Jump to content

Бр. 186. Ти си Христос - Син на Бога живаго (из беседата „Ти си Христос, Син на Бога живаго“ – 28 Февруари 1937 г.)


Recommended Posts

Ти си Христос - Син на Бога живаго

(из неделната беседа „Ти си Христос, Син на Бога живаго“ – 28.02.1937 г.)

„И отговори Симон Петър и рече:

Ти си Христос, Син на Бога живаго“.

Йоана 16 гл. 16 ст.

Човек все трябва да има нещо, на което да се обоснове — тил трябва да има той, и цел трябва да има, към която да се движи.

„Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Тези думи имат значение само за онзи, който разбира нещата. Ако ви говорят нещо по астрономия, вие трябва да разбирате какво е астрономията. В сегашния век не е както едно време е било. Днес знанието е проникнало навсякъде. Следователно, днес не е както едно време, да вярваш във всичко, каквото ти казват. Днес хората за всичко искат доказателства и при това не само от едно гледище. Дали съществуват нещата, ние можем да го докажем чрез зрението си, чрез слуха си, чрез обонянието си, чрез вкуса си, и чрез усета си. Това са пет естествени мерки, чрез които ние мерим нещата, но не са само те. Много начини още има, с които ние можем да доказваме нещата.

Нещата могат да се доказват и чрез интуицията. Интуицията е особено чувство, чрез което човек схваща непосредствено. С интуицията ти можеш да знаеш неща, които ще станат в далечното бъдеще. С интуицията ти можеш да знаеш как ще започнеш и как ще свършиш. Понеже за сега интуицията не е развита у хората, като се интересуват за себе си, те ходят по разни гадатели, да им предсказват, какво има да им се случи, какъв е късметът им.

Всеки ученик, който учи, добър късмет има. Който не учи, той няма късмет. Късметът на човека е в неговият положите-лен ум и в неговото положително сърце. Според мен, късметът на човека седи и в друго нещо. Късметлия е онзи човек, за когото са заинтересувани много разумни хора. Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от него, за да бъде този човек късметлия. Когато Христос дойде на земята, от него се заинтересуваха трима от ней великите мъдреци на тогавашния свят, и дойдоха да го поздравят. Те казваха:    Този човек е късметлия, той носи нещо велико в света. Те му донесоха подаръци: злато, смирна и ливан — един подарък за Неговия ум, един подарък за Неговото сърце, и един подарък за Неговата воля. Тъй щото, ако и вие искате да бъдете късметлии, от вас трябва да се заинтересуват умни хора. а не глупави. Ако от тебе се заинтересуват глупави хора, и ти глупав ще станеш. Ако се заинтересуват лоши хора и ти лош ще станеш. Късметът на човека се заключава в това, какви хора ще се заинтересуват в него. Тъй че, късметът, щастието седи в това, да си свързан с разумни хора. Благословение е да имаш един умен приятел, благословение е да имаш умен баща, умна майка, умен брат и умна сестра. Благословение е да имаш един умен ученик, благословение е да имаш един умен учител.

Само когато влезе във връзка с разумните хора в света, човек има условие да проникне в глъбините на своята душа, и да изнесе от там скритото от вечността знание в нея.

Вашата душа е книгата със седемте печата, за която се говори в Откровението.

И вие сте човекът, който сте повикани да отпечатате тази книга, и да видите какво има в нея. Вие можете да търсите вашето щастие отвън, но се изискват ред условия. докато го намерите. Ако семето търси своето щастие отвън, право е то — ние не отричаме това. Но ако това семе не се посее в някоя нива, и ако то няма онези вътрешни сили, за да използва почвате, под която е поставено, това семе никога няма да разбере какво нещо е външният свят. Сега всички говорят за добрите условия на нивата. Добрите условия съществуват. Никой не може да отнеме добрите условия.

Единствената спънка за човека в сегашния живот, това са вътрешните условия. Човек сам е една голяма спънка за своето развитие.

Той сам е една голяма спънка за своето щастие. Той сам е една голяма спънка за своето умствено развитие. Той сам е една голяма спънка за обходете на хората към него. Мъчно нещо е да се справи човек с лошите условия в себе си. И в това положение мъчно може да му се помогне. И знаете ли от какво произтичат страданията и мъчнотиите на Христа на земята? — Понеже той даде голямо доверие към хората, той вярваше, че ще излезе нещо от тях. Когато човек се е създавал, Той е станал гарант за него, защото е вярвал, че от този човек ще излезе нещо. И затова Той слезе на земята, да поеме върху си всички задължения на хората, да ги освободи от непоносимия товар, с който са се натоварили през дългото си съществуване, и да им посочи пътя към Бога, който те бяха изгубили.

Сегашните хора са недоволни. без да имат основание. Те мислят, че са сами в света и нищо не могат да направят, но те трябва да знаят, че не са сами в природата. Затова, вие няма какво да сте недоволни, че сте сами в света, трябва да знаете, че сте сами и да се заемете да изучавате законите на природата, която ви заобикаля. За целта вие трябва да изучавате нейния език

Всичката погрешка на хората седи в това, че те искат някои неща преждевременно.

Вие трябва да чакате, да дойдат Божествените блага според определеното за тях време, според определените закони.

Христос запита учениците си: „За кого ме мислите че съм“? И отговори му Симеон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога жива го“. Христос знаеше за какво беше дошъл на света. Той дойде на земята да изправи всички погрешки на хората.

Хората търсят щастието. Но щастието е само потик, и то за човек който мисли.

Щастието е достояние само за онзи човек, който добре мисли, който добре чувства, и който добре постъпва. Тези три неща обуславят щастието. Щастието е само за онези хора, които разбират нещата. Вие не можете да бъдете щастливи по единствената причина, че не разбирате онова богатство, което е вложено във вашата глава и във вашето тяло. Много ни е дал Господ. но много малко знаем и използваме от това което ни е дадено. Запример съвременните хора постоянно се гневят. От где произтича гнева? Един германец още в миналия век, като правил своите научни изследвания намерил, че гневът се дължи на два мозъчни центрове, които се намират около ушите, отзад зад ушите. Когато тези два центъра са силно развити, правят човека гневлив.

Гневът е една творческа енергия в човека, по за да може да се използва тази енергия за творчество, а не за разрушение, тя трябва да се канализира, трябва да се контролира и направлява разумно. Само онзи може да използва енергиите на гнева, който мисли. Човек, който мисли, е смел и решителен, има една самоувереност в себе си. Той е човек, който гради. И затова онези, които мислят, те ще наследят царството Божие. Човек не може да бъде смел, не може да бъде безстрашен, докато не мисли. Щом хората изгубят онази основа, върху която животът им почива, те стават страхливи. Когато богатият изгуби богатството си, той става страхлив. Когато ученият изгуби знанието си. той става страхлив. Когато младата мома изгуби своята красота и своето здраве, тя става страхлива. Изобщо, когато хората изгубят същественото, върху което е поставен живота им, те стават страхливи. Следователно, страхът е отричане на онзи разумен план, на онези разумни същества, които ни водят към постигане на нашето щастие Когато Христос говори за своя Отец, Той е искал да каже, че Отец му е по умен от Него, и, следователно, Христос е дошъл на земята да стори Неговата воля. а не своята. Неговият Отец представя онова велико общество на разумни същества. Значи, около Бога живеят много разумни същества. И тогава ние не можем да съществуваме, ако отричаме Божественото в себе си. Като отречете Божественото, ще отречете и Любовта, а с това ще отречете и живота и себе си. В света, в който живеете, вие трябва да поставите за основа любовта. Като говоря за любовта, аз не я вземам в тази форма, каквато днес хората я разбират. Това, което хората наричат любов, то са известни интереси.

Сега аз не искам да ви убеждавам да вярвате в нещо ново. Аз искам да ви убедя, че всеки от вас има едно съкровище, оставено от баща му, но трябва да намерите ключа, с който да го освободите. Аз ви давам сведения. как можете да намерите тези документи, с които да освободите вашето богатство. Като освободите богатството си, тогава ще разберете новото учение на любовта, за което ви говоря, и коренно ще измените възгледите си за живота и смъртта. Като върви в пътя на Любовта, за който ви говоря, човек ще дойде до безсмъртния живот и ще има опитността на пророк Илия — да го вземат с огнена колесница, да го заведат на небето. Огнената колесница е колесницата на живота. И всички хора, които са придобили вечния живот, са влезли именно в такава огнена колесница. А пък Христос, без огнена колесница, се възнесе на небето. Той, след като остави благословението си на хората, почна да се въздига нагоре със своята мисъл и си замина. Христос нямаше нужда от огнена колесница, защото беше от девствените Божествени Духове, които живеят във абсолютната чистота. А Илия имаше още нещо да пречиства в себе си. И тази огнена колесница, то беше последният метод за пречистване, през който трябваше да мине, за да влезе във вечния живот. Когато Христос се възнесе, Той се възнесе с тялото на душата, което е толкова пластично и така добре организирано, че може да става малко и голямо, видимо и невидимо. Това тяло именно строи и организира физическото и всички останали тела на човека.

Сега аз не искам да вярвате в това, защото според мен, за да вярвате в нещата, вие трябва да имате любов да ги проверите. Ако днес нямате нужната любов, ще чакате, докато я придобиете. Като я придобиете, тогаз ще проверите нещата. Това, което днес ви говоря, един ден ще го проверите, ще видите, че е било вярно. Но до като дойдете до великото знание на любовта. вие трябва да проучите това, което съвременната наука е дала, защото то е като едно въведение във великото Божествено знание. Милионите хора, които са заети със съвременната наука, работят под ръководството па Божествения Дух. Затова трябва да изучавате всички съвременни науки, защото те поучават онези сили, процеси и закони, които работят във видимия свят и в нашия организъм. Вие не трябва да бъдете като калугерите, да бягате от живота и от знанието. Мнозина стават калугери, като мислят, че като се скрият там. ще разрешат въпроса с жената. Всички калугери бягат от жените. В това отношение у Адама имаше една хубава черта, за която заслужава уважение. Той беше доблестен. Той казваше за Ева: Добра или лоша, аз я изисках от Господа и затова не я напущам. Аз ще отида с нея, и, каквато е нейната съдба, такава ще бъде и моята. В който ден Адам беше готов да се пожертва за жена си, в този ден Господ каза: Понеже ти се пожертва за жена си, и аз ще се пожертвам за тебе и за нея. Наистина, ако човек не е готов до се пожертва за онзи, когото обича, тогава и Господ няма да се пожертва за него. Ако ти се откажеш от този, когото обичаш, и Господ ще се откаже от теб. Ако ти мислиш за ближния си, и Господ ще мисли за ближния ти и за тебе. Ако ти се откажеш от ближния си и Господ ще се откаже от тебе. Законът е такъв.

Любовта е нещо велико и свято. Не спъвайте хората в любовта. понеже, като ги спъвате, вие създавате злото. Какво лошо има в това, че двама души се обикнали? Най после Бог живее между тях. Ако мислите, че като се обичат, Бог се проявява, вие сте на праз път. Но ако мислите, че като се обичат, те проявяват своята любов, вие сте на крив път. За да се обичат двама души, Бог трябва да е между тях. Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз.“ Дето са двама или трима, които се обичат, там е и Бог между тях. Дето е любовта, там е Духът. И обратно, дето е Духът, там е Любовта. Дето е любовта, там е вярата. Дето е вярата, там е надеждата. Дето е надеждата, там е живота. Дето е животът, там е човекът. Човекът е крайният резултат на живота. Зад човека нищо друго не съществува. Човек е последното, в което животът се изразява. Сам по себе си животът се изразява във формата на разумния човек. Всички хора в света съставят части, удове от Божествения организъм, и затова трябва да гледаме на всеки човек, като на нещо свещено, защото във всеки човек има един дух. една душа, един ум и едно сърце, както и в самите нас.

И запита Христос Петра: Ти за кого ме мислиш че съм? — Ти си Христос, син на Бога живого. Христос му коза: Това не си го открил от себе си, нито някой отвън ти го е открил, но открил ти го е Отец ми отвътре. Следователно, всякога, когато Бог ни открива нещо, ние сме на правата страна. Сегашните хора казват, че те са открили нещо. Какво са открили? Ама аз виждам нещата. С очите, които Бог ти е дал, Той вижда чрез тях и с ушите, които Бог ти е дал, пак Той чува чрез тях. Всички чувства, всички сетива, които имаме, чрез тях, пак Бог действа. Той иска да ни постави в права посока, в правия път Когато правите погрешки, вие ще чуете неговия благ глас: Не ходи в този път, той не е за теб.

Господ ти посочва точно кой път да вземеш, като те оставя пак свободен. И всички хора страдат, понеже вървят по пътища, които хората им определят, а не вървят по пътя, който Бог им посочва.

За да се избавите от страданията, слушайте онзи вътрешния глас, който може да ви подигне, който може да ви освободи от ограниченията. Това е онази вътрешна дълбока мисъл. Дръжте тази мисъл в себе си, онази божествена мисъл, онази Божествена Любов, която действа постоянно у вас. Дръжте в себе си Любовта, която носи знание, която носи свобода. Това е истината. И тогава всички ще вярваме. тека, както Христос е вярвал. Това значи, да съзнава човек целта, към която се стреми. Това значи, да чувства човек, че има зад себе си тил. Ако някои неща, към които се стремите, не станат в този живот нищо от това, не се обезсърчавайте. Онова, което Христос искаше да постигне, да направи, стена ли в негово време? Не стана. Едва след 2000 години работите му се нареждат. Като минат още 100-200 години, работите съвсем другояче, ще се обърнат.

Сега вие се обезсърчавате и казвате, че светът не върви добре. Не, работите в света вървят много добре. Като казвам, че светът върви много добре, разбирам, че той върви към онази цел, с която може да се обясни истината.

Всичко в света се развива така, че това, което днес противоречи на истината, ще изчезне от лицето на земята. Днешните борби, войни и противоречия показват, че природата е решила да тури всеки на местото му. Живеем в една епоха, в която всички трябва да се борим, да воюваме за идването на Божествения порядък в света. Към това трябва да се съсредоточат нашите мисли. Това трябва да бъде целта а живота ни. Царството Божие е само на страната на онези, които работят за мира в света. Аз не говоря за онзи пасивен мир, но подразбирам един активен мир, който повдига хората. Царството Божие е на страната на онези, които искат да се реализира Божествения план, който носи благото на всички хора, на всички народи по лицето ма земята. Когато всички хора почнат да живеят разумно, няма по-лесна работа от това. Даже при днешните условия, ако всеки човек би отделял по един лев всеки ден, въпросът би се разрешил добре. Тогава нямаше да има бедни хора на земята, нямаше да има нещастни. Този закон, сега обаче не работи, защото всеки иска да вземе, а не и да даде.

Ако у всички хора имаше желание да дадат по вещо — тогава работите щяха да тръгнат наред.

Не е въпрос, както сега, да се проси, а у всеки да има желание и съзнание да дава. Вие ще кажете: ако постоянно даваме, какво ще стане с нас. Не се безпокойте. Божиите блага са неизчерпаеми. Божиите блага са преизобилно, но не са правилно разпределени. И всички сегашни държави, които не вземат участие в живота на любовта, който иде в света, те ще се разрушат, ще изчезнат, както изчезна вели ката римска империя, която взе участие а разпъването на Христа. Това ще го проверите. Така само ще разберете, че Бог е господар на света, а не хората.

— Ти си Христос, Син на Бога живаго. Какво е Христос?

— Христос е разбиране на Божествения Дух и послушание към Божията воля. Той казва: Аз не дойдох да изпълня своята воля, т. е. това. което като човек желая, но дойдох да изпълня волята на Онзи, който ме е пратил. Дойдох да изявя онова. което Отец ме е научил. Отец пък е емблема на разумната любов, на разумната мъдрост. „Аз дойдох да покажа на света, че само чрез любовта, която може да се приспособи към всички духове, светът може да се спаси. Това се разбира под думите „Син на Бога живаго“. Христос казваше: Според старите учения, слабите слугуват на силните, а според учението което Аз нося, силните трябва да слугуват на слабите.

В бъдеще, за да бъде някой слуга, той трябва да е свършил четири факултета. В царството Божие не се приемат невежи хора. Там има зачитане достойнството на човека. Там има вътрешно равенство. Там има един вътрешен. духовен процес, съзнаване правото на човека, не по закон, а по любов.

И запита Христос учениците си: Вие за кого ме мислите?

— Ти си син на Бога живаго.

— Щом е така, живейте и вие по този закон. Изпълнявайте волята Божия.

Следователно, в сегашната култура, всички трябва да станат синове Божии. И онова, което Бог е създал, ние не трябва да го разваляме. Значи, да ме разваляме законите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата душа, на нашия дух в живота. И тогава, като спазваме тези закони, ще видим, че не само в този свят но и във всички останали светове се съдържат условия, възможности, за нашето развитие, и тогава за в бъдеще хората ще учат, не от състезание, но от любов. защото любовта, а не състезанието разрешава всички въпроси.

Всичко в света, трябва да бъде за благото на всички.

Като работите в тази посока, всички ще бъдете силни в живота.

________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Ти си Христос - Син на Бога живаго

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...