Бр. 183. Двата принципа в живота (из беседата „В начало Бог създаде небето и земята“ – 7 Март 1937 г.)

[Ани]

Двата принципа в живота

(из неделната беседа „В начало Бог създаде небето и земята“ – 7.03.1937 г.)

Животворният магнетизъм

„В начело Бог създаде небето и земята.

И земята бе неустроена и пуста“.

Б и т и е, 1 гл.

В съвременния век хората говорят за неща реални и съществени. И в миналото хората са говорили за реални неща, но малцина са разбирали това, което говорят. Само посветените хора са разбирали това, което говорят, а за обикновените хора, за народа, всичко е било иносказателно. Те никога не са знаели, какво нещо е истината. Посветените хора са били еднобожници, а непосветените — многобожници. Посветените са били учени хора, а непосветените — невежи. Това са два процеса.

И в Битието има два процеса. които следват един след друг. Първият процес е който създава нещата, а вторият процес е, който организира нещата.

Често се казва, че нещата са създадени. Но да създадеш нещо, това не показва, че то е устроено, организирано. Казва се в Битието, че Бог създал небето и земята, и земята била неустроена и пуста. Значи, първият процес — създаването — е процес, който се грижи за великото в света. Първият процес, първият принцип. не се грижи, не се занимава с малките работи. Той дава обща скица на вселената — създава цялата вселена. Когато вселената е започнала да се устройва, тогава Божият Дух, който се грижи за това, се е занимавал с най-малките работи, с детайлностите. Това е вторият процес, вторият принцип, който устройва и организира света. И сега ние сме в този втори процес. Но първият принцип и днес продължава да работи, и ние често се натъкваме на него, и тогава ни идват най-големи нещастия. Защото, и цялото човечество да изчезне от земята, това нищо не значи за първия принцип. Ако едни изчезнат, други ще дойдат на тяхно място. Сега, ние искаме от първия принцип онова, което не е в него. Ние искаме човешки неща. Понеже вие сте заинтересувани от вашето здраве, искате тогава и първият принцип да се интересува от вашето здраве, а той не се интересува. Вие искате да бъдете учени, но първият принцип не се интересува и от вашето учение. Вие се интересувате от богатството, но той и от това не се интересува. Този принцип може да се изрази в следното: не се противи в нищо, не влизай в стълкновение с природата. Щом влезеш в стълкновение с природата, ти ще станеш не прах и пепел — нищо повече. Защо е така — никой не отговаря. Така е — нищо повече.

Когато хората отварят война и се бият, това се дължи на първия принцип. В първия принцип морал в човешки смисъл на думата няма. Че хората се измъчват, че се избиват, това не го интересува. А хората мислят, че като воюват, светът ще се оправи, ще се уреди. Дали ще се уреди светът по този начин, това е въпрос. Първият принцип в света не може да уреди нещата. Когато човек се гневи, това е първият принцип. Когато се гневи, човек изгубва вяра в нещата.

Всичко отрицателно в света е резултат от дейността на първия принцип. Човек се гневи, за да покаже, че силният в него, не иска да се занимава с пигмеи. Каква вяра може да има един силен човек в комара? За него комарът не съществува. Комарът може да има голямо мнение за себе си, обаче, този комар за човека няма никакво значение — като че не съществува. Често по отношение на първия принцип и човек иска да играе голяма роля, но за него човек не съществува. Първият принцип, е който създава света. И хората често пъти питат: защо светът е така създаден? Преди всичко, когато светът се е създавал, човек не е бил там, той не е играл никаква роля в това създаване. Светът е създаден мимо нашата воля. И всичкият безпорядък, който съществува според нас в света, е пак мимо нашата воля. Ти съзнаваш, че войната не е на място, а въпреки това става. Ти не искаш да боледуваш, а въпреки това боледуващ. Ти не искаш да умираш, а въпреки, това умираш; ти не искаш да се раждаш, а въпреки това се раждаш; ти не искаш да се родиш от един беден баща, а въпреки това ти го налагат. Това, което не желае човек, него му налагат. Често хората искат да разрешат в дома си онези, въпроси, които не се разрешават.

И въобще, целият живот на съвременните хора е пълен с, противоречия. Това показва, че в живота си те се натъкват на дейността на първият принцип, който не може да им донесе щастието и хармонията, които търсят. Това показва, че на хората, липсва нещо.

Учените казват, че това, от което се нуждаят съвременните хора, е магнетизма. Който няма този магнетизъм в себе си, той не може да живее добре, не може да бъде доволен.

Магнетизмът е сила, която съдейства за развитието във вселената, за развитието на всички живи същества. Учените казват, че магнетизма е причината за движението във вселената — движението на електроните в атома се дължи на него, движението на луната около земята, на земята около слънцето, на слънцето около други слънца, всичко това се дължи на магнетизма.

Магнетизмът подържа хармонията в живота, в цялата вселена.

Ако магнетизмът изчезне, животът не може да се проявява. Първото нещо, когато човек изгуби магнетизма си, това се познава по недоволството, което настава в него. Като изгуби магнетизма си, човек става мрачен, песимист, недоволен от живота. Някой казва: „Не зная какво ми е. Добре ям, спя добре, мисля добре, но нещо ми е криво“. Това показва, че нямаш достатъчно магнетизъм в себе си. Който име малко магнетизъм, и на топло да седи пак трепери, все му е студено. Такъв човек каквото и да прави, все ще усеща, че нещо му липсва, до като един ден умре.

И тогава религиозните казват че душата му отишла на онзи свят. Според мен онзи свят е този свят.

Ако вземете един микроб, който едва се забелязва с микроскоп, той влиза и излиза из човека, без да подозира даже за съществуването на човека. Същото може да се каже и за човека. И той влиза и излиза из онзи свят, движи се между ангелите, херувимите, серафимите, отива понякога и при Бога, без да знае това нещо. Остава нещо у вас, като че сте чели някаква приказка. Същественото се заличава от съзнанието ви.

„В начало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена и пуста, и Духът Божий се носеше върху бездната“. В нас непрестанно става една борба. Това произтича от първия принцип. А като почне да работи в нас втория принцип, Божествения Дух, той почва да формира нещата, да въдворява хармонията в нас. Той подтиква човешкия ум към мисъл, към ново разбиране, към създаване на вътрешна връзка. Защото, ако не се образува вътрешна връзка, живота остава неразбран. При тази вътрешна връзка, в човешкият ум прониква Божествената светлина, която се носи от втория принцип, светът се разкрива пред човека и той почва да мисли правилно ида разбира нещата.

Съвременните хоро се нуждаят от здрава мисъл. Човек може да се опълчва против човешките работи, против всичко човешко в света, но дойде ли до великото, до Божественото, което твори и организира в него, там той трябва да има уважение и почитание. Нищо обидно не се позволява по отношение на Божественото, нито в ума, нито в сърцето, нито във волята. Нито една обидна мисъл, нито едно обидно чувство, нито едно обидно действие не се позволява на човека към Божественото в себе си, или в другите хора.

Човек трябва да бъде готов винаги да изпълни, да даде ход на онзи Божествен импулс, който се проявява в него. Следователно, всички хора трябва да съзнаваме онази сила. която е основа на живота. Щом съзнаем тази сила, ние всички ще се разберем. Бог има един общ план в уреждане на живота. Чрез втория принцип, принципа на Любовта,той нека да образува една нова съзнателна връзка между всички хора. За това могат да отидат хиляди години, но в края на краищата Бог ще застави всички хора да се подчинят на втория принцип, на принципа на Любовта.

Някой казва, че не иска да върви в този път. Много добре, той е свободен. Обаче, трябва да знае, че ако днес не тръгне в този път, когато и да е, ще тръгне. А щом ще тръгне когато и да е, а не може да не тръгне, по-добре е да тръгне с първия трен, отколкото с последния.

Сега аз искам да ви наведа на онази сила, която работи в света. Но разбиране, мисъл се изисква за това. Не е въпрос да изоставим една идея, за да възприемем друга, но важно е да се спрем върху великото Божествено начало, което има предвид благото на всички хора, според степента на тяхното развитие, като започнем от най-ниското стъпало и стигнем до най-високото. В всички хора аз виждам една възможност. Но дълго време трябва Бог да работи върху човека, за да го устрои, за да може да прояви заложените в него възможности. Всеки ще мине по своя път, според степента на своето развитие, но дълго още ще стои човек на тази градация на която днес се намира. Обаче, всеки за себе си не трябва да се спъва от ония хора, които още не са готови за този път. Всеки ще дойде на времето си. Онова, което спъва човека в днешния живот, това се дължи на факта, че той не е запознат с онази магнетична сила, която работи в света.

Хиляди имена са дадени на тази сила. В Евангелието я наричат любов, мъдрост и истина. Това е онази сила, чрез която Бог спасява хората.

Учените хора я наричат животворен магнетизъм, който съществува като силна връзка между ума, сърцето и волята на човека. Този връзка съществува и между членовете на семействата, не обществата и между цялото човечество. Учените хора я наричат и с други имена, но всички казват, че за да бъде човек здрав, той трябва да работи по различни начини върху себе си, за да добие тази магнетична сила. За да придобие тази сила, човек трябва до знае с каква храна да се храни и как да се храни; трябва да знае и как да ходи, как да се движи. Ако човек се клатушка като някоя гемия, той ще изгуби и онази сила която има, без да придобие нещо. По магнетични същества от малките деца няма, но те разпиляват тази сила, това богатство, което природата им е дала.

Бог изисква от всички хора да бъдат магнетични, да се обичат и да зачитат едни други достойнството си. Мъжът трябва да съзнава и зачита достойнството на жена си; също и жената трябва да съзнава и зачита достойнството на мъжа си. Братът трябва да съзнава достойнството на сестра си и сестрата да съзнава достойнството на брата си. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора помежду им. Това е едно магнетично състояние. Ние трябва да съзнаваме онези заложби и възможности, които са внесени у всички хора. Щом не ги съзнаваме, ние се демагнетизираме, ние сме вредни едни за други. Когато видите един здрав човек, не му завиждайте, но радвайте се, че той е здрав. Ти трябва да изпипваш приятност при неговия вид, и да благодариш на Бога, че имаш възможност да го срещнеш. Като видиш един човек с широка душа, любещ, радвай се, че си видел такъв човек, който ти е дал възможност да видиш как се люби. Това е едно магнетично състояние — метод за запазване и придобиване на магнетизма. А съвременните хора, като видят човек с широка душа, веднага му завиждат, сърцето им се свива. Това е кривият път на живота. Бог еднакво обича всички хора на земята. Бог познава стремежите на всека душа и познава до какви постижения е стигнала. Колкото по големи са стремежите на една душа, толкова по-големи възможности има тя. Бог слуша молбите и на светията и на грешника. Обаче, от хиляда молитви на грешника, Бог ще изпълни само една. А от хиляда молитви на светията, Бог няма да изпълни само десет. Обаче, светията е силно магнетичен човек и никога не се отказва да изпълни волята Божия. Светията е съвършено здрав човек, а грешника е демагнетизиран, болен човек.

Всеки от вас може да бъде здрав. Всеки от вас може да води един сносен живот. Всеки от вас може да обича и да го обичат, и да бъде напълно свободен. Защо се заражда ревността у хората, когато се обичат?

Сама по себе си ревността не е лошо нещо. Тя е творческа сила, и спада към първия принцип. Ако не знаете как да се справите с нея, ще се яви омразата, завистта, злобата и т. н.

Който не знае как да се справи с ревността, тя ще събуди в него ред отрицателни състояния. Ревността е голямо богатство. Когато човек казва, че обича, той трябва да спазва две условия: да даде, без да очаква да вземе нещо; и когато единият дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство. В това състояние човек не може де страда. Той се намира в едно магнетично състояние. Който казва, че обича някого и после го намрази, той няма разбиране. Ако сте в магнетично състояние, не можете да страдате, не можете да разлюбите онзи, когото обичате, защото сте свързани с магнетична връзка, както земята е свързана със слънцето. И слънцето й дава всички блага и условия, и по всички направления я задоволява. Няма желание на земята, което слънцето да не задоволи. Аз говоря за слънцето от гледището на великата наука. От това гледище, слънцето както и земята, не са само мъртва материя. От това гледище земята има душа, която живее, и на която материалната земя представя тяло. И в слънцето живее един велик дух. Духът, това е разумното начало на слънцето. Той е, който изпраща всичко на Земята. Тази светлина и топлина, които ни праща слънцето, ни ги изпраща в същност „Великият Дух на слънцето. Видимото слънце е един израз на този Велик Дух. И цялата видима вселена е израз на Бога, на Великия Космичен Дух, на съвършени същества. Външният свят, в своята привлекателна страна, с всичките свои форми и това е славата Божия. Славата, това е външната страна на Божествената любов. И затова, когато срещнете красив човек — радвайте се, когато срещнете учен, добър, милосърден човек, радвайте се, това са качества, за които трябва да се радвате, с което създавате условия да се развият и у вас.

Сега учените говорят, че магнетизма е разпръснат във вселената. Дифузирал е в цялата природа, разпръснал се е навсякъде. И растенията и животните се ползват от него, но едно растение не може да го използва така, както хората го използват. В човека тази дифузирана енергия се събира, кондензира се и се изразява навън. Тя се изразява в тъй наречения възвишен човешки магнетизъм. Такъв ковък има едно достойнство една самоувереност. Който има тази магнетична сила в себе си, той никога не се колебае в своите постъпки, никога не съжалява за нищо. Всяко нещо в него е отмерено, той не прави никакви погрешки.

Големите наводнения, които станаха в Америка, се дължат на изсичане на горите, които са носител на магнетичната енергия. Ние трябва да бъдем много внимателни към растенията.

Не можете да бъдете здрави, ако нямате правилни отношения към растенията, към дърветата.

И българите нямат правилни отношения към растителното царство. Затова препоръчвам на българите.

Да се заемат със запазване на горите, после трябва да се учат да ги посаждат. Във всеки двор трябва да има млади дървета, към които хората трябва да имат особено разположение, ако искат да бъдат здрави.

Ако не се научат да имат добра обхода с растенията, хората сами помежду си ще се изпоядат. Благодарение на растенията, благодарение на житото, което е дошло да спаси света, животът на земята е в добри условия. Ако нямаше житото в света, големи страдания щеше да има за човечеството. Ако нямаше плодни дървета, ако нямаше гориво в света, хората щяха да бъдат подложени на големи страдания. Растителното царство е голямо благо, за човека, затова той трябва да го цени.

Растителното царство е и в човешкия организъм, а не само вън от него. Горите са. също в неговия организъм. Ако ти пренебрегваш растителното царство отвън, ти ще го разрушиш в себе си. Щом разрушиш растителното царство в себе си, всички болести ще ти дойдат до главата.

Защото всичко каквото съществува в макрокосмоса — голямата природа, съществува и в човека — микрокосмоса. Като осакатиш всички растения в себе си, ти почваш да боледуваш. И Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и Отец ми е земеделецът“. По този начин, той показа, какви трябва да бъдат нашите отношения към растителното царство. Растителното царство е запас от Божествен живот, който трябва да мине през човешкия организъм. Ако ние злоупотребяваме с този запас, неизбежно ще страдаме.

И в бъдещето възпитание, всички деца трябва да се възпитават в този дух, да не злоупотребяват с растенията.

Ако българите могат да възпитат децата да се отнасят добре с растенията, 75 на сто от техните работи ще се наредят добре.

Ако хората не могат да се обхождат правилно с растенията, които седят на по-ниско стъпало на развитие от тях, как ще могат да се обхождат помежду си? Хората, които седят на по-висока степен на развитие от растенията, са и по-взискателни от тях. Ето защо, на всички ви препоръчам, да имате по едно растение, по едно цвете, което от време навреме да наглеждате. Много неща има да учите от растенията. Има неща, които още са непознати на хората. Днес растенията не ги разбирате, но един ден ще научите езика им и ще ги разбирате. Тогава няма да ги сечете, няма да ги чупите, но като искате да си откъснете един плод, клонът на дървото сам ще се наведе, ще си откъснете колкото плодове искате, и пак ще се дигне. Това не се отнася до обикновените хора, но до гениалните.

В начало Бог създаде небето и земята. Земята беше неустроени и пуста. Създаде Бог в начало вашата глава и вашето тяло. И днес още Той преустройва вашата глава и вашето тяло. Един ден вие ще бъдете много по-умни, много по-учени, много поздрави, много по-богати, и ще разберете нещата много по-добре, отколкото сега разбирате.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Двата принципа в живота