Бр. 198. По образ и подобие (из беседата „По образ и подобие“– 26 Септември 1937 г.)

[Ани]

По образ и подобие

(из неделната беседа „По образ и подобие“– 26.09.1937 г.)

Който чете Библията по обикновен начин, той ще знае само първата глава и ще спори как трябва да се разбира. Първата глава е един малък извод, едно малко, но велико откровение — как се е създал света. В първата глава се вижда колко принципи са разкрити в създаването на света,

Светът се е създал в шест деня, а в седмия Бог си е починал. Какво представлява денят на почивката, това е скрито за нас. Ние не знаем още какво нещо е почивката.

„В начало Бог създаде небето“. — Това е едно велико откровение. Ние не сме били в това начало на създаване, но някои са били. Кои са били там? — Тези, които са диктували на Мойсея това откровение.

Мойсей е писал книгата Битие по откровение. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: Да бъде виделина! — и стана виделина. И нарече Бог виделината ден а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро — ден първи.“ Този ден е забележителен с явяването на първия принцип в света. — В него Бог е проявил своята мисъл , своята светлина.

„И рече Бог: да бъде твърд всред водите, и разлъчи вода от вода“. Този е вторият ден — денят на разделянето — отделя се една вода от друга вода. Този ден се отличава по това, че за него Бог не е казал, че е добро. За всички останали дни Той е казал, че е добро, но за втория ден е премълчал.

„И рече Бог: да се събере водата, която е под небето, на едно место и да се яви сушата“. Това е третият ден — третият принцип. Значи, за да се яви нещо добро в света, водата трябва да се отдели от сушата.

„И рече Бог: да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта“ — ден четвърти, в който действа четвъртият принцип. Така се създадоха и останалите принципи, които действат в петия и шестия ден.

Ако човек рече да проникне в съдържанието на първата глава, той трябва да употреби години, за да придобие онова знание, което е вложено в нея.

Ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, преведена от английски и издадена от спис. „Житно зърно“ под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи.“ Ще ви прочета главата, която е на стр. 60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината:

„Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави.

Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата,

Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия.

Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични приливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг.

Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свят на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свет на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили I

И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Л ю б о в т а. Зад жълтия цвят седи космичната сила на М ъ д р о с т т а. Зад синия цвят седи космичната сила на И с т и н а т а.

От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави.

Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение не истинския червен цвят.

Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове.

Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса!

Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение.

Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама.

Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Този човек е приел малко светлина — само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цел а та светлина, с всичките й цветове, които един други се допълват и хармонизират. И действително, гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина.

И така, в заключение, червения цвят ще кажем:

Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила; той произвежда о ж и в о т в о р я в а н е. Възприеме ли се, обаче, в неговата груба проява, той произвежда у човека дразнене и буди грубите му инстинкти.

Това, което казахме за червения цвят, важи и за други те цветове. Органическо то и психичното им действие в зависимост от тяхната чистота, може да се предаде на кратко така:

Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и потик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самодоволство и егоизма.

Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мисли и чувства. Той произвежда мир, тишина и спокойствие Ако е приет в нечист вид, той предизвиква болезнени телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост.

Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение — органично и психично. Той вдъхва упование и надежда. Но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Нисшият зелен цвят е крайно материалистичен.

И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е потопена в зеления цвят.

Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем и разширение на чувствата. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие и малодушие.

Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид той създава непостоянство.

Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила на характера. В нечист вид — малодушие.

А как действат белият и черен цветове? И двата са пасивни, но имат противоположни качества. Черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи, вследствие на което задържа повече топлина. Белият цвят — обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина.

Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят живота си, като впрегнат на работа всичката си енергия.

Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на ч и с т о т а т а.

Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове, като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира.

Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак непълен и крие известни недостатъци.

В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единна хармония.“

Светлината върши чудеса. Значи, за да познаваш червения цвят, трябва да познаваш любовта. За да познаваш любовта, трябва да познаваш живота. За да познаваш живота, трябва да познаваш всички блага, които се крият в него. Когато някой човек е груб, това показва, че има излишък от червения цвят в себе си, от неговата енергия и той трябва да се освободи от нея. Безволието, малодушието, е липса на син цвят. От това гледище, лошите хора винаги имат по-голяма топлина, а по-малко светлина. Добрите хора обратно: те имат повече светлина, по-малко топлина. А черният цвят поглъща всичко в себе си.

Казвам: противоречията, които сега съществуват във човешкия живот, се дължат на това, че човек е забравил това откровение. Ние не знаем какво носи всеки ден, Астрологията, например, е наука на откровенията, една друга библия. Да знаеш влиянието на планетите, на 12-те зодии, това е от голямо значение.

Какво носи първият ден? Този ден се намира под влиянието на месечината. Първият ден е ден на светлината. Но в същност, първият ден не е понеделникът, а е неделята. Ние сме ги заместили, като сме сложили неделята на местото на еврейската събота и понеделникът на мястото на неделята. От астрологическо гледище, който иска да се избави от болестите, той трябва да разбира влиянието на първия ден. Който иска да се освободи от всички болезнени състояния, той трябва да разбира законите на светлината. Защото организмът ни всякога страда по две причини — или от недоимък, или от изобилие.

Преди години имах случай да наблюдавам  няколко стари баби, по на 80 години, които се бяха събрали да лекуват един болен. Като наблюдавах лицата им, направи ми впечатление, че в същност, тия баби съвсем не приличат на баби: челата им, носовете им, устните им, носовете им, бяха правилни, добре устроени. Всички се събрали, и мислят, дават мнението си. Най-после решиха, че трябва! да изпотят болния. Питам ги: защо трябва да го изпотите? — В него са се събрали много нечистотии, които непременно трябва да излязат навън. — А как ще го изпотите? — Ще вземем в един голям съд вода, в която ще турим ечемик и ще го варим. После ще налеем ечемичената вода в едно корито. Болният ще поставим над коритото, ще го натрупаме със завивки, да стои над парата докато се изпоти хубаво. Така ще стои най-малко половин час. След това бабите ми разправят, че докато от болния излиза топла пот, той още не е здрав. Щом започне от него да излиза студена пот, те ще прекратят изпотяването. Това било според тяхната наука.

Сега аз правя своите заключения: когато водата в човека застои, тя образува жабуняци. Следователно, тази вода чрез изпарение, чрез изпотяване трябва да излезе навън. Щом излезе вътрешната вода от организма, на местото й трябва да се внесе това. Защо? Защото ако от организма извадите една вода и не внесете нещо ново, положението му ще се вложи. Ето защо, когато човек се изпотява, за да не се простуди, той трябва да гледа да запази своята вътрешна топлина. Това се постига чрез вкарване в организма топла вода. Водата съдържа в себе си голямо количество топлина.

При боледуване, можете да се лекувате чрез изпотяване, чрез нагорещяване с цветни лампи. Ще нагрявате болното место с тази лампа, и когато почне да се изпотява, ще изтривате потта с чиста кърпа. След като се изпотявате дълго време, намажете болното место с дървено масло. После изпийте една-две чаши гореща вода, за да запазите вътрешната си топлина и да набавите онова количество вода, което сте изгубили чрез потта си. Чрез потта човек губи известно количество топлина, която трябва да се набави. Здравословното състояние на организма зависи от чистата вода, която той има в себе си.

Водата е носителка, добър проводник на здравето. Сегашните хора не се лекуват както трябва. Ако имаш изобилие от нечиста вода, извади излишъка от себе си. Но ако нямаш изобилие от вода, тогава внеси известно количество вода в организма си.

Не само водата трябва да се доставя на организма, защото има хора, които страдат от недоимък на въздух. Дробовете на съвременните хора не са достатъчно развити, за да могат да поемат нужното количество въздух, нужно за организма. А здравословното състояние на един организъм зависи от повърхността на неговите дробове. Колкото повърхността на неговите дробове е по-голяма, толкова човек е по-здрав. Колкото повърхността на дробовете му намалява, толкова и той изгубва здравето си. Също така, колкото повече се увеличава повърхността на човешкия мозък, толкова по умен става човек и обратно.

До тогава, докато ние спорим кое учение е по-право, ние не сме на правия път За правото учение няма какво да се спори. Дето има любов, там е правото учение. Дето има светлина, там е правото учение. Дето няма светлина и любов, там не е правото учение. Въпросът е при сегашни те условия как да се поправима Ние имаме хиляди проповедници, имаме и хиляди лекари, които работят в това направление. Те са допринесли много! Но ние се нуждаем от лекари, които не трябва да ни лекуват когато заболеем, но да ни лекуват преди да сме се разболели.

Не мислете, че за да намерите истината, трябва да отидете някъде в гората, или в някой манастир, или в Индия, или в небето. И в небето да отидете, там истината няма да я намерите. И в Ерусалим да отидете, там истината няма да я намерите. И в планините да ходите, и там истината няма да я намерите. И който проповедник да ви говори, истината няма да я чуете от него. Истината ще прозвучи вътре във вашите души. И това ще стане само тогава, когато любовта ви стане майка, когато мъдростта ви стане баща, а истината ви стане брат. Само тогава вие ще разберете смисъла на живота.

Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва, че трябва да се отречем от всички лъжливи учения, които досега са ни залъгвали.

Представете си, че вие сте един болен, който лежи на леглото си и са ви гледали десет души лекари, но в края на краищата ви казват, че ще свършите, не може да ви се помогне. Идвам при тебе и те питам: Искаш ли да живееш? — Искам, разбира се.— Ти богат човек ли си? — Богат съм. Имам сто милиона лева на разположение. Питам го: готов ли си да се откажеш от всичкото си богатство? С други думи: искаш ли да се откажеш от болестта си, от кревата, на който лежиш, от милосърдните сестри, които те гледат? — Не може ли без това? — Не може!

Ако искаш да се излекуваш, да влезеш в новия живот, ще се откажеш от всичко: от парите си, от слугите си, от болницата, от болестта си. Кажи: Отказвам се от всичко, започвам да работя с едно петаче, само да вляза в новия живот. Като оздравея, като изляза вън от болницата, ще почна да работя и да приемам всичко от Бога, ще приемам онзи чист въздух, ще приемам онази безсмъртна светлина. Ще приема всичко това в душата си и ще кажа: Господи, благодаря ти за тази светлина, която ми даваш. Благодаря ти за този живот, който ми даваш. Ти си Бог мой, Господ мой. Сега очите ми виждат вече. Ще ходя в твоята вид елина и ще изпълнявам Твоята воля.

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. По образ и подобие