Jump to content

Бр. 219. Да ми бъде ученик (из беседата „Да ми бъде ученик“ – 20 Февруари 1938 г.)


Recommended Posts

Да ми бъде ученик

(из неделната беседа „Да ми бъде ученик“ – 20.II.1938 г.)

В човека има едно чувство, което определя ценността на нещата. Туй чувство не е еднакво развито във всички, затова някой хора ценят, а някой не ценят. А всичко зависи от онази правилна цена, която ти даваш на един предмет или на някое живо същество. И в това седи науката. Запример, вие казвате: този човек е гениален. Но какво нещо е гениалността? Вие казвате, че един човек е талантлив или обикновен човек. Но какво е талантливият човек.

Гениалният човек с един завършен на хиляда процеси в миналото.

Аз деля гениалните хора на три категории, на три степени: първа степен, втора степен и трета степен. Първостепенни гениални хора са тези, които са ходили на слънцето и са се върнали. Второстепенни са, които чрез своите телескопи са видели слънцето. И третостепенни — които по доверие на първите и вторите, знаят нещо, което другите казват, вярват в авторитета. И талантливите хора са на три степени. Талантливият човек е ученик на гениалния. Има талантливи хора, които са само кандидати, други са вече слушатели, а трети са истински ученици на гениалните.

Грешката на днешните хора е там, че те имат криво мнение за самата природа. И между самите учени, които изследват природата, има гениални хора, които знаят какво нещо е природата. Ако говорят за слънцето, те са ходили там, видели са го, знаят какво има на слънцето. Те говорят за онова, което разбират, което са видели. Те са истинските учени хора. Други учени има, които отдалеч гледат, и трети, които говорят каквото чули от другите. Те казват: Аз съм чул от гениален човек. Това са третата степен учени, които на доверие приемат каквото отдалеч видели другите или каквото видели онези, които са ходили там.

И Учителите са на три степени. Има учители, които са били в Божествения свят. А има и такива които на доверие приемат. Всички са все учители. Три степени учители.

Христос казва: „Както ме е Отец научил, така и аз уча“.

Кога се е учил Христос от Отца? Искат да кажат, че Той се е учил в Индия или в Египет. Други казват, че в Юдея се учил. И там да се е учил е възможно. Но Христос се е учил много по рано, отколкото предполагат.

Че се е учил по-рано, се разбира от думите му:   „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят“.

Един от учените хора на израелския народ — Соломон — така пише в осмата глава на притчите, 31 стих: „И наслаждението ми беше с человеческите синове“. На кое място? Не на тая земя, която сега имаме, някъде другаде. Та и нашата земя няма да остане в туй положение. Понеже е предвидено, няма да се мине дълго време и нашата земя ще се измени. Тази старата земя ще си замине и ще дойде нова земя.

Вие искате да знаете какво нещо е човекът.

Човекът е едно същество, което няма никакво измерение.

Той не завзема никакво място в тялото. Живее в тялото, но няма никакво измерение. Какво нещо е човек? Той не е пространствено нещо, не завзема никакво пространство, измерение няма, но се движи.

И по права линия, и по плоскост, и перпендикулярно се движи, и в четвърто измерение, навсякъде се движи, но пак е едно същество извън измеренията. Някой ще каже: как може да бъде това? За мене е проста работа. Ето как го обяснявам аз: Нима един грънчар, които трябва да направи едно гърне, сам той е гърне? Нима един художник, който може да направи една картина, той сам трябва да бъде книга и бои? Този художник е извън боите, извън хартията, рисува каквото иска. Следователно, човек е извън всички измерения. Той художник, който рисува в измеренията, но сам той е извън измеренията. Който не разбира, казва: как може да бъде извън измеренията? — Също така, както художникът може да бъде извън картината — той влага в нея само своята идея.

Музиката е един вид математика, която може да се приложи в живота. Ти не можеш да измениш своя живот, ако не разбираш математическото отношение на звуковете. Понеже всека една материя, молекула, атом, вие трябва да я моделирате с музика. Ти не можеш да моделираш тялото си без музика. Защото в музиката, когато човек става по-музикален, трептенията стават помощни, по-силни. Когато ставаш по-слаб, то е едно състояние, което не е музикално. Тия животни, които не са музикални, издават едва няколко звука. В тях животът е много тежък. Всички ония хора в света, които страдат, те не са музикални. Които не разбират, страдат. Които разбират, за тях страданията стават музикални. Следователно, музиката е един метод да впрегнем в работа тази неорганизирана материя, която на нас ни причинява страдания, понеже живее само за себе си. Вземете една вредна микроба. Тя влезе в тебе и живее само за себе си. Така се размножава, че със своите нечистотии може да те отрови. Един холерен бацил може за 24 часа да се умножи на 50 — 60 или 100 милиона и тогава хората се отравят. От нечистотия се отравят.

И лошите мисли действат така.

Не трябва да допускате в ума си никаква лоша мисъл, понеже всяка лоша мисъл носи отрова в себе си.

Всяко лошо чувство носи отрова в себе си. Всека лоша постъпка носи отрова в себе си. Всяко безверие носи отрова в себе си. Всяко отчаяние, всяко користолюбие, носят отрова в себе си. Та казвам: всичките отрицателни прояви живота, в които ние попадаме по една или друга причина, за които ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие. Дали ти знаеш или не, но ако паднеш или ако те хвърлят в една пещ, ти ще опиташ огъня. Но в даден случай, теоретически, ако те хвърлят в една пещ, която е нажежена, ти можеш да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ще останеш невредим. Пък ако не можеш да повишиш трептенията, ти ще се обърнеш на един газ.

Сега ние изучаваме закона да можем да превръщаме мъчнотиите в този свят. Лошите условия на живота как ще ги обърнете? Сега вие искате да пресъздадете света. Най-първо светът не може да се пресъздаде. Трябва да започнем оттам, отдето Бог е започнал. Не можеш да пресъздадеш света, ако не пресъздадеш мъжа и жената. Понеже една двойка трябва да има, която да създаде новия Адам и новата Ева.

Говорят за шестата раса. Шестата раса ще дойде от небето. Но знаете ли какво нещо е небето? Небето е в нас. Небето е нашата глава. Туй, което виждате отвън, то не е никакво небе. То е отражение. Светът е едно отражение на самите нас. Реалността е вътре в нас, а не отвън.

Питам: какво е нашето разбиране за живота? Ние, съвременните хора вършим всичко, защото ни плащат. Проповедникът говори, защото му плащат. Майката отглежда децата си, но и на нея плащат: тя мисли за детето си, че може да стане министър, виден, велик човек може да стане, та и тя ще се прослави най-после. Против туй плащане нямам нищо против. Право е, че трябва да се плати нещо. Но според мене, най-хубавата заплата е любовта. И един от пророците казва: „Елате и си купете без пари.“ Питам: ако ти си един богат бакалин, имаш дъщеря и син, които искат да учат музика, онзи учител, който преподава музика, не може ли да си купува без пари от вашата бакалница, като учи сина ви и дъщеря ви? Но ако не знае музика, с пари ще си купува. Понеже всички хора оперират с пари, според мене, дето са парите там е невежеството. Човек който купува с пари, е невежа. Човек, който преподава науката с пари, и той е невежа. Човек, който преподава художество с пари, е невежа. Не че е невежа, но той не е разбрал какво нещо е изкуство. Един художник ми разправяше; всякога, когато продавам една картина, като че нещо се откъсва от мене. Картините на един художник, това са неговите деца.

Сега да се повърнем към реалното. Този живот как ще го използвате? От този живот трябва да се създаде 6ж-дещия живот. Туй, което е вярно за индивида, вярно е за дома, за обществото, за цялото човечество. Животът не е нищо друго, освен отношението което съществата имат, което разумните същества имат. Следователно, тия същества и техния свят се различават според техния ум. Ако влезете в един европейски град, ще видите, че е добре устроен и домовете са добре построени улиците чисти. Ако идете в някой източен град, ще видите, че не е така хубаво по строен. Там не са обърнали толкова внимание на домовете. Обърнали са внимание на храмовете, а обикновените жилища не са толкова хигиенични. В западната култура се обръща по-голямо внимание на жилищата. И храмовете и жилищата трябва да бъдат еднакво построени.

Но да дойдем до онова, което вас може да ползва. Вие, запример, никога не сте се спирали да мислите, какво съставя музиката. Ако е някой стар, казва: аз, старият човек, какво ме интересува музиката. Старостта е детрониране. Старият човек, след като се детронирал, слязъл под музиката. Затова остарял. Според мене има мелодии,с които човек може да се подмладява. И ще ви дам едно определение за съвременната музика. Според мен, мелодията е любовта на човешката душа към Бога. А хармонията е отговорът на Бога към човека. Хармонията е отзвук на Бога. Мелодията е на един глас. Бог ни отговаря на четири гласа, цял един оркестър. Той ни говори с оркестър, за да Го чуем. Понеже отдалеч говори Господ, Той говори чрез тази хармония, за да можем да Го чуем.

Ако един ученик види учителя си и в него не се събуди веднага мисъл, не се яви един потик да мисли — той в същност не е видел Учителя си. Ако един учител, като види ученика си, в него не се яви желание да му предаде нещо, и той не е видел ученика си. Ако една жена види един мъж и в нейното сърце не се зароди любов да му направи услуга, тя не е видела мъжа Ако един мъж види една жена, и ако в него не се зароди едно благородно чувство и той не е видел жената. Хубавото в любовта е това, че любовта трябва да роди нещо. В любовта се проявява Бог. Ако ние не дадем възможност Бог да се прояви, ние правим престъпление. Престъплението не е нищо друго, освен ние не сме дали условие на Бога да се прояви. Ако Той се прояви, това е за Неговата слава и за наша слава. Всеки, който е дал условие да се прояви Бог, ще получи безброй благости.

Сега всички хора ги е страх, от любовта Неразбраната любов прави пакости. Разбраната любов носи всичките блага в света. Аз ви проповядвам за онази разбрана любов, висша любов, която носи щастие със себе си в света, Някои казват: остаряхме. Искат да умрат, че да дойдат да се преродят. Ще се научите да пеете. Наместо да кажеш: Господи, аз остарях, защото те разбрах, ще кажеш: Господи, аз ще се подмладя, ще върша Твоята воля. Щом не разбираме Господа, всички ще остареем, ще побелеят главите ни.

Щом престане да пее човек, той остарява. Станеш сутрин и благодари, пей. Кажи: Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да уча. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да проявя вам доброто, което е вложено в мене. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил да проявя своята сила, която Ти си ми дал. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да помагам. Вие станете сутрин и се оплаквате. Оплаквайте се после — вечерно време, преди да заспиш, оплачи се. Но сутрин никакво оплакване. Сутрин, като станеш, весел ще бъдеш. Вечерно време имате право да се пооплачете, понеже имате набрана опитност.

Но сутринта, като станете, дигнете си очите и благодарете, запейте си: Благодаря ти, Господи! Аз си пея вътре, няма да ме чуят отвън. Има едно пеене в причинния свят. Има музика на физическото поим а такава и във висшите светове. А има една музика и в предната част на челото, гдето има 25 хиляди нишки, настроени като нишките на едно пиано. Някои са дълги, други са къси. Те образуват 25 хиляди тона. Следователно, при тази музика са възможни много работи, които не са възможни при обикновената музика. При такава една музика, ако аз пея горе, може да накарам в няколко часа, в два дена може да накарам една форма да изникне, да израсте много бързо и да даде плод. Но аз трябва да похарча нещо от себе си. Успехът в живота зависи от онази интензивност, от онази музикалност. Защото музиката е едно благо от Бога.

Колкото ние сне по-близо до любовта, толкова музиката е по-силна. Колкото музиката е по-силна, толкова нещата са по-възможни. Тогава нещата стават с най-малко разноски. Аз съм привеждал и друг път този пример: отива една млада певица в Ню Йорк при един богаташ, банкерин, който минавал за много скържав. Тя влиза вътре, покланя се и му изпява една песен. Като му изпяла песента, банкерът се разположил, казва й: какво ще заповядате? Тя казва: ако обичате, да ми дадете 25,000 долара. — На ваше разположение съм. Изважда парите и й ги дава. Казва й: пак заповядайте, аз ще ви услужа. Тя изпява една песен, и той й дава 25,000 долара. Ама пее. Не мислете, че като се сгушите вие можете да пеете. Като пееш, ще бъдеш израз на цялото небе. То трябва да се изразява на твоето лице, от него трябва да излиза онази сила — от очите, ушите, устата — отвсякъде трябва да блика светлина. Всичко в нас трябва да бъде музикално. От пръстите на краката, до космите на главата, всичко трябва да бъде музикално. Казвам: бих желал всички да бъдете така музикални. Туй ви пожелавам. — Кога ще бъде? — Пожелавам ви го, че когато стане. Все ще стане някога. Тогава ще се подмладите.

По някой път аз правя изследвания. В мене, да речем, се прояви едно чувство упорито, неотстъпчиво, като че ли не иска да се подчини на нищо. Казвам; не съм аз, от къде е дошло туй? Започвам да издирям. Търся, търся, намирам една жица отнякъде — виждам, дошло от юг, или от изток. или от запад; изчислявам. измеря километрите — от 10, 15. 20, 100, 1000 километра дошло. Дето е по-близо, иди дойди, справям се по-лесно, но тези на хиляда километра! Проверявам, намирам едно упорито същество, което не иска да учи. Аз искам да се занимавам с нещо, то вътре в мене казва; не искам да уча. Ида, намеря го. занеса му някой подарък, кажа му сладка дума, разполага се туй същество. Върна се, и аз съм разположени Като изменя неговото състояние отвън, ще се измени и моето състояние. Всички ще се стремите, всеки един да измени състоянието на едно същество, което му препятства. Помоли се на Господа да се измени, защото ако не се измени неговото състояние, нищо не можеш да придобиеш.

Музиката е вътрешното изражение на любовта. Музиката е едно изражение на Божията мъдрост. Музиката е едно изражение на Божията истина Тя едно външно изражение на трите сили, които със свързани с трите света. Ако така разбираме, тогава можем да пеем. Имаш една мъчнотия, тя е поставена на една мажорна гама, започва с най-низкия тон, който едва можеш да вземеш. Ще й пееш. Ако пееш на болестта, и ако можеш да подигнеш гласа си на три октави, болестта ще изчезне. Когато един тенор вземе горно С, най-високият тон, всичката публика ръкопляска. Казват: голям талант е. В нашите усилия да направим едно велико дело — това е най-високият тон, това е музика. Всяко велико дело е музика лен тон. Да проявим най-великата добродетел, то е най високия тон, който можем да вземем. Да проявим онази мощната любов в света, най-високият тон, до който нашата душа може да се подигне. и тогава ще се образува един трепет около нас, който ще бъде благотворен заради самите нас и за публиката.

Казвам: вярата без музика не може да се реализира. Любовта без музика не може да се реализира. Богатството без музика не може да се реализира. Всичките ония работи, в които музиката не влиза като фактор, те изчезват. Там дето е музиката, всичко е постоянно, то е един непреривен процес в природата. Благодарение на тази музика всичко в природата се проявява. Трябва да ви се отворят ушите, за да чуете какво пеене има когато дърветата цъфтят, какво пеене има в дървото вътре. Да чуете онази музика в ония хубави извори, които извират. Не само това, но и светлината, сутрин, когато изгрева слънцето, носи най-хубавата музика. За в бъдеще хората ще чуват тази музика — цели оркестри из пространството.

Съвременните глухи хора казват: Защо съм дошъл в този мъчителен свят, в тази плачевна юдол[1]? За глухите светът е плачевна юдол. За тия с отворени очи е Царство Божие.

Та пожелавам на всинца ви да се занимавате с музика. Тя да ви бъде за стимул в живота, и всичко онова, което желаете, постепенно ще се постигне.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Да ми бъде ученик


[1] ост. мъчителен свят

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...