Бр. 167., Бр. 168. Пътят към великата победа (Из неделната беседа „Понеже ви изказах това“, 5 Април 1936 г.)

[Ани]

Пътят към великата победа

(Из неделната беседа „Понеже ви изказах това“, 5 Април 1936 г.)

Когато говоря, аз не искам да ви налагам това, което казвам, нито да ви заставя да се съобразявате с него. Аз изнасям една истина, която е обща за всички, без изключение. Дали съзнавате тази истина или не, вие вървите по нейния път, но криво я разбирате. Във всички ви тече един живот, но във всички този живот не е еднакво чист. У някои от вас този живот е примесен с много други елементи, вследствие на което вие страдате.

И тъй, животът е един във всички хора, но у всички не е еднакво чист. Мисълта съставя атмосферата на този живот. Следователно, за да пречисти своя живот, човек трябва да мисли. Мисълта е дишане в живота. Ако не мислиш, ти не дишаш. Следователно, мисълта в живота е същото нещо, каквото представлява дишането за кръвта. Дишането пречиства кръвта, а мисълта пречиства живота. Така че живота е един и общ за всички същества, но атмосферата у всички същества не е еднакво чиста. И животните имат същия живот, но той се различава по примесите в него. Атмосферата у животните е много нечиста, и следствие на това техния живот е такъв — там правото е на силния. Този закон съществува и в умствения свят — но друго е вече там отношението — първо място заема най-умният. Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в животинското царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите. В духовния свят първо място заема най-добрият, а най-лошият заема последното място. И според мен. глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни. Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта. И за всички ви има шанс да заемете първо място. Ако не сте първи по сила, можете да бъдете първи по доброта, можете да бъдете първи и по ум. Това са три прояви на единния живот, който се проявява в различни форми и степени във всички същества.

Всички несполуки, които човек сега преживява, не са нищо друго, освен вметнати неща в живота му, които нямат нищо общо със самия живот. Безпорядъкът, който виждате в природата, е вметнат или от хората, или от ангелите. Ангелите вметнаха известен безпорядък; хората вметнаха известен безпорядък и животните вметнаха известен безпорядък. Следователно, когато забелязваме, че в природата има известни отклонения и аномалии, те се дължат на онези същества, които населяват световете. В тези светове обаче прониква Божественото, което регулира всички неща. Божественият свят регулира отношенията между силните и слабите, между умните и глупавите и между добрите и лошите хора в света. От гледището на Природата, лош човек е онзи, който не се подчинява на Божествените закони. Който не изпълнява законите на природата, това е за негова сметка.

Който не изпълнява Божия закон, той не може да бъде силен, добър и умен.

Тази мисъл трябва да залегне дълбоко у вас.

За да изпълняваме тези закони трябва да ги познаваме, — а затова трябва да учим. И целият свят не е нищо друго, освен едно велико Божествено училище.

За да може човек да учи и да проникне в дълбоките закони на живота, преди всичко трябва да имаме здраве. До известна сте-лен здравето почива на храната, на въздуха, на водата и на светлината. Това се отнася до живота във физическия свят. А в духовния живот здравето на човека зависи от естеството на неговите мисли и чувства. И това. което отличава човека от животните, то е, че той вече може да мисли. А мисълта е, както казах, атмосферата на живота. Мисълта е, която очиства живота от чуждите примеси. Но любовта още не е развита у човека, — тя тепърва трябва да се развива. А тя е, която носи безсмъртния, чистия живот. Следователно, там, дето съществува смъртта, няма никаква любов. Любовта изключва всякаква смърт. Дето има смърт, там любов не съществува.

Днес всички хора умират от безлюбие. А безлюбието се дължи на неестествените желания на човека.

Казва се в Библията че първите хора били безсмъртни. Един ден в първата жена, първата девица, която не била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент, тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама и е живяла като царска дъщеря в рая. Като ги изгонили от рея, от Адама произлезли черната, жълтата, червената и най-после бялата раси, а за в бъдеще ще произлезе и шестата, светящата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първия човек. Той ще се яви в своето знание, което носи светлина. А любовта се проявява само чрез светлината. Там, където има светлина, има и Любов. Дето няма светлина, няма никаква любов. Следователно, огънят на любовта носи светлина. А само светлината на Любовта носи живот. И безсмъртието се отнася само до онзи, който може да живее в пламъка. в огъня на любовта.

За да ме разберете право, трябва не само да ме слушате, но и да правите ред опити в това направление. Някои искат да им докажа тези работи.

Нашето доказателство е опита. Всичко, което ви се говори, опитайте го.

Но в опитите си, които са неразделна част от живота ви, вие трябва да бъдете честни и справедливи, както към себе си. така и към другите. И Адам и Ева направиха един опит вървя, който скъпо им коства.

В рая имаше много желания, хиляди желания, но само едно от тия желания беше забранено. В живота само едно нещо е забранено. Следователно, желайте само онова, което не е забранено.

Ние не поддържане, както твърди индуската философия — убий всека желание. Не, няма какво да убивате желанията си, но трябва да не желаете забранени неща. Защото като яде от забранено желание, човек създава едни неестествени връзки, които му носят само страдания. И в това положение никой не може да му помогне, освен Бог.

Има едно предание, че след грехопадението, Бог изпратил един милион ангели да помогнат на хората. Като слезли на земята и те загазили. Като видели човешките дъщери, те се оженили, народили деца. и забравили мисията, с която били из пратени, и останали на земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помогне на падналите ангели, които някога дошли да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а после хората. Това е едно предание, в което не искам сляпо да вярвате, защото аз съм против сляпата вяра, но ви го давам да го имате за сведение. Според мен, вярата, това е най-великият закон на човешкият ум. Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума. И ако хората имаха развита интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове.

За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията. Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Какви ли не желания се явяват у човека. Човек иска да бъде красив, да бъде силен, умен, добър и пр. Кои са подбудите за това? – Най-различни. И ако подбудите не помагат за развиване на ума, не помагат за вашето добро, вие ще хванете кривия път. Всеки човек е изложен на опасност за едно отклонение от правия път. Сега вие се чудите, как Господ е могъл да създаде такъв свят. Помнете, че светът не е създаден само заради вас. Вие гледате много тясно на нещата. Преди настоящия Космос са съществували други, в които са живели и са се развивали разумни същества, които отдавна са завършили своето човешко развитие, и са преминали сега в по-висок стадий на развитие. Човек е десети по ред в творческия процес на Великия Живот. Всички разумни същества, завършили своето развитие преди него, днес са съзнателни проводници и служители на Великата Воля. И те всичките — девет йерархии от милиони и милиарди все по-съвършени и по-съвършени същества, проникнати от Единния живот, образуват Великото Всемирно Братство, което направлява и ръководи целия Космос в неговото развитие, което ръководи и настоящето Човечество по пътя към съвършенството.

Човек, от своя страна, е обект за духовния свят, за великите разумни същества. Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите. Те се занимават с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр. откраднал пари от банката. Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл.

И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват. Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха. И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка. В своето смирение Той се показа не духовете на земята слаб, немощен.

И аз сега казвам на всички ви: Хайде всички навън! Напуснете стария ред и старите си разбирания за живота. Човещина се изисква от всички ви! Мисъл, доброта, сила се изисква от всички. Това е свещената религия. Трябва да се освети името Божие на земята. Ние не съдим никого, защото дето има съдба, там няма спасение. Мнозина очакват да настъпи второто пришествие, когато светът ще бъде съден. Ако чакате съдът да дойде да ви съди, вашата работа е изгубена. Преди да дойде страшния съд да ви съди, за вас има спасение. Щом дойде страшния съд, опасна ви е работата. Спасението на хората е в Божията Любов. Любовта е храна за душите. Духът ражда Любовта, а духът сам по себе си е нещо непознаваемо. От Него иде животът, от Него иде светлината, от Него иде свободата, от Него иде знанието. Но без Любовта нищо не можете да направите. Ако вие не възприемете тази Любов, която иде от Духа, вие не можете да бъдете спасени. Ако не пиете вода, ще умрете; ако не дишате, ще умрете, ако не приемате светлината, ще умрете; ако не мислите, ще умрете; ако не любите, ще умрете.

Божията Любов и Божията мисъл са съществували и преди създаването на света и сега съществуват и работят. Под влиянието на тези две сили, светът е започнал да се строи. Това, което сега виждаме, не е нищо, друго освен резултат но Божията мисъл и на Божията Любов. Бог е изпратил своята Любов и мисъл в света. Тъй щото сега на вас не ви остава друго, освен да изучавате тази Любов и мисъл, които са действали и действат.

Тъй че най-важното за вас е спасението т. е. да дадете нова насока на живота си, като дадете ход в себе си на Божията мисъл и Божията Любов. На всички ви трябва Любовта и мисълта Христови, на всички ви трябва силата и добротата Христови, за да можете да победите и вие духовете на земята, които ви заблуждават и отклоняват от правия път на живота. Във всички ви трябва да се запали свещения огън на Любовта. И тогава старият ще се подмлади. Старият трябва да стане умен, а умният трябва да стане добър. Който е силен, той се нуждае от ум. Който е умен, той се нуждае от доброта. Ако имате и трите тези качества, нужна ви е Любов. Вие трябва да разбирате Любовта, защото чрез Любовта иде силата в света, иде знанието, иде и добротата. Доброто е плод на Любовта. Това е великият закон в света. Вие ще кажете, че Любовта е измама на сърцето. Не, това не е никаква Любов. Любовта освобождава. Тя носи радост за всички хора, за всички ония, които мислят. Вие можете да направите ред опити в това отношение. Доколкото човек вярва в Бога, до толкова може да Го познае. Вие не можете да познаете Бога, до като не го любите.

Сега мисълта, която искам да ви оставя, е следната: всичко, каквото имате, каквито опитности сте придобили, е ценно, но всичко това трябва да мине през Божествения огън, да се претопи, и да остане същественото от него.

Сегашният живот ще мине през огъня на любовта, и всичко, което остане след този огън, то е ценното.

На него може да разчитате. То е вашето богатство. И онова, което можете след това да организирате, в него седи вашия живот. След това вие ще влезете в света на любовта. Има един свят, в който всичко е постижимо. Това е светът на Любовта. Там всички човешки желания се по стигат. И затова ви казвам: Търсете първом Божията Любов. Само в светлината на Любовта, вие ще можете да разберете себе си, ще можете разберете своите братя човеци, само в светлината на любовта, вие ще разберете, какво нещо е човекът. Според божествената наука, човек е дух който живее в Божествения свят, човек е душа, която живее в духовния свят, и човек е ум, който се проявява във физическия свят. Това са трите начала в човека, които са свързани в едно. както са свързани корените и клоните на растението. И всички блага и богатства имат смисъл само при човешкия ум. при човешката душа и при човешкия дух. Вън от тях, те нямат никакъв смисъл. Значи, благата имат смисъл до толкова, до колкото има човещина в нас т. е. до колкото съзнаваме, че и другите хора и другите същества имат нужди, че и другите имат еднакво право да се ползуват от благата на светлината. И когато ви дойде в къщи един човек, вие не трябва да го питате в какво вярва, но ако е жаден, дайте му вода, ако е гладен, дайте му да се нахрани. Ако е уморен, оставете го до си почине. Това значи Любов. Нека този човек ти бъде като брат. А вие, които гледате тесногръдо на нещата, ще започнете да го питате: ти от нашите ли си? Всеки, който върши волята Божия, е от нашите. Всеки. който е силен, който е добър. е от нашите. Това са кашите братя и сестри.

Сега аз искам най първо от вас да посветите своята сила на Бога; после искам да посветите своята мисъл на Бога; искам да посветите и своята доброта и любов на Бога. Това не искам за себе си, искам го за Бога. Аз искам да посветите всичко, не на онзи Бог на разногласието, но на онзи ваш Баща, който ви е дал и ви дава всичко. Той ви е пра-тил във великото училище на земята да се учите, и вие не трябва да бягате от това велико училище.

Много хора искат да се освободят от земята. Те не разбират какво искат. Ако ви се отворят очите, ще видите какво нещо е земята. Това, което виждате, още не е земята. Материята, от която е направена земята, е толкова чиста, че се равнява почти на първичната материя, от която ако искате да получите един грам, трябва всички фабрики по света до работят цели 3 хиляди години, за да създадат този грам. Това, което виждате отгоре на земята, е човешкото и животинското. Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и животинското. Божественото постоянно подтиква тази мъртва неорганизирана материя и я подбужда към живот. Така Бог подтиква и умрелите хора, и хората, у които съзнанието не е пробудено.

Когато се пробуди съзнанието на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си.

А тогаз. когато мислят че работят за себе си, те са роби на други същества. Всички, които са работили изключително за себе си, са отишли в гробищата. И на техните паметници аз бих написал: „Прости ни, Господи, че сме работили само заради себе си. Възкреси ни, и след това ще работим само заради Тебе.“ И ако всички хора се решат да служат на Бога, ще бъде добре за всички народи и държави, за всички общества и за всички домове. Така ще се подобри положението на всички хора. Това е правилното разрешение на въпроса — да се подобри положението на всички хора, а не само на някои от тях. Всички хора трябва да служат на Бога. Само така те ще работят за себе си — защото само Бог е в света, който застъпва нашите интереси. И сега съществуват гробища, защото хората служат на себе си, а не но Бога. Който мисли че е сиромах, той служи на себе си, който съзнава че е богат, и си мисли, че това богатство е негово и може да разполага както иска с него, и той служи на себе си. Който съзнава че е умен, и той служи на себе си; който съзнава че е добър и той служи на себе си, който съзнава че е силен, и той служи на себе си — нищо повече. Това е моята максима. Защото аз зная, че пред моя ум седи друг един всеобемащ ум; пред моята сила седи друга една по-велика сила; пред моята доброта и любов седи друга една доброта и любов. И затова, като погледне човек към тази сила, трябва да си каже. Колко е велика, Господи, Твоята сила: На нея принадлежи всичко в света. Така казвам аз на себе си; така трябва да кажете и вие в себе си: „Господи, аз посвещавам своята сила, своя ум, своята доброта и своята любов за служене на Тебе. Всичко това иде от Тебе, и го посвещавам в служене на Тебе. Не искам да го задържа за себе си.“ Аз взимам това като един велик закон.

Сега пожелавам на всинца, да служите на Бога. Това е едно благо за всички. Това е пътя към великата победа на възкресението, която ни носи свободата.

____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Пътят към великата победа – бр. 167 и бр. 168