Бр. 175. Кой е най-голям в Царството небесно (Из беседата „Най-голям в Царството небесно“ 27 Септември 1936 г.)

[Ани]

Кой е най-голям в Царството небесно.

(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.)

„Кой е най голям в Царството небесно?“—това е един въпрос, който занимава днес хората. Навсякъде става спор за големство.

Христос отговори на тоя въпрос. Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно. Който така се смири, той е най-големият.“

Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Голямото дърво най-после се смирява в своите малки плодове. Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли.

Следователно, човек не трябва да разчита на онова, което е сега, но той трябва да разчита на онова, от което е произлязъл. Не разчитайте на онова обществено и социално положение, което заемате днес, защото това са преходни неща, но разчитайте на онова, което Бог е вложил във вас. Това, което сте сега, показва доколко сте работили. Но това, което вие сте изработили, няма да остане за вас. За да разберете правилно този въпрос, трябва да проучите основно човека и космоса и техните взаимоотношения. Но, преди всичко, човек трябва да проучи отново себе си, защото той е ключа за разгадаване и на Космоса.

Човек тепърва трябва да се проучва. Хората на физическия свят представляват стомаха на Битието, на Космоса. Опасността, грехът е в тях. Защото всички такива хора мислят само за ядене и пиене. Те разбират живота много повърхностно. Днес всички работят все за пари, а парите употребяват в ядене и пиене. И във всички хора се крие едно користолюбие. Даже и когато за Бога говорят, зад тази идея за Бога се крие нещо друго. Те не съзнават това, но има нещо подобно. Във всички неща на земята на първо място седи парата, или някакъв интерес. Това е защото съвременното човечество се намира в стомаха на Битието, където материята е много гъста и хората не могат да схванат общия интерес, общото благо. И затова всичкия спор днес в света произтича от яденето. Адам, след като яде от забранения плод, който не беше здравословен и хигиеничен, дойде до големите противоречия  живота, на които и днес човек е изложен. Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от дървото на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби първоначалното безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от дървото на живота, само от здравословната храна. И съвременните хора страдат от същото неразбиране. Хранят се с храна, и в трите света — физически, астрален и духовен — която им носи смърт.

Днес яденето е един голям товар за човека. И болестите се зараждат все от яденето. Не че човек не трябва да яде, но трябва де знае какво до яде и как да яде. Даже и вегетарианската храна не е всичката безопасна И от нея човек трябва да знае кога какво да яде. Във всяка една храна има опасност, затова човек трябва да бъде много внимателен. И ако човек почне да мисли върху всичките онези нечистотии, които храната съдържа, той ще се откаже от нея. В света съществува едно голямо противоречие, което при сегашното ви развитие не може да ви се обясни, понеже не можете да го разберете.

Кой е най-голям в Царството небесно?

Голям човек е този, който знае да расте.

Душа, която не може да расте, тя не може да стане голяма. Малките неща стават големи. Човек трябва да расте за да стане голям. Това не е мъчно. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране, една сила, която да разбира нещата. Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме интуиция. Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно. Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж. Това, което един обикновен човек го следва и не може да го постигне, човекът с интуицията в пет-десет минути, моментално почти, може да го постигне. И най-големите опити, които сега хората правят, с интуицията същите опити ще бъдат играчка. Този опит може да се направи в 5-10 минути.

Сега тези неща не могат да станат изведнъж, защото целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга, от тази на посветените хора, които работят с интуицията.

Днешните учени не употребяват науката за благото на цялото човечество, но я употребяват за свое лично благо и по този начин те си причиняват пакости сами на себе си. Тъй щото, при настоящата фаза на развитието, желанието на хората за големство, е опасно желание, опасна работа. И всички спорове между хората се дължат все на желанието за големство. В бъдещето възпитание, във възпитанието на новата култура, всички правилно ще разбират тази идея за големството. И Христос казва: Онзи е голям в Царството небесно, който разбира Божествената мисъл. която оперира в човешкия ум. Всеки от вас трябва да знае, всека една мисъл, която оперира във вашия ум, Божествена ли е или не. Също така трябва да знаете и всяко чувство, което се заражда в сърцето ви, Божествено ли е, или не. И трябва до знаете още, всека една постъпка, която мислите да извършите, Божествена ли е или не. Това може да го проверите в 5-10 минути, ако имате интуиция. Ако хората имаха тези интуиция в себе си, те всякога ще могат да знаят, кога човек може да стане голям. Човек може да стане голям, когато стане като малките деца. И тогава, за всека работа, която човек започва, той ще знае, как ще се свърши. Христос напр. знаеше какво го очакваше. И такава беше съдбата на всички пророци в Израиля — всички израилски пророци са все пострадали. Защо и за какво? От едно вътрешно неразбиране, което съществува у хората. В хората има едно вътрешно ослепяване. Откъде произтича това ослепяване, ще го оставим настрана. Това е един от тъмните въпроси. Има нещо в природата, което заблуждава хората. Всички хора се заблуждават от него. Затова и светиите трябва да се пазят. Когато човек се въздигне на една висока точка в своя живот, ще го постигне това, което никога не е очаквал. Христос казва: „Аз победих света.“ Той работи сега за уреждане на света, но това още не е постигнато. Той търси път. начин, по който хората да благуват. Но това нещо с насилие не може да стане.

Пак казвам: Има нещо в света, което заблуждава хората, което насочва тяхната дейност там от където ще им дойдат всичките нещастия. По силата на това внушение, всеки човек мисли, че той е на правата страна, а които не мислят като него, са на крива страна. Прав човек, поне от човешко гледище е онзи, който може да гледа на, човека, като на себе си. И като дойде някой човек при тебе, да можеш да споделиш неговата съдба така, както споделяш твоята. Това е право, но това съзнание го няма още у хората. Ако това съзнание го има някъде, то е в тялото, между клетките. Клетките на тялото имат това съзнание. Сега религиозните чакат Господ да им открие нещата. Господ не е справочна книга. Той не е от тези да открива нещата. Той казва: ти ще познаваш хората така, както познаваш и себе си. Ако не познаваш себе си, и хората няма да познаваш, ако познаваш себе си, и хората ще познаваш. Само така могат да се създадат хармонични отношения между хората. Само така хората могат да се почувстват като братя. Не е въпрос само да се направи на някого едно добро. Но, в новата религия, в новото разбиране на живота, трябва да има едно чувство на топлота между хората. Вътрешна връзка трябва да има между хората.

В природата има една връзка, в която като се потопи човек, той е щастлив, той е здрав, той постига всичко.

Тогава всичко е лесно. Но има една област, в която като се потопиш, всичко спира. За да влезете в първата област, където всичко ще ви тръгне, трябва да се смирите, да станете като малките деца— да познавате Баща си, и да изпълнявате волята му. А когато човек се възгордее, когато се почувства голям, и забрави Баща си, той влиза в една област, където спира всякакъв прогрес. Това са две велики комически течения, които работят в природата, като всяко си има своя мисия, своя цел, своя сфера на дейност. Зад всяко от тези течения стоят йерархии от разумни същества, с които се свързваме, като попаднем в едно от тия течения. Вследствие на попадането си под второто течение, хората са си създали повече страдания, отколкото трябва. За да излизат от това положение, те трябва да станат като малките деца.

Всичко хубаво, каквото ние имаме и изучаваме па земята, е взето все от ангелския свят.

Като живеете на земята, вие едновременно със земния живот, трябва да разбирате и духовния и Божествения живот. За да живеете разумно, вие трябва да разбирате живота от другите два света — да знаете как живеят ангелите. У ангелите няма нито сянка на престъпление. Те имат голямо благородство. В ангелския свят ще намерите всякакъв ред училища и университети. Там ще намерите най-хубавите концерти. Може да слушате лекции, може да слушате музика, колкото пожелаете.

Всичко каквото ви дойде на ум, там го има. Само че нещата трябва да се преведат добре. Това. дето се говори за братство, за равенство, за социални въпроси, все го има там. Ние трябва да вземем образец за социалния живот от ангелите. Ангелите имат и една велика неука, в сравнение с която съвременната неука е детска залъгалка. Но макар и детска, съвременната наука има добра основа и тя е дадена на хората от ангелите като път за спасяване на хората.

Някои, които не разбират, казват, че науката е от дявола. Не е от дявола. Дяволът е влязъл в науката с цел само да я изопачи. Знанието иде от Бога. Всичката наука, всичкото знание, което сега съществува в света, иде в помощ на хората. Науката иде в света, за да даде работа на хората, и от тази работа да познаят делата Божии.

Според новото разбиране, само смиреният, който влиза в Царството Божие познава делата Божи. Коренът на думата смирение означава мек човек. А мек е само онзи човек, който е крайно мъдър; който не е мъдър, той не може да бъде мек човек. Мекотата, добротата, силата, са качества само на разумния човек. Всички добродетели са достояние само на разумния човек. Така че, за да добиете добродетелите, които са необходими за съграждане на живота ви, преди всичко трябва да бъдете разумни.

Само разумният човек може да изправи погрешките на миналия си живот.

Не скривайте погрешките от себе си, но не се осъждайте, нито осъждайте другите; защото ако вие знаехте какво нещо е злото, вие никого не бихте осъдили.

В света само Бог има право да съди.

Защото злото е заразително и само като говорите и мислите за него, вие се заразявате от него. Затова, ако искате да дадете правилно възпитание на децата си, никога не им говорете за недъзите, които имат, нито говорете пред тях за недъзите на другите. Дайте пример на децата и им говорете за доброто. Не мислете лошо нито за себе си, нито за другите — това е пътят, който ще ви заведе в Царството Божие. Само по този път вие ще изпълните задачата, за която сте дошли на земята, и която сте забравили. Аз ви напомням защо сте дошли на земята. Вие сте дошли на земята не да мислите за себе си, но да мислите за онова Божествено Аз. което живее у вас.

Знайте, че вие сте дошли за нещо велико в света.

Другите работи ще дойдат сами по себе си. Най-първо вие трябва да познаете Бога, който живее във вас, и като Го познаете, всички други работи ще се наредят. Не се безпокойте, но знайте, че когато работите на другите хора се нареждат и вашите ще се народят. Не забравяйте Господа, който живее у вас и всеки ден ви говори. Като ставате сутрин, мислете за Господа, който живее във вас. Господ мисли за нас, да ни даде най доброто. Той е създал всички блага заради нас. И вие ще опитате всички блага, но всяко на своето време. Така като мислите за Бога, вие се свързвате с висшето в себе си и с висшите разумни същества в света. Само по този път ще влезете в Царството Божие и ще разберете, че най-голям в Царството Божие е този, който познава Бога и Го люби.

_____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Кой е най-голям в Царството небесно