Jump to content

Бр. 184. Плачът като копнеж към Великото в света (из беседата „Защо плачеш и кого търсиш?“ – 21 Февруари 1937 г.)


Recommended Posts

Плачът като копнеж към Великото в свята

(из неделната беседа „Защо плачеш и кого търсиш?“ – 21.02.1937 г.)

Жено, защо плачеш? Кого търсиш?

Йоанна, 20 — 12.

Плачът е едно състояние, общо за цялото човечество. Всички хора днес плачат. Всеки се оплаква, всеки плаче, — в тесен и широк смисъл. Плачът показва, че на човека му липсва нещо. Плачът е една подбудителна причина. Детето плаче, защото му липсва нещо. Недоволството у човека се отнася към същата категория. Човек е недоволен от нещо, — има за какво да е недоволен. Противоположната страна на плача е доволството и радостта. Често хората пренебрегват най-важните работи в живота и считат, че плачът е нещо детинско, че човек не трябва да плаче. В старите окултни школи се казваше, че, за да стане човек ученик. сълзите му трябва да пресъхнат. И християните са казвали, че християнинът трябва да престане да плаче. Обаче, да плаче човек, това е цяла наука, цяло изкуство. Човек може да не плаче, но той трябва да измени условията на своя живот. Много от съвременните окултисти са дали криво обяснение на думите — „сълзите на човека трябва до пресъхнат“. Да пресъхнат сълзите на човека, това е криво учение. Нещата не трябва да се разбират по буква, защото буквата умъртвява, тя убива всяка мисъл. Следователно, сълзите на човека не трябва да пресъхнат, а да се канализират. Ако водата не се канализира, тя ще образува мочурляци. Каквото и да се говори за сълзите, те имат благотворно влияние върху човека. Като излизат от очите, те ги пречистват. Първоначално природата е създала жлезите на очите, за да могат очите да се чистят. Човек всякога трябва да чисти очите си. Затова именно е създаден плачът, за да пречиства очите на човека, да вижда ясно. Но после, след като е мислила дълго време, природата е решила да тури на устата и друга служба. Същата уста е приспособена да поема въздух. В устата е също турен езикът, да вкусва и да опитва храната. Езикът пък е създаден не само да разказва, но и разумно да говори. Значи, човешкият език има три функции: да се научи правилно да яде, правилно и разумно да говорни правилно да пее. Всичката тази работа се върши все от устата. Ще попитате: каква е тогава службата на човека? —  Да мисли. Какво нещо представя човешката мисъл? Какво нещо е устата? — Като приеме нещо в себе си, тя го чувства като приятно и не приятно. Чувстванията на човека представят един обширен сват. Чрез тях той разпознава положителните и отрицателните сили в природата, приятните и неприятните състояния. Чрез тях той разпознава двете същи ни на нещата, които съществуват в свята, и това му дава условия да проучва света, да мисли.

В нашия век хората са достигнали до положението да се учат. В миналите времена, преди нас, хората още не са имали тези условия, защото от невидимия свят идваха големи войнства, със своите оръжия, с цел да завладеят земята. Първата война, първото слизане на съществата на земята се нарича инволюция, а сега когато имаме вече възможност да учим, се нарича еволюция. Инволюцията представя слизане от голямото към малкото. А еволюцията е процес на възлизане от малкото към голямото. За да се разбере този път от голямото към малкото и от малкото към голямо, човек трябва да направи цел един кръг. В процеса на инволюцията природата е създала човешкия организъм, а в процеса на еволюцията човек трябва да поучава своя организъм и да завладее всички сили и енергии. които функционират в него. В процеса на това поучаването и завладяване, човек се натъква на редица противоречия, които го подтикват да мисли. Редом със себе си, човек почва да проучва и окръжаващите го условия, окръжаващата го природа. И тогава се създават ред теории. Едни подържат, че условията са. които определят развитието на човека; други пък казват, че условията са не втори план, но главен фактор е човекът. Да, важен, главен фактор, е човекът, който мисли. Условията са само средства, чрез които мисълта може да се прояви.

Човекът е онзи, който обмисля нещата, какво може да постигне, ако има благоприятни условия. Запример, каква е била целта на природата, когато създала жената, и когато я направила красива? Още не се знае смисъла на красотата, но чрез нея природата имала предвид да постави човека при условия да може от едно грубо състояние, да мине в по-благородно, възвишено състояние. Красотата е един потик, който природата е вложила, с цел да помогне на човека да излезе от своето грубо състояние. Всички неща, които не са красиви, съдържат в себе си тъмнина, а всички красиви неща съдържат знание и мъдрост в себе си. Красотата е сбор на всички велики добродетели, които съществуват в Битието. Това е общо и за външна-та, и за душевната красота. И духът  е красив, и душата е красива. Значи, красота има навсякъде. Тъй щото, външната. красота на тялото се обуславя от вътрешната красота на човешката душа и на човешкия дух. Случва се, че и духът, и душете, и умът и сърцето и тялото понякога биват грозни. Тяхната грозота се дължи на грубостите. Дето съществува грубост, там има грозота. Грубостта, грозотата показва надмощие на първия принцип, който е силен, мощен и груб, и показва, че животът още не е напълно диференциран, т. е. не е излязло на лице вътрешното скрито богатство в него. Това вътрешно богатство се изявява, когато почне да действа вторият принцип, който организира нещата и ги прави красиви. Тогава вие ще попитате: — какъв е произхода на живота? Първичните клетки са само проводници на живота, но животът е произлязъл от Великото. Животът произтича от Безграничността, която няма начало, няма и край.

Сам по себе си, животът произтича от една същина, но не от малкото, а от голямото. Тъй че животът не е произлязъл от една малка клетка, но клетката е само проводник на живота, както чучурът на чешмата е проводник на водата. Клетките сами по себе си не са толкова прости както мнозина си ги представят. Те имат много сложен живот. Те имат особени специалности, каквито ние не можем да си представим. Тези малки клетчици съставят целия човешки организъм. Едни от тях устройват мозъка, други — стомаха, трети — белите дробове, четвърти — нервната система и т. н. Клетките са разпределили помежду си работата. Те са отлични химици, знаят как да работят, как да съединяват елементите. Ако разгледате работата на клетките, които са в човешкия мозък, ще се учудите на това. което те вършат, и ще видите, че по отношение на знанията си, те са по учени и от самия човек, в когото се намират. Човек се мисли за господар на тялото си, но в същност някой от слугите му знаят повече от своя господар. Човек е господар, но прост господар. Един ден той трябва да се обърне към Господа с думите: „Господи, бих желал да знам поне толкова, колкото знаят моите клетки а главата ми. Мозъчните клетки са много учени. Смирение се иска от човека. Той трябва да съзнае, че не знае много. Който не признава това, той мисли, че много нещо знае, а в същото време се чуди, защо животът му не върви добре. Животът му не върви добре, защото малко кръв има. Ще кажете: Аз много ям. Много ядеш, но яденето не образува живота. Кръвта е водата на живота. Който няма достатъчно кръв в организма си, и при това чиста кръв, работите му не вървят добре. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи, ако ядете плътта ми, и пиете кръвта ми, ще имате живот в себе си.

Ако не разберете дълбокия смисъл на тези думи, вие ще изпаднете в крайност и заблуждение и ще изгубите духа на учението. За да разберем дълбокия смисъл на това учение, трябва да знаем отношението на Христа към нашия живот. Затова ние се застъпваме за съществените неща, а които трябва да се вярва, и на които трябва да се уповава и разчита. Като вярваш в човека, и като го обичаш, ще обичаш и неговото тяло, ще обичаш и неговата дреха. Но око в човека не обичате онова, което мисли, всички останали работи не са съществени, не са важни. Това, което кара хората де се обичат, е душата. Ги можеш да обичаш само едно същество, което мисли и живее. Човек може да обича само живите същества, които се проявяват и които мислят. Само тия неща са достъпни за нас. Вие не можете да обичате мъртвите неща. В природата няма мъртви неща. Всичко е живо. И кога го човек умира, той в същност не е мъртва, но клетките, които са работили в него, напущат работата си и отиват на почивка.

Съвременните хора не знаят как да се справят със себе си, със своите клетки, а искат да оправят света. Човек не може да оправи своя вътрешен свят, та ще оправи хората и света. И вследствие на това, че не може да оправи своя вътрешен свят — живота на своите клетки — човек плаче. В същност, плачат неговите слуги — клетките, които са изгубили свободата си при такъв невежа господар. За да престанат слугите да плачат, в човека трябва да се събуди онова възвишено съзнание — Да даде път на любовта в себе си, да познае майка си. Тогава ще престане плачът у него.

Жено, защо плачеш и кого търсиш? — Взели Господа моего. Думата Господ на еврейски език е в женски род. Това значи — майка ми са взели, т. е. майка ми е умряла. Който не знае какво нещо е майката и не я разбира, той нищо не знае.

Когато говорите за заблужденията в света, трябва да знаете, че те се дължат на неразбиране на реалността. Тази е единствената причина за заблужденията в света.

Заблужденията съществуват само в ума на човека, но не и вън от него. В природата няма заблуждения.

От Духа, който е първичното начало, излиза Любовта. Първият плод на Духа е Любовта. Тогава, според новите разбирания, Духът представя майката. Като намериш майка си, ти си намерил онази топлина в живота си, която може да те съживи, да те стопли. Духът, това е. майката. това е топлината на живота. Такава идея трябва да имате за майката. Майката може да бъде и една обикновена жена. но нямаш ли свещено понятие за майна си. тя нищо не може да ти помогне. Имаш ли свещено понятие за майката, каквато и да е тя, ще може да ти помогне.

Майката, това е онова разумно начало, което организира нашия живот, и ние трябва да бъдем готови на всички жертви за това начало. Христос казва: „представете телата си в жертва жива и благоугодна на Бог“. И не мислете, че рог ще злоупотреби с вас. Ако служите на Бога, Той ще ви бъде господар, а вие негов слуга. По-добър господар от Бога не може да намерите. Ако се посветите да служите на Духа, ще знаете, че по-добра майка от Духа, не може да намерите. Само когато се отдадем да служим на Духа, Любовта, която е първия плод на Дух, ще потече в нас, и ще внесе топлина в сърцето и светлина в ума. животът ще-се прояви своята пълнота.

Наруши ли се равновесието между силите на сърцето и силите на ума, тогава идва упадъка, идва смъртта.

А това равновесие се нарушава, когато човек се откаже да служи на Великото начало й търси своето лично щастие. Отдава се на своите чувствания, търси удоволствия, ядене, пиене. И в това състояние, той се стреми към по-голямо размножаване, защото не мисли за последствията. И сега има много голямо увеличение на хората по земята. Но хората трябва да се увеличават пропорционално на тяхната разумност. А днес като се увеличават хората, не се увеличава тяхната разумност, а се увеличава тяхната вътрешна борба. Всеки иска да живее. Но при днешните условия, човек може да живее средно 50-60 години, при това туй са години пълни с тревоги. Навсякъде в живота си човек все има условия за безпокойствия. Днес някой те обича, но се боиш утре да не те разлюби. Ако те обича, ще те срещне, ще ти се усмихне, но ако не те обича, ще те срещне и нищо няма да ти даде, безлюбието произтича от едно крайно вътрешно обезверяване между хората. Следствие на това вътрешно обезверяване на хората са се създали и тези анормални отношения между тях и това неравномерно разпределение на благата, които, природата ни дава. Но природата държи точна сметка за всичко, което ни дава.

И като ви неправи богове, природата първо ще иска от вас да изплатите дълговете си. По този начин, тя ще види кой колко е умен. Ако платите дълговете си, тя ще ни даде нова служба; ако не платите дълговете си, тя ще ви види колко сте умен и ще ви направи сиромах. И когато човек не желае да плаща дълговете си като богат и не желае да работи; като сиромах,, природата му казва, че му остава още една длъжност — да умре. Това е последната инстанция, чрез която можеш да се освободиш от всички мъчнотии. И тогаз никой няма да те търси — нито богати, нито сиромаси. Ти ще останеш сам. Ще те остави Господ сам. в пространството, в един остров. И след като седиш стотина години сам, без да похлопа на вратата ти нито една мушичка даже, тогава само ще разбереш, какво нещо е самотията в живота.

Красотата в живота седи в онова братско общение между хората.

Красотата на живота седи в това, когато онзи. който те обича, идва при тебе. Красотата на живота седи и в това и ти да отидеш при онзи, които обичаш. В това седи смисъла на живота. Хората се страхуват от Бога. Страх ги е да отидат при Него, защото са изгубили любовта си към Него.

Христос казва: Жено, защо плачеш и кого търсиш? — Господа моего взели. Всички търсим Господа, нашата майка, Духът Божий, разумното у човека, то отвътре ще ни научи на всичко. Като дойде майката у човека, тя ще го научи. Седиш ти и въртиш ръце, като някоя млада мома и мечтаеш. Мечтае младата мома за своя възлюблен. Но майка й казва: „Остави ти твоя възлюблен. Я стани, облечи се, та иди на края на квартала. Там има една бедна вдовица с няколко малки деца, която от няколко дена не е яла нищо. Иди им занеси да се нахранят, и ги позарадвай малко, кажи им няколко сладки думи“. А така, да мислиш само за своя възлюблен, нищо няма да спечелиш. Когато Духът дойде у нас. когато реалността се прояви. само тогава целият ни живот ще се измени. Тогава вече няма да бъдем в положение на малки невръстни деца, а ще станем възрастни мъже, ще почнем да мислим по-сериозно и да изучаваме света и живота в тяхната целокупност, като проучим и приложим онези закони, които функционират в тях. Съвременните хора се страхуват от бъдещия живот, затова казват: Нека уредим първо физическия живот, сегашния живот, че тогава да мислим за бъдещия. Как ще уредите този си живот, когато след 50-60 години ще ви повикат за онзи свят? Това не е никакво уреждане на живота. Като повикат някого за онзи свят, вие казвате, че този човек е умрял. Никаква смърт, никакво умиране не е това. Да се мисли че е умрял, това говори за вашите криви разбирания. Казано е в Писанието: Бог не благоволява в смъртта на грешника. Като греши още човек умира, а не умира когато и както вие мислите, че е умрял. Вие трябва да имате съвсем други понятия за смъртта. Когато някой брат или сестра умира, той не трябва да губи съзнание, но да повика своите близки и приятели и да им каже: Ето, аз вече заминавам за другия свят. Искам да си кажа с вас сбогом и до видя на кого ще изпратите много здраве за другия свят. След това, той се ръкува с близките си и си заминава. Христос казва: „Какво търсите вие живия между мъртвите?“ Следователно, има едно положение, което ние трябва да напуснем. Това положение именно в сегашния живот ни смущава. Мнозина казват, че това положение именно, демагнетизира човека.

Закон е: докато ти не обичаш хората, никой не може да те обича.

Който мисли, че първом хората трябва да го обичат, а после той да ги обича, той е попаднал на крив път. Закона е: Ти първо възлюби ближния си, а после и той ще те възлюби. Инициативата трябва да бъде у всеки едного и тогаз като залюби пръв ближния си, после и ближния му ще го залюби. А днес имаме точно обратното — всеки чака другите да го обичат и после той да обича. Никога майката и бащата не могат да имат добри синове и дъщери, ако като основа на своя дом не са положили любовта. Много моми и момци са ме питали, да се женят ли, но аз съм им отговарял: Ако Бог ви е съчетал, можете да се ожените. Но ако Бог не ви е съчетал, тогава вашата женитба е на място. Ако се ожените и Бог не може да живее между вас, по-добре да не сте се женили. На основание на този закон, в никой дом не трябва да съчетавате противоречивите мисли и чувства между братята и сестрите на този дом. Щом такива мисли и чувства се съчетават между братя и сестри, непременно между тях ще има големи разправии и недоразумения.

И тъй, докога ще плачат хората? Докато намерят Майка си и Баща си. Щом ги намерят, у тях ще дойде онова истинско радостно състояние. У тях ще дойде новото верую, което сега иде в света. Новата религия ще бъде религия на любовта между майката и бащата, на любовта между братята и сестрите в дома.

________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Плачът като копнеж към Великото в света

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...