Бр. 227. Що има вътре в човека (из беседата „Що има вътре в човека“ – 25 Септември 1938 г.)

[Ани]

Що има вътре в човека

(из неделната беседа „Що има вътре в човека“ – 25.IX.1938 г.)

„Понеже Той познавате що има вътре в човека“

Йоана 2;25

„Що има вътре в човека“. Този стих в прочетената глава е взет в друг смисъл, но аз ще го взема в положителен смисъл. Аз не искам да ви проповядвам, не искам да ви морализирам, не искам и да ви говоря, че ще станете богати и красиви. Всички тия неща не зависят от човека. Според мене, всички хора се раждат с определени качества.

В човека има нещо, което той не съзнава. В него има много скрити възможности, което той не съзнава. В него има известни стремежи, известни ламтежи, но понякога той попада в противоречия, които го правят подобен на пеперуда, която се блъска с главата си в прозореца, искайки да излезе навън от стаята, в която ненадейно е попаднал. Тя не подозира даже, че главата й не е толкова яка, че да може да счупи прозореца. Понякога човек почва да си задава въпроси: добър ли е той, има ли някакви дарби или няма. Да се задават такива въпроси, това значи да се блъскате като пеперудата в стъклото на прозореца Аз ви казвам: Вие имате повече дарби, отколкото трябва. Ако нямахте дарби, вие щяхте да бедете щастливи. Но понеже имате дарби, те ви причиняват нещастия и страдания. Понякога капиталът, който имате, може да бъде много ценен, но вие не знаете как да го използвате. Някой човек може да е роден с отличен глас, с глас на гениален певец, но ходи с мотика и лопата да копае земята. Най-после той казва: Дотегна ми вече да ровя, да копая земята. Друг някой ходи с игла да шие, но нищо не изкарва, а е надарен от природата, без да знае това. Казвам на този, който копае, и на този, който шие дрехи: Тези работи не са за вас. Не се занимавайте с тях. За онзи, който е роден да бъде добър шивач, нека се занимава с шивачество. Онзи, който е роден за земеделец, нека се занимава със земеделие.

Кой за каквото е роден, с него да се занимава.

Но никога не се занимавайте с работа, за която не сте родени. Защото ако ние мислим отсега да станем такива, каквито не сме родени, това е труд на работа. Вярно е, че ние сме родени за нещо, но трябва да определим за какво сме родени. Всеки човек е роден за нещо. Поетът сам трябва да определи за какво е роден. Философът трябва да определи за какво е роден. Добрият човек трябва да определи това, за което е роден. Ученият човек трябва да определи това за което е роден. Силният човек трябва да определи това, за което е роден. Това са дарби. Всеки човек има хиляди възможности да се прояви. И от самия човек зависи най първо да определи за какво е роден. Ако сам не можеш да се определиш, ти трябва да намериш някой, който да определи за какво си роден.

Да ви дам едно малко изяснение. Понякога вие седите и виждате, че не живеете както трябва. Вие отдавате тази дисхармония на нещо вън от вас. Вие мислите, че тя е не-къде вън от вас. Не, тя е в самите вас. Има случаи, когато пътници в пустинята дигат толкова голям прах около себе си, че нищо не виждат. Около тях е голяма мъгла. Те мислят, че причината на тази мъгла се крие някъде вън от тях. Не, те сами са дигнали този прах около себе си.

Но не е само физическият прах, който плаши хората. Има един умствен, един сърдечен и един волев прах — прах на ума, на сърцето и на човешката воля. За да се махне този прах, човек трябва да има вода. Природата е много умна, и като види, че във въздуха се е дигнал много прах, тя изпраща водните капки на помощ Всека прашинка става център на водна капка. Водните капки свалят всички прашинки на земята, като им казват: Вашата работа не е тук, горе във въздуха, но долу на земята, дето ще бъдете по-полезни. Като паднат на земята, прашинките се наслояват една върху друга и по тоя начин образуват почвата. Въздухът трябва да бъде чист за дишане. Следователно, какво се изисква от нас, за да бъде животът ни нормален? — Мислите ни трябва да бъдат чисти, да не с държат в себе си този вътрешен прах, който ни причинява ред страдания.

Ако хората мислят, че могат да наредят работите си според досегашните си разбирания, извън Божията Любов, Мъдрост и Истина, те са на крив път. В органическо отношение ние имаме много добри примери. Запример, какво ще бъде положението на крака, ако мисли, че той може да уреди работите си извън своето тяло? Той трябва да уреди своите работи съобразно цялото. Той не може и не трябва да се отделя от цялото. Кракът не може да стане по-голям от тялото. Той ще има определена големина. Ако стане по-голям от тялото, положението съвсем ще се влоши. Кракът трябва да има онази определена големина, която му е дадена от природата. Същият закон се отнася и до ръцете, и до очите — до всички удове на човешкия организъм. Какво ще придобие човек, ако очите му станат много по-големи, отколкото са сега? Не е въпрос в големината на нещата. Мнозина искат да станат по-големи, отколкото са, Въпросът седи в онази красива, разумна организация, е не в големината.

Днес много хора страдат от неврастения На какво се дължи неврастенията? — На недоимък на нервна енергия в тях. Тази нервна енергия е потребна за съграждане на нервната система в човека. Някои пък се оплакват от болки в гърдите. Казвам: Те страдат от гърдобол, понеже не дишат дълбоко. — Че откак съм се родил. не съм престанал да дишам, все дишам. Да, но ти дишаш много плитко, не дишаш как то трябва Така не се диша.

Като дишаш, ти трябва да имаш съзнание, че дишаш, че приемаш едно божествено благо — въздухът.

Като дишаш, постоянно мисли за тази Божествена енергия, която е скрита във въздуха, и че тя влиза в тебе, за да подкрепи организма ти. Ти дишаш без да съзнаваш какво благо ти е дадено, какво благо приемаш в дробовете си. Ти дишаш и мислиш за съвсем други работи. Това не е дишане. Запример, мнозина мислят, какво ще стане с тях, ако земята се сблъска с някоя комета или планета. Те мислят за неща, чиято вероятност е едно към два милиарда.

Някога човек мисли, че ще постигне големи работи в света. Той мисли, че ще стане поет, философ, министър, цар и какво ли не още, но като види, че нищо не е постигнал, той почва да се утешава с този или с онзи. Той казва: Ето, нашият Драган и той не успя, и той е като мене, и той е закъсал. Всяко закъсване показва, че този човек не е живял добре. Погрешната е в него. От друга страна, всеки човек, който е дошъл на земята, е способен за много добри и красиви работи.

Сега аз не взимам добро то в този смисъл, в какъвто днешните хора го разглеждат. Защото днес личния морал стои по-високо от обществения. Лично хората постъпват много по-добре, отколкото народите един спрямо друг. За нищо и за никакво се избиват милиони хора. Какво придоби Европа от общата война? Измряха шест милиона хора и то цветът на Европа. Аз зная, че всичко е за добро, но тук се дава жертва, която не е на място. Ако тия шест милиона хора бяха станали проповедници на правдата, на разумността, ако бяха станали учители на човечеството, ако бяха подготвени да работят за доброто на човечеството, цялата земя щеше да се превърне на рай. Обаче тия шест милиона хора измряха, и работите на Европа не само че не се подобриха, но се и влошиха.

Работите на народите се влошават, защото те нямат любов към Бога.

Освен това, те обичат да икономисват истината. Защото доброто на един народ, трябва да бъде добро за всички народи Разбирайте ме право. Всеки народ има право да диша свободно на земята, да се храни свободно, да няма това задушаване, и да не се безпокои какво ще стане с него утрешния ден. В този смисъл, всички народи имат еднакви права.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта да гледате на нещата светло. Пред мене стои едно велико, светло бъдеще. Това за което сега говоря, не е Божествен порядък на нещата, но човешки. Това са човешки разбирания, разбирания на хора, които са внесли своите мисли, своите идеи и желания, с които искат да променят порядъка в природата. Обаче, природата санкционира човешките правила, закони и порядки дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Обаче, щом види даден човек, или дом, или общество, или цялото човечество, които са се отклонили от нейните порядки, тя се противопоставя. Казвате, че природата отстъпва. Да, и природата отстъпва, и Бог отстъпва, но до едно време.

Като дойдат 50 — 60-те години на човека, като изгуби парите, на които е разчитал, като изгуби здравето, на което е разчитал, като не му остане нищо, тогава само ще разбере как е живял и какво е придобил или изгубил. Какво ще правите при това положение? Там, дето нещата се губят, това е човешкият порядък. Там, дето нещата се печелят, това е Божественият порядък. Това, което губиш, е човешко. Това, което печелиш, е Божествено. Ако грешиш, ти си в човешкия порядък. Ако живееш добре, ти си в Божествения порядък на нещата. Достойнството на човека седи в това, да бъде честен към себе си. Всеки трябва да има сила в себе си да си каже: Аз искам да изпълня волята Божия. Не е достатъчно човек само да си каже, но като си каже, той трябва да изпълни казаното. Човек трябва да си каже: Господ е имал такова голямо доверие в ме не, всичко ми е дал. Следователно, и аз не искам да Му изневерявам. Срамота е за мене да изневерявам на Този, който, е имал такова доверие в мене, каквото никой друг.

Сега аз искам да ви покажа ценността на този живот, през който сега минавате. Някой път вие сте недоволни от земния си живот. По-добър, по-красив живот от сегашния ви няма. Казвам ви: Не бързайте да отидете на небето. Сега земята е небе за вас. И като умрете, пак ще останете на земята. Аз поне така виждам нещата. Умре някой, и вие мислите, че е отишъл на небето, а аз го виж дам. че ходи из София. Аз не искам да вярвате това, което аз виждам. Това, което аз виждам, си остава за мен. Един ден, когато проверите тия неща, тогава ще видите, вярно ли е това, което днес ви говоря, или не е вярно. Докато не проверите тия неща, вие ще мислите, че са приказки от „Хиляда и една нощ“.

Сега аз не искам да вярвате, но не искам и да кажа, че не виждам тия неща, защото така ще излезе, че не говоря истината. Аз виждам нещата, но не тези, обикновените очи.

Земята е едно добро условие за развитие на човека Ако вие турите в действие всички възможности, които сега ви са дадени, и ако ги разработите, вие ще влезете във втората фаза на живота. Втората фаза на живота седи в това. че вие ще влезете в духовния свят. Сега на земята всеки човек се намира в положението на дете, което е в утробата на майка си. Това дете не диша, то е свързано с майка си чрез един малък канал, отдето се храни, без да диша. На деветия месец, когато дробове те му се сформират, то излиза от утробата на майка си. Та казвам: вие сега сте в утробата на майка си, не можете още да дишате. Остава още един месец, докато се родите.

Като ви говоря това, вие мислите, че се отнася до умиране. Не. това е пробуждане. Съзнанието на човека трябва да се пробуди. Смъртта, от която се боите, не е нищо друго, освен преминаване от смърт в живот. Този кръг, в който до сега сте живели, се завършва. Остава разумният живот, който имате да живеете на земята. Той може да се продължи 10 — 20 — 30 до 120 год. Ако днес хората живея; малко на земята, това се дължи на факта, че те не разбират живота. А който го разбира, можете да си представите какво високо развитие трябва да има. В физическия свят има условия, при които човек може да живее по-дълго време. Това се отнася до съзнателния живот. Когато човек дойде до тази епоха, той ще бъде господар на своето положение, на своята съдба. И тогава няма да се вълнувате от текущите събития.

Тази материя може да ви се вижда отвлечена, но аз говоря за постиженията на един човек на земята, а не на небето. Говоря за тия, които ще могат да направят това.

Човек има чрезмерни желания, които в един живот не може да реализира. Представете си, че се намирате в положението на Йова, който имаше много имоти, стада, говеда, синове и дъщери — всичко в изобилие. И той трябваше да мине през един голям изпит. да изгуби всичкото си имане, всички синове и дъщери. Той мина през една ужасна криза в живота си. Жена му казваше: „Какво мислиш за правдата сега? Кажи нещо за твоя Господ Кажи една дума, за да се освободиш“. В това време Йов направи много погрешки, но по отношение на Бога не сгреши. И като мина през тези страдания, всичко му се върна.

Казвам: В сегашния живот всеки човек трябва да мине през изпитанията на Йова — Като умрем ли ще стане това? — Не, още този живот човек трябва да мине през смъртта и да живее.

Хората искат да се подмладят . За да се подмладите; определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е възвишено и красиво. Поне определете си десет минути да не допуснете в сърцето си нито едно отрицателно чувство. След това още десет минути определете, да извършите една добра постъпка, без никакво колебание. Значи, ще определите по половин час на ден, по десет минути за мисълта, за чувствата и за постъпките си, да не допущате нищо отрицателно и колебливо. По този начин само ще се подмладите. — Аз не мога да направя това. — Щом не можете да го направите, вие сте осъдени да остареете. Ако пък определите по половин час на ден за тази цел, вие ще бъдете кандидат за един велик живот.

Пред вас седи едно велико бъдеше. И тъй десет минути ще определите в мисълта си за Бога, десет минути в чувствата си и десет в тялото си.

______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Що има вътре в човека