Бр. 220. Вечно благовестие (из беседата „Вечно благовестие“ – 13 Октомври 1929 г.)

[Ани]

Вечно благовестие

(из неделната беседа „Вечно благовестие“ – 13.X.1929 г.)

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие."

Откровение 14:6

Този ангел представя двехилядната година, която наближава. Ангелите са същества от висша йерархия. Те са членове на Бялото Братство, което има за задача да управлява света. Дето и да отидете, навсякъде ще видите, че Белите Братя управляват целия свят, както и цялата природа. Едни от тях определят отношенията между елементите; други — управляват водите; трети — огъня; четвърти — човешкия живот; пети — природните сили, електричество, магнетизъм; шести — регулират кръвообращението и т. н.

„И видех друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие“. Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл. Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина. Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде потик на хората към правене добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има смисъл. Ако ученето няма цял, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цял, няма смисъл, представя тежест: излишен товар за човека.

Човек трябва да има прогресивна мисъл; да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цял на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек първо трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после към себе си.

Да благовествате, това значи да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо място той поставя Бога. а после себе си. Понеже е излязъл от Бога, човек трябва да пази връзката си с Него. Прекъсне ли тази връзка, той е осъден на смърт, тъй както реката, която отказва да черпи вода от главния извор, за да поддържа живота си, така и човек трябва да е свързан с Първата Причина, за да запази своята сила, своя живот. В който момент се усъмни и се отдели от Бога, човек се помрачава, изпада в статическо състояние и остава на едно място като стълб. Такива стълбове в природата не съществуват. Всичко в природата е в движение. Тя не търпи никакво статическо състояние.

Следователно, служенето на Бога подразбира вечно благовествуване, вечно движение. Седи някой и се оплаква, че е гладен, че не знае какво да прави.— Много просто! Щом е гладен, ще благодари на Бога за това. Хората мислят, трябва да благодарят само когато са получили нещо. Те казват: Има смисъл човек да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи някаква своя нужда. Защо трябва да благодари когато е гладен? -И като гладен и като сит, човек трябва да благодари, защото и в двата случая има възможност да познае Бога, да се свърже с него. — Големи страдания имам. — Благодари, че Бог те е удостоил със страдания.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие.“ Къде се благовествува на съвременните хора? — Навсякъде. Дето и да се обърнете, навсякъде се благовествува: и в науката, и в музиката, и в изкуствата, и в добродетелите, и в живота, и в смъртта, и в радостите, и в скърбите и т. н. Ангелът благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става в света, защото и злото ще се превърне добро за онези, които разбират великия закон на живота.“ Който не разбира този закон, той ще бъде лишен от прогресивната мисъл и ще гледа на хората като на свои врагове. Който следва Христовия път, той трябва да гледа на ближния си като на свой брат. Това е проповядвал Христос и това трябва да прилагате. Не допущайте никакви отрицателни мисли в себе си. Една мисъл съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага. Ако не използваме Божиите блага правилно, ние нарушаваме великия ред и порядък в света. Някой казва, че не може повече да търпи. Питам: какво трябва да прави този човек, ако се намира в параход, всред вълните на морето? Ще не ще, той трябва да дочака времето, когато параходът ще спре на пристанището. Когато параходът спре, той ще слезе на сушата и ще продължи своя път. Какъв смисъл има преждевременно да се хвърли в морето?

Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т. н.

Противоречията, страданията, смъртта, са резултат на някаква причина. Потърсете причината ще я намерите.

Не мислете, че тия неща са дадени от Бога. Желанието на Бога е ние да живеем, да умираме. Той не е създал човека за да се стреми към богатство, към слава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като задачи, които го водят към усъвършенстване. Човек е дошъл на земята да учи, да разбере, че всички хора имат един Баща и трябва да изпълняват Неговата воля. Една мисъл, едно чувство, една воля има в света. Съзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, към което човешкият дух се стреми. В това единство, именно, седи свободата на духа. Човешкото тяло е организирано според законите на тази абсолютна свобода. Клетките на тялото живеят според законите на великата свобода, която изисква абсолютно задължение, — задължение от любов, а не чрез насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила същевременно да бъде абсолютно изправна в задълженията си. Ако хората биха се подчинили на законите на абсолютната свобода, те биха създали идеални семейства, идеални общества, идеални държави, с велик ред и порядък на нещата.

„Вечно благовестие“. Какво означава благовествуването? Казва се, че ангел благовествувал, но какво, именно, е благовествувал, хората не знаят. Те четат Откровението, тълкуват различни стихове от него, но в края на краищата тази книга и до днес още остава затворена за човечеството. На съвременните хора трябва да се благовествува следното: за всеки човек е точно определено времето, часа и минутата, когато той трябва да стане от сън. Не стане ли в този момент, всичките му работи ще останат назад. Често неразположението на хората се дължи именно на това, че не стават на определения за тях момент. Наблюдавайте състоянията си, когато ставате навреме и без време, да видите какви резултати ще имате. Ако електротехникът не спази в най-голяма точност съединяването на електрическата мрежа, той няма да получи светлина. Щом между ума и сърцето на човека няма връзка, няма никакво съединяване, няма да се получи никаква светлина. Значи, контакт, съединяване трябва да става, както в отделния човек, така и между всички хора.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие“. Този ангел благовествува на хората за великия живот, в кой-протича Божията Любов. Човек трябва да даде път в себе си именно на този живот.

Който не е дал път на Божията Любов в себе си, той не може да каже че живее. Любовта е мощна сила, която при преминаването от един човек в друг, трябва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когото двама души, с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива по-слабия. Последният трябва да се приспособи, да издържи на енергиите на по-силния. Като знаят този закон, земеделците избират силна присадка, за да могат да присаждат плодните дървета. Иначе, ако е слаба присадката, не може да издържи на енергиите на дървото, което ще присаждат. Същият закон се забелязва и при съединяване на мъже и жени от различни раси. Запример, ако хора от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите. Затова такива женитби не се препоръчват. Ако се случи, че черните не измират, тогава пък поколенията им са хилави и след време съвършено се израждат. Този закон действа не само между хора от различни раси, но и между хора от една и съща раса, но с различни умствени и духовни стремежи. Децата на такива родители са обикновено болни, хилави. Хилавите деца са резултат на греховни състояния. За да оправдаят живота на страстите, хората казват, че не могат да не задоволят страстите си. Не ги ли задоволят, те са осъдени на заболявания и нервни разстройства. Според духа на новото, тъкмо този, който не може да въздържа страстите си, той е болен човек. Когато един от органите на човешкото тяло е по-силно развит от другите, ражда се някакво болезнено състояние. Природата не търпи това. Тя не позволяла се изменят нейните форми.

И тъй, първото нещо, което изисква от човека, е да има връзка с първата причина Това не се постига по някакъв външен начин, но чрез работа, чрез усилия на духа и на душата на човека. По този начин само човек може да разбере какво Бог изисква от него.

Преди да сте съградили новото в себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка в растението, върху която става присаждането. Плътта е подложка, а духът — присадка върху тази подложка. Между плътта и духа има борба, която се продължава до тогава, докато духът, т. е. присадката, се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковете на подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тия от присадката се движат правилно надолу, към подложката, животът се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между духа и плътта е завършена. Това наричаме още трансформиране на енергиите. Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли. Без молитва нищо не се постига.

Съвременните хора говорят за любов, търсят я, плачат за нея, разискват върху нея, но все още не са дошли до истинската любов. Днес всички хора са поставени на изпит, те сами да видят докъде са стигнали в любовта. Запример, добра жена се оженва за лош, неразбран мъж, за да види доколко тя е готова да изяви Божията любов. Ако има тази любов в себе си, тя ще бъде готова и като я тормози мъжът й, да му покаже, че Бог живее в нея. Рече ли да бяга от мъжа си, тя не е проявила правилно Божията любов. В лицето на лошия мъж жената трябва да вижда един от любимите синове на Бога, тя трябва да го обича заради Господа. Същото се отнася и до мъжа. В лицето на своята лоша и упорита жена мъжът трябва да вижда Бога и да я обича заради Него. Този е последният изпит, на който се поставя всеки човек, бил той мъж или жена. Ако жената е лоша и постоянно ругае, хока, бие мъжа си, той трябва да й отговаря с търпение. Ако мъжът е лош, жената трябва да се отнася към него с търпение и любов.

Съвременните хора са поставени на същия изпит, но малцина могат да го издържат. Някой казал една обидна дума на някого и той веднага се оплаква. — Какво е видел той? Нищо още не е получил. Една обидна дума е едно малко драсване на тялото. Каква болка може да причини малкото драсване на човека? Много има още човек да страда. Желанието на Бога не е да направи човека мекушав, нито суеверен, но да се стреми да пробуди в себе си Божественото начало, че като минава през вода и през огън, да остане чист като злато, да не се окислява.

Днес хората нямат нужното търпение, вследствие на което се оплакват едни от други. Майката се оплаква от дъщеря си и от сина си. Дъщеря й и синът й са много добри, но тя не ги познава. Децата се оплакват от родителите си. Много добри са родителите им, но те не ги познават. Учителите се оплакват от учениците си, учениците — от учителите си, защото не се познават. Днес хората не могат да се търпят, само защото не се познават. Те не се познават помежду си, но и Бога не познават. Щом не познават Бога, те не познават и любовта. Кога хората ще се познаят? — Когато започнат да любят. Любовта разрешава всички въпроси. Дето е любовта, там истината. Дето е истината, там е свободата.

„И видех други ангел, който имаше вечното благовестие.“ Когато ангелът на благовестието дойде при вас, благодарете, че ви предстои работа. Каквато работа и да ви се даде. приемете я с благодарност, без никакво роптание. Работата повдига човека, а не го унижава. Не работата, а роптанието унижава човека. Колкото по съзнателно работи човек, толкова по-лесно урежда работите си. От степента на съзнанието зависи дали човек ще уреди работите си в един момент или в продължение на хиляда години. Само Бог е в състояние да уреди живота на всички същества, но затова се изискват правилни отношения към Него. Бог е в състояние в един момент само да направи човека щастлив и богат, но той трябва да бъде готов да получи това щастие това богатство. Не е ли готов, щастието и богатството, които може да придобие, вместо радости, ще му създадат страдания.

Бог изисква от всички хора да работят с любов, с мъдрост и знание, с истина и свобода. Като работят така, те ще разрешат всички противоречия в живота си. Така те ще се домогнат до положителната наука в живота, до науката на великата любов.

___________________________

Природата всякога предупреждава човека за това, което предстои да му се случи. Достатъчно е човек да се вслушва в онова, което тя му нашепва, за да вземе предварителни мерки. Като разбира, езика на природата, човек сам ще бъде лекар на душата и на тялото си. Някой човек предчувства, че ще му се случи нещо, че ще заболее от някаква болест. Това предчувствие не е нищо друго, освен предупреждение от страна на природата. Щом приемете нейното предупреждение, веднага трябва да вземете мерки да се лекувате.

______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Вечното благовестие