Бр. 170. Вътрешното разбиране на живота (Из беседата „Идете в Галилея“, 5 Юли 1936 г.)

[Ани]

Вътрешното разбиране на живота

(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „Идете в Галилея“, 5.07.1936 г.)

Има две разбирания на живота. Едното разбиране е външното, механическото, временното бих го нарекъл, а другото разбиране е вътрешното, дълбокото, вечното. Разбиранията на хората се определят от степента на тяхното съзнание.

Казват някои, че човек трябва да има духовни разбирания. Въпросът не е за духовните разбирания на хората. Духовните разбирания подразбират съдържанието на нещата, а смисълът на живота седи в онова съдържание, което човек може да приложи във вътрешното разбиране и приложение на живота. Живота се проявява в многобройни форми — но тези форми се намират в процес на развитие и са неустойчиви. Един ден те ще се изменят и нищо няма да остане от това, което сега имате. Затова казваме, че смисъла на живота не е във външните форми, но във вътрешното съдържание, което строи формите.

Онова, за което човек се бори в живота, трябва да бъде неизменно, да има една устойчива цена. Само чрез опитността, чрез вътрешния опит, ние можем да разберем вътрешния живот. Но за да дойдем до този вътрешен опит, необходимо е пробуждане на съзнанието, което подразбира вече един по-дълбок копнеж. Само гладният може да разбере, какво нещо е гладът. Ситият не може да разбере глада. Само жадният може да разбере, какво нещо е жаждата. Само страдащият може да разбере, какво нещо е страданието. И днес хората страдат, понеже имат само едно външно, повърхностно разбиране за живота, вследствие на което техните отношения са неестествени, от което се ражда насилието, което спъва и заробва хората. Днес всеки иска свобода само за себе си. А според мен, свободата трябва да бъде достъпна за всички. В организма цялото може да бъде свободно, но не и отделните части. Какво ще стане, ако краката, ръцете, очите са свободни? Свободата на отделните части се заключава в това, да няма никакво пресилване във функциите, които те изпълняват. В света има един план, който трябва да се изпълни. В изпълнението на този план е смисъла на живота и свободата на човека. Според този план, човек, като едно плодно растение трябва да бъде изяден от някого — в това е смисъла на живота. Но за да се разцъфти и завърже плод, човек трябва да работи върху себе си. Защото, вие никога не можете да разрешите един въпрос отвън, който в себе си не сте разрешили. Най-първо, въпроса трябва да си го разрешим вътре в себе си и после този въпрос да има приложение отвън.

Всичкото нещастие на хората седи в това, че туй, което те не са разрешили отвътре, в себе си, искат да го разрешат отвън.

Там е всичката погрешка на хората. То е все едно, един човек без глава да тръгне да разрешава въпросите на живота.

Основата на християнството, на вътрешното разбиране на живота, седи в това, че име един живот извън този на земята. Ще попитате: Как можете да ни докажете това? На онези, у които зрението е силно, лесно може да се докаже това, но на слепия нищо не може да се докаже. На онзи, който мисли, лесно можете да докажете нещата, защото лесно се поставят за него въпросите. Нужна е една вътрешна опитност, за да се докажат нещата, защото всички хора не са еднакво умни. Умът на човека е като ръководител. И ако вие в критичните моменти в живота, не можете да си послужите с вашия ум, защото ви е той?

За да може човек да се справи с противоречията на живота, той трябва да има едно вътрешно разбиране, вътрешно просветление. Като дойде до вътрешния живот, до вътрешното разбиране на живота, човек най-първо трябва да се освободи от онези връзки, които го спъват. Не е въпрос изведнъж да се освободим, но да ги оставим да се разрешат тъй, както са в природата. И според мен, всички страдания, всички мъчнотии в живота се дължат все на това вътрешно неразбиране от човека на дълбокия смисъл на живота.

Всеки човек трябва да знае. че е дошъл на земята с една строго определена цел. И най-важното за човека е, да намери, защо е изпратен на земята и да свърши дадената му работа. Всеки човек знае каква работа му е определена да извърши. Птиците знаят да хвъркат, рибите знаят да плават, а човек знае да мисли. Много работи знаят хората, но има неща, които те не знаят. Запример, хората нямат понятие за онези възвишени същества, които са създали вселената. Те нямат понятие за онези възвишени инженери, които са създавали земята и които днес я карат да се движи. Учените хора казват, че слънцето привлича земята, а слънцето се привлича от друго някакво слънце. Значи, съществува едно кръговръщение. Да, съществува един разумен свят, в който по-високото съзнание ограничава по-низкото. Следователно, успехът на човека зависи от подчиняването на низшето му съзнание на висшето в него.

Всичкото нещастие на човека седи в това, когато висшето му съзнание се подчинява но низшето. Ние можем да разрешим този въпрос практически по следния начин, Човек трябва де влезе в себе си, да познае какъв е Божествения план, какво му е дадено да свърши. Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с висшето в себе си. А за да избегне това стълкновение, той трябва да се стреми да не прекъсва онова, което е преживял в миналото, защото по такъв начин подпушва Божественото, което като един извор е във вечното настояще. Даже и най-хубавите работи, щом са били в миналото, те днес не са ви потребни. Всеки човек трябва да се стреми в даден случай към божественото начало, което може да го освободи. Божественото начало в човека е онова, което освобождава отвътре, а не от вън. Това, което освобождава човека отвън и то е приятно, но истинската свобода на човека иде от Божественото начало отвътре. Бог освобождава човека и то не така, както той иска, но както Бог го е създал първоначално. Има една свобода, която зависи от вътрешната обмяна между всички живи същества, от каквато категория и да са. Между всички хора трябва да става вътрешна Божествена обмяна, от която ще зависи и тяхното щастие. Тази обмяна се заключава в разумните отношения, които трябва да съществуват между хората.

Христос казва: „Идете и научете хората така, както аз съм ви научил.“ Не стойте в бездействие, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което да даде път на Божественото. И ако външните разбирания и отношения на хората не са прави, то и вътрешното им разбиране не е право. Следователно, вътрешното разбиране на хората трябва да се измени коренно, за да се изменят и външните им разбирания и отношения. Външното разбиране зависи от вътрешното. Само когато измени вътрешното си разбиране и даде ход на Божественото, човек ще добие свободата, която търси. Но човек не може да бъде свободен, докато не се научи да дава.

Свободата първо зависи от даването, а после от вземането. Първо е даването, а взимането е втория процес. А сега всички хора в света са се спрели върху вземането — всички искат да взимат. Всички казват: добре е да имаме, добре е да е оставил баща ни нещо. Да, но това е крайният процес. Ти не можеш да взимаш, докато не си давал. И божественото начало се заключава в това, че от онова, което Бог ни е дал, от онова което е вложено у нас, то иска да вземе. Когато ние искаме да вземем нещо от някого, това е Божествен процес. Бог иска, щото всеки човек, който е дал някъде нещо да може да вземе. А онзи, който нищо не е дал, не може да вземе.

Следователно, единственото нещо, което в даден случай може да ви помогне, то е Любовта, която ние проявяваме. Значи, първият процес на живота седи в даването. Бог ни е дал живот, а ние трябва да даваме от себе си.

Учението на бъдещето седи в това, че всички живи същества трябва да имат желание да дават.

Не е въпрос да се изнасилват хората, но всяко живо същество трябва да има желание, доброволно да дава, според възможностите, които то съдържа в себе си. Когато нещата се налагат на човека, те не са Божествени. Там. където има човешки ред на нещата, това е временен процес. При временните процеси участват човешки закони. Сега аз говоря за онзи велик закон на даването, дето и нисшите и висшите божествени процеси стават еднакво. Низшето там познава, че животът иде от висшето.

Тъй че, от всички ви се изисква онова правилно, вътрешно разбиране на живота което носи сила в себе си. Ако нямате това разбиране в себе си, вие нищо не можете да направите. Ще кажете, че някой иска да ви заблуждава. Не, всеки човек, който не прилага Божия закон, той сам се заблуждава. От резултатите на своя живот, човек ще изпита и своите заблуждения. Ако аз не се храня правилно, както трябва, ще опитам резултатите на моето хранене. Ако не се уча както трябва, ще опитам резултатите на моето учение. Божественото седи а това, че туй, което печелиш никой не може да ти го отнеме. И затова казваме, че щастието на хората седи в Божествения, във вечния живот. Щастието на хората седи в онези малки придобивки, които те имат по отношение на Божественото в себе си. Тъй както в даден случай можеш да се радваш и да бъдеш полезен за себе си, тека трябва да се радваш и да бъдеш полезен и на другите.

И тъй, ние идваме първо до онова положение, да разберем формите на живота, в които седи ограничението. После трябва да дойдем до съдържанието на живота, и най-после идваме до крайния предел, до смисъла на живота. Що се отнася до смисъла на живота, всички хора не могат да го разберат по един и същ начин. Често ние говорим за Любовта, но Любовта на хората не е една и съща. Един разбира от Любовта едно, друг — друго, но в края на краищата, кой както и да разбира Любовта. той е прав за себе си. Той не е разбрал пълната Любов, защото Любовта е на степени. В материалния свят Любовта е една, в духовния свят — друга, а в Божествения свят, съвсем различна от другите две. Всяка Любов има свои граници, в които се проявява, за да може да се разбере. Човек трябва да мине от едно състояние в друго, за да разбере всичките видове Любов, докато дойде до пълната Любов, докато дойде във връзка с Бога. И ако не придобиете вътрешния живот, ако не влезете във връзка с онзи, който ви е изпратил на земята и ако не чувате Неговия глас, ако не го разбирате, вие не можете да придобиете свободата. В това седи смисъла на живота. Не е въпрос, какво хората могат да ви научат от вън, но важно е да намерите онази вътрешна връзка с Бога. С това човек не трябва да мисли, че не се нуждае от другите хора.

И тъй, като ви говоря за вътрешната свобода, разбирам единението, за изпълнение волята Божия при тези условия, при които сега се намирате. И който иска де разбере живота, той трябва да го приеме такъв, какъвто му е даден. При този живот. който ви е даден, при онова, което е вложено у вас, седи разрешението на вашия живот. По човешки ще ви кажа: Вашето щастие седи в онова, което майка ви е вложила още при раждането ви. Ще кажете: „Не може ли да бъда създаден по друг начин?“ Това подразбира да имате други разбирания и други условия, — това показва че бягате от мъчнотиите на живота и търсите лесния път. Това е погрешката на хората. И Адам и Ева съгрешиха затова, защото си казаха — може да се живее и по друг начин, по-лесно. Те си казаха: човек не трябва само да слуша, но той трябва да бъде свободен, да прави каквото си иска. В рая се явиха две разбирания: едното разбиране беше на Бога. А другото разбиране дойде отпосле, то беше разбирането на змията — на черния адепт. И съвременните хора живеят според второто разбиране, те опитаха всичко в света и в резултат придобиха и научиха какво нещо е страданието. А хората само тогаз ще се освободят от страданията, когато се откажат да ядат от забраненото дърво — когато се откажат от онези криви мисли, чувства и постъпки, които не им подхождат като на разумни същества.

Когато хората се откажат от кривите мисли, чувства и постъпки, те са влезли вече в областта на освобождение от страданията и нещастията, и ще придобият едно по-високо съзнание, ще добият новия живот. Но за да дойдат до този нов живот, всички хора трябва да минат по онзи път, по който Христос мина. Никой не може.да се освободи от този път — всички ще минете през страданията и смъртта, но трябва да бъдете герои — геройски да умрете. И тогаз живота ще придобие друг смисъл за вас. Герои се искат и в материалния, и в духовния, и в умствения светове. Това са три свята свързани в едно. И чувствата и постъпките зависят от ума, и всички отношения и положения зависят от ума на човека. Ако искате да не страдате, трябва да бъдете умни, за да не грешите. Но правите ли погрешни, трябва да бъдете герои да носите страданията, като последствие на погрешките и по този начин да ги изправите.

Така човек постепенно ще премине в нова фаза на живот. И Христос казва: Излезте от обикновените разбирания на живота, подигнете съзнанието си по-високо, където ще влезете във връзка с напредналите същества, които ще ви помагат и ръководят. Когато човек влезе в тази нова фаза на живота, най-първо ще забележите, като външен израз на това ново съзнание, промяна на неговите отношения към хората. Той има вяра в хората като в себе си и се отнася с тях както със себе си. Ако вие нямате вяра в хората, с които живеете и се пазите от тях като от вълци, какъв е смисъла на живота? Не е въпрос да разчиташ само на майка си, на баща си, но ти трябва да разчиташ на всички онези хора, които те обичат. Те са милиони, които ти не познаваш.

Цялото щастие не човека седи в онези хора, които го обичат. Дали той съзнава това или не, не е важно. Бъдещето учение в света се заключава в това да разчиташ на онези хора, които те обичат. Другояче казано: разчитайте на Бога. Вие трябва да видите тази Любов проявена чрез всички хора. И тогаз ще се създадат разумните отношения на братство и взаимопомощ между хората, и всеки ще гледа на интересите на другите хора, като на свои. Тогаз ще изчезнат противоречията и недоразуменията между хората.

И тъй, силата на човека седи в онова, което той в даден случай може да даде. Онова, което даваш, е Божествено, но и онова, което вземаш то пак е резултат на това, как си използвал Божественото. Ще кажете: Где е човека ? — Дето е Бог, там е човекът. Дето не е Бог, там и човек не е. Докато човек мисли, че във всеки даден случай той може да постъпва както иска, в това няма никаква свобода. Докато хората поддържат теорията на изтреблението едни други, живота им няма смисъл. Печалбата и успеха в живота на човека се заключава само в даването. Така че, същественото в живота е да се приложи закона на даването или изявяването на Божията Любов.

Но Любовта изключва просията. Когато дойде някой у дома ви, той трябва да почувства че у вас има любов, там има готовност за услуга, за помощ. В Любовта никой никого не използва и всеки има доверие в брата си. в своя ближен. Ако не приложите този закон на даването, вие не можете да се освободите от страданията си. Такъв е Божествения закон. Всички трябва да изпълнявате волята Божия. Не изпълните ли волята Божия, ще се родят толкова нещастия в живота ви, че мъчно ще се освободите от тях. Най после ще дойдете до положение да се оплаквате от живота си и ще казвате, че всичко ви е дотегнало. И за да се освободите, вие постепенно ще трябва да се разплащате, докато изправите всичките си погрешки и престъпления.

Това е единственото учение, върху което почива живота. Когато хората казват, че това учение е неприложимо, те изхождат от анормални състояния в себе си. Когато човек приложи това учение на Любовта, той ще добие възкресението, ще влезе в живота, а не в смъртта. Така само ще се освободи от всички страдания и мъчнотии. Някои казват: това учение е неприложимо за сега, в идущото прераждане ще го приложим. Оставете настрана закона за прераждането. Има един закон по-велик от закова за прераждането. Той е закона за изпълнение волята Божия.

Щом изпълните волята Божия вие ще бъдете син Божий, и ще кажете тогава, че животът има смисъл. Всички трябва да служите на Бога като синове. Само в служенето, само в Любовта хората ще могат да се примирят. Щом всички хора се примирят, ще настане едно блажено състояние. След това ще дойде един нов порядък на нещата, при който хората ще могат да приложат повече неща.

За да живеят братски, хората трябва да си прощават. Вие не можете да простите на един човек докато не го обичате. Вие не можете да простите и докато не ви обичат. Следователно, и двата закона ще прилагате — ще обичате, и ще ви обичат. Без обич няма прошка. Докато и единият и другият не приложат Божия закон, не изпълнят волята Божия, никаква прошка не съществува. При всички условия на живота, дръжте дълбоко в себе си това учение, защото учеността ви и силата ви зависят от него. Единственото нещо, което Бог изисква от своите деца, е послушанието. Не робство, но послушание. Понеже има всичко в себе си. Бог знае, какво ще допринесе послушанието на хората. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения в секта. Ако вий мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, вий сте на крива посока. Сега ви казвам: приложете онази беззаветна Любов, не само на думи, но да се живее. Всеки човек, който е дошъл до това учение, той ще върви в света и ще знае причините защо съществуват нещастията. И този човек е в състояние да се справи с всички мъчнотии в живота.

Това е вътрешното, дълбоко разбиране на живота, което всички трябва да имате.

__________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Вътрешното разбиране на живота