Бр. 205. Разумният живот (из беседата „Разумното слово“– 7 Ноември 1937 г.)

[Ани]

Разумният живот

 (из неделната беседа „Разумното слово“– 7.11.1937 г.)

Ще ви цитирам няколко пасажа от книгата „ Лъчи на живота“  — беседи, държани на Рила, 1937 год.

„Смисълът на нещата не седи в тяхната външна страна, но в това, което човек вътрешно придобива от тях. Виждате, че някой човек се качва на висок планински връх. — Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. — Не, всяко изкачване по планините има свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто — той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по отъпкани, по огладени пътища. Огладените отъпкани пътища се отличават с много прах, а планинските — с простор. Когато се качват по планински върхове, хората вървят на разстояние един от друг, а в низините — се събират на едно място. Животът в низините е живот на човешки порядък“

„Сега помнете следното нещо: любов, която не дава свобода на човека и не го поощрява да се качва на високи места, не е любов. Докато човек ходи само по низки места и дига прах наоколо си, той не е влязъл още в любовта. Който се страхува от високите места, той е извън любовта. Човек се качва по високите върхове, за да усили любовта си. Всяко изкачване по върховете е малък опит за постигане на любовта.“

„Съвременните хора лесно се обезсърчават. Щом се натъкнат на известна мъчнотия, те се обезсърчават. И вие лесно се обезсърчавате Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази висота и да се осакатите. Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо. Когато домакинята чисти къщата си, тя първо изнася всички вещи навън, измазва, изчиства я и после влиза в чиста, наредена къща и се радва на благото, което чистотата носи в себе си. Безпорядъкът се превръща в порядък. Същото прави и природата. Като хване някого, тя изнася навън всичко старо, всичко нечисто, и започва да работи със своята четка. Като изчисти и измие всичко, като обнови старите неща, тя поставя нов ред и порядък, нови условия за живот. Който не разбира законите, с които природата си служи, той се смущава, че къщата му е разхвърлена, че паднали частици от вар и изцапали дъските и мебелите. Не се смущавайте! Природата всичко ще изчисти, ще внесе във вас нов ред и порядък — нов живот. Днес всички хора са изложени на такова пречистване. Ангелите слизат от небето да извършат това пречистване. Страданията, които хората преживяват, не са нищо друго, освен пречистване на техните домове, след което ще бъдат поставени при нови, подобри условия.“

В беседата „Опитано е“ се казва, че човек, който не се качва по планините, не може да бъде добър. Това се вижда чудно на хората, но така е в същност.

Който иска да се подигне, той трябва да се качва нагоре, по планините.

Никъде другаде не може да намери Господа, освен на височините. Там ще познае доброто. Всички хора трябва да бъдат екскурзианти.

Когато хората спорят дали има Господ или не, казвам: Докато живея, и Бог съществува. Щом умра, Бог не съществува. Значи, Бог съществува за живите хора, за умрелите не съществува. Когато хората говорят за красота, трябва да знаят, че от тях зависи да бъдат красиви. От мислите, чувствата и постъпките на хората зависи да бъдат красиви или не. Здравите хора се отличават по това, че имат достатъчно количество сребро в кръвта си, а богатите имат излишък от злато в кръвта си. Това са малки обяснения върху четенето от беседата „ Опитано е“

Словото представлява онази съществена храна, която е необходима за човека. Без храна човек не може да продължи живота си на физическото поле. Мнозина правят опити да не ядат, повече да постят. Но постът има съвсем друго предназначение. Постът е наука за правилно хранене. Като пости, човек има предвид да даде почивка на стомаха си.

В стомаха има десет милиона работници, които работят за храносмилането. Представете си, че човек трябва да плаща на всеки от тия работници по един лев за всяко ядене: сутрин по един лев, 10 милиона, обед по 1 лв., 10 милиона, и вечер по един лев правят още десет милиона лева. Значи, човек трябва да има дневно по 30 милиона лева, за да плати надницата на тия десет милиона работници. Отде ще вземете тия пари? Вие не мислите по това, но казвате, че светът е лош. Вие нямате представа за онази велика икономия, която съществува в природата. Вие нямате представа какво нещо е Божествения порядък, за който постоянно трябва да благо дарите. Вие сте изгубили смисъла на нещата. Погледнете се в огледалото и казвате, че сте остарели.

Помислете само колко работници работят заради вас. Щом започнете да се храните, те веднага започват да работят. За какво мислите работят? За вас ли? — Не, те работят от любов към Бога, за Божията любов. Те казват: понеже си чадо Божие понеже Бог те е изпратил на земята, ние ще работим заради Бога, от любов към Него. Като ви накарат на никаква работа, вие веднага започвате да роптаете и казвате: Не съм му роб, не съм му слуга. Питам: тия десет милиона работници роби ли са на вас?

И най-после, Бог като видял недоволството на хората, казал на смъртта да дойде на земята. Той е допуснал смъртта заради недоволството на хората. И смъртта казва: Понеже тези твои деца не те слушат, остави ги малко на мене, аз ще ги възпитам. Когато смъртта хване недоволния, тя го туря в земята, взема му всичко и го пита: Ще слушаш ли сега Баща си? Като го държи 30-40-50 години гладен в гроба, най-после недоволният се обръща към Баща си: Мили татко, дотегна ми вече да седя в този гроб. От толкова години съм гладен няма нищо за ядене. Тогава Господ праща да го извадят от там и го питат: Втори път ще бъдеш ли недоволен? Казват за някого, че като умрял, тържествено го погребали. Какво тържество е това? Той ще види в гроба такова нещо, каквото никога не е виждал. Тържествено погребение и изпращане разбирам, когато този човек може съзнателно да се прости с всички и да занесе писмо на близките им, да каже, че те са добре. А тъй, никакво писмо не носи от тях, нищо не може да им каже, сам не разбира какво е станало с него, в това няма никаква тържественост.

„Словото Божие е опитано.“ Дойде някой при мене и ми казва, че е закъсал нещо, болен бил. — Какво значи думата „закъсал“ ? Ако си мъж не си добър брат. Ако си жена, не си от добрите сестри. Щом си закъсал, изпрати молитвата си към Баща си и кажи: Татко, помогни ми, закъсах, не съм добър син. Баща ти ще ти отговори: Щом си закъсал намери погрешната си и я изправи. Не се извинявай с Петко или със Стоян, но изправи погрешката си. Нарушил си някакъв закон — изправи го. Аз нямам нищо против смъртта, против умирането. Но когато умира, човек трябва да мине с експрес, транзит през смъртта и да влезе в живота. А тъй, да го хванат като роб, че после да го изкупват, това не ви желая. Аз не желая никой от вас да остане в царството на смъртта. По-лошо място от царството на смъртта няма.

„Божието слово е опитано.“ Казвам: въоръжете се с любовта. Когато говоря за любовта, аз разбирам тази сила в света, с която можем да превъзмогнем всички мъчнотии.

Единствената връзка, която може да ни свърже с: идеалния свят и да ни направи силни, това е любовта.

Без любов животът е много тежък. Който дава без любов, той дава скъпернически. Даде един лев и мисли че много е дал. Който дава с любов, като извади от джоба си сто лева, мисли, че малко е дал; извади още сто лева, пак намира, че е дал малко. Като извади хиляда лева и тогава намира, че е дал малко, но в този момент няма повече в себе си. Който получава с любов, той пък е доволен на онова, което му се дава и намира, че много му е дадено. Като даваш без любов, онзи, който получава, пита: Още не можеш ли да дадеш? Той е недоволен, защото даваш без любов. При любовта, като даваш, дай че да потече в изобилие. А тъй, ако даваш и едва капе, това е даване без любов. Когато някой ти направи едно добро без любов, той те запитва как си закъсал, защо си дошъл до това положение, чете ти ред молитви.

Сега като ви говоря по този начин, не искам да ви съдя, но казвам, че човек трябва да бъде буден, защото често може да се наруши някой от великите закони и да стане причина да закъса. Понякога той нарушава един закон на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек съзнава погрешните си едва в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешни, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свърхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него и от което може той и ближните му да се ползват.

Писанието казва: „Нито око е видело, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога. И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови деца, няма да се мине много време и Бог ще му плати. Като дойде някое Божие чадо при вас, вие го изпъдите. Дойде второ пак го изпъдите. Вие мислите, че само за вас трябва да мислят, като че само вие сте на света. Мислете за вашите братя. Мислете за ония ваши братя, които ви обичат и които са образец за вас. Търсете ги навсякъде по света. А пък ония, които не ви обичат, те представят работа за вас. Вие трябва да се ползвате от любовта на онези братя, които ви обичат, и да дадете на онези, които не ви обичат. Онези, които не ви обичат, са празни стомни. Вие трябва да ги напълните. Като ги напълните с вода и вие ще бъдете доволни, и те що бъдат доволни.

Един ден срещнах един свободомислещ, който ми каза: „Не ми говори за тия работи, които не вярвам. Кажи ми нещо реално.“ Тогава аз му казах: Ти си млад човек, навярно мислиш да се жениш.

— Разбира се, че мисля. Какво друго ще правя.

— Добре, ако аз ти избера една добра, красива другарка, какво ще кажеш тогава?

— Тогава ще повярвам в Бога и ще му служа. Готов съм да направя за Него всичко. Но ако ми даде някоя другарка, която цял живот да ме мъчи не вярвам в такъв Господ.

Тъкмо това се случва в живота. Някоя мома се оженва за мъж, който не я обича и тя казва: Измъчи ме този човек. Нейната длъжност е тя да го обича, да го напълни с вода, че като се върне при Баща си да каже, че го е напълнила. А тя какво прави? Хукнала при баща си, не иска да живее при този мъж. Не, тя трябва да го разглежда като празна стомна и да постъпи с него като със стомна. Да го измие, да го занесе на извора, да го напълни с чиста, извор на вода и така да му даде нещо ценно в живота. Ако аз съм жена и се намеря на такъв зор, ето какво бих на-правил: ще го наблюдавам известно време, докато започна да го изучавам и ще намеря онези добродетели, които са скрити в него и само тях ще държа в ума си. Постоянно ще мисля за тях и ще казвам: Добър си, добър си. Ще гледам всячески да му угодя. Няма да се мине много време и той ще почне да ме гледа изпитателно и ще каже: Има нещо добро в тази жена.

Щом мисля добро за него и държа само положителни мисли в ума си и той ще се измени по отношение на мене. Аз ще мисля, че той е добър, умен, учен, силен човек, че от него може да стане и поет, и музикант, и художник, и цар — каквото пожелае. Как да не може човек да стане цар? В Писанието е казано: царе и свещеници сме, в Бога живеем.

„Словото Божие е опитано.“

Оградете се със словото Божие. Винаги мислете най-хубавото за вашия Баща. Да мислим за Него и да бъдем готови да вършим Неговата воля. Заради любовта на нашия баща, да обичаме и себе си. Така само ще вършим Неговата воля и ще бъдем благоприятни на Него. Тогава ще се върнем в отечеството си със съзнанието, че сме свършили добре работата си на този свят.

____________________________________

Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си. И сега още не са готови да я приложат. Щом не са готови ще страдат.

*

Големи страдания идат в света. — Кога ще дойде Царството Божие на земята? — В деня Господен. Този ден е един от тъмните Божи дни. Тогава слънцето, звездите ще изгаснат, и който може да запали своята свещ, той ще бъде на светло. Който не може да запали свещта си, той ще остане в тъмнина. Тъмен е денят Господен. Сегашните дни са светли, хубави, но денят Господен, който иде, ще бъде тъмен ден, придружен с бури, ветрове. За да посрещнете с радост този ден, вие трябва да имате запалена свещ, на която, при страшните бури и урагани, при всички несгоди, да можете свободно да четете. Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота. Като дойдат страданията, искат или не, ще им се наложи да я изучават. Страданията в живота не са нищо друго, освен условия за изучаване науката на великия живот.

*

Страдания, болести, глад, сиромашия, са методи за изправяне на света.

*

Докога ще страда човек? Докато дойде до истинската радост, която произтича от любовта. Както и да си представяте радостта, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията. Друг път няма. Страданието е път към радостта.

______________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Разумният живот