Бр. 169. Вътрешният опит (Из беседата „Заведоха Исуса“, 12 Април 1936 г.)

[Ани]

Вътрешният опит

(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „Заведоха Исуса“, 12.04.1936 г.)

Вие говорите за душа, но никога не сте опитвали какво можете да направите с вашата душа. Вие говорите за вашия дух, но никога не сте опитвали какво можете да направите с него. Едва сега хората говорят за своя ум и за възможностите, които могат да постигнат с него. Обаче никой още не е опитвал своя дух, или своята душа.

Съвременните хора, които нямат онова дълбоко знание и разбиране за живота, и които не са опитвали какво нещо представя духът и душата за човека, говорят, че вярват в Бога и току разправят за страданията на Христа. Няма какво да разправяте за страданията на Христа. Христос и днес страда, но вътре в човека. Важно е какво правите сега. Не е въпрос за този Христос, който е дошъл да страда, да изкупи човечеството. Важно е, какво трябва да направите с този Христос. който е у вас. Това е личен въпрос. който можете да разрешите както Пилата, да си измиете ръцете, и да отхвърлите от себе си всякаква отговорност. Най-лесно е да се каже: такива са условията, това ми е по наследство — повече не мога да направя.

Христос, когато беше пред Пилат, каза: „Аз дойдох да свидетелствам Истината“ . . . и . . . „Моето Царство не е от този свят“. И когато Християните говорят за страданията на Христа и Го съжаляван, ние питаме: Какво е по-хубаво, да го съжаляваме ли, или да следваме неговия път?

Ако само половината от християните биха решили да изпълнят Христовото учение, светът би имал съвсем друг образ.

Но това нещо с насилие не става. То става с дълбоко убеждение. Светът по човешки Не може да се оправи; но по Божественому ще се оправи. Но за да станат нещата по Божествено, изисква се за това знание. Нещата могат да станат бързо, но затова се изисква голямо знание.

За да се доберете до това знание, което може да подобри живота ви, вие трябва да опитате душата и духа си. Има един начин, по който можете да ги опитате, но затова е необходимо едно вътрешно самовъзпитание. Аз поддържам, че човек може да се възпитава; обаче за да имаме истинско възпитание, хиляди години преди да дойде на земята, човек трябва да се възпитава, че тогава като дойде да прояви качествата си. Той трябва да живее хиляда години в умствения свят, хиляда години в астралния свят и най-после да слезе на физическия свят, на земята. А сегашните хора бързат. Като поживеят около 45 години в онзи свят, току бързат да дойдат на земята. Някои остават в онзи свят около 250 години; някои остават за по-дълго време. Тези, които са по-напреднали, остават на онзи свят за две и повече хиляди години и тогава слизат на земята, при хората. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Те са отвлечени, защото вашето съзнание не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани. Те представят нещо цяло. Вие мислите, че хората от другия свят и хората от този свят се коренно различават. Те се различават само по своите стремежи. Разликата е такава, каквато е разликата между малкото 5 годишно дете и стария дядо на 120 години. Такава е разликата между съзнанието на човека, който живее на земята, и този, който влиза в духовния свят. Във втория има нещо новоприложено, има един плюс. Който е влязъл в духовния свят, той разполага вече със своята душа и със своя дух. Той е напълно свободен.

Какво нещо представлява пълнете свобода? По човешки, на земята ние нямаме пример, с който да представим, какво нещо е свободата. Според нас. свободен човек е онзи, който е умен, силен, добър и справедлив.

Ние още нямаме понятие за силата, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази интелигентност. с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази доброта, с която човек може всичко да направи; ние нямаме понятие за онази справедливост, с която човек всичко може да направи. Силата, добротата, разумността и справедливостта са свързани заедно. Който е силен, той е едновременно умен, добър и справедлив. И обратното е вярно. Човек не може да бъде умен, без да е силен. Думата слабост подразбира, че слабият човек има възможност да се усилва. Когато човек е слаб, той развива своя ум. Той пренася енергиите на силите в своя ум. Когато стане умен, човек пренася енергията на ума в своята доброта. И най-после, той пренася енергията на добротата а своята справедливост. Не че става по-лош, но той пренася енергията си, силата си, от едно положение в друго. И с това той усилва последните си качества, с които работи в дадения случай. Когато всичките тези качества се развият и проявят хармонично, в резултат се явява красотата. Красотата крие в себе си сила, разумност, доброта и справедливост. Като погледнете красивия човек. забелязвате, че от него излиза нещо. А тези сили и качества, които обуславят красотата, се крият в душата и духът. Душата се нуждае от добротата — тя е храна за нея, а духът иска справедливост. И според този закон. за да бъдат хората щастливи на земята, за това се предполагат противоположни типове. Според този закон, жената, която е емблема на душата трябва да бъде добра, а мъжът, който е емблема на духа, трябва да бъде справедлив. Щом мъжът е справедлив, той непременно е умен, и каквото пожелае, може да го постигне. А в жената той ще вижда въплътена Божествената доброта. В този смисъл старостта е въплътената мъдрост на Бога. Ако в лицето на стария човек не виждате Божията Мъдрост въплътена, това не е старост. А в майката и бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако Любовта не е въплътена в майката и бащата, те не са никакви майка и баща. В това отношение, съзнанието на бащата и майката представляват двете страни на въплътената любов. Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъка — въпроса за справедливостта. Младите разрешават въпроса за Любовта, в старите въпросът за мъдростта. Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и бащата. Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос. Ако земята се движи около своята ос и около слънцето, това се дължи единствено на Божията Любов, която функционира в майките и в бащите.

Като познаеш Бога, ти ще познаеш и своя дух и своята душа. Като познаеш своята душа, в душата си ти ще познаеш своята майка. Като познаеш своя дух, в него ти ще познаеш своя баща. А като познаеш доброто и справедливостта, в тях ще познаеш и своите братя и сестри, които се подвизават заедно с тебе в този свят.

Сако по-този начин, когато човек даде път в себе си на доброто, справедливостта, Любов та и Мъдростта, той ще може да изправи отношенията си към природата и към своите братя човеци, и ще може да изправи грешките си. А сега хората чакат Христос да им прости греховете. Няма защо Христос да прощава греховете на хората. Всеки сам трябва да изправя своите погрешки.

В неписаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени. На тях е царството Божие, сега и за в бъдеще. Това е проповядвал Христос.

Силни трябва да бъдат хората. за да се справят с греха, а не с външните условия, защото грехът е нещо живо, което, вмъквайки се в човешкия живот, изменя и влошава външните условия, които първоначално са били добри.

За да се справят хората с греха, и да внесат ред и порядък в живота си, преди всичко, те никога не трябва да оставят една отрицателна мисъл в ума си; защото грехът започва с малките работи. Като съгрешите нещо, вие казвате: „Вижда се, че аз съм наследил тези лоши работи от майка си и от баща си; Господ не ме е надарил като другите хора, не съм способен“. Щом почне да разсъждава тека, човек дава условия на греха в себе си да се развива. Може човек да има наследствени слабости — но той може да се справи с тях. Като казва, че така е роден с недостатъци и без дарби и способности, човек си внушава, че това е тека и си създава ред нещастия. До като човек допуска и държи в ума си отрицателните мисли и недъзите на хората, по закона на внушението, той ги насажда в себе си с това сам спъва живота си. Това са примки, това са спънки във вашия живот.

Като четете Евангелието, вие казвате: Блажени са тези времена, в които апостолите са живели. Обаче, в първите времена апостолите не бяха блажени, както вие си представяте. Те мислеха, че Христос ще стане цар и навсякъде ще настане братство и равенство. Но като хванаха Христа, те се разпръснаха и си помислиха, че всичко се свърши. Но когато възкръсна Той им се яви и им каза да не се страхуват. „Всичко, каквото съм казал, ще стане“, им каза Христос. Той им каза още: „Трябва да знаете, че преди всичко и вие трябва да минете по същия път, през който и аз минах — ще минете по пътя на страданията и тогава ще дойдете до възкресението“. След това те вече станаха смели и решителни.

Възкресението не се отнася само до Христа. Христос показа пътя н метода, по който трябва да минат всички хора.

Възкресението е проява на Божията Любов, на живота, проява на Любовта изобщо. Значи, когато Любовта дойде в човека, той оживява. В Божията Любов е силата. Силата на Христа дойде при възкресението. Следователно, сегашните условия, при които се намирате, ще се променят, вашата немощ ще се превърне в сила, когато възкръснете. Всички сте изпратени на земята с мисия. Мисията ви може да бъде малка, но колкото и малка да е, тя е важна. Днес светът се нуждае от подготвени хора, които до имат не официална вяра, но жива вяра, която да произтича от Любовта. Често ме питат: Ти вярваш ли в това, което проповядваш? Не, аз не вярвам — аз зная нещата. Ами в Бога вярваш ли?

— И в Бога не вярвам.

— Ами какво тогава?

— Аз живея в Бога и Бог живее в мене. Ами в онзи свят вярваш ли?— Че аз съм едновременно и в този и в онзи свят, та няма какво да вярвам. Онзи свят е лицето на този свят, а този свят е опакото на онзи свят. Като влезеш в онзи свят, ти ще видиш лицето на този свят.

Сега вие още нямате ясна идея нито за този, нито за онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя един човек, аз виждам три такива лице — в физическия, в духовния и в умствения свят. Духът е в Божествения свят, душата в духовния свят, а умът е но физическото поле. Това са трите начала в човека, които са свързани в едно, както са свързани корените и клоните на едно дърво. В това отношение, човек на земята представя едно растение. Един ден вие ще проверите тези работи.

Правете опити във вашата душа, и всякога я слушайте, защото душата е вашата майка. Това възвишеното и благородното, което вашата душа ви диктува, слушайте го. Всичко онова възвишено и благородно, което Духът ви диктува, слушайте го, защото духът е вашия баща. И това, което умът ви диктува, слушайте го, защото умът е вашия учител и ръководител. Кой е човекът тогаз? — Човекът е Азът, който е роден от духът и душата и се ръководи и учи от умът. Човекът, Азът, не може сам да се възпитава без своя ум, без своя дух и без своята душа. Само когато човекът, Азът, се ръководи от своята майка — душата и от своя баща — духът, и от умът, който представя вече неговият учител, който го учи в света, той се възпитава и се развива. И вън от умът, душата и духът, човешкият живот нищо не представлява. Че сте имали някакви богатства, някакви блага — всички те имат смисъл само при човешкия ум, при човешката душа и при човешкия дух. Вън от тия неща, никакви земни блага не са на местото си. Само при духа, при душата и при ума, земните блага се осмислят. С това аз не ви препоръчвам сиромашия, защото според мен, сиромаси хора са ония, които са лишени от влиянието на своята душа, на своя дух и на своя ум. Според мен, те са най големите безделници, най големите бездарници. А всички ония, които са под влиянието на своя ум, на своята душа и на своя дух, те са богатите хора в света. При това положение техните сърца трябва да бъдат отворени и като погледнат на най-големите несправедливости, да са готови да проповядват с живота си, със своите дела. Навсякъде, с каквото можете, служете на онези, които имат нужда.

От всички ви сега се изисква да разберете любовта и да я приложите.

А в любовта е живота на всеединството, където всички се ползват от Божиите блага според нуждите. Онзи, който живее в любовта, разделя всички блага със своите братя. Щом приложите любовта, нищо повече не се изисква от вас.

Сега новото учение иде в света да запали съвременните хора с огъня на любовта. И всичко излишно в тях ще изгори. Ще остане само Божественото.

Казвам: време е вече да не чакаме Христа да дойде при нас, но ние да отидем при Него. Сега ние трябва да отидем при нашия Баща и да му изкажем великата благодарност за всичко онова, което ни е дал. Това се изисква сега от нас — да опитаме душата и духът си и да познаем Бога. Това е великият вътрешен опит, който трябва да бъде направен от всички онези, които искат да прогресират и да имат постижения в живота. Защото само когато опитате реалността, вие ще добиете сила и светлина, които са необходими за вашия прогрес.

Само по пътя на този вътрешен опит вие ще можете да се доберете до положителното знание. което ви е необходимо, за да можете да градите в живота си и да служите съзнателно на Бога.

___________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Вътрешният опит