Jump to content

Бр. 197. Божественият промисъл (из беседата „Божественият Промисъл“ – 6 Юни 1915 г.)


Recommended Posts

Божественият промисъл

(из неделната беседа „Божественият Промисъл“ – 6.06.1915 г.)

Но и космите, на главите ви са преброени.

И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри

Съвременните хора трябва да бъдат убеждавани с много аргументи, факти и логически заключения, за да приемат, че съществува Божествен Промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. Понякога ние даваме криви, произволни тълкувания на това, което ни се случва в живота и вследствие на тия криви тълкувания, ние сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия — че всичко в света било произволно, т. е. че нямало ред и порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т. н. От това по-голямо заблуждение не може да съществува.

Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание на малките неща. Той казва направо на учениците си: „Не бойте се, вашият живот осигурен“, и им привежда пример, че от петте врабчета, нито едно не пада на земята без волята на Отца. Защо Христос не е взел едно врабче, а числото пет? Тук има един закон. И всеки, кой то се намира в този закон на числото пет, той не пада без волята на Отца. С второто сравнение Христос ни казва: „Вие сте осигурени, космите на главата ви всичките са изброени“.

Може да си кажем: „Какво значение има това, че нашите косми са били изброени? Именно там е важното. За да бъдат преброени тия косми от Господа, да ги държи Той в своята сметка, те трябва да имат някакво значение. А знаете ли колко са тия косми на главата ? Мнозина са преброявали. Някой хора имат 250,000, други 320,000 косъма. И за всички тия косми се държи сметка от Господа, както един градинар държи сметка за своите плодни дървета — туря на всяко дръвче номер. Ние можем да изтръгнем един косъм от главата си и да го хвърлим, но този косъм извършва известна служба, — много голяма длъжност на глава та ни. Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразбира, че нашият духовен живот е под закрилата на същия Божествен Промисъл.

Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл , защото само когато вярваме в него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи.

Мъж и жена, като се оженят, мислят че Господ им е дал власт, мъжът казва: „Ти при майка си си живяла така, но сега в моята къща влизаш под друг закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам — да се пазиш, защото, ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм малко чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа, ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“

Както виждате, всички хора си приготвят свои закони. Но какво става в края на краищата? — Скарват се и двамата. Защо? Защото положението, което те са завзели, е фалшиво в самите основи. Истинската добра женитба не е нещо, което е правено на земята Три вида женитба има: едни, които се извършват на небето, други — на земята, а трети в ада; едните са извършени от Бога, вторите — от хората, а третите — от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще ви донесе любов, мир и радост в дома ви: между мъжа и жената ще има съгласие винаги, лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, Той нарежда всичко добре. Когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за с а м с усъвършенстването, за изглаждането на характера. Когато пък дяволът ви жени — тогава ще има всичко лошо. В всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочие, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските.

За да можем да мислим правилно и логически, ние трябва да разбираме основата на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то това, дето установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата. Имаме установени закони на физиката, не химията, на човешката душа, които закони регулират отношенията на нещата и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл.

И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по божественому, други — по човешки и трети — по дяволски. Първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим да по-изгладим тия неща. Когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл да я доправи, нека да я коригираме.“ Третото положение е когато всеки сам иска да стане Господ.

Преди хиляди години хората са схващали нещата по Божественому, но в упадъка си те са изгубили това схващане Па и вие, когато сте в добро настроение, в душата си вярвате в Бога. Вървят ли ви добре работите, казвате: „Слава Богу, Господ се грижи за нас;“ но щом дойде нещастие, казвате: „Господ ни за брави. На какво основание твърдите, че Господ ви е забра-вил, че Той е причината на вашите страдания?

Господ казва: Понеже вие ме забравяте, и Аз ще ви забравя. Ако вие се отдалечавате от Него и Той ще се отдалечи от вас. Някои мислят, че Бог, който е неизменен, постоянен в своята любов, когато почнат да се отдалечават от Него, Той ще трябва и тогава да тръгне подир тях, като майка подир своето дете и да вика: Чакай, синко, не се отдалечавай от мене. Не! Господ седи на своето место и когато вие казвате: Господ се отдалечи от мене, аз разбирам, че вие сте се отдалечили от Него,

Той от вас. Пътят на движението на някой хора около Господа е правилен, с незначителни изменения: малко се поотдалечи от Него, но пак се приближи, както е пътя на земята около слънцето; на други, обаче, пътят е като на някоя блуждаеща комета: някой път се приближи твърде много до слънцето, а после с векове не се приближава. Така и вие, като се отдалечите от Господа, казвате: Забрави Господ. Аз ви казвам: след 75 години, като се приближите към Него, подобно на Халеевата комета, Господ пак ще си спомни за вас: зависи от орбитата, по която вие се движите около Господа — като наближи пътят ви до Него, Той пак ще си спомни за вас.

И сега всички вие се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво. Защо? — Защото всички не се движите по една и са-ща орбита. И аз не ви осъждам: аз гледам на нещата много обективно, философски. Но ще възразите: такъв е пътят ни. Въпрос е дали пътят ви е такъв или вие сте го направили такъв. Ако между два града има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски, този път Господ ли го е направил? Ако Господ беше го построил, той щеше да бъде построен много умно. Но хора са го направили и за това е направен така. Ако при постройката на един железен път вие постъпите съобразно със законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия няма да стават.

Все пак, техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото верующите християни — за живота. Те казват: ние трябва да пресметнем много добре как-наклони и какъв завой трябва да направи железницата по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще стане катастрофа. А християните си казват: Господ е добър; Той промишлява нас; какъвто наклон и да направим, все едно е. А като се катурнат колата, казват: „Не ни вървят работите!“ Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпвате — влакът се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване законите на железните линии.

Ето защо, в някой случаи духовните хора ще трябва да вземат поука от светските хора, да им станат ученици. Не е срамота човек да бъде ученик. А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Всякъде не можете да бъдете учители — някъде ще бъдете учители, някъде ученици.

Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно: всички събития, от какъвто характер и да са те — физически, психически и обществени — се ръководят и направляват от едно висше същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън. но някой път по-малко. Пътят и на земята има известни кривини, завои, земята някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която й въздейства. Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучите и разберете.

Сега ще ви приведа един разказ — пример за Божествения Промисъл, който можете да вземете като предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични.

Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите. „Онова, което Господ е направил, никой не може да го развали.“ На един от съборите присъствали два големи орли, наречени „рока“, единият от тях казал: „Аз мога да разваля онова, що Господ е направил.“ Царят казал: „Много добре, докажи това фактически,“ и разпуснал събора. В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пък за царски син. Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво. Младоженецът, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото. Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът. Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв.

Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме понякога, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил.

Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичай си ума: с глупости светът не върви.“ Аз казвам: благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство, да видите как живеят? Говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще намерите разбирания и за физика и за химия и за душевни проявления — много знания да излъжат, да измамят, да направят всичко. Ала техните знания не може да внесат ред и порядък в нещата, защото не почиват върху ония елементи, които могат да циментират живота.

Знанията трябва да се циментират чрез Божествената любов.

Следователно, когато някой говори за знания и факти, пи-там: имаш ли цимент да циментираш тия работи? Ако имаш този цимент, действително имаш божествени знания, но ако имаш голи факти, без цимент, те не може да ти бъдат в услуга.

Ако вие съберете 200,000 или милион овчи влакна и не знаете как да ги съедините, какво ще ви ползват те? Само когато ги изпредете и изтъчете по определен начин, можете да си скроите дрехи и да се облечете, по същия закон, когато можем да циментираме вътре в себе си нашите мисли, нашите желания, чрез този Божествен цимент. Божествения Промисъл, ние ще можем да скроим дреха, с която да облечем своята вътрешна голота. Прочие, този промисъл ни е необходим.

И затова Христос казва: „Не бойте се,“ и пита защо петте врабчета Не падат. Вие имате цифрата пет и другаде: пет чувства, пет пръста; то е емблемата на човека на земята. Числото пет представлява човека — умния, мъдрия човек. — И казва, че този мъдър човек не пада, дотогава, докато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня, обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи на едно от тия врабчета да падне на земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече; ще почне да се разрушава вашия живот.

И тъй, имайте винаги пред вид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докато вие вървите неотклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада

Обърнете се пак към Слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново.

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Божественият промисъл

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...