Ани Публикувано 11 Юли, 2022 Сподели Публикувано 11 Юли, 2022 Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето (из неделната беседа „Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето“ – 10.01.1937 г.) Съвременния човек има много недъзи, недостатъци и погрешки, които той се стреми да прикрива и изнася само своите добри страни. Това е свойствено на всички органически същества. За да се яви някакъв недъг у човека, за това се изискват специални условия — извънредни условия. Когато една наша погрешка или недостатък се пренесе в другите хора, само тогава ние ги виждаме. До като човек се съзнава, или крие погрешките от себе си, той не може да прогресира. Всеки човек, който може да намери една своя погрешка или един свои недостатък и може да го признае от сърцето си, от душата си, от ума си и от силата си, в него се зараждат велики възможности и той постепенно може до се възвърне да живее при естествените условия, в които е живял първоначално човека. На такъв човек и самата природа ще съдейства. Това значи да има човек знание. Това знание може да дойде у всички, само когато признаят дълбоко в себе си своите погрешки и недостатъци и се зароди силен импулс да се изправят и да се дойде до естественото състояние на живота, което е здравословно и изключва всякакви недъзи. Така разбрана, изповедта пред себе си, има смисъл. И нещата в света трябва да се осмислят. За това е необходимо да изучаваме света, в кой го живеем. Едни искат да докажат, че светът е много красив; други искат да докажат, че светът е много лош. Ние се спираме върху едно — а именно — съществата, които живеят в този свят, прогресират много бавно. Изобщо, животът прогресира с големи мъчнотии. Знаете ли за пример, една птица, докато се е научила да хвърка, докато се е превърнала на птица, през какви изпитания, мъчнотии и борби е минала през хилядите поколения? Първоначално тя е била риба, и от големите мъчнотии и страдания най-после тя се е превърнала на птица и започнала да хвърка. Като риба тя е минала през такива мъчнотии, каквито човечеството не може да си представи. И конят, за да се научи да бяга, и той е минал през големи мъчнотии, през големи изпитания. От голям зор е научил той бягането. И човек също така от голям зор се е научил да мисли. И само когато ви гонят и никой не може да ни избави от това, което ще ви дойде до главата, само тогава ще се научите да мислите. Вие искате да ви избавят от това, от което няма нужда да ви избавят. За пример, вас ви е страх, че ще умрете, а това ще ви дойде до главата. От Адама до сега хората все умират. След като съгреши човек, смъртта влезе в света. И от времето на Адама който живял 900 год., годините на живота са се все намалявали, докато днес човек може да умре още в първата годи на след раждането си. Сега хората живеят най-много до 120 години. Рядко се намира някой да надхвърли тази възраст. След тази възраст, човек непременно умира. Къде ще отидете след смъртта си — казват — в онзи свят. Че къде е онзи свят и как ще живеете в него, като нямате тяло и органи? Като умре, човек напуща само физическото си тяло, и ако е развито неговото духовно тяло, ако органите в това тяло функционират, той продължава да живее в реалния свят и да се учи, влизайки в общение с разумните същества, които живеят в тази област на природата. Такъв пример имаме с Христа. Той след възкресението си се възнесе пред учениците си, премина в тази област на природата, която ние наричаме невидим свят. Между видимия и невидимия свят има известно отношение. Тази част от света. която наричаме физически или видим свят, е свят на болни хора; в онзи свят е на здравите хора. Аз изяснявам идеята по следния начин. Хващат те разбойници, връзват те и те обират — това е този свят. Дохождат после твоите приятели, развързват те, освобождават те, — това е онзи свят. Следователно, онзи свят, това са онези наши приятели, които ни освобождават. Онзи свят са приятелите ни, които ни носят свобода. Този свят е свят на ограничения, а онзи свят е свят на свобода. До като живеете на земята, в този свят, ще претърпите хиляди промени, докато в крея на краищата умрете. В онзи свят като влезете, там ще намерите вашите приятели, които ще ви освободят от всички ограничения. Първият приятел, когото познавате. това е вашия дух. Втория ваш приятел, когото познавате, това е вашият ум. Третият ваш приятел, когото познавате, това е вашата душа. И четвъртият ваш приятел, когото познавате, това е вашето сърце. Следователно, когато тези четири мощни ваши приятели дойдат и ви освободят, вие сте влезли вече в онзи свят. Това е онзи свят, на когото вие трябва да разчитате. В светът на вашият дух, в светът на вашия ум, в светът на вашата душа, живее това, което хората наричат безсмъртие, т. е. това, което не умира. Там живее Бог и всички живеят в Бога. А този свят е свят на отрицания. Мислиш лошо —ти си в този свят, започни да мислиш добро — ти си в онзи свят. Физическия свят ние го наричаме греховния свят. Физическият свят е този, в който стават и ще стават ред промени. До като имате това физическо тяло, вие сте изложени на най големи опасности. За да избегнете тези опасности, вие трябва да бъдете много умни. Каквото и да правите, трябва да бъдете много внимателни, за да не пострадате. Отивате напр. при някой болен. Трябва да бъдете много внимателни, защото всички болести — физически и духовни — се предават от човек на човек, понеже сме скачени съдове. Пороците на майката и бащата се предават на децата им чрез кръвта. Следователно, докато живеете в този свят, има ред условия да ви се предадат недъзите на този свят и вие да ги приемете. Щом живеете на онзи свят, ще имате възможност да приемете дарбите и добродетелите на онзи свят. По този въпрос аз имам една голяма статистика. В това направление нито един учен на 19 век не е направил такива подробни изследвания, каквито аз съм направил. Аз съм първият учен в този век, който е изследвал този въпрос подробно. На основание на тези изследвания, аз съм дошъл до следния закон; с каквото същество влезеш във връзка, ти ще приемеш неговите енергии, неговите качества — добродетели и пороци. Затова трябва да бъдем внимателни, с какви същества влизаме във връзка. Човек трябва да намери онези методи и пътища, по които да влезе във връзка с високонапредналите разумни същества, които ще му придадат своето знание и добродетели и ще го научат да живее. За да живее разумно, човек трябва да разбира основния закон на живота — правилната обмяна на енергиите. Това значи, както човек получава благата от природата, така и той трябва да ги сподели със своите ближни. Затова всички трябва да се научите да давате. Ако не давате, не можете и да вземете. Ако не си вземал, не можеш и да даваш. Доброто не е в даването, и злото не е във вземането. По вземането и даването са методи за правилна обмяна на енергиите. Доброто седи в правилната обмяна, а злото седи в неправилната обмяна. Когато постоянно даваш, а нищо не вземаш, това е добро. Тогава човек е съвършено чист. Ако в тебе от една страна се влива и ти постоянно даваш, твоето даване ще бъде чисто. Но ако постоянно взимаш, а не даваш, това не е Божествено. И тогава ти не можеш да бъдеш чист. Значи изправянето на света седи в правилното даване. Вие още не сте се научили съзнателно да давате. Природата, чрез голямо насилие учи хората да дават. Казвате, че свободно трябва да давете. В природата няма никаква свобода. Ако мислите, че в природата има свобода, вие се лъжете. В природата има такъв гнет, такова насилие, каквото вие даже не сте сънували. Често съм наблюдавал как някой поет седне всред зелената роена трева и за почва да пише своите стихове. Той се възхищава от тревата, от росата, от мушиците и растенията около себе си, а не вижда това голямо насилие, което съществува на всяка крачка около него. Той не вижда как паразитните растения живеят на гърба и на труда на другите. Всичко това минава и заминава покрай него, той не го вижда, а възпява това, което почти не съществува. Той пише: хубав е този свят — божествен свят. Наистина, съществува един Божествен свят, в който цари красотата, хармонията и свободата. Но хората още не живеят в този свят, защото те имат стремеж само да вземат, а Божественото не се заключава във вземането, а в даването. Всякога, когато даваме възможност на по малките същества от нас да се радват, това е Божествено. Сега мнозина запитват: какво е говорил Христос? — Три неща е говорил Христос: Научете се да мислите право, както Бог мисли; научете се да чувствате и да обичате, както Бог обича. И научете се до работите така, както Бог работи. Това значи: научете се да упражнявате вашата воля, както Бог упражнява своята воля за добро. Това е ядката на Христовото учение. Това е една нова идея, която обновява и възкресява човека. Всяка нова идея, която влиза в човека, е в сила да възкреси умрелия. Когато видите, че някой умиращ се готви да замине за онзи свят, постарайте се да му внушите една Божествена идея. Ако той възприеме тази идея и започне да живее с нея, няма да умре. Не може ли да я възприеме, той непременно ще умре. За да помогнат на някой болен, който е готов да замине за онзи свят, лекарите вкарват кръв в артериите на този болен, от някой здрав, силен човек. Тази кръв е в състояние да съживи болния. Но ако се допусне някаква малка погрешка в този начин, болният непременно ще умре. Изкуство е да се внесе кръв във физическото тяло на човека. Изкуство е да се внесе едно божествено чувство в сърцето или душата на човека. Изкуство е да се внесе една божествена мисъл в ума на човека. Аз съм наблюдавал причината за смъртта на хората и съм дошъл до едно заключение, в което няма никакво изключение. Отнемете на човека любовта, и той непременно ще умре. Това. което човек обича, не може да умре. Умира само онова, което човек не обича. Защо умра Христос? — Защото не го обичаха всички. Които не го обичаха, насила му извадиха душата. Заковаха го на кръста с гвоздеи на ръцете и на краката. Тъй че, хората умират от безлюбие — хората страдат от безлюбие. Хората имат Любов, но само към себе си. Ако хората имаха и към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът би се оправил. Ако всеки човек обича другите, както себе си, и ако всеки дом обича другите домове както себе си, светът би бил спасен. Когато се научим да цепим благото и интересите на ближните си, както своите, тогава живота ще добие друг смисъл. Тогава ще разберем смисъла на всички неща, и ще видим, че всички неща в природата имат свой смисъл. Малките неща са толкова важни, колкото и големите. Един човек е толкова важен. колкото и една слънчева система. Разликата е само в това, че слънчевата система може да даде много повече блага, отколкото един човек може да даде. Това показва, че в бъдещето човек има големи възможности, каквито възможности има и слънчевата система. Според както живеете, според както познавате природата, толкова тя ще ви даде. И ако вие следвате закона на природата — да давате благата, които вие получавате от природата, на вашите братя — човеци — и природете ще ви дава. Закона е такъв, че онзи, който е взел. непременно трябва да даде. За да можете да изпълните и приложите законите на природата в живота си, посветете вашата Любов на Божията Любов. Посветете вашия ум на онези велика мъдрост, в която сте влезли да живеете. Това е новото учение. Като мислите по този начин вие ще станете здрави хора. Пожелавам ви през тази година да се впрегнете на работа. Не ви заповядвам, но ви пожелавам. Този е пътят. Само по този начин аз можах да се избавя. да снема юларите си, и да добия свободата си. Щом възприех Любовта. каквито несгоди имах, каквито букаи имах, всичко това падна от мен и ми олекна. Ако не възприемете идеята за Любовта в себе си, хиляди години можете да чакате, но букаите няма да паднат от краката ви. Ако възприемете тази Любов, ангелът Господен ще дойде от небето и ще ви извади вън от затвора. Ако сте служители на Бога, той ще изпрати ангел от небето, да отвори всичките врати на вашия затвор. да ви изведе навън и да ви каже: — Вървете си сега, свободни сте. Ако не възприемете Любов-та, пак ще дойде ангел Господен, но вече няма да ви изведе вън от затвора, а ще ви закове в ковчег, ще ви качи във файтон и ще ви прати да ви опеят, но в никакъв свят няма да ни заведе — ще останете в затвора — гроба. Съвсем друго беше положението на Лазера. Както дойде Христос при него, той отвели плочата от гроба му и каза: Лазаре, излез вън! — И Лазар стана и излезе. Но Христос обичаше Лазера, Марта и Мария, и те го обичаха. Следователно, и да дойде смъртта в един дом, където царува Любовта, тя пак ще си замине. Сега това е новото за тази година. Приложете го. Ще кажете: ние знаем това нещо. Това, което не сте опитали, вие не го знаете. Доколко е сладка захарта вие знаете, само след като я опитате. Вие познавате само онази Любов, която сте опитвали. Вие познавате само онова благородно чувство, което сте опитали. Вие познавате само онази възвишена и светла мисъл, която сте опитали. Само онзи астроном знае какво е движението на звездите и планетите, който ги е наблюдавал и изучавал със своя далекоглед. Казвам: докато у човека не дойде неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце, той завинаги ще остане в този свят. Сега аз искам всички вие да не останете сегашните сирачета, но у вас да дойде вашия дух, който е вашия беше вашата душа, която е вашата майка, вашият ум, който е вашият брат, и вашето сърце, което е вашата сестра. Тогава ще познаете величието на Бога и красотата на света и ще можете с радост да служите на Великото и Красивото в света. __________________________________ Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts