Бр. 214. Който приеме свидетелството Негово (из беседата „Който приеме свидетелството Негово“ – 2 Януари 1938 г.)

[Ани]

Който приеме свидетелството Негово

(из неделната беседа „Който приеме свидетелството Негово“ – 2.1.1938 г.)

Новото в света, това е новият език. Досега ние сме изучавали материалистичния език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т. е. епоха на сърцето. Когато говорим за любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето — реалния свят. Любовта ще управлява реалния свят. Според разбиранията на сегашните хора. когато се говори за любов, тя разбират детински работи. Казват за някой, който се е влюбил, че е малко нещо като смахнат.

Когато млад човек говори за любов, както и да е, но когато стар човек, на 60 70 години, говори за любов, казват, че този човек не е с ума си. Значи, старият човек не трябва да говори за любов. Според тези разбирания излиза, че любовта е унижение за стария човек.

Обаче, любовта не се подчинява на никакви закони. За нея закон не съществува. Тя ще постави човека там, дето не е мислил. Като влезе в ада, и ада тя ще направи рай. А като излезе от рая, и раят става ад. Дето влезе, тя всичко Превръща. Отдето излезе, всичко се обръща наопаки. Дето е любовта, там е раят, там е блаженството, там е Бог — там са всичките блага. Отдето излезе, тя взима със себе си всички блага. Щом дигне ценностите си от едно място и ги носи на друго, и вие веднага тръгнете след нея. Погрешката на хората се заключава в това, че щом тя напусне едно място, тя не тръгват подир нея, а остават на същото място, за щото то е било рай. Това място е било рай, но щом тя го напусне, то става ад. Тогава, напусне ли любовта едно място, тръгнете и вие с нея. Щом любовта влезе в ада, влез и ти с нея, не бой се. Излезе ли тя от рая, излез и ти. Това е новото учение.

Мнозина питат: какъв е смисъла на земния живот? — Смисълът на живота е да познаем Бога. Чрез познаване на Бога животът ще дойде у нас. Тъй щото. ако търсим истинския живот, това е пътят — да познаем Бога. Сега се явява въпроса — по кой начин да познаем Бога? Първият начин е чрез любовта. Вторият начин е чрез знанието и мъдростта. Третият метод е метод на истината, метод на свободата. Следователно, там дето няма живот, дето няма светлина, знание и мъдрост, дето няма истина, свобода и простор, там животът не може да дойде. И тогава, вечер, когато слънцето залезе, ние отваряме лампите. Що е тъмнината? Тя е свидетел, че всека крушка свети чрез слънцето. Ако слънцето изгасне само за половин час, всички светлини и огньове, всичкото това движение моментално ще спре. Като видя една свещ, като видя всички звезди, аз се радвам, зная, че слънцето свети. Всичко това показва, че светът е реален. Щом свещта гори, всичко друго е наред. Ако свещта изгасне, това е лош признак. Затова хората се страхуват когато изгасне една свещ. Даже има едно поверие, че ако една свещ изгасне или догори, или се стопи — този дом, чиято е свещта, ще го постигне нещо лошо.

Без да ви убеждавам в това, ще ви преведа един пример, кой не е никакво суеверие, но е една реалност. Това се случило в турско време. Синът на един български чорбаджия бил хванат от турците. Всички селяни от това село, Николаевка се казвало, събрали една сума, да купят една голяма свещ, да я запалят в църква, дано Бог помогне синът да се върне неповреден. Обаче, като запалили свещта, която била тежка три-четири килограма, забелязали, че свещта се разтопила веднага и се разляла на земята Скоро след това съобщили, че синът на чорбаджията бил заклан от турците. Това показва, че те късно се сетили да се молят на Бога. От по-рано е трябвало да се молят. По-рано е трябвало да палят свещ. Та казвам: Много хора са готови да палят големи свещи, но те всякога закъсняват. Те палят големи свещи след като човек замине за онзи свят. Хората ценят нещата само тогава, когато ги изгубят.

Сега ще ви приведа друг един пример. В село Суджеско, във Варненско, имало някой си Стоян, голям юнак, голям пехливанин. Той че сто казвал на майка си: Не зная защо ми е това голо здраве, дотегна ми да ходя да се боря с хората. Майка му все го карала да работи, а той се оплаквал от сиромашията и от голото си здраве. „Да имам пари, разбирам, но какво да правя само със здраве“ — често казвал той. Случило се, обаче, че той заболял от някаква тежка болест, която го държала цели три години. През това време той казвал на майка си: „Мамо, веднъж да оздравях, знам вече как да ценя здравето си. Тогава и с камъни да ме товарят, ще бъда благодарен на всичко. Сега оцених какво нещо било здравето.“ Мнозина от вас сте като този юнак Стоян, не цените здравето и казвате: Защо ми е това голо здраве? Не, за онзи, който разбира, няма по-хубаво нещо от здравето. Здравето е най-голямото благословение, което Бог ни дава.

Та, на физическото поле, нам е потребно здраве, за да можем да оценим всички физически работи. А в духовния свят е необходимо доброто, за да можем да оценим всички работи в реалния свят. Следователно, за да бъде силен по сърце, човек непременно трябва да тури за основа на живота си доброто. Тази основа расте в човека. Бог му е дал възможност да прояви доброто в себе си. Като е създал тялото му, Той е вложил в него и доброто в сърцето му. Бог казва: Ако следваш моя закон, винаги ще бъдеш здрав. И щом изпълняваш всички мои закони винаги ще бъдеш добър. Често хората считат, че добрите хора в света са слаби хора. Не, доброто е една ценност, която с нищо не може да се замести. Доброто е незаменимо. Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто — до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Защото, ако искате да знаете, най-доброто учреждение на земята, това е човекът.

Ако разглеждате подробно човешкия организъм, ще видите, че най-чудният, най-великият организъм на земята, това е човешкият. Като разглеждате научно една клетка от човешкия организъм, ще видите колко сложно, колко чудно е създадена. Всяка клетка е подобна на цялото. Колко хиляди години са били необходими на природата, колко милиони години наред е работила тя, докато създаде един организъм като човешкия. Ние, които живеем в този организъм, не ценим този велик труд, това велико постоянство, което природата е приложила, и казваме: защо ни е този организъм? — Та това е най-голямото благо. Какво по-голямо благо от това може да ни се даде?

Често хората се заблуждават от някои малки, външни блага. Всички външни блага, които имаме, не представляват нещо реално. Реално е само това, от което ти си организиран. Първата реалност е човешкото сърце. Дойде ли до тази мисъл, човек е дошъл до пробуждане на своето съзнание. Защо трябва да се пробуди съзнанието на човека? Ако съзнанието на човека не се пробуди, той не може да се развива, сърцето му не може да се облагородява. Казвате: Защо Господ ми е дал това сърце? — Благодари на това сърце. При всички страдания, които то ти създава, ще цениш сърцето си. Развиването на твоя капитал седи, именно, в твоето малко сърце. Ум без сърце не може да се развива. Казвате: Защо ни е доброто? — Доброто представя великата ценност на човешкото сърце. Няма човек в света, който да не е прекарал радости и скърби, да не знае какво нещо е сърцето.

Тъй разглеждан живота, страданията представят една временна функция. Страданията произтичат от неразбиране на живота, от противоречията в него. Откъде произтичат противоречията? — Главно от непослушанието. Бог постави Адама в рая и му каза: От всички дървета можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познава не на доброто и на злото. Ако ядете от това дърво, непременно ще умрете. След това дойде друг един учител в рая и им каза: Бие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, не само че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце, не знаеха в кое да вярват и в кое да не вярват. Те трябваше да опитат, и започнаха с негативната страна.

Сега вие можете да се съблазните от това, но аз не се интересувам от вашите съблазни. Герои са ония, които могат да пият от горчивата чаша на живота. Вие искате да избегнете от страданията? Не, това е невъзможно. Ако мислите, че можете да минете живота си без страдания, вие се лъжете. Вие ще минете през такива страдания, че всичко което имате в себе си, ще ви се вземе.

Вие мислите, че като отидете на онзи свят, ангели, облечени в бели дрехи и с музики и песни ще ви приемат. Не, само след като изпиете горчивата чаша до дъно, и след като изпълните волята Божия, тогава ще ви приемат така, както си представяте.

И тъй, да излезе човек от положението на горчивата чаша, в това седи неговото геройство. В горчивата чаша се крие всичко. Всички лекарства са все горчиви. Горчивите лекарства лекуват човека, а не сладките.

Сега вие ще ме попитате: Ами ние, които вярваме в Бога и които Го обичаме, какво ни очаква? Казвам ви — очаква ви горчивата чаша. Каквото е последвало Христа, това и вас ще последва. Ако Христос се е молил да Го отмине тази чаша, и не го отмина, мислите ли че за вас ще има изключение? — Няма да има изключение. Смъртта не е страшна. Смъртта е страшна само тогава, когато човек е престъпил Божиите закони, когато е престъпил законите на Любовта. Не че смъртта мъчи човека, но той влиза в един свят на пълно безлюбие. Тъй щото безлюбието мъчи човека, а не смъртта. Онзи, който има любов в себе си, горят го за Господа и той пее. А онзи, който няма любов в себе си, в душата му е цял ад, като че ли целият свят се събаря наоколо му. А онзи, който живее в любовта, като че ли цял свят се създава около него и за него. Има хора, кои то умират и светът се създава за тях. А има хора, които умират и светът се руши за тях. Та казвам: Смъртта е най-големият изпит за човека. Чрез страданията, чрез смъртта, любовта се проявява.

Зад всички страдания е скрита Божествената любов.

Любовта изпитва всички души. Като постави човека на изпит, тя ще го прекара през най-големите страдания, през най големия мрак. Тя чака човека зад този мрак. И когато той каже, че всичко се свършва с него, тогава именно, зад тази мрачина любовта ще излезе, ще хване човека, ще го прегърне, ще го заведе в рая.

Хората си представляват рая такъв, какъвто не е. Къде е бил този рай, не се знае. Описват го в Библията, че там имало четири реки. Двете реки са Тигър и Ефрат, но къде са другите две реки? Окултистите поддържат, че тия четири реки, за които се говори в Библията, са в самия човек: кръвоносната, артериалната, симпатичната и мозъчната системи. Тези четири реки, които днес функционират в човешкия организъм представят рая на миналото. В една от тия реки имало злато. Слънчевото течение, което е в нервната система, е емблема на слънцето, на златото в света. Всички онези енергии, които слизат от слънцето във вид на река, мина-ват през организма във вид на едно течение. За да стане този предмет по-ясен са го представили във вид на четири реки, които минават през рая. Сега, да оставим този въпрос на страна. Важното е, че раят е бил на земята, но не в това състояние, в каквото днес земята се намира. След грехопадането, след падането на човека, на земята са станали много катаклизми, вследствие на което повърхността на земята коренно се изменила.

Казано е в Писанието; „Ето, аз създавам ново небе и нова земя." Тази земя, която сега се създава — човешкото тяло — това е раят, който пак ще дойде на земята. Щом земята се измени, ще се изменят и всички условия. Тогава и хората, които ще останат да живеят на новата земя, съвършено ще се изменят. Това ще стане по един естествен път тъй, както слънчевата светлина постепенно се увеличава. Казвам: тази епоха ще дойде така незабелязано, че когато стане всичко това, за което сега ви говоря, няма да се забележи как е станало. Тази промяна трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашия дух и в нашата душа.

Няма по-велико нещо от това да познава човек себе си. Запример, като се дразни, той трябва да съзнава, че е слаб човек. Помнете това нещо като закон. Следователно, докато мислите, чувствата и по-стъпките на хората ви дразнят вие сте слаб човек. Научете се да гледате спокойно на всичко. Като се научите да гледате спокойно, вие ще започнете да влияете на хората. Например, никога не бихте могли да проповядвате на един пияница да не пие или да го поправите, ако се тревожите от него. Започнете ли да гледате спокойно на всичко това, което той прави, гледате ли спокойно на него, той ще се поправи. Как ще се поправи? — Като дойде до втръсване. Има един закон на втръсване. Както пияницата може да дойде до втръсване, и да престане да пие, така и злото в света ще изчезне. Когато хората се втръснат от злото, те ще престанат да го правят. Тогава ще дойде тяхното спасение, тяхното избавление. Когато хората се освободят от злото, от своя егоизъм , като от проказа, тогава те ще бъдат здрави, силни, добри и каквото вършат, ще го вършат от любов. Един цирей се развива в човека. Нека го остави да набере, да излезе вън от него, отколкото да го остави вътре в себе си. Остане ли циреят вътре, той е цяла отрова. Също така когато в ума или в сърцето на човека се яви една лоша мисъл или едно лошо чувство, това са гноясали циреи, които трябва да излязат навън, да се пробият и да се изчисти човек от отровата, която е била в неговия организъм. Този е правият начин на лекуване.

Когато съзнаваш своята погрешка, ти си по-добър отколкото когато не я съзнаваш, Не я ли съзнаваш, ти си на крив път. Тъй щото, когато видите лошото в себе си, благодарете на Бога, че ви е дадена светлина да го видите. Бог не обича да вдигне завесите на нашите погрешки в съзнанието ни изведнъж. Той постепенно дига завесата на нашето минало.

Та казвам: Носете новото съзнание в себе си. И с всички ония противоречия, които имате в душата си, ликвидирайте. Как ще ликвидирате?

— С любов към Бога. Отправете се към Онзи, който ви е дал всички блага, който е работил с векове за вашето добро. Бог е предвидил за вас много хубави неща. Като изучавате свещените книги, като изучавате книгата на вашия живот, ще видите, че ви очаква нещо велико.

Работете с любов. Този вятър лъха вече. Той е полъхнал някой от вас. Онези, които този вятър лъха, стават тъжни и мислят, че Бог ги е забравил. Щом ви лъхне този вятър, вие веднага чувствате една болка. Същото се отнася и до болестите и противоречията в човека. На първо време положението като че ли се влошава, но постепенно всичко минава, докато изчезне напълно. Щом всички противоречия, всички болести между хората изчезнат, те стават братя помежду си и започват да живеят в любовта.

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Който приема свидетелството Негово