Бр. 190. Виделината и тъмнината (из беседата „Виделината и тъмнината“ – 11 Април 1937 г.)

[Ани]

Виделината и тъмнината

(из неделната беседа „Виделината и тъмнината“ – 11.04.1937 г.)

„И виделината свети в тъмнината,

и тъмнината я не обзе“

Йонна, 1 гл., 5 ст.

Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“.

.... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове.

Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание.

Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната.

Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието.

За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота. Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот. Значи, тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха. Тъмнината е хубава топла дреха. Обаче не вземайте думите ми криво, че ви препоръчам да ходите в тъмнина. Не, в тъмнината човек само почива и спи. а а виделината той работи.

Аз ви обръщам вниманието върху виделината, а тъмнината е само една сянка. И на художника е нужна тъмнина като сянка, като контраст. за да може да се направят образите по-хубави, повече до изпъкват.

Сенките дават ефект на образите. При сенките добре изпъкват чертите на човека. За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки. Художникът трябва да знае точно къде да тури сенките, за да може да изпъкнат определени черти. Например когато художникът иска да нарисува човек наблюдателен, умен, той няма да му тури тънки вежди, но ще му тури дебели, масивни вежди, като на Тарас Булба.

Големите герои в света имат дебели, е не тънки вежди. Вижте какви са веждите на Толстоя. Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди. Това се отнася до умните хора на земята, но не и в духовния свят.

Та ние трябва да разгадаем онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава. За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина. Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека. Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека,

Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това. И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем. Растенията минералите, животните внасят нещо в нас.

Всеки човек. когото срещне те и всека книга, която четете, упражнява мощно влияние върху съграждането на човешкия характер.

Това мощно влияние наричат божествено в човека. Хората, като не разбират този закон, понякога се мъчат да турят някаква преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи. Често с бентовете и с каналите, които хората поставят с. законите, които създават, си причиняват ред неприятности.

Всички анормални неща в живота се образуват от бентовете, които хората си поставят. Така, например, някои хора влагат е ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, до като най-после умират. Това е една мисъл натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта.

Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе виделината и да я ограничи. Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен.

За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този напор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видела, че не могла да я ограничи. Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи. Запример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: обичате ли ме? Щом зададе този въпрос. той вече предрешава своята съдба. Щом кажете, че го обичате, във вас. както и у него ще настане една реакция. Защо? — Защото всяко постигнато желание е израз на смъртта. Това стана и с първите човеци. Те бяха недоволни от това, което Бог им даде. Те имаха в рая всичко, но един ден у тях се яви желание де вкусят от плодовете на забраненото дърво. Но щом вкусиха от забранения плод, те изгубиха всички блага и привилегии, с които се ползваха в рая. Следователно, щом искате да знаете, дали някой ви обича, трябва да знаете, че това е последното дърво, което опитвате и заради което ще ви из-пъдят от райската градина.

Питате някой човек, дали е честен. Няма защо да питате. То е написано на неговото лице. Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете без да го питате. Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате. Аз съм за свободата. Когато искате някой да се изповеди пред вас, това е насилие. Никакво насилие не се позволява. — Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога. Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога. защото има доверие в Него. а в тебе няма никакво доверие. Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш но другите хора. Къде остава тогава уважението ти и почитанието ти към този човек? Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбините на твоята душа. А съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка — изнасят погрешките на другите хора. Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи никъде. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лоши черти на цялото битие. Този закон съществува и в човека- Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитане на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния. Какъв е тогава изходния път?

Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината.

Нишките на виделината трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. И това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината. Но трябва да са стараете да придобиете ³/₄ от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас.

Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината.

Вие търсите новото, а живеете по стар начин. По този начин новото не може да се намери. Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат. Не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Всеки е свободен да има каквито иска вярвания и разбирания, но той трябва да остави свободни и другите. Всички не могат да имат еднакви разбирания за живота и еднакъв начин не живеене. Старата баба ще живее по един начин, а младата мома по друг начин. Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без пари да го прави. Освен това на нея бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници все старите баби бих препоръчал. А на младата мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си. Та на онези от вас, които сте млади, казвам: вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците в най-чист и красив смисъл на думата. А на старите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На старите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и свирят, а са оставили тази работа на младите. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал музикалната пиеса. Само старите, след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, както са изнесени в едно музикално парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и остават всичко в ръцете на младия. Същото правят старите и по отношение на молитвата. Докато са били млади те са се молили повече. Като остареят престават да се молят. Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител. Тази реч е държана пред някое възвишено същество. Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато държите речта възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви направят критика. Много безсмислени речи са държали хората на Господа. Някой се изправи на молитва и започва: Господи, много страдам. Това не е молитва. Аз бих желал да кажете така: Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т. е. повече богатство.

Страданията са богатство за човешката душа.

Тъй че. според мен, молитвите са за младите, а на старите стомни им трябват. вода да носят. Като пълнят и изпразват стомните, те ще разберат защо сърцето се пълни и изпразва. Стария ще си каже: Ако сърцето някога се изпълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да извадя от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам. И така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти. И така пълни и изпразвай сърцето пет до десет пъти, докато се съвършено изчисти. Стомните, това са сърцата на хората, които като се пълнят и изпразват от водата на чистия извор, те най-после ще се изчистят.

„Виделината свети в тъмнината“. Има едно правилно разбиране на виделината. Първо, трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, е останало неразбрано от хората. Нашият дух и нещата душа и сърца са неразбрани нещо. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага.

Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота. Щом нещата се разберат, ще се приложат. Щом не се разбират, ще се проучат. Следователно, неразбраното, незнайното, непроученото ще изучаваме. А онова, което знаем и разбираме, ще приложим.

Едно трябва да знаете: природата може всичко да ни даде, но едно нещо не може да направи заради нас — природата зароди нас не може да яде, не може да диша, не може да мисли, природата заради нас не може да спи, нито да почива. Това са работи които ние сами трябва да извършим.

Всяко недоволство в човека произтича от факта, че му липсва нещо. Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив. И обратно — всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни. Те са недоволни и користолюбиви от това, че не ги уважават и почитат или, че нямат любов към тях. Че какво по-голямо уважение може да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която струва милиарди, с два хубави прозорци, две слушалки, с един нос, с едни уста, с един отличен ум и сърце. с отлични дробове и стомах. С два крака, две ръце, които с нищо не се изплащат. И след всичко това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе. Щом мислиш така ти си един беден човек, който не говори истината.

Сега аз бих могъл да изнеса още много факти, но не искам, защото могат до се накърнят чувствата ви, а не желая това да става. Аз имам два възгледа за живота: Когато виждам, че някои хора грешат много, аз си казвам на себе си: слушай, ти си причина за тези неща. Ти трябва да се заемеш в изправянето им. И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: ти си причина и за доброто в света. И едното и другото положение нося. Това е пра-вилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. А вие мислите точно обратното: като дойде доброто в света. вие мислите, че причина за доброто сте самите вие, а когато дойде злото, тогава вие считате, че драгите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите.

Хората са преплетени едни с други.

Като седя спокойно в стаята си, изведнъж възприема някоя мисъл. Аз не оставям тая мисъл без да я изследвам. Понеже имам инструмент, с който из-следвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл. кой я изпратил. какво иска и т. н. Като разбера от къде иде и какво иска, успокоявам се. Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: — Искам да се самоубия, да се хвърля във водата. И аз отговарям от моята станция: — Почакай малко, ще ти дойде един добър съвет. Какъв е този съвет? Почакай, ти още не си дошъл до щастието си: След 4-5 месеца работите ще се оправят. Продължавам да се занимавам. Изведнъж от друга станция чувам: Какво да правя, детето ми умира? Не бой се. Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне не детето, то ще оздравее и като порасне ще стане виден писател. Майката се зарадва — успокоява се. Така си провикват едни след други, не мога да се занимавам.

Сега и на вас казвам: ще се оправят работите ви. Сега пътуваме през океана с един голям параход. Мисля, че след 2 — 3 години най-много ще ни сполети една голяма буря. от която парахода ще се пука. ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат, ще стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. Няма да се плашите. Този параход е много голям, той няма да потъне. Но ще имате само едно малко неразположение. Обаче, вие не искате да имате никакви изпитания и страдания. Нещастията не са само заради вас. Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупва много грехове, та като наказват нея, заедно с нея и вие теглите. Следователно, не наказват нас но земята наказват, а ние теглим. Какво ще кажете за това. Така е в живота — бащата направил някакъв грях, а синът тегли зареди него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Също така и земята е направила много грехове. които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете й, но трябва да мълча. На младини тя е направила някои погрешки, конто отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки. Но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо?— Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ й дал обещание, че ще й направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка. И след това като млада булка ще й дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит. В бъдеще земята ще бъде княгиня. Щом земята е княгиня, и Вие ще бъдете княжески синове и дъщери.

Сега пожелавам доброто на вашата майка.

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Виделината и тъмнината