Бр. 211. Закон за контролиране (из беседата „Закон за контролиране“ – 19 Декември 1937 г.)

[Ани]

Закон за контролиране

(из неделната беседа „Закон за контролиране“ – 19.12.1937 г.)

Цялата природа, както ние я виждаме, е една Божествена книга, която още не сме научили да четем. Благодарение на великите хора, които знаят този странен език, и ние се ползваме от тази книга. Те са оставили за нас преводна литература от тази книга, от която и ние се ползваме и с която се занимаваме. И следната култура ще бъде култура на човешкия ум, нито култура на човешкото сърце, но култура на човешката душа. Човешкият ум сега се намира в един преходен свят. Онова, което постигаме с ума, е преходно. Не че не е реално, но е преходно. То ще мине като едно пособие, както пособията минават от ръце на ръце.

Сега, след като на земята има толкова много науки, питаме, в какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно, от това как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависят от това, какво знае той от умствената химия и физика, както и от сърдечната физика и химия.

Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следовател но, всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някой мисли влизат в съзнанието му, някой в подсъзнанието, други в самосъзнанието и четвърти в свърхсъзнанието. Значи мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други — отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която той може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: всяка мисъл, пусната в пространството, от когото и да е, тя някога ще се реализира. И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да полудите придобивките от своите мисли. Каквото ви се пада, ще ви се даде. Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас да получите придобивките от него.

Често хората поставят своето щастие в зависимост от други хора. Те очакват щастието им да дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т. н. С това те се поставят на крив път. Хората могат да ви дадат условия за щастието, но да ви направят щастливи, това по никой начин не може. Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите. За пример, на вас могат да ви донесат храна, богата, доброкачествена. Но кой ще донесе храната до устата ви? Кой ще сдъвче храната? — Това ще направите вие сами. Никой ме може да дъвче храната заради вас. И като учите, никой не може да учи заради вас. Каквото вие сами учите и разберете, това остава за вас. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, това е да спазва правилна обмяна между нещата.

Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава, човек първо трябва да взема. Като вземеш, ще дадеш навън . Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме пред вид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще се изгориш. Въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши.

Не е лошото в парите, но тези пари трябва да се употребяват на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железница, от която да се ползват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Някой казва: Аз не мога да оправя света — Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятстваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Как става това? — Със своята мисъл, даже и светията може да повлияе на хората не само за добро, но и за зло. Например, ако някой цар намисли да отвори война, в която да тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако обаче той рече: Не ми влиза в работата какво ще прави този цар, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви пред царя и да му каже: Това, което си намислил да правиш, няма да те доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата ти ще изгубиш войната и след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост. Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил. Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете.

Та сега вие сте този цар, който е намислил да направи нещо. Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: Нека прави каквото иска, нека си живее, както иска. Той не иска да каже на царя. Прави си оглушки, и царят прави големи глупости. И затова, като съдят царя, заедно с него съдят и светията. Сега, кой е вашият цар, и кой е вашият светия? Светията, това е твоят ум, който живее в гората. Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши. Наляво, надясно, то лъже, прави грехове. Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка. То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка. Кой е виновен за това? —  Светията е виновен. Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави.

От всички се изисква самовладеене, владеене на мислите. Мисълта е динамическа сила.

Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл.

В света има три вида мисли: Божествени мисли, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят Светът е създаден от човека, но не от този обикновен човек, както днес го виждате, но от космическият човек, който строи.

Сега от всички се изисква самообладание на мисълта. Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае, в дадения случай, какъв резултат може да произведе всека мисъл. Никога не пропущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всека отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действа като киселина — руши. Добрите мисли градят. Та въпроса не седи в това да не допускаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме. Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си. Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте. Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат. Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират. Оставете лошата мисъл самостоятелно да действа. Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавайте. Тя е минала през хиляди умове, и през вашия ще мине.

Ние влизаме в противоречие, защото схващаме нещата отделно. Законът е — благото е благо за всички. Доброто е добро за всички. Вашето добро след време ще бъде. добро за всички Здравето е здраве за всички. Смъртта е смърт за всички. Животът е живот за всички. Сиромашията е сиромашия за всички. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че тя е нещо зло за вас. Ако вие можете да разберете смисъла на сиромашия та, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал 4 — 5 пъти, и казва, че след всека болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание, също така носи известно благо за нас. Затова Писанието казва: Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро. Представете си, например, че вие гоните един човек да го убиете. В това време, вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака. В този момент онзи, когото гоните, избягва и се спасява. За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двама ви Един ден, като оздравее крака ви, вие ще придобиете една опитност. Често нещастията на хората зависят от неразбиране на законите, които действат в природата. Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе. Така хората се избиват едни други. В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други. Те трябва да започнат да мислят добро едни за други. Не мисли лошо за жена си и за мъжа си. Не мисли лошо за приятеля си, не мисли лошо за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството.

Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила. Тя не е глупава. Тя е взела предпазителни мерки за всичко.

Онова, което се изисква от вас, то е да се заемете за своето самовъзпитание. Мнозина от вас сте нервни, не можете да търпите. Някой от вас има един съсед, не може да го търпи, казва: Да се махне този от тука. — Ако той се махне, друг ще дойде. Не искайте въшките да се махнат от света. Вие трябва да имате два гребена — един гъст и един рядък и с тях да ги хванете.

Казвам: съвременният живот на хората е нещастен. Това се дължи на паразитните мисли. Няма човек в света, който да не е усещал влиянието на паразитните мисли. Има паразитни мисли, от влиянието на които човек не може да се освободи с години. Добре е човек да може да ликвидира с паразитните мисли в себе си. Как може да ликвидира с тях? Запример, като дойде омразата в човека, той не трябва да се бори с нея. Човек не трябва да се бори с лошите мисли в себе си. На мястото на омразата турете любовта. На мястото на някое лошо чувство, турете едно добро чувство. На мястото на една лоша постъпка турете една добра постъпка. Безлюбието се цери с любовта, безверието — с вярата, безнадеждието — с надеждата, грубостта — с милосърдието. На всичко отрицателно в себе си противопоставяйте положителното.

Често човек се проявява като неморален, без да иска. Той по наследство носи в себе си, било от баща си, майка си, де до си или баба си, от четири поколения насам, една лоша наследствена черта, със с която не може да се справи. Натъкне ли се на тази черта, той не е господар на себе си. Който знае законите на внушението, той може да лекува и другите хора, както и себе си. Но ако не знае тези закони, той не може да лекува нито себе си, нито другите. Внушението е сила, която се проявява и в отрицателното и в положителното. Запример, някой лош човек може да ти внуши мисълта да направиш на някого една пакост. И ти. както седиш, ставаш и отиваш да извършиш тази пакост. Защо, за какво, сам не знаеш. Ти вършиш това под влиянието на една чужда мисъл. За тази пакост, за този скандал, който си направил, ще те поставят в затвора за четири-пет години. А мисълта която си приел, не е твоя. Какво трябва да правите в такива случаи? Като получите една лоша мисъл, веднага изпратете срещу нея една добра мисъл. Тази добра мисъл ще отиде към този, който изпраща лошата мисъл към вас и тя ще реагира върху него. Добрала мисъл е оръжие, с което човек постоянно трябва да воюва в света.

Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства. Мислите, чувствата, които имате, това са вашите богатства. Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: кажи това, кажи онова. По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре нещо в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владеят, контролират своята мисъл и нищо не казват. Като видят, че не вършиш добро, те само ти нашепват: Не прави така, не е добро това, което вършиш. Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш.

И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието. Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаваме. Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ги говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно, и като си замине, кажи: Този човек ми говори много добре. Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя. Не! Търпи го.

Едно трябва да знаете: когато някой дойде и ви създаде една голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност. В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като ден и нощ. Ако спазвате този психологически закон, след всека скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех. Няма изключение в този закон Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата. Ние се съмняваме в Бога и почваме да Го критикуваме. Вие казвате: Господ ни е забравил. Към другите е по-добър отколкото към нас. В Бога няма никакво пристрастие. Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи. Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни. Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите, това са семената, които излизат от почвата. Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия виеш ум. Това е реалното, което не се изменя.

И тъй, владейте своите мисли. Бъдете господари на своите нисши мисли. Бъдете слуги на своите висши мисли. Този е законът, който трябва да спазвате.

____________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Закон на контролиране