Бр. 165., Бр. 166. Ако се родите изново (Из неделната беседа „Ако се родите изново“, 29. 03. 1936 г.)

[Ани]

Ако се родите изново

(Из неделната беседа „Ако се родите изново“, 29. 03. 1936 г.)

В света има епохални времена. Онова великото в живота, то е епохалното, от което зависи целият развой на човешкия живот. Да се роди човек изново, това е цяла една епоха. Човек не може да разбере онази скрити тайни в природата, ако той не се роди изново. Това е една вътрешна връзка, едно вътрешно разбиране. Без това ново раждане на хората, света, който те искат да разберат, ще остане непонятен. Умствено те могат да се занимават с него, но в действителност той ще остане недостъпен за тях. Понеже хората сега са заети с материалните условия на живота, те мислят, че този живот, който сега живеят, е най-важен. Важен е този живот, но временно само. Той не представлява най-главното предназначение на човека. Той представя една станция в неговия път, на която той ще се спре, но той не е най-главната станция, към която отива.

Земята е едно училище, в което човек няма да остане за винаги.

Ако човек остане три епохи наред на земята, без да прогресира, ще го изпъдят оттам. Ако остане за повече от три епохи на земята без да прогресира, ще го изпратят в един по-низък свят.

Съвременните хора ще кажат: докажи това. Според нас. нещата се доказват само на слепи хора. За хора, които имат очи, нещата не се доказват, защото те ги виждат. На глухия трябва да се кряска когато му се говори, но на умния, на онзи, който чува, трябва да му се говори тихо и разбрано. Онзи, който вижда, той с малки указания лесно ще те разбере. Не че доказателствата са нещо лошо, но те са губене на време. Запример, какво ще доказваме на хората, че има Господ, когато онзи, който не Го познава, и след като му се докаже, пак толкова ще го познава? Когато говорим че няма нужда от доказателства, разбираме фактите да се предават каквито са си в действителност.

Сега и вие питате как може човек да се роди изново? Като се родите ще го видите, а аз сега ви говоря за това, че когато дойде във фазата на новораждането, което е една велика епоха в човешкото развитие, да сте осведомени, и да не се намерите в противоречие. Като говоря за новораждането, не подразбирам пререждането или обикновеното раждане. Обикновеното раждане е друг процес. Учените окултисти изчисляват, че когато предстои да се роди една душа на земята, в това време пет милиона души още чакат да се въплътят, да се родят. Всеки си дава кандидатурата, и от всички се избира само един, една душа, едно дете се ражда на земята, а останалите чакат друг момент. Това са пет милиона души, от които само една се въплъщава! Значи, за да дойде някой на земята, трябва да се бори с пет милиона кандидати, и който от тях се избере. Тъй щото и вие, за да сте дошли на земята, това показва, че трябва да сте били един от способните ученици, за да можете да дойдете на земята да се учите. Може някой да каже; докажи, че сме в училище. Докажете и вие че не сте в училище? Тези две твърдения са плюс и минус — положителна и отрицателна величина с еднаква стойност. Всека отрицателна величина е вглъбната величина, тя приеме; всека положителна величина е изпъкналост, която дева. Следователно, всяко положителна величина. това е един извор, който дава; всяко отрицателна величина, това е едно езеро, което възприема това, което изворът е дал. Това трябва да има човек предвид, когато говори за положителни и за отрицателни величини. Понякога хората считат грехът за отрицателна величина. Грехът не е отрицателна величина, но той е резултат на едно отрицателно разбиране на живота. Грехът е един несполучлив опит в живота, едно криво разбиране на живота. И от това криво разбиране на живота се създават ред навици и отношения, които са вредни и за индивида и за обществото, защото и в единия и в другия случай рушат, а не градят.

Всички тези положения, които са свързани с разрушителни процеси, на религиозен език ги наричаме грях.

Според мен, един от най-малките грехове е пиянството. И днес хората са се заели да се борят против пиянството, най-малкият грях, а са оставили другите грехове на заден план. Има слабости в хората, които са хиляди пъти по-опасни от винопийството. Вземете запример лихварството, където се дават пари под лихва с 25 — 35, 45 на сто, а понякога и 100 на сто, което е една дейност, която изключва всякакъв разум. Защото всички онези, които експлоатират или ограбват по един или друг начин ближните си за своя сметка, у тях отсъства разума, а преобладават личните, егоистичните чувства. Има и ред други такива прояви у хората като лихварството, у които отсъства разумност и те са именно онези грехове и слабости, с които хората трябва да се справяте.

Сега аз разглеждам въпроса от органическо гледище, от гледището на разумните хора, как трябва да се гледа на всички прояви в секта. Като дойдем до въпроса за греха, той е един анахронизъм. Той е нещо изостанало от незапомнени времена. Каква е историята на греха, не искам да се спирам върху това, но много от прегрешенията са изостанали от преди хиляди години. Аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, защото отрицателната страна на живота, отрицателните величини в живота са потребни само като метод да заставят човека да разсъждава, да започне да мисли. Има една възможност и за най-напредналите същества да грешат, ако искат разбира се. Престъплението и грехът са изключени само за Бога. Всички други същества извън Бога имат възможност да грешат ида вършат престъпления. Обаче Бог няма никаква възможност да греши. Той абсолютно е извън всякаква възможност за правене на грехове. Няма защо до греши Той. Всяко същество, което иска да придобие нещо, има възможност вече да сгреши. Тъй щото грехът се явява от желанието на човека за придобиване. Когато някой иска да стане силен, да направи нещо в света, в него се ражда греха. Грехът са явява в яденето, в пиенето, в мислите, в чувствата, в по-стъпките — навсякъде се явява грехът. Грехът се явява като една възможност за извършване на нещо. Има и други причини за раждане на греха, които аз не искам да засягам. Ако ги засегна, всички трябва де бягате от салона навън. Не е лесно да се борави с материята на греха. Представете си, че някой иска да ви направи няколко експерименти със задушливи газове. Как мислите, можете ли да останете безопасно на мястото, дето тия опити се произвеждат? Всички ще изскочите навън. Някои казват: разкажи ни за греха. — Не, братя, грехът е един задушлив газ, една отрова, която не трябва да се бута.

Не правете експерименти с греха, защото ще ви коства живота. С грехът могат да се занимават само онези, които разбират неговите свойства и знаят как да го пипат. Това са философски и научни разбирания, които трябва да имате пред вид.

Както грехът руши, така и в музиката има песни, написани на такива гами, които рушат. Има ноти, които както и да ги пеете, те са пълни със съдържание от взривни вещества. Духовният свят образува вътрешното съдържание на музиката. Всеки тон е затворен в известна форма. И ако по невнимание вие разрушите формата на един тон, вие можете да причините, без да искате, голяма пакост. Ако се пукне един тон, човек може да пострада. Някои хора са умирали от пеене на сцената. Щом тонът се пукне, и човек се пука.

Но благодарение че формите, в които са облечени музикалните тонове, са толкова устойчиви, че много рядко стават нещастия. Има една смъртоносна гама, за която не искам да ви говоря. Има също и известни мисли и чувства, които произвеждат същия ефект както и тоновете в музиката. Тези мисли и чувства не трябва да се бутат, защото те са в сила да произведат цяла експлозия. И те имат своя форма както и музикалните тонове. Ако формата, в която е затворена тази интензивна мисъл, или това интензивно чувство се пукне, се него заедно ще се пукне и човекът. Затова, като се натъкнете на някоя мисъл или някое чувство, които не ви харесват, оставете ги настрана.

Преди всичко, човек трябва де има една трезва мисъл. Вие сте дошли до едно място дето вече трябва да се откажете от старите си мисли. Старите мисли представят една мъглява област, в която ако влезете, вие няма да имате ясна представа за живота. Докато живеете със старите мисли и разбирания, вие не можете да разберете смисъла на живота. За да разберете смисъла на живота, трябва да разберете смисъла и причините на неговото проявление.

Преди всичко трябва да знаете, че в живота има голямо разнообразие, в което разнообразие има една обща цел. На дървото има много клончета и хиляди листа, но всички тия клончета, всички листа имат един общ идеал. Те всички се намират на един общ дънер. Единият клон е отишъл на север, другият на изток, третият на запад и четвъртият на юг, но всички те имат една обща цел, една обща идея. Така е и с хората. Колкото и да са разнообразни, всички хора трябва да имат един общ център, една обща идея. Ако нямат тази обща идея, нищо не може да се постигне. Когато хората дойдат до общата идея, те имат по-други отношения от тези, които сега съществуват между тях. Ако един цар минава като екскурзиант, и при пътуването си седне някъде да си почине, ако живее с тази обща идея, като дойде някой беден, уморен човек, той веднага ще стане, ще му отстъпи. Ще си каже: аз седях половин час на почивка, сега нека си почине този човек. Той няма да каже: Нека чака. Не, той ще му каже: Заповядай да си починеш. Този цар там няма да минава за цар, а за човек като всички човеци. Значи в общата идея, всички хора са равни, само че изпълняват различни функции. Те са като дроби с различни числители, но знаменателите им са еднакви. Всички хора трябва да дойдат до положение да имат един общ знаменател, при различни числители. Общият знаменател е Бог, а числителите са хората. В този смисъл, ако вие нямате една обща мярка, с която да мерите реалността на нещата, вие нищо не можете да постигнете.

Когато човек заживее със съзнанието за общата идея, която прониква всички живя същества, той е пред прага на новораждането.

Ако се родите изново, вие ще добиете много повече, отколкото можете да си представите сега. Добре ще е. ако всички хора имаха идеал да се родят изново, но те не се стремят към това. понеже мислят че са родени вече. Те са родени наистина, но има много раждания. Човек може да се роди физически; той може да се роди духовно. най-после може да са роди и умствено. Но това раждане, за което се казва, че човек като се роди, ще види Царството Божие, е особено раждане. Като говоря така, някои от вас могат да мислят, че са родени така, че са видели Царството Божие. Нямам нищо против това. Ако това е едни истина, аз бих се радвал, не бих я оспорвал. Аз оспорвам всички неща, които не са реални. Това което е реално. не може да се оспорва. Онзи, който е роден, той живее вече в Царството Божие. За родения изново Царството Божие е един факт, една реалност. Той вижда и знае нещата — той живее в реалността. Очите на онзи, който е роден от Бога, имат особени свойства. Роденият по човешки вижда само на един километър разстояние. А роденият от Бога вижда какво става на слънцето, какво става на месечината— накъдето насочи погледа си, всичко вижда.

Родените изново, имат нови разбирания за живота, имат нов начин за живеене. Христос е дошъл на земята, с единствената цел да отвори нов път, да даде едно ново разбиране на живота, и да покаже методите за приложение на новата философия на изновородените. Роденият от Бога разрешава всички мъчни въпроси. които се изпречват на пътя му. Но за да се родите изново, трябва да има някой да ви помага. Вие не може да се родите, ако Божия Дух, ако Бог не вземе участие в твоето раждане. Ако не се родите изново, нищо не можете да постигнете. За да видите Царството Божие трябва да се родите изново. Това е новото положение, че само роденият от Бога може да види царството Божие, може да види красотата на това Царство. Едното положение е дето Христос казва: Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова, а всичко друго ще ви се приложи. Другото положение е: ако не се родите изново не можете да видите Царството Божие. Следователно първо трябва да се родите изново, и после да търсите Царството Божие и Неговата Правда, за да ви се приложи всичко. Царството Божие е място дето живеят великите души. Като търсите Царството Божие и неговата правда, както и всички онези закони, с които там се оперира, всичко друго ще ви се приложи.

Като се натъкват на известни мъчнотии, мнозина казват: — какво ни интересува нас вярата? Важно е ще отидем ли на небето или няма да отидем? Че сега къде сте? И сега сте на небето, само че вашето небе не е толкова съвършено, както другите небеса. Много небеса има в света. В окултната наука се говори за първо, за второ, за трето, за четвърто, пето, шесто до 12-то небе. То са все идеи. Тези идеи трябва до се разбират като определени величини. Вие трябва да имате ясно представа за това. Окултистите, казват че откак земята съществува, са се изминали 250 милиарда години. Това не е само едно понятие, но и движение на едно съзнание, което прониква и обхваща човешкото съзнание. И тези същества, които са работили от 250 милиарда години на сам за създаването на цялата вселена, са имали план, правили са свои изчисления. Като са създавали кръга но слънцето, те са имали предварителен план, правили са предварителни изчислени, и след това са пристъпвали към устройството на света. Учените много лесно обясняват създаването на света с образуването на някакви мъглявини и с тяхното въртене. Значи, материята се е въртяла по някакъв начин и е създала световете. Вярно е, че материята се е въртяла по някакъв начин, но първоначално тази материя е заемала цялото пространство и е била в етерно състояние. Тя е заемала милиарди, милиарди километри пространство. После, по някакъв особен начин тази материя е почнала да се наляга отвън и отвътре като постепенно се е сгъстявала. След това се е започнала една пертурбация на тази материя и всяка пертурбация е образувала свой център. Зад всеки център пък стояло едно възвишено разумно същество. Тъй щото, всяка пертурбация е създавала по един център. създаван от едно възвишено разумно същество. Значи разумното същество е образувало този въртеж. Въртенето на едно колело показва въртенето, движението на човешкия ум, които в същност се движи по бърже и от самото колело. Движение на параходите, на аеропланите и пр. е резултат на човешката мисъл. И движението на земята се обуславя от един ум, които седи като капитан на парахода и направлява нейното движение, капитанът си има своя каюта, от дето наблюдава пътя. по които параходът земя трябва да мине. Нашата земя минава през едно хубаво море. Понякога морето не е толкова кротко, както външно изглежда. Понякога е много бурно, какви ли катаклизми не са ставали. Сега ние не сме на това място, на което земята първоначално е слязла. Първоначално земята е слязла до една дълбочина и оттам насетне е престанала да слиза. Сега цялата земя като аероплан постепенно се вдига в пространството. След хиляди и хиляди години ние ще бъдем в едно цветущо море. повърхността но което е гладка, а не така бурна, както е сега. И тогава ще се установят постоянни и съзнателни съобщения с невидимите за сега светове. А сега хората като напуснат земята и отидат за другия свят, казват че са умрели. Според великите закони на живота сега хората умират от безлюбие. И когато двама души се обичат истински те заминават заедно за другия свят. Ако не се обичат, единият заминава по-рано, другият по късно и когато детето в едно семейство умира, това показва, че родителите му не са го обичали и то не ги е обичало. Всички хора в света умират от безлюбие. Помнете това нещо. Любовта трябва да се тури като основа на живота. Казано е в Писанието: Да възлюбиш Господа Бога твоето това е живот вечен. Като възлюбиш Господа, като възлюбим ближния си, тогава Божията любов ще проникне а нас и ние ще станем безсмъртни. Така седи Истината. Ще кажете: Ние вярваме в Бога. Вярата е само едно условие за безсмъртието. Любовта носи безсмъртието, а вярата е само условие за безсмъртието. Надеждата е условие за знанието. И когато казваме, че някой е роден изново, разбираме че любовта му е подействала и му е създала една нова дреха, една нова форма. Любовта трябва да създаде една нова форма, чрез която ти ще можеш до видиш Царството Божие. Щом видим царството Божие всичките дребнавости, които днес ни занимават, ще изчезнат. И тогава не само че няма да се спъваме на физическия свят, но и духовният свят ще се осмисли. Безлюбието в света произтича от материалните несгоди в живота. За до се създаде един духовен или семеен живот, затова се изисква широк простор, изискват се място, условия, храна и т. н. Изискват се още въздух, светлина, книги и т. н. Човек има хиляди хубави мисли, желания, и постъпки, които трябва да задоволи, другояче не може. Всеки ден човек трябва да чете, да напише нещо, да нарисува нещо, да яде нещо. Като започнеш да ядеш, трябва така да ядеш, че да си във връзка с всички хора, които ядат. Знаете ли колко хубаво се яде, когато всички хора са здрави. Яж със здрави хора, за да станеш и ти здрав. Никога не яж с болни хора. Ако искате да излекувате един болен човек, турете го да яде между десет души здрави хора, които никога не са боледували и като прекара между тях три месеца най-много, той съвсем ще оздравее. В тяхното ядене ще се почувства една музика, като симфонията не Бетховена.

Първото условие за да възстанови и запази човек здравето си е да може да се концентрира, да мисли.

Но човек трябва да знае как да мисли, защото не е лесна работа човек да мисли. Как ще мислите за Бога? Сега хората ги е страх да се приближат към Бога; защото като почнат да се приближават, те виждат че не са такива, каквито трябва да бъдат. Но закона е следния — ако се приближавате при Него и се представяте за такива, каквито не сте, ще Го видите страшен. Ако отивате за знания при Господа, ще кажете: Господи, аз съм невежа. Ще си признаеш невежеството и ши бъдеш готов да учиш. Вие трябва да имате вярата на разумните деца, та като се приближавате при Господа, да сте готови да учите. Ако аз съм на вашето място, ето какво ще направя. Ще му кажа; Господи, дойдох при Тебе. Досега съм научил много малко неща, но съм готов, колкото малка задача да ми дадеш, да я направя както трябва. Няма да казвам дели мога или не мога но ще кажа: Опитай ме Господи. И когато Господ ми даде задачата, ще почна да я решавам. След това ще я занесе да я прегледа. Като намери, че съм я решил добре, ще ми даде втора задача. После ще ми даде трета. След това ще ми каже: Слез сега долу на земята, да предадеш тези три задачи на ония, които не ги знаят. Минават се няколко години и като предам тези задачи, ще се върне отново при Господа да ви даде четвърта задача. Човек трябва да има в себе си онези вътрешна готовност да учи. В това именно седи красивият живот, в това седи любовта. Сега някой се обезсърчил, не му се живее, защото никой не го обичал. Че как да те обича? Да обичаш човека е лесна работа, но да изявиш Любовта си, това е много голямо изкуство. По мъчно изкуство от това аз не съм намерил до сега. Това е най-мъчното нещо — да изявиш любовта си. Както и да изявиш любовта си, все ще се натъкнеш на ред трудности. Все ще те обвинят в нещо. Или че не си казал някоя дума на място, или че не си си държал ръцете както трябва, или че устата ти била много голяма, че плюнките ти изскачат от устата като говориш и т. н. После ще ти кажат че мисълта и чувствата ти не били чисти, че не мислиш както трябва и т. н. Или ще кажат: Аз го мислех че бил по-друг, а то не излезе така.

Ако вие не можете да разберете сегашния си живот, ако не можете да използвате малкото благоприятни условия, които сега ви се дават, как ще разберете онова, което не е от този свят? Как ще разберете по-сложните отношения в живота? Че ако вие не можете да предадете на другите малките задачи, които сте научили, как ще учите по-нататък? За да разберете тази идея, за да схванете реалните отношения, които съществуват в света, преди всичко трябва да имате ясна представа за човека. Човек не е сам, тъй както го мислите вие. Не, човек е сбор, колективно същество е той. И за да извърши нещо, то трябва да мине през цялото многохилядно събрание, за да се гласува.

Ако не са съгласни, явява се противоречие, явява се разцепление в човека. Когато всички са съгласни за извършването на известна работа, вие се чувствате радостен и разположен и започвате да работите. Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането. И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им. Христос дава нов начин, нов метод на самовъзпитание, който изисква преди всичко ново разбиране, което ще го доведе до новораждането. За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот. За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин. До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието. Това са състояния на съществата в него. За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието. Вие имате много опитности, но ги изгубвате. За да не изгубвате вашите опитности, да не изгубвате вашите придобивки, вие трябва да ги внесете в Божествената банка. Ако не внесете придобивките си в банката, поне купете нещо с тях, за да имате черно на бяло. Когато се говори за любовта. за Мъдростта, за Истината — това са ценности, които трябва да имате на земята. Всички хора на земята това са условия, чрез които вие можете да придобивате. Като проповядвате на другите вие ще печелите души, а това е необходимо за всички. Когато обърнете един човек към Бога, с това вие внасяте капитала си в Божествената банка. Това е оборот. Всеки човек е капитал, той е един скъпоценен камък. Щом ти падне, разгледай го, обърни го натук, натам, продай го и парите внеси в Божествената бенка. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Пък аз казвам: „Горко ви, ако не печелите души.“ Да печелите души, това е благородното. Не е въпрос да печелите души и да ги употребявате като говеда — да ви робуват — но да ги считате като братя и като сестри, за да могат един ден и те да ви кажат — много ви благодарим, че ни въведохте в правия път. Само 12 души са в състояние да вкарат целия свят в Божествената банка и да поправят своите прегрешения. Ако на една година обръщате по един човек само, това е достатъчно. Ако този когото сте обърнали, обърне по един, всяка година, така ши се обърне делото човечество към Бога. Въпрос не става да накарате хората да вярват в Бога, защото те и днес вярват, но въпрос е да научите хората да потърсят и намерят Бога в себе си. И когато отивате в онзи свят, Господ гледа сам ли сте, или водите някого със себе си. Ако ви види, че сте двама, Господ ще се зарадва, но ако ви види че отивате сам, ще каже: Този е много закъсал. Ако е въпрос за блудния син, аз никога не бих желал да бъда на неговото място. Христос не е предал цялата му история. След като баща му го посрещнал, нагостил и му дал пръстен, той пак се върнал в света, да учи. Като отиде в света и пак се върна, той вече не се върна сам, но доведе друг един със себе си. Той се върна с обе един свой възлюбен. Този син имал една възлюбена душа, която доведе при баща си. Това е възвишеното, това е благородното в човека. Всеки човек, който има възлюбена на душата си, той грях не прави. Който няма възлюбена на душата си, в нейно отсъствие той прави много грехове. И затова казваме: в любовта грях не се прави. Докато хората се обичат, грях не правят. Щом любовта отсъства само за един момент, в този промеждутък, вече грехът влиза. Щом любовта не действа, веднага могат да се направят грешки. Затова има малки и големи погрешки. които зависят от степента на любовта, която функционира в човешката душа. И сега, като сте дошли на земята, не съжалявайте, радвайте се, че сте дошли на земята. И като страдате, пак се радвайте, макар че страданията не са приятни.

Страданията показват отклонението, което сме направили. Като знаете отклонението, ще знаете как да се изправите.

По степента но страданието, ще се определи и степента на отклонението. Колкото страданията са по-големи, толкова и отклонението е по-голямо. Колкото повече чувствате това отклонение, толкова и страданието ви ще бъде по-голямо, но и толкова по-скоро и по-лесно ще се върнете в правия път. Колкото по-малки са страданията на човека, толкова по мъчно може да се върне. Който много страда, той лесно се връща, лесно изправя своето отклонение.

Ако се родите изново, можете да видите Царството Божие. Те казвам сега на всинца ви, че ако се родите изново, ще видите Царството Божие и ще разберете Божиите пътища. И тогава знанията на вашия учител, на вашата майка, на вашия баща, и на всички около вас ще имат смисъл. Тогава вие ще разберете защо сте дошли на земята, и защо трябва де отидете на онзи свят.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Ако се родите изново – бр. 165 и бр. 166