Jump to content

Бр. 218. Новата любов (из беседата „Новата любов“ – 30 Януари 1938 г.)


Recommended Posts

Новата любов

(из неделната беседа „Новата любов“ – 30.I.1938 г.)

Човечеството представя един колектив, сбор от много разумни същества, които живеят на едно място. Съвременните хора искат да постигнат щастието, но те искат да го постигнат извън човечеството извън природата. Там е погрешката им. Създаването на съвременния дом, на съвременната държава, лежи все върху същата основа, която не е вярна, вследствие на което имаме постоянни оплаквания.

За да бъдеш щастлив, ти трябва да имаш въздух, кой то да дишаш, светлина, коя то да възприемаш. За да бъдеш щастлив, ти трябва да възприемаш звуковите вълни чрез ушите си, уханието на цветята чрез носа си. За да бъдеш щастлив, ти трябва да приемаш добрата храна чрез устата си. За да бъдеш щастлив ти трябва да знаеш добре да ходиш, пък и сърцето ти да звучи ритмично, музикално. Докато сърцето ти свири добре, и за тебе е добре. Но щом почне малко да прескача в такта си, не е добре за тебе. В какво седи силата на едно въже? Силата на едно въже не седи в неговата дебелина, но в хилядите нишки, които са съединени заедно. Това въже минава за силно, за здраво, но силата му седи в тези тъкани, които се съединяват в едно и образуват въжето. Често съвременните хора мислят, че всичко зависи от човека. Не, човек е преплетен от милиони конци, от които зависи неговото щастие. Ако един от тия конци се скъса, веднага ще дойде твоето нещастие.

Едва сега човечеството се е пробудило да учи. Мнозина мислят, че много знаят. Някои казват, че човечеството страда от много знание. Не, човечеството страда от незнание. Съвременните хора мислят, че много знаят, че всичко каквото природата е създала, и те го знаят: Те мислят, че знаят всичко, но само живота си не могат да наредят. При такова знание, животът им до днес още не е уреден. И хората днес умират по единствената причина, че не знаят онези закони, които регулират живота. Всеки лист, откъснат от дървото, умира. Докато се държи за дървото, той е зелен. В който ден се откъсне от дървото, той умира. И след това казваме: такава е волята Божия. В Свещената книга отдавна е казано, че Бог не съизволява в страданията на хората, нито в тяхната смърт.

Та сега, изисква се от хората да спазват великите закони на живота.

Ние трябва да разберем, че животът е колективен. Следователно, човек първо трябва да работи за цялото.

Често хората обичат да се сърдят на Господа. Аз се чудя, какъв може да бъде повода за тази сръдня. Господ е дал на хората изобилно вода, изобилно въздух, изобилно светлина, изобилно храна. Той им е дал уши, с които да слушат сладките думи. Дал им е очи да виждат красотата на света. Дал им е нос да възприемат уханието на цветята. Какво ли не им е дал Господ. И при това положение, за някой малки инциденти, които се случват в живота им, те ще се разгневят на Господа. Питам: какво са допринесли Иван, Драган за цялото човечество? Ако хората отварят войни за да си доставят някой блага, това ни най-малко не е работа за цялото човечество. Това е лична работа, това е лично разбиране. Днес хората едни други се ненавиждат. Но и този, когото ненавиждаш, и него майка го е родила, като тебе. И на него майка му е пяла песни, като на тебе твоята майка. Тогава, кой от двамата има преимущество? На кого майка му не е пяла сладки песни? Нещастието в света седи в това, че малко хора са родени с любов, а много хора са родени без любов. Писано е в Книгата, че всеки човек, който е роден без любов, е осъден на смърт. Следователно, вие, които сте осъдени на смърт, трябва да се редите с любов — нищо друго не може да ви спаси. Ако ме питате какво трябва да правите, казвам: Вие трябва да се родите с любов.

Христос каза на Никодима: „Ако се не родите отново, от вода и дух, всички сте осъдени на смърт“. Роденото от духа, дух е. Роденото от плътта плът е. Роденото от Духа, това е вечният живот, а роденото от плътта, това е страданието, това е грехът.

Казвам: хората трябва да се изменят, да изменят своите стари възгледи. Хората ги е страх да изменят възгледите си. Дали искат да изменят възгледите си или не искат, въпреки желанието им, възгледите им ще се изменят. Как е възможно това? Гледам онази 85 годишна баба и я питам. Бабо, защо не ходиш да играеш на хорото? — Е, синко, това беше едно време. Сега вече не мога. — Че къде отиде твоята младост? Едно време тя ходеше с китка на главата, очи хвърляше на този, на онзи момък, а сега се е сгушила. Къде отиде твоята младост? — Остарях. — Защо остаря? Защото си лъгала момците,—нищо по вече. Аз взимам лъжата в най-широк смисъл.

Всяка лъжа, каквато и да е тя, хвърля известен отпечатък върху лицето на човека.

Ние постоянно се лъжем. Стане нещо, и ние се излъгваме, или криво тълкуваме нещата. Този те лъже, онзи те лъже, и ти 01 своя страна лъжеш, докато най после остарееш от тревоги. И тогава казваш: Животът няма смисъл:

Сегашният живот е една прелюдия, едно предисловие на онзи живот, който иде. Както животът на растенията беше предисловие на органическия свят, както животът на рибите беше предисловие на птиците, както животът на птиците беше предисловие на млекопитаещите, както животът на млекопитаещите беше предисловие на човешкия живот, така и човешкият живот сега е предисловие на нещо по високо, което иде сега в света. Като говорим за човека, ние разбираме колективния човек, а не този, който сега познаваме, отделния човек. Защото, като нашата цивилизация е имало много цивилизации още, но, в сравнение с миналите, нашата седи по-високо. Обаче, в сравнение с бъдещите цивилизации, нашата остава назад. Бъдещата цивилизация ще бъде по-висока от сегашната. Бъдещите хора ще имат много по-високо разбиране за нещата.

Сега хората са се спрели върху отрицателната страна на живота и се питат: Какво трябва да се прави при това положение? Ние намираме, че в живота на съвременните хора липсва нещо. Единственото не що, което липсва на съвременните хора, това е правилното им разбиране. Те нямат правилно разбиране за любовта. Щом някой ви обикне, той иска и вие да го обичате Той няма право да иска да го обичат.

Всеки има право да обича, но той няма абсолютно никакво право да иска и другите да го обичат. Защо? — Защото това, което искаме от даден човек, е негово право да ни обича или да не ни обича. Същото се отнася и за него. Той може да обича когото иска, но няма право да изисква същото и от другия. Другият е свободен да обича или да не обича.

Та и ние често искаме Бог да ни обича. Питам: Било ли е време, когато Бог да не ни е обичал? Да искаме Бог да ни обича, и да мислим, значи, че Той не ни обича, това е първото човешко заблуждение. Когато някой казва, че Бог не го обича, аз мисля, че той сам не обича Бога. Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къща, пари, жена деца, а след всичко това той иска Бог да го обича. След всичко това той казва, че му липсва нещо. Какво му липсва? ТОЙ има деца, но децата му не го обичат. Има жена, приятели, има пари, но казва, че никой не го обича. Значи, нещо съществено му липсва. Той чувства, че е дошъл до едно противоречие. Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него

Аз съм виждал лятно време, при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, тракат му зъбите студено му е. Той казва: Изстинал  съм нещо Да, тресе го този човек. Не се минава половин час, и го хвърля в огън, изпоти се. При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън, и той цял пламва, цял се зачервява. Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, че никой не ви обича. След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще се яви топлината.

От всички хора се изисква разумно разбиране, а не такова, каквото сега имате. Да оставим всичко старо и да имаме вяра в Бога, Той да нареди работите както трябва. Само Бог може да уреди нашия живот. Учение трябва. Всички трябва да учим. Учители трябват на човечеството. Сърцето трябва да слугува на всичко онова, което до сега сме научили. За сега още хорските сърца не слугуват на нищо. Всеки човек трябва да слугува, но той не иска да слугува. Като дойде човек на земята, той трябва да има пред вид две неща: сърцето му да слугува, а умът му да учи. По-хубаво нещо от това няма Да се слугува, това значи да се живее добре, т. е. да се приложи учението в действителност онова, което знаеш, трябва да го приложиш. И от приложеното ще вземеш онова, което е вярно, а което не е вярно, ще го оставиш настрана.

В човека има известни мисли, които са положителни, и други, които са отрицателни. Или, има мисли, които са възходящи, има мисли които са низходящи. Има мисли в човешкия мозък, които разрушават човека, а има и такива мисли, които го съграждат. Има чувства в човешкото сърце, които го разрушават , а има и такива чувства, които го съграждат. Например, понякога в човека се явява гняв. Гневът е едно триене. Ти си слязъл в екваториалната област на човешкия живот или в една вулканическа. местност. Невъзможно е човек да попадне под едно течение, без това течение да го понесе. Не мислете, че хората могат да бъдат свободни от гнева. Гневът е стихия, която навсякъде се проявява. Някои я проявяват по-силно, а някои по-слабо. Гневът е една производителна сила. Ако човек може да впрегне тази сила в работа, той е придобил много нещо. Разгневиш се, впрегни тази енергия. Тя трябва разумно да се използва, да се впряга на работа. В момента, когато се гневи, човек трябва да има пред вид, че той стои по-високо от гнева и не трябва да се оставя на него, той да го управлява, но да бъде господар на гнева, да го впрегне на работа.

Казвам: сега ви трябва едно училище. Но първо трябва да имате вяра. Като ви дойде едно страдание, не страдайте, но първо помислете малко, и после да ви е приятно, че това страдание е дошло.

Има един закон в света, според който всяко нещо, в което човек е повярвал, е ставало. Пазете се от този закон. Може да вярвате в нещо отрицателно. Пазете се.

В каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане.

Пазете се да не допущате отрицателни неща. Дойде ти например на ума мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре. Днес така, утре така и виждаш, че един ден станало както си мислила. Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее. Виждаш че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере После казваш: Аз така мислих и то стана. — Ще стане разбира се.

Човешката душа с богатство не може да се задоволи, с къщи не може да се задоволи, със слава не може да се задоволи — с нищо не може да се задоволи.

Единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов.

Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувстваш в себе си Божествено то, което дава всичко. Бог е единствения, Когото мога да любя. Заради Него съм дошъл. Следователно, всека душа, която е дошла на земята, тя е дошла за Бога, а не за хората. Тя е дошла заради Неговата любов, понеже Онзи, когото обича тя, обича всички хора. Душата е дошла да служи на хората от любов към Бога. Така е с всички, така е с ангелите, които са дошли на земята да служат на хората. То са служещи души.

Някой път се чувствате скръбни, тъжни, но след малко време усещате, като че някой ви е взел скръбта, и вие ставате радостни. Посетила ви е някоя душа, която е дошла от Божественото жилище. Тя е дошла при вас с бързината на светлината, за да ви помогне. Тя ви казва: Не се обезсърчавай. Има Един в света, Който ни люби, и Неговата любов е неизменна. Той е всичкото щастие.

Защо тогава да не разберем това нещо според новото разбиране? Радвайте се, когато един мъж обича една жена. Нека мъжът обича всички жени, и жената да обича всички мъже. Защо туряте такива изопачени разбирания на любовта? Това е безлюбие. В безлюбието, когато някой обича една жена, казваме, че това е любов. Не, това не е никаква любов. Любовта е нещо свещено. В любовта не съществува никакво зло. Има ли зло в любовта, това е безлюбие. В любовта човек проявява най-великото, което има в себе си.

Сега моята цял не е да ви поощрявам да обичате, защото всички вие страдате все от любов. От мое гледище всички страдания в света се дължат на една любов, която не е естествена. Направиш си къща, обичаш я но като я изгубиш, страдаш. Обичаш нещо, но като не можеш да го постигнеш, страдаш, защото не е станало така, както си искал. Понеже нещата се менят, ние страдаме. Аз се радвам, че нещата не стават така, както искаме. Защото ако всички работи ставаха така, както ние искаме, щяха да съществуват най-големите нещастия и страдания в света.

Та казвам: всички хора трябва да имат едно ново разбиране, едно ново учение за любовта. Да оставим на страна старата любов, а да приемем новата, която се ражда като дете. Не че има стара любов, но хората са кръстили с името любов това. което не е любов. На тази тяхна любов ние ще направим един приют, а на младата, на новата любов, която сега се ражда в света, ще дадем на разположение цялата вселена На нея ще дадем право да заповядва, както иска, да нарежда живота както намира за добре. Това е новото разбиране.

Най-първо учете се да обичате. Обикнете първо майка си, която ви е родила. Обикнете баща си, който ви е родил. Обикнете сестра си и брата си, с които си се родил. Обикнете слугата си, който ви служи. Обикнете всички хора, за да ви бъде пълно наоколо. След това обикнете и всичко живо около вас, че като го видите, да трепне сърцето ви, че и него Господ го е създал. Каквото живо видиш, трябва да се зарадваш, че и тук е минал Господ. Той е работил и в най-малкото семенце.

Та, според новите идеи в света, всичко, каквото вършите в света, вършете го с любов. Не считайте, че една работа е по-благородна от друга. Всички работи са благородни. Човек създава работата, а не работата човека. Сократ, един от видните гръцки философи, е бил метач, той отлично мел гръцките улици. Да изправя своя характер човек, това е едно отлично метене. Да се справя човек с противоречията в себе си, това е едно отлично метене.

Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух. Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия свят. това е свободата, която живее в неговата душа и в неговия дух. И ако с това нещо отидем, нашите братя ще ни посрещнат много добре и ще им бъде приятно, че сме ги посетили. Те ще ни свирят, ще ни развеждат навсякъде, ще бъдат на наше разположение. Те ще бъдат готови на всякакви услуги по отношение на нас. Тогава между тях и нас ще се създаде една връзка, и ние ще кажем: Всичко, каквото придобихме на земята, е заради вас. И те ще ни кажат: Това, което ние сме придобили, и то е за вас. Така ще живеят хората в бъдеще.

_________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Новата любов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...