Бр. 216. Живият хляб (из беседата „Живият хляб“ – 17 Януари 1938 г.)

[Ани]

Живият хляб

(из неделната беседа „Живият хляб“ – 17.I.1938 г.)

„Аз съм живият хляб, който в слязъл от небето.

Който ме яде, той има живот в себе си.“

Има неща в живота, които човек трябва да желае. А има и неща, които той не трябва да желае. Ще кажа конкретно. Това, което отваря пътя ти, желай го. Това, което затваря пътя ти, не го желай и го отхвърли.

В какво седи сегашното верую на хората? Ако преброим сегашните вярващи в света, колко хиляди ще намерим между тях, които да благодарят на Бога? Когото видите, ще чуете, че все иска нещо от Господа. Всички се молят: Господи, дай това, дай онова — какви ли не работи искат от Бога. Някои се молят за къщи, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече жито, лозята им да родят повече грозде; други се молят за обуща, за дрехи, за шапки и т. н. Онези, на които очите са слаби, се молят за очила, за пари. Някой няма перо, моли се за перо, да пише. Други някой няма хартия, моли се за хартия. Някой иска да отиде в гостилница да яде, моли се за пари, да се нахрани. За какво ли не се молят хората. Като гледа на молитвите на тия деца, Господ вижда, че всичко това съставя едно велико Божествено забавление. За Бога хората представят велико Божествено забавление. Кой каквото иска, Бог казва: Дайте му, дайте му. Той никого не връща. Вие мислите, че това е дотегнало на Господа. Не, не е дотегнало. А при това още ред желания се явяват в човека. И той задоволява желанията на хората. Колкото по-възрастни стават хората, толкова повече желанията им се увеличават. Сега хората искат да станат възрастни, но с това заедно в тях се явяват повече желания. Бог задоволява всичките им желания, за да знаят и те как да дават на хората, на своите ближни. Да знаеш как да раздаваш, това е съвършенство.

Сега ние се намираме в един век на пресяване. Невидимият, разумният свят ликвидира със старото, с всички стари предприятия. Всички стари теории, всички стари предприятия са на ликвидиране. Не че ще се поругаят с тях, но при пресяването всичко, което не е ценно, ще отпадне, ще се употреби за тор, а ценното ще се използва. Новото трябва да влезе в света. От старото главите на хората беляха. Какви ли не болести се явиха от старото. Сиромашията, болестите, недоразуменията, всичко това се дължи все на старото. И в края на краищата очаквате да дойде Христос да подобри света. Че как е възможно това? Мъже и жени се карат, а чакат да дойде Христос да ги оправи.

Някой казва: Аз обичам Христа. — Не, ти не обичаш Христа, а чувстваш Неговата любов в себе си и мислиш, че ти обичаш. Като отправя своята любов към нас, тя отпосле се връща пак към Него. Когато човек не обича Христа, неговото безлюбие се връща от Христа пък към този, който не Го обича.

Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен. Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас. Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов. Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор. Ако Божията Любов дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите. Тази любов трябва да се нагоди, така да мине през вас, че да не пострадате.

Ако вие приемате направо слънчевата топлина и светлина, такива, каквито са, вие няма да можете да издържите. Според някой учени слънчевата топлина е равна на шест хиляди градуса. Според други — тя е равна на десет хиляди градуса. Според трети — на 23 милиона градуса, според четвърти — на 50 милиона градуса и т. н. Това са все теории. Едно число е вярно, обаче.

Според други учени, топлината на слънцето е много повече от 50 милиона градуса, но тя не е физическа топлина. Като слиза слънчевата топлина, тя трябва да се трансформира в пространството, за да може да се нагоди, да внесе онзи живот в хората, към който те са приспособени. Когато светлината влезе в мозъка, и там трябва да се трансформира, да се нагоди така, че да стане благоприятна за мислите. Защото мислите могат да растат само при специална светлина. Мислите растат в човешкия мозък така, както семената в земята. Чувствата пък растат в човешкото сърце така, както картофите в земята. Следователно, мислите растат в мозъка както семената в почвата и после узряват. Следователно, ако във вашия мозък влезе Божествена светлина, тогава се раждат онези възвишени, благородни мисии, които облагородяват  човека.

Тъй, както вие сега мислите за нещата, това още не е същинска мисъл. Това е болезнено състояние. Съвременният свят се намира в едно неестествено състояние. Това показва, че хората не са здрави. Мъчно може човек да запази здравето си на земята. За да запази здравето си, той трябва да бъде много предпазлив. За да не излизаш от търпение, ти трябва да бъдеш много предвидлив. За да не се обезвериш, за да не се озлобиш, също така трябва да бъдеш много предвидлив. Какво ли няма да дойде до главата на човека. Ако някой човек има шише вода и ти пиеш от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него. Този човек ще те пита: Защо пи без мое позволение? Къде се ражда противоречието сега? Ако чешмата е отворена и непрекъснато тече, кой колкото и да си налива от нея, всички ще се радват. Тъй щото Божествените работи всякога произвеждат радост, а човешките — спор. Там, дето има най-малкия спор, порядъкът е човешки. Щом спорът престане, там Божественото започва. Дотогава, докато ти имаш най-малкото смущение, ти имаш човешки порядък, в теб функционира човешкото. Не е важно дали ти съзнаваш или не съзнаваш това. Когато дойде онова истинското знание, онази сила, онази доброта и онази светлина и нещата започват да се оправят, това е Божественият порядък. Това е мярката на нещата. Ние констатираме фактите така, както са в природата.

Някой казва: Много съм нещастен. — Човешко е това. — Обезверил съм се — Човешко е това.— Болен съм. — Човешко е това. — Нямам мир в душата си. —Човешко е това. — Няма добри хора в света, няма с кого да разбирам. — Човешко е това. Срещнеш един добър приятел — това е една допирна точка. Намериш още един добър приятел — още една допирна точка. Намериш трети приятел — още една допирна точка. Човек трябва да има допирни точки в живота си.

Христос казва: Аз съм живият хляб, който трябва да се яде. Живият хляб предава своите качества на онези, които трябва да ги възприемат. Христос определя какво нещо е живият хляб. Живият хляб е разбраното Слово. Всички констатират, че за спасението ни не ни трябва повече от това, което е писано в Евангелието. Така е за да се спаси човек, не му трябва повече от това, което писано в Евангелието, но да се учи човек, това, което е писано в Евангелието, не му е достатъчно. Мислите ли, че лекарствата, които вземате от една аптека, са достатъчни за вас? Тези лекарства са достатъчни само да излекуват човека, но те не са достатъчни да поддържат неговия живот. Храна трябва на човека. Тъй щото, лекарствата са достатъчни за болните хора, да ги излекуват, не здравите, които искат да растат и да се развиват, те не са достатъчни. Храна им трябва. Хляб е нужен за здравите хора. Значи, не само церове са нужни на човека, но и живото Слово, което поддържа живота.

Когато животът на един народ се подобрява, с това заедно се подобряват и неговите растения. Когато един народ се поквари в умствено отношение, с това заедно почват да страдат и плодовете. Та сега приложението. Слушайте всичко, но не вярвайте на всичко. Има неща, обаче, на които не може да не се вярва. Дойдете ли до любовта, не я чоплете. Любовта е нещо мимолетно. Няма какво да я опитвате. Любовта е един моментален процес. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Само една дума на любовта е в състояние да разтопи вашите навици, които имате. Представете си, че вие лежите на смъртно легло, на умиране сте. Всички лекари са ви подписали смъртната присъда. При това положение къщата ви може да се продаде, децата ви да се разпръснат, и вие се намирате пред един ужас. Аз идвам при вас и казвам думата „любов“. Щом изговоря тази дума, вие оживявате. Къщата ви веднага ще се върне, синовете ви ще се съберат — всичко ще се поправи. Ще кажете, че е много казано. Така е. Това може да се опита. Това е любов. Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов. Като дойде любовта, и болният ще стане от леглото си. Като дойде любовта, тя ще възвърне богатството на сиромаха. Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света. Христос казва: „Ето, иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия.

Откажете се от вашите подозрения. Това са човешки работи. Дайте свобода на всички, така, както Бог е дал свобода на всички живи същества, да постъпват свободно. И досега Господ не ни съди. Ние сами се съдим. Христос каза: „Отец никого не съди.“ Когато види, че някой човек прави някаква погрешка, Бог само се усмихва. Като направи някаква голяма погрешка, Бог го потулва по гърба и му казва: „Няма нищо, ще се оправи.“ Понеже човек е излязъл от Бога, като направи някаква погрешка, Бог заглажда тази работа и му казва: Ще се оправи тази работа. Пак го среща. Пак направил някаква погрешка. Бог пак заглади погрешката му, потупа го по гърба и му казва: „Нищо. върви напред, ще се оправи тази работа.“

Сега хората лесно се обиждат. Като им кажат някоя обидна дума, те веднага се засягат и казват, че никой не ги обича. Тебе никой не те обича, ами ти кого си обичал? Сега се изискват хора, братя и сестри, които да не се обиждат. Затова оставете празните думи настрана. Срещнеш някого, който много те обича. Ти му дай една ябълка и му кажи: Искам да видя как ще изядеш ябълката.

Както Бог ни е създал, така трябва да си останем, с една вечна свобода.

Любов, която не създава свобода, това е едно робство.

Това е една проказа. Така е казал и Христос. Любов, която не дава свобода, е проказа, тя е една лъжа Ти ще вярваш на онзи, когото обичаш, както Бог вярва. По този начин в твоето сърце ще се роди всеопрощението, както Бог обича да прощава Това е новото, което иде сега в света. Само по този начин светът може да се поправи. Ако вървим по старому, още хиляди години можем да седим все на са щото положение. По този начин още хиляди години ще страдате.

Докато седите на едно място и мислите кой е прав и кой крив, светът не може да се оправи. Ние трябва да станем изобилни проводници на любовта. че като дойде любовта, да ни очисти, да внесе нас всичко онова, което дава живот.

Сега вие имате стари теории, как ще дойде Христос на земята: С ангели ли ще дойде? Какво ще прави с грешните? Казват някой, че Христос ще върже грешните. Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя. Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта. Едните ще се освободят, а другите ще останат в робството, в което и днес се намират.

Човек още сега може да се освободи. Щом повярваш в любовта, веднага всичките ти страдания ще изчезнат. Преди няколко деня при мене дойде една млада жена, която ми каза: „Представете си, аз изгубих всякаква вяра в мъжа си! Досега вярвах в него, представяше ми се като някоя буболечица. Снощи не си дойде на време, закъсня четири-пет часа, кой знае къде е ходил.“

— Той беше при мен.

— При тебе ли?

— Да, ще извиниш, аз го задържах четири часа при мене.

— Тогава радвам се, че е бил при тебе.

Казвам: този човек е закъснял един път само, бил е при Христа, при Бога и тя веднага се усъмнява в него. Та нима, ако той обикне друга някоя жена, не е бил пак при Бога? Че Бог е Любов. Бог казва: Твоят мъж беше при мене.

Така трябва да се разсъждава. Като се запиташ, къде е ходил  твоя мъж, Бог ще ти отговори: При мене беше.

Сега бих желал всички да отивате при Бога. Онези от вас, които не сте отивали, да отидете. Да не ме разбирате криво. Не, аз вярвам, че добре ме разбирате. Та това е новото. Дайте свобода на вашия дух, който живее във вас. Дайте свобода на вашата душа, която се проявява във вас. Дайте свобода на вашия ум. който носи светлина във вас. Дайте свобода на вашето сърце, което носи онази вечна Божествена топлина, в която като дойде Христос, Той ще обедини всички в едно: и духът и душата, и умът, и сърцето. И всички ще запеят една нова песен.

Христос казва: Идете и вие да проповядвате това учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века.

_______________________________________

Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия. Невидимият свят или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Живият хляб