Бр. 172. Знайното и незнайното (Из беседата „Знайното и незнайното“, 16 Февруари 1936 г.)

[Ани]

Знайното и незнайното

(Из беседата „Знайното и незнайното“, 16.02.1936 г.)

В света има две веруюта — едното което хората не знаят, а другото известно тям. Съществуват също така и две служби, на които те слугуват — едната е закона на необходимостта, с когото страхът е непосредствено свързан, в другият е закона на любовта, който е и закон на вярата. И всички безпокойства в свето се дължат на факта, че хората служат на снова, което не знаят.

Трябва да минем от веруюто, което не знаем, към другото, което знаем, защото то е, което ще оправи света — в него е прогреса. Но знанието тук трябва да го вземем в положителна смисъл. Само онова, което дава свобода, светлина, щастие, сила, здраве е истинско знание.

Само умният може да си служи с онова, което знае, за да неправи живота си щастлив. Защото нещастията не са нищо друго, освен постоянните стълкновения на невежите и слепите хора със самата реалност.

Понякога ние искаме да изменим съдбата си, като се влюбваме напр. в красиви моми, в богатства и пр. Красотата и богатството, обаче, не са, които могат да донесат щастие. Какви резултати би дало напр. едно богатство в ръцете на един, който не е господар но себе си?

Днес едни твърдят, че светът такъв, какъвто е сега, е бил създаден от Бога. Това е погрешно схващане. Онзи, който в същност е създал света, ние не Го познаваме и този въпрос, въобще, тепърва ще изучаваме. По-важно е обаче, да излезем от живота, в който сега сме поставени. Но за да сторим това, трябва да мислим. И да не смитаме, че положенията, в които сега се намираме са най важните. Те са само станции, на които временно се спираме, но има по-нататък пунктове много по-важни. Съвременните хора протестират против страданията, които са дошли върху тях, но защо тогава те причиняват страдания на другите същества?

В същност само половината от страданията на хората идват отвън, останалата половина те сами си причиняват и то по такъв майсторски начин, че сам дяволът понякога се чуди на изкуството им.

Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние на това, което знаем.“ Вярващите спорят непрестанно кой има правата вяра. Тя седи в онова, което ние знаем, защото то включва в себе си Божественото, а онова, което не знаем е кривата сфера — съдържа в себе си човешкото; - защото човек са отличава по своето незнание. Ето защо, той трябва да учи. И светът не е нищо друго, освен едно велико училище за него. в което трябва да придаде нещо към онова, което има за себе си. да опознае законите, върху които почива неговото щастие.

Сега ще направим следният превод: Съвременните хора се кланят на онова, което не знаят — сиреч на смъртта, защото тя е неизвестното, а онова, което знаят — то е живота. Чудни са хората когато питат има ли друг свят. има ли отвъден живот и пр. Отишъл някой си в една къщи с много стаи, влезнал да живее в една от тях и пита има ли други стаи? Има разбира се. Не само това, но има и други къщи, много по големи и с много повече стаи. Ние сме се затворили в сегашната си човешка форма и питаме, като излезем от нея има ли друг живот? Че вън от къщата има много по-просторен, много по-широк живот от този на нашата малка колибка — каквато представлява тялото ни. Права ли ще бъде мравката, ако каже че няма друг живот. освен мравешкия? И след всичко това, все пак хората казват, че нямало нищо друго след смъртта. До, вярно е, след като човек умре всичко се свършва, но като се роди отново, всичко наново започва, По какво се отличава смъртта? Когато човек умре, всички около него говорят и само той мълчи. Роди ли се и той започва да говори заедно с околните. Мнозина, обаче казват, че човек трябва да мълчи; да но тогава неговата мисъл трябва да говори. То значи да заживее в онзи широк умствен свят и да разбере по същина нещата Хората са много доверчиви. каквото им се каже, готови са да го вземат за чиста монета. По основа това е хубаво, но какво би ни ползвала вярата в Бога, ако въпреки това, сме нещастни? То значи да служим не онова, което не знаем. Кой е изходния път тогава? Да заменим онова, което не знаем с това, което знаем.

Има ли сега нещо, което положително знаем и на което можем да разчитаме? Първото знание е движението. Живота се отличава с движение, то е негов резултат. А като резултат на движението се ражда светлината, която пък е необходима да показва пътя на онова същество, което е излязло извън орбитата на центъра на живота. Всяка майка знае кой е първият признак на новораждащото се дете, —той е движението. И ако някоя част на тялото е неподвижна, това показва. че е анормална — саката. Така също, ако изучаваме човека, ще констатираме, че колкото по-здрав е той, толкова по хармонични са неговите движения. И нарушат ли се те, настъпва болест. При изследване на човешката аура се вижда, че колкото по-високо издигнат е индивида, толкова по-приятна и силна светлина се излъчва от него. При случай на заболяване, веднага се забелязва едно пречупване и потъмняване на тази светлина. Това потъмняване може да стане частично или из цяло. Болната заболяла част потъмнява, а здравите остават светли. Какво се иска при такъв случай от човека? Да възстанови потъмнелите части на своя организъм. Как ще стане това? Като усили мисълта си. А как ще я усили? Като започне да мисли за това което знае.

Днес ние считаме за реални неща само онези, които са близо до нас и за нереални — всички които са далеч. В същност, реалните неща, независимо от това, дали са далечни или близки, се отличават по следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните никога не правят това. Следователно, ние считаме Бога онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото смислено същество. което неизменно отговаря на нуждите ни, но не на нашите навици и несъществени желания, а на онези силни нужди на човешкия ум, сърце. душа и дух. За този въпрос доказателства не са нужни; всеки, който пожелае, може да опита тези истини. Неща за които хората нямат никаква опитност, никога не могат да се доказват. И поради това, много работи които ни се виждат невъзможни, са възможни за Бога. Невъзможното за нас е възможно за Бога. Напр. срешат се хоро, които могат да предвиждат какво може да се случи някому в бъдеще. По какъв начин постигат те това? Че как едно куче само чрез своето силно развито обоняние може да открие стъпките на своя господар измежду хилядите други? При това то не е завършило никакъв факултет, не е изучавало никакви науки, докато хората може да са завършили по четири факултета и взе пак да не могат да сторят същото. Но казахме, че има хора, които имат събудено чувство да предвиждат нещата с десетки години напред. За тях прегради не съществуват. Това са малцина обаче и то високо организирани хора.

И тъй, животът не е такъв, какъвто си го представяме. Понастоящем живеем в един ограничен свят, поради което си създаваме излишни страдания. Ние си мислим, че сме изхвърлени на един остров, където никой не се грижи за нас. Но това не е вярно. В Библията има много доказателства за противното, но въпреки това, съвременните хора пак се съмняват. Те биха били в правото си, при условие че всичко е дело на човека, че всичко е негово творение. Ами тогава чие творение е самият той? Може ли едно същество да сътвори само себе си преди да е съществувало? От тук именно се раждат изопачените положения. И понеже съвременните хора не могат да виждат проявлението на разумно-то в света мислят. че светът е неразумен. От какво зависи разумността? Ако ние грижливо проучим строежа, състава и пр. на едно житно зърно и след това го поставим в джоба си, какво сме постигнали? Друг е въпроса, ако посеем житното зърно и му създадем условия да поникне; тогава то ще ни покаже своята разумност. Извода е, че и в самите нас има също такава една разумност, каквато в житното зърно, на която трябва да създадем условия до се прояви.

Ние мислим, че със закона на безверието всичко ще можем да обясним. Никаква наука не е това. Безверника не вярва в съществуването на Бога. Значи все пак той вярва в нещо — вярва в неговото несъществуване. Тогава остава въпроса, кое е по-мъчно: да вярваме в това, което е. или в онова, което не е? Да вярваме в това, което не е, значи да вярваме във фиктивни неща, да вярваме в сенките. Безверието е нещо безплодно в света. Знание трябва, а такова може да има само при реалността.

Мнозина като слушат, сметат че ги заблуждавам. Но аз ги питам: —Вие щастливи ли сте? Не. Тогава вие сте заблудени. Здрави ли сте? Живеете ли добре в домът си? Учени ли сте? — Не. — Че тогава вие вече сте заблудени. Изобщо всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на заблуждението. Хората искат да отрекат реалността на нещата и поради това си създават нещастия.

А какво им коства де вярват? Не да вярват, обаче, в едно верую, което те сами ще си формират; не да вярват в едно слънце само по дадено описание, но в онова реалното, живото слънце, което всичко движи, всичко кара да расте, носи всички блага и дава живот на земята. Не за някакво въображаемо слънце, или за някакъв Бог, който не познаваме, но за онова, което всеки от нас сам вижда. Питат: „Че къде да видим Бога“. Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини, а самата причина, която предизвиква последствията, не знаят.

Ние не трябва да поставяме настоящия живот за мерило на бъдещия, защото настоящия живот е само временен, Мерилото на живота се намира в нашето съзнание, в нашия дух, душа, сърце и ум. Значи, има четири мерки, с които можем да мерим реалността. Тя не е нещо външно. а вътрешно, субективно. Има обаче и една обективна реалност, която малцина знаят. Тя е не-съизмерима и се нарича вечност.

Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние на това. което знаем. То ще рече: ние вярваме в разумното начало на света, което всичко е създало. И в Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества, колкото и малки да са те. А ако всички тези същества днес страдат, причините за това са собствените им погрешки. Но когато те преминат през страданията, ще дойде онова хубавото, определено за тях. Сега не е въпроса да вярваме или не в това, но все таки, ако хората не вярваха в нещо по-добро, което ги очаква в бъдеще, те не биха живели на земята. Защото при всички нещастия и злини дълбоко в тях остава все пак искрици надежда. Там е именно силата на човешкия дух. И тази надежда, тази вяра ще я намерим във всички организми на животинското и растително царство. Всички живи същества в това отношение имат едно общо верую. То е именно красивото, Божественото в тях.

Да вярваме в малкото, което знаем и де се държим за него, защото това малкото, посято в човешката душа, ще възрасне с всичката си красота. Да изменим своите възгледи, да усилим вярата си, защото тази, която сега имаме, е слаба.

Защо днес хората роптаят против страданията? Преди всичко те трябва да разберат причините и произхода им. Ако страданията идват от хората, прави са да роптаят. Трябва да различаваме дали страданията идват от това, което знаем или от онова, което не знаем. Защото страданията, които идват от онова, което знаем, са благословения, а ако те идват от онова, което не знаем, тогава са истинско страдание, истинско мъчение. Ако човек и при най-големите противоречия в живота си вярва. че всичко ще се уреди, наистина така ще стане. Вярата и любовта днес. трябва да влизат в света, за да преобразят индивид, семейство и общество.

____________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Знайното и незнайното