Бр. 187. И направи Бог човека (из беседата „Да направим човека по образу и подобию Нашему“ – 14 Март 1937 г.)

[Ани]

И направи Бог човека

(из неделната беседа „Да направим човека по образу и подобию Нашему“ – 14.03.1937 г.)

„И рече Бог: Да направим човека

по образ и подобие нашему“.

Битие 1 гл.

Най-важния предмет за проучване, това е човека. Всички други науки, с които можем да се занимаваме, се съсредоточавай в човешкото битие. Защото, ако човекът не беше се явил на земята, нямаше да имаме тези условия, които имаме сега.

Интересно е да се изучава човека. Няма по-хубав обект за проучване от човека — да се изучава човешкия мозък, човешкото лице, човешката ръка, не само повърхностно, но по онзи път, по който нашата са създадени.

Но своето лице и на своя та глава човекът има написано, като на една книга, всичкото свое минало; на неговата глава и на неговото лице е написано също тека всичкото му бъдеще. Аз искам да изучавам човека такъв, какъвто е, а не такъв какъвто не е.

За да можем да четем по човека като по жива книга, трябва дълго да учим. И за да учим, трябва да има кой да ни учи, да ни покаже как да учим, да хвърли светлина в нашия ум, за да можем да виждаме и разбираме нашата. Онзи, който може да те упъти как да учиш, той ти е приятел. Ако нямаш знание, ти не можеш да поддържаш приятелството.

„По образ и подобие направи Бог човека“. Трябва да се изучават онези закони, които строят нещата, които създават нещата и които организират нещата. Трябва да знаем, че създаването е начало на нещата; направата е средата, а устрояването е края на нещата. Ние сме сега вече в средната епоха, в епохата на направете. Едва сега сме започнали процеса на устройването. В началото се туря основата, върху която трябва да се градят нещата. Така се гради и къща — поставя се основата и върху нея се изгражда къщата, но след като се изгради, за да може да се живее в нея, трябва да се устрои. Но създаването и организирането не човека е много по сложна работа защото човек не е машина и създаването не е един механически процес, не е един разумен процес.

Човек не е само материя, а е една жива душа.

Много е сложно устроен човек. Според изчисленията на един учен, само в мозъка се намират 3 билиона и 600 милиона клетки. Можете да си представите колко клетки се намират в дробовете, стомаха, в цялото тяло. Друг учен си е направил труда да изчисли, че човешкото тяло има 7 милиона прозорци — пори, през конто човек диша. И всяка сутрин човек трябва да ги отваря, за да влезе светлина. Този учен е изчислил колко клетки образуват очите, ушите и пр. Колко клетки образуват езика, устата на човека. Това представя един хубав предмет за проучване. Защото, ако ти липсва нещо в някое от сетивата, това показва, че ти липсва въобще нещо.

За сега напр. човек вижда само на няколко километра, а се казва, че има хора, които виждат на стотици километри. Сега аз не искам да вярвате в това. То е едно твърдение, което трябва да се докаже. Всяко едно твърдение трябва да се докаже. От какво зависи, например, тежестта на предметите? Учените казват, че зависи от обема на телата, на които те се намират. Следователно, телата, които са на слънцето ще тежат повече отколкото на земя та. И понеже месечината е по-малка и от земята, там тежат още по-малко. Следователно, колкото повърхността на едно небесно тяло е по-голяма, и налягането е по-голямо, следователно и предметите ще бъдат по-тежки. Понеже налагането се стреми към центъра на тялото, то най-голямото налягане ще бъде долу в центъра. И сега хората питат — защо са тези противоречия? Те са резултат на налягането, в което живеем. За да се образува една човешка мисъл, за да се образува едно благородно човешко чувство, изисква се много голямо налягане. Според нас, колкото налягането е по-голямо, толкова и разумност та е по-голяма и колкото налягането е по-малко, толкова и разумността е по-малка. Вземете предмети като камъните и пр. — у тях няма страдание, понеже налягането е много малко; но върху човека налягането е голямо. Ако вземем и разпрострем капилярните съдове на човека, които служат за кръвообращението, те ще заемат едно пространство от 160 хиляди километра. Знаете ли какво голямо пространство е това? Четири-пет пъти да опаше цялата земя. Това показва каква голяма разумност е вложена в устройството на човека. От тези капилярни съдове зависи здравословното състояние, радостта и веселието на човека. Когато капилярните съдове се разширяват, човек е радостен и весел, а когато се стесняват, човек боледува и е неразположен. Това налягане чрез капилярните съдове се видоизменя по много причини, върху които няма да се спирам сега. Също така нервната система е много сложно устроена и тя е направена от най-финнате материя, защото по нея функционират по-висши енергии, които устройват човека. Вземете после чудното устройство на окото, което е цяла вселена в себе си и отразява човешката душа; също и ушите, чрез които долавяме звуковете и музиката, имат чудно устройство. Като дойдем до главата — там е скрита тайната на цялото човешко битие. Лицето, челото, носа, това са светове и сили, проектирани върху триизмерния свят. Вие ще кажете — какво представя носът пък? Човешкият нос е бил толкова красив и важен, че чрез него Бог е вдъхнал на човека дихание на живот и той станал жива душа. Чрез носа е изразена човешката интелигентност.

Днес подлежи на наблюдение човешкия мозък, и който знае как да го наблюдава, може да научи много работи. При наблюдения на черепа, може да се изучи вътрешната дейност на мозъка. Ако вземем черепа на един умрял човек, там можем да направим много по верни и по точни наблюдения, отколкото при живия човек. Като туриш една свещ в черепа, ще знаеш този човек как е живял. Ако е живял разумно, ще видите, че в тази част на черепа, където са мислителните способности — челото — костта е тънка, ако е бил музикален, там където са музикалните способности, костта е тънка. Ако е бил религиозен. — там където е религиозното чувство костта е тънка. А при онези места, където човек не е бил деятелен. черепа е дебел. Тъй че, черепа в неговото външно устройство, е израз на вътрешната дейност на мозъка. Вътрешните дейност на мозъка се изразява и върху човешкото лице. И красотата на лицето зависи от човешката мисъл. Трябва да работят ред способности и чувства, за да направят лицето красиво. Ако имате един гениален ум, веждите ви няма да имат този строеж, който имат сега. Носа на гениалния човек не е като този на обикновения.

Природата е разграничила пешата. Тя е разпределила растенията, животните и хората, които са на разни степени на развитие, и всеки според степента си има и съответната форма. Тя е разграничила животинския човек, обикновения, талантливия, гениалния и светията — всеки си има своите форми, които са израз на вътрешния му живот. Животинския човек е онзи, който едвам се е подигнал над животинското царство. Двете му челюсти са издадени напред като при животните. Съвременните антрополози, които изучават човешките, намират, че у различните раси тъй наречения кемперов ъгъл е различен — колкото е по-висша една раса, толкова този ъгъл се приближава до правия. В бялата реса този ъгъл е към 85 градуса. Гръцките художници, като рисували своите богове, туряха им този ъгъл към 90 градуса.

Какво е сега вашето предназначение? 50-60 години ще живеете на земята и след това ще се върнете. Къде ще отидете? Никой не знае. Човек вярва, че ще отиде в онзи свят. Но какво е той, никой не знае. Мислите ли, че онзи свят е нещо отделно от този свят?

Този свят е едва малка част от онзи свят.

Чудно е, кога човек мисли къде е онзи свят. Човек е произлязъл от едно разумно начало. Може ли човек да отрече разумността? — Не може. Тя е факт. Не е въпрос да се поддържа едно външно верую. Какво трябва да поддържа малката капка вода? Тя трябва да поддържа идеята, че е излязла от океана, и след време пак ще се върне в океана. И човек, като разумност, е излязъл от великия океан на разумността. Под думата човек, разбирам свят, който е организиран. А под думата „първичен свят“ аз разбирам свят, който не е организиран. Човекът е един свят, в който съзнанието е пробудено, а в „първичния свят“ съзнанието не е пробудено — в него живота е в спящо състояние.

Но да се повърнем към въпроса за човека. Всеки от вас е съставен от едно общество от милиарди клетки - души, от които 5 билиона и 6 милиона живеят и работят в мозъка, в главата, която представя разумното у човека. Какво знаете за тези същества, които живеят във вас и са в съобщение с всички светове? Хиляди мисли минават през вашия ум и вие нищо не знаете за тях, не знаете нищо за своята глава. Религиозните лесно разрешават въпроса, — те казват така: Бог е направил, и изчерпват въпроса. Но това не е наука. Онова начало, което мисли и създава нещата, това се нарича глава на нещата. Началото навсякъде е глава. Тогаз какво представя края на нещата? Щом питаме за края на нещата, ние нямаме ясна представа за разумността на света. Защото в силите на природата имаме поляритет. И земята има два полюса — северен и южен Между тези два полюса действат силите на живота, в които имаме две течения. Едното на юг. а другото от юг на север. Там където се прекръстосват тези течения в екватора, се образуват най-благоприятните условия за живота. И виждаме, че екваториалната област на земята има най-изобилна растителност.

Двата полюса са местата, от които силите на космоса се вливат а земята.

И всяка една частица от материята е поляризирана. В атома и електрона тези полюси са един до друг. И човекът е поляризиран. Северният полюс е в неговата глава, а южният е в неговата симпатична система.

И казва се в Писанието, да направим човекът по образ и подобие наше - един го създаде. Тук човекът още не е поляризиран. А после казва: мъжки и женски го създаде. Тук човекът е вече поляризиран. Мъжът е северният полюс, а жената – южният. Силите на жената, южния полюс – трябва да минат през мъжът - северния полюс. И силите на мъжа, северния полюс, трябва да минат в южния полюс в жената и ще се срещнат в екватора. При сегашните условия екватора е най-благоприятното място за развиването на живота, но не е най-благоприятното място за развиване на културата. Хората които живеят по екватора нямат почти никаква култура. Те не мислят, а са хора повече на чувствата, на сърцето, но не и на ума. А умерените пояси и северния полюс, имат по добри условия за развиване на човешкия ум.

За да познаете интелигентността, гениалността на един човек, дайте му на разположение известни блага и вижте как ще ги използва. Гениалният човек използва най-разумно всички блага които природата му дава. Като попадне една Божествена мисъл в неговия ум, той я посажда като семка, пониква и дава много плод. Той знае как да отглежда и култивира мислите, които идват в неговия ум и да използва онова богатство което те носят. По този начин той храни своя мозък и подържа нормалната дейност на всички мозъчни центрове. Затова в него всички сили и способности се проявяват хармонично. А обикновеният човек не може да храни мозъка си, вследствие на което и способностите му не могат да се проявяват нормално. И затова той често се оплаква, че паметта му е слаба, че ума му не работи и пр.

В средата на челото има един център не паметта — той е център на историческата памет — помнене на събития, дати и пр. Паметта е много видове, и когато се праща достатъчно кръв в този център де се храни, то паметта се развива. За да стане човек учен, трябва да храни мозъка си. Съвременните хора трябва да се научат да хранят мозъка си. Те казват: от много мислене, ще се пукне главата на човека. От мислене не заболява главата. Главата боли когато не мислите. Главата може да ви боли от ненужни безпокойства, но това не е мисъл. Това са чувствания. Учения човек не се безпокои и му е приятно когато мисли или работи.

Онзи. който мисли, той работи с Любов, и затова той лесно учи и помни нещата.

И тогаз, предмета когото искате да изучите, вие ще го възлюбите. И всички работи. които ги обичате, ги помните, а които не ги обичате, не ги помните. Любовта е един процес, в който трябва де има взаимна обмяна на нещата. Сега в какво седи обмяната? Между един здрав и един молен има обмяна. Здравия ще предаде от своята здравословна енергия на болния, а понеже болестта представя тор, здравият ще го вземе да го използва. Така се образува една връзка между тях, и двамата са благодарни. Не мислете, че благодарностите не е нещо реално.

Сега онова, на което трябва да се спрем — това е човекът, това е „азът“. Защото „азът“ е човека.

А всичко друго каквото имаме — тялото, с всичките му органи, мозък, очи, уши и пр. умът, сърцето и всички способности и чувства — даже и духът и душата — това не е човека. Това са сили и условия, които са дадени не човека, на „азът“, за да се развива. „Азът“ — туй е новото в човека. Човек е едно същество, което Бог е създал, и сега туй същество се развива. Но това същество е в заблуждение за нещата, които мисли, че са негови, а в същност не са негови.

„И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Направи човека да мисли, както Бог мисли, да чувства и да бъде справедлив като Бога. Сега всичкото възпитание, всички тези религии и науки, имат за цел да развият у човека туй съзнание на справедливост. Хората имат съзнание. но туй съзнание за сега определя само нашите отношения към физическия свят. Справедливи са там, където законът им налага. Човек е честен и справедлив докато има закон, който да го преследва. Където няма закон, той си прави каквото иска. Но не е законът, който трябва да определя, кое е право и кое е криво.

Право е туй, в което никой не страда. Щом има страдание. това не е право Право е това, което има предвид интересите на всички същества.

И природата, за да научи човека да зачита интересите на другите същества, както своите интереси, тя му налага страданията, като отзвук на неговите постъпки спрямо другите. И като страда, човек се научава да мисли, да дава ход на божественото в себе си. За да дава път на Божественото в себе си, човек трябва да пази единството на ума си. Силата на човека седи в единството на неговата мисъл, в развиването и обработването на неговия мозък. Вие имате едно несметно богатство, което е вложено във вашия мозък, във вашия ум. Пред вас стои едно велико бъдеще, в което вие не вярвате. Вие искате в един живот да постигнете всичко. Това е невъзможно. Ще постигнете според възможностите на вашата нервна система. Защото вашата нервна система не е нагласена така, не е още калена, за да издържи на силните радости и скърби.

Човек е един жив барометър, и всички промени на времето, които стават в природата, се отразяват върху състоянията на човека. Когато времето ще се развали, човек почва да усеща, че му е тежко нещо, че е сгърбен, без да има някакви лични причини за това. Когато времето ще се оправи, на човек му олеква, като че някакъв товар се дига от гърба му и той става радостен и весел. Когато времето се разваля, има голямо атмосферно налягане, което предизвиква свиване на капилярните съдове в човешкия организъм и енергиите не могат да функционират правилно, вследствие на което човек чувства, че му е тежко, че е скърпен. А когато времето се оправя, атмосферното налягане се намалява, капилярните съдове се разширяват, енергиите почват да функционират правилно, и на човека олеква.

Всички хора трябва да имат една мярка за нещата, един морал. Всеки трябва да зачита интересите на ближния си като свои и всеки трябва да има предвид благото на ближния си, както има предвид своето благо, Това е законът на справедливост та, законът на любовта, който хората трябва да приложат. Това е пътя за регулиране на силите в човека. Това е пътя, по който човек може да се самовъзпитава, за да стане човек в пълния смисъл на думата — същество, направено по образ и подобие Божие — същество. което мисли и обича, същество, което всякога е готово да върши волята Божия.

__________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. И направи Бог човека