са такива. Това нищо не би опра-вдава. За да се избавим от страданията, трябва да дадем ход на божественото в себе си, да престанем да причиняваме страдания на другите. Божественото разбиране вие ще го намерите в себе си. Колкото и да сте гладни, вие няма да си позволите да отрежете месо от себе си, за да се нахраните. Но ако има друг около вас, вие можете да го изядете. Човек има отвращение да яде своето месо. Както е готов да умре гладен, когато е сам, така да е готов да умре гладен и когато е с другите. Това е Божествено. Ако приложим Божественото в живота си, смърт няма да има. Смъртта произтича от нарушение на Божественото. В Божественото се казва: „както от своето месо не искаш да ядеш, така и от месото на другите няма да ядеш.“

Кой е този младоженец, който ще дойде? — Това е Истината, която трябва да дойде в човешкия свят. И докато тя не дойде, мъчно е разбирането на живота. Младоженеца в дадения случай не е Любовта, това е Истината. Само Истината е в състояние да направи човека безсмъртен; само Истината е, която може да упъти човека как да излезе от безизходното и несносно положение, в което се намира. И ако хората биха следвали Божествения път, нещастията, които днес имат, нямаше да съществуват. Най-първо ние сме нарушили закона на равновесието. Закона го нарушиха животните. Рибите нарушиха този закон, понеже раждаха повече деца, отколкото трябва, защото за всички няма условия. И хората имат чрезмерни желания, но за всички желания няма условия да живеят! Хиляди желания има човек, които се дължат на милиардите, клетки от които е направен неговия организъм. Сегашният наш организъм е направен от най-противоречиви същества, които са съществували някога на земята. И всичките тези клетки природата ги е събрала и е направила тялото ни, като ни е поставила за господар и ни казва: „Тури ред и порядък, и научи ги как да живеят.“ Само в мозъка са изчислили учените , че има 3 билиона и 600 милиона клетки. А представете си, колко са в цялото тяло? Човек има повече клетки, от колкото са всичките растения, животни и скъпоценни камъни по лицето на земята. И всеки един от вас е цар и господар на тези същества, всяко от които има свои желания. И вие се чудите, откъде по някой път идват тези желания у вас. Това са желанията на тези клетки. Как ще ги задоволите всички? Ако се намери само един умен човек, който да е разрешил въпроса със себе си, той ще внесе един порядък в себе си, и ще покаже на хората как трябва да се спаси света. И Христос казва: „Не противи се злому.“ Но това е негативната страна на въпроса. Другото положение е: „Люби Бога, люби ближния си, люби враговете си.“ Значи, основното разрешение на въпроса седи в любовта към Бога, към ближния, и към врага. А този враг е в теб. Най-голям враг е човек сам не себе си. Че е враг човек на себе си, показва факта, че като падне в отчаяние, взема че се самоубива; ако не може да постигне своите желания, взема ножа и се самоубива. Това показва че има един основен въпрос в живота, който трябва да се разреши. И всички хора трябва да си подадат ръка за да решат въпроса; понеже един ако го разреши, ще бъде разрешен за всички. Въпроса не е в недоимъка, защото има храна за всички същества. Но храната не е правилно разпределена, и туй неразпределение зависи от самия човека. Човек е създаден най-после. за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство. Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие.

В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите! Минавайки през тези фази, ние сме в света на прогреса, но ние не сме намерили истинския път, по който можем да достигнем щастието. Аз наричам щастие не да ти го донесат отвън с шишенце, но да бъде един непреривен процес, и де тече от вас, като водата от извора. Да сте един жив извор. Не да търсите светлина да купувате от вън, но да търсите онази светлина, която постоянно иде от вътре. Изобилие трябва да има. И ако ние разбираме закона на туй изобилие, ще можем да се ползваме от  изобилните блага на Природата. Днес хората страдат от неразбиране на закона за изобилието.

Представете си, че сте един богат човек, и отивате в другия свят. Там ще те държат отговорен за изобилието на земята, което си оставил неизползувано. Ще те държат отговорен не за това което си направил, но за благата, които не си ги дал ма хората да ги използват; ще те държат отговорен, защото тези блага, които си вземал от природата, си ги задържал неизползувани, а не си ги дал на хората да се ползват от тях.

Онези блага, които Бог ви е дал, трябва разумно да се използуват.

Което ви е необходимо ще го употребите за себе си, а другото трябва да знаете как де го дадете не другите. Това значи култура, това значи да обичате един човек като себе си. Да обичаш другите не повече от себе си, и себе си да не обичаш повече от другите хора — това е любов. Еднакви отношения да имаш и към другите и към себе си. Да съзнаваш нуждите  на другите като своите нужди, да им дадеш всички възможности и да не използваш техните блага. Никога да не използвате чуждите блага за себе си, и никой човек да не използва твоите блага за себе си. В природата има достатъчно блага, и всеки има право да се ползва от тях според нуждите си — ни повече ни по-малко. Нуждите ги разбираме в органически смисъл. Това е единственото правилно разрешение на въпроса. Всички други разрешения, които от хиляди години еж практикувани, не са дали задоволителни резултати, и винаги е имало едно неправилно разпределение на благата.

А новата култура която иде, има за задача да направи благата по възможност да бъдат за всички. Така трябва да мислите всички, защото това. което сега мислим, това което е сега нашия умствен свят, ще бъде утрешната физическа действителност. Сегашния наш живот е резултат на мислите, с които са живели миналите поколения преди нас, а ние сега каквото мислим, с това туряме основа на бъдещия живот. Ако сега вложим в умовете си възвишени мисли, ще създадат бъдещите благоприятни условия на живота. Защото мисълта е, която създава условията. След това ще дойдат чувствата да ги преработят; след това ще дойдат постъпките, и най-после ще дойде израза — ще се даде обективен израз на тази мисъл. Това е един дълъг процес. Подобрението на света от нашето гледище няма да стане тъй лесно, както някои мислят. Ние и да искаме де задържим този порядък в света, той ще се измени.

В света има един Божествен порядък на нещата, който почва да се налага вече на хората. Божественото е, което постоянно изменя човешкия порядък на нещата, и сегашния порядък и да искаме, не можем да го задържим. Божественото носи в себе си безсмъртие на човека. Божественото носи в себе си сила, мир, носи възможности за човека; носи разрешение на всички въпроси. В Божественото няма недоимък на нещата. Божественото човек с нищо не може да го ограничи. Ако вас ви е страх от страданията, вие в Божественото не можете да влезете. Божественото, най-първо ще освободи човека от страха, а понеже страданията са външната страна на ореха, то ще го освободи и от страданията. Заради самия себе си, човек трябва да се освободи от неестествения страх.

Всички насилия и престъпления в света се вършат от страх. И всички хора. които вършат престъпления са страхливци. Човек върши престъпления само от страх. Само слабия човек върши престъпления. Силния човек престъпления не върши. И слабия не трябва да желае да стане силен, но трябва да желае да стане умен, а силния трябва да желае да стане добър. Това е философията на живота. Когато силният стане добър, и когато слабият стане умен, те могат да работят заедно. Силния добър няма да има желание да насилва; и слабия умен и той, като разбира закона, няма да има желание да лъже.

Сега, в зората на новата епоха, на слабия препоръчам отличен ум, а на силния препоръчвам велики добродетели. Това е сега новото разбиране на живота. Ще кажете, че човек трябва да обича народа си. Това е така. По за да обича и да има каквито да е отношения, човек преди всичко трябва да мисли. Ако изключим ума от човека, няма да има по-слабо същество от него на земята. Човек не е така силен и устойчив, както се мисли. Както ходи на два крака, само умът е, който му позволява да пази равновесие. И докато човек мисли, той има равновесие. За в бъдеще с развитието на човешкия ум ще се измени и положението и стабилността на човека. И ако влезете в духовния свят, няма да видите хората като сегашните, но ще ги видите сферични и светлина да излиза от тях. И във всеки светлината му е от вътре. За в бъдеще човек ще бъде сферообразен, като земята, и ще издава светлина като слънцето. Ангелите са сферообразни и накъдето и да се обръщат, имат равновесие на всякъде. Една сфера не може да падне. Тя се върти и се само докосва и пак се дига. И ако сте една сфера, никой не може да ви зароби. И човешкия ум е сферообразен. И затова, туй, което не може да се победи, то е човешкия ум. А чувствата на човека не са сферообразни, те са плоски, а тялото е продълговато. И понеже умът е сферообразен, и главата е сферообразна. Понеже чувствата са плоски, затова и гърдите са плоски. Каквито са чувствата, такива са и гърдите на човека. Когато в човка преобладават чувствата, той не може да има ясна представа за нещата, и си мисли, че е изолиран в света, и никой не се грижи за него. Пи там: може ли да си орган не едно тяло, и това тяло да не мисли за теб? Докато си един уд, който функционира, цялото тяло се грижи за тебе. И ако дойде каквото и да е страдание, цялото тяло се притича на помощ. И ако ние сме удове на едно тяло, тогава има кой да мисли за нас. И това, което е необходимо сега, е хората да почувстват тази вътрешна връзка, която ги свързва в един жив организъм. Само когато хората дойдат до съзнанието, че са удове на един организъм, само тогава ще започнат да влизат едни други в положението си, и взаимно да разбират нуждите си. Само тогава ще разберат, че интересите им са общи. Но за да дойдат до това съзнание, хората трябва да минат през големи страдания.

Само след като минем през страданията, ние ще се научим да не причиняваме страдания на другите и само тогава ще можем да изпълним волята Божия. Дойдем ли до волята Божия, всички трябва да бъдем смели и решителни да имаме качествата на слабия — да бъдем умни, и да имаме качествата на силния — да бъдем добри. Такива трябва да бъдат българите, такива трябва да бъдат всички народи. Това е, което носи новата епоха на човечеството, в която ще се разрешат всички въпроси, които смущават съвременното човечество.

_________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. В зората на новата епоха