Бр. 193. Вярата като път към успеха в живота (из беседата „Синаповото зърно“ – 18 Април 1937 г.)

[Ани]

Вярата като път към успеха в живота

(из неделната беседа „Синаповото зърно„– 18.04.1937 г.)

„Да имате вяра колкото синапово зърно“

Вие живеете в един културен век, във век на любов към знанието. Вие живеете в един век на изкуството, дето човек трябва да работи. Сега вие се намирате в положението на богатия, който след като дълги години е живял в своето богатство, не намерил щастието си, и като мине покрай някой овчар, започва да му завижда, че живее много спокоен, безгрижен живот. Овчарят пък завижда на богатия.

„Вяра, колкото синапово зърно“. Какво означава думата вяра? В еврейския език, силата на думите седи в съгласните букви. Думата Бог, запример на еврейски език се пише от четири съгласни: Йеве יהוה‎ — Йехова: йод-хей-вав-хей. Първата съгласна[1] буква (Йод – י) означава творческия принцип в живота, принципът, който твори. Вторият принцип (Хей – ה) е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна — вау (Вав – ו) — който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с три букви, а някои — с четири. А така, както думата е в български език тя има три гласни, които съединяват съгласните. Те са буквите а, о, и. Тази дума е силна. Ако в твоята вяра има буквата а, о, и, тя всичко може да направи. Щом на твоята вяра липсва една от тях, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване. Най-голяма вяра човек има в себе си. Някога човек вярва, че силата му е много голяма. И каквото вярва това става. Някой мисли, че това което вярва няма да стане. И като не стане, започва да се обезверява. В древността някои от видните пророци са се обезверявали. Те са предсказвали някои неща, и каквото са предсказвали, не е станало. Мнозина от вас смесват вярата с вярването, с човешкото прозрение, със знанието. Вярата е един Божествен принцип, една Божествена сила, която функционира в света. Вие трябва да разбирате качеството и времето й. Вярата не се проявява всякога. Вярата се проявява през известни епохи, но човек може всеки ден да развие вярата си. От времето на Мойсея до Христа вярата се различава. Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата. Той създаде епоха на вярата.

Мойсей казваше: „око за око, зъб за зъб“. Обаче Христос каза: „В това няма да вярвате. Сега ще бъде точно обратно.“ Мойсей казва: „Човек трябва да обича своя народ повече, а другите по-малко. И Мойсей имаше дълбоки причини да проповядва своето учение. Мойсей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци. Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации. няма граници. Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството. Мислите ли, че ще се роди един гений или светия? Има ли някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черния човек не може да бъде светия. Двама души като се женят трябва да имат едно верую, един Бог, в когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират закона на любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви.

Сега аз ни най-малко не искам да засягам вашето положение. Досега вие сте правили само проби в женитбата. Никой от вас не е женен. Това, което вие наричате на земята женитба, не е нищо друго освен проба, освен съдружие. Нищо повече. Според мене истинска женитба, т. е. женитба по любов е онази, когато мъжът и жената като се оженят никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си. Каквото на-правят единия или другия, те да виждат само доброто. Ако има няколко души само помежду ви които живеят по този начин, аз съм готов да си взема думата назад.

Освен това вие нямате още и религия. Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа.

Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа. Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ.

Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую.

Такива души са свързани със закона на любовта. Те работят за идването на Царството Божие на земята. Това значи религия. Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на земята. Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и объркаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, светии, че като отидат на небето да вземат първото място. Това не е смисъла на небесния живот. Сега аз засягам този въпрос от гледището на новото в света. Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото? Никой не е доволен от сегашния живот. Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура. Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха. Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура. Ако разгледате вярванията на сегашните хора ще видите, че там няма нищо Божествено. Каква култура е тази мъж да бие жена си и обратно? Ще кажете, че тоягата с излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха. Какво нещо е боят? Разбирам да набиеш някого, но да му дадеш нещо, като един от старите светии. Той имал обичай като идвали при него просяци първо им удряли толкова плесници, колкото златни монети те искали. Като отивали дома си, бедните казвали: биха ни, но поне ни дадоха нещо.

За да се измени този порядък, в който сега живеете, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън. Като го прекарате като руда през голям огън, вие ще може да извадите златото, което е скрито в него. Всички хора трябва да минат през огън. Затова и Писанието казва: всичко старо трябва да изгори. Онези от вас които не могат да тълкуват нещата, казват: какво ще остане тогава като изгори светът? Ценното ще остане. Вие влизате в един град и се чудите на красивите му здания. Идете в Ню Йорк да видите там 25 етажни здания, в които живеят не по малко от 250 фамилии. Красиви са тези здания, но най-ценното — слънцето не прониква в тях. Те са целите затвори. Но ако ви се падне да отидете в някой от крайните квартали, като Баури, в който живеят повече от 50,000 души вие едва ще излезете от там здрав и читав. Едва ще се запазите да не ви оберат. Но от калта на децата няма да се спасите. Те ще ви накалят и като излезете от там всички ще знаят, че сте минали през този квартал.

Казвам: И сега е същото положение на земята. Кой светия, който е дошъл на земята, не са го оцапали? Кой християнин на времето си не е бил преследван? Пък и до днес още се преследват хората с нови идеи. Какви ли епитети не са турени на жената. Когато един писател иска да въздигне една жена, той ще окаля друга и след това ще представи един морален човек, който ще повдигне тази паднала жена. Питам: по този начин на възпитание, от толкова хиляди години насам колко мъже и жени са се повдигнали? Желанието на човека да повдигне света трябва да бъде лично желание. Всеки сам трябва да пожелае да се повдигне. Ако педагозите продължават да мислят, че с техните методи те ще могат да възпитат децата и да ги отправят в права посока, аз оспорвам това тяхно твърдение Ако това беше възможно и лесно, защо Христос, когото считат за божество, не може днес да оправи тия петстотин милиона християни и да ги тури в правия път? Че какво ни препятства? Защо не можете да измените човешкото естество? Никой не може да действа против вярата на човека. Когато се казва, че можем да бъдем едно с Христа, разбирам, че у нас трябва да действа желанието, да изпълним волята Божия. Значи нашата воля и волята на Христа трябва да действат в една и съща посока. Когато волята на хората се съединява в едно, тогава те стават силни. Някой казва: Аз оправих този свят. На човек може само да даде условие за нещо, но той сам не може да оправи тази работа. Аз мога да дам условия за една ябълка или за една круша да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене, който й е даден от Бога, от самата природа. Който мисли по друг начин, той е на погрешен път.

Днес хората са станали много умни, научили са се да присаждат. Те могат да присадят на една ябълка круша и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте. По този начин и ние хората се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането, обаче щом тая присадка се пречупи, веднага там ще се прояви първото естество на човека И Апостол Павел, който беше израилтянин, като позна закона на противоречията каза: кой ще ме избави от това противоречие? Той само загатна това, но намери един изходен път. Той каза, че човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, да се преобрази, но затова се изисква голяма топлина и голямо налягане. И въгленът може да стане диамант, но за това се изисква голяма топлина. Същото може да се каже и за човека.

Най красивите и възвишени мисли, чувства и желания на човека се създават при най-голяма топлила и при най-голямо налягане

Най-голямата топлина в света, която е в състояние да разтопи и най-мъчнотопимите тела, това е любовта, т. е. тя произтича от любовта. Без любовта вие не можете да образувате тази голяма топлина. Ако вие искате да станете господари на своята съдба, непременно трябва да оперирате с огъня на любовта, със силата на любовта. Щом имате тази топлина, след това ще ви трябва и голямо налягане. Налягането иде от духа. За тази цел трябва да дойде знанието у вас. Знанието не може да се придобие без светлина. Дето е мъдростта, там е светлината. Има мъдреци в света, но за да добият нужната светлина и знание, те са минали през такива тежки изпитания, каквито вие не можете да си представите. Искате ли и вие да придобиете светлина и знание, да станете мъдреци, трябва да напуснете лесния път. Вие искате да влезете в небето, като място на забавления. Не, небето е място на щастливите хора, но щастието не е забавление. Щастието е нещо велико. То представя онзи истински живот, отдето може да се види смисъла на живота. Има ли този живот, човек ще може да се справи с всички свои мъчнотии, дето и да е, при каквито условия и да се намира. И сега, понеже сте на земята, вие търсите вашето щастие.

Имате право да го търсите, аз не съм против вашето щастие, защото и аз сам го търся. И аз имам щастието, но не е достатъчно само да се търси, но трябва да се разбира. Чрез искането човек може да намери пътя, по който щастието ходи, но по пътя на търсенето пък ще намерите мястото, дето щастието е заровило своето богатство. По пътя на хлопането ще намерите всички приятели на щастието, от които ще научите характера на щастието. Като намерите щастието, вие трябва да се научите как да се обхождате, да се отнасяте с него. При сегашните разбирания на нещата, макар и да минавате за религиозни и за духовни хора, вие още не сте такива.

Казвам: вие трябва да носите в ума си само една идея — да учите. Този съвет ви давам. Не вземайте нещата в тяхното статично положение. Не вземайте работите в тяхната съвършена форма. Никога не желайте да бъдете най-добрият човек, нито най-богатият, нито най-ученият. Не мислете, дали сте господар или слуга, мислете, че сте свободни. Освободете се от понятието на учител или ученик. Дръжте в себе си мисълта, че Бог ви е изпратил на земята да бъдете в даден момент или господар или слуга, или учител или ученик. Това е един практически метод, чрез който човек може да се освободи от тежестите си. Щастието, което човек има е само един момент през деня, то е моментно. Един човек може да ти бъде верен само в даден случай. Следователно отношението на един човек към друг може да се изменя. За себе си някой човек може да е неизменяем в отношенията си, но вие може да му искате нещо, което ни най-малко не е във ваша полза и което не говори, че този човек е изменил отношенията си към вас. Представете си, че сте се разгневили на някой човек и искате да му отмъстите. Дохождате при мене и искате един нож или някакво огнестрелно оръжие. Аз по никакъв начин няма да задоволя вашето желание. Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас? Или ако дойдете при мене и искате вино. Аз пак няма да ви услужа. Това не показва че любовта ми към вас е по-малко, отколкото, ако бих ви услужил . Следователно, да обичаш един човек, това не значи, че трябва да му услужиш във всички негови желания.

Ако пък му дам всичко каквото иска, тогава ще кажа: ще ти дам каквото искаш, но ти сам ще носиш отговорността от своите желания. Ти няма да ме държиш отговорен за своите постъпки. Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки. Той казва на човека: ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си. И сега хората са свободни, да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: защо Господ е направил света така? Хората сами си създават нещастия.

Казвам: Спрете се върху онзи велик закон, който оперира в човека. Ние трябва да знаем този закон и да го изпълняваме. Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал. Има закони, които по никой начин не могат да се отменят. Запример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плаваш. Ако не знаеш да плаваш, ти непременно ще се удавиш. Ти влизаш в света, но ако не разбираш силата на парите, ти и там може да се удавиш. Парите развращават човека. После ти влизаш в сиромашията. Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията. В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат. Сиромашията е пробния камък, чрез който човек познава хората. Понякога Бог ни поставя в условията на сиромашията за да ни изпита. Изследвайте човешките души. Всяка душа е един велик свят. Ако искате вашата вяра да бъде силна, трябва да напуснете вашите детски схващания за Бога. Вие предавате на Бога човешки качества. Силата и величието на Бога седи в това, че той търпи всички глупости. Той всичко вижда. Няма нещо, за което да му се оплачем, да не го оправи. Затова не трябва да роптаем и да се оплакваме, защото Бог всичко вижда и всичко оправя. Така да разбираме Бога, — това значи да имаме вяра която всичко може да направи. Бог всичко може да направи за да подобри живота на хората, но хората трябва да имат вяра в Бога, и да знаят, че всяко нещо иде на своето време, който така разбира той има вяра. Ако вие се смущавате, това показва, че вярата ви е слаба. За да имате вяра, вие трябва да обичате Истината. Синаповото зърно е свързано с истината. И дисхармонията и недоразуменията между хората — между мъжете и жените — се дължат на изгубване на вярата. А отсъствието на вярата показва че няма любов. Защото можете да вярвате само на онзи, когото обичате. И когато някоя жена се оплаква от мъжа си, че бил груб, че я тормозил и пр., това показва че тя не го обича. В такива случаи нека се съберат десет сестри, да се помолят за него, нека му изпратят своята любов. Нека всички сестри го обикнат чрез неговата жена. Ако те успеят да го обикнат, той ще започне другояче да вижда жена си — в друга светлина — ще я види по-красива, по-добра и пр. Тогава каквото направи жена му, всичко ще му бъде приятно. Същият закон може да се приложи и от мъжът. И ако вие страдате в живота, вие страдате от безлюбие. Вие искате да поправите света с педагогически правила. Педагогика без любов нищо не струва. Щом дойде любовта, педагогиката идва сама по себе си.

И когато човек започне да живее по закона на любовта, той навсякъде търси и намира Бога — в светията, в гения, в грешника, в животното, в растението, — навсякъде търси Бога. И само когато всички хора започнат да живеят по този закон, — да търсят навсякъде Бога, те ще изправят отношенията си, недоразумения и противоречия между тях няма да съществуват и ще влязат да живеят в истинския живот. Само така хората могат да си помогнат и Бог ще им помогне, и ще разберат, че има един който всякога ги обича. Все има нещо, за което Бог ни обича. Той е вложил у нас нещо, за което ни обича. Най малко, Той е вложил своя живот в нас. Дали ще бъдем на земята или в онзи свят, все ще се намери някой, който да ни обича. Любовта не може да се унищожи. Никой не може да живее сам. Човек трябва да обича и да го обичат. Ако ти не можеш да видиш Бога във всички форми, както действа, ти не можеш да бъдеш щастлив човек, — и ще се натъкнеш на много съблазни. Съблазните ще дойдат, но за да се избегнат, човек трябва да изпълнява волята Божия. За да избегнете съблазните вие трябва да виждате във всички хора доброто. Така като разбирам хората, аз зная, че никой човек не мисли лошо. И за мъжа и за жената мога да кажа същото. Дълбоко в себе си нито мъжът, нито жената имат желание да направят някакво престъпление.

Престъпленията, които хората вършат, не са техни, те са съвършено чужди неща. Човек може да се огреши, но това състояние е чуждо, не е негово. Когато съгреши, човек си въздъхне и казва: Има нещо у мене, което не харесвам. От где е дошло и аз не зная. Дълбоко в душата си той съзнава, че не е направил добре и се измъчва. И той се чуди, как не може да се освободи от него.

Вашата любов определя посоката на вашето движение. Вие сте дошли на земята защото сте имали любов към нея. Ако имате по-голяма любов към слънцето, отколкото към земята, вие ще можете да отидете и на слънцето. Когато не обичате живота, вие не го разбирате, и той е пълен с противоречия; но когато обичате живота, вие го разбирате и ви е приятно, че живеете. Това значи да имате вяра като синапово зърно. Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина, или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия, и да се помолят да тръгнат работите ви напред. Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред.

Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване и суеверие, а жива положителна вяра, която отмахва всички пречки от пътя на човека. Вие сами си създавате пречките по закона на негативното внушение. Вие казвате, че работите ви няма да вървят и наистина не вървят. По такъв начин вие сами се самоосъждате. За да ви върви в живота, кажете си: Бог ме е изпратил на земята, дал ми е отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа която започвам ще върви защото е Божествена. Тя не може да не върви. Някой казва, че не може да живее добре с жена си. Не, нека каже, че ще живее добре, че може да се разбира с жена си. Не е въпроса само да предприемате една работа, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете. Различни положения и служби ще заемат хората, но при всичките си отношения, те трябва да се споразумя ват, да знаят че са служители на един велик закон в света. Каквото и положение да си представиш в ума, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение. Да не те е страх. Защото законът е следният, това което най-много искаш, ще ти дойде до главата. И това което най-малко искаш, от което се страхуваш, да не ти дойде до главата, и то ще дойде.

Затова турете в ума си положителната мисъл:

Не сме ние, които ръководим света.

Чрез своята любов, чрез своята мъдрост, чрез своята истина и сила Бог е определил нещата. Той е предначертал пътищата на всички живи същества. Бог се грижи за вашия ум, Бог пребъдва и ръководи вашия ум — затова вярвайте в ума си, той ще ви изведе на правия път. Вярвайте във всеки човек чрез когото Бог говори. Който говори от себе си, не го изслушвайте и му кажете: ще опитаме това нещо, и ако се укаже вярно, ще го направим. А онзи. чрез когото Бог говори, вярвайте в това, което ви казва, и го приложете в живота си и то ще ви даде плод. Това значи да имате вяра като синапово зърно, това значи да имате вяра, която да ви издигне в живота.

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Вярата като път към успеха в живота

 

---

[1] На иврит изписването на текста става от дясно на ляво.