Jump to content

Бр. 228. Любовта дава живот (из беседата „Любовта дава живот“ – 2 Октомври 1938 г.)


Recommended Posts

Любовта дава живот

(из неделната беседа „Любовта дава живот“ – 2.X.1938 г.)

Това, което ще ви говоря, е мъчно за разбиране, то не е млечна храна. То ще произведе много противоречия в умовете и сърцата ви. Животът не седи само в хармоничните работи, в това, което не е приятно. Като отивате на екскурзия, всичко не е равно, Някъде има слизане в долини, минаване реки без мостове, някъде пък ще срещнете водопади — много неприятности ще срещнете. Онзи, който иска да изучава планините, той трябва да мине през всякакви пътища. Обаче, в разбиранията си, религиозните и светските хора представят две крайности, две разбирания, два полюса. Светските хора представят религия на света, а религиозните — религия на духовния свят. И едните и другите са крайни. Но има нещо повърхностно в техните разбирания.

Като четете Евангелието, дохождате до стиха: Духът е онова, което дава живот, а плътта нищо не ползва. Оттук  ние идваме до две понятия в науката: материя и енергия. Аз замествам думата дух с думата енергия. Материята или плътта, това е отрицателната страна на живота, а духът или енергията — положителната. Значи, имаме два полюса: дух и материя, или енергия и материя или плът.

Преди известно време мислеха, че материята е нещо положително, а сега виждат, че материята е само форма, проводник на енергията. През материята минава топлинна, светлинна и електрична енергия. Сега учените поддържат, че това, което наричаме материя, е само форма на енергията Следователно, един човек на материята, т. е. един материален човек може да се освободи от материята и да остане само човек на енергията Знаете ли какъв човек ще бъде той тогава? — Дето мине, всичко ще разруши. На истина, отдето мине, енергията всичко разрушава. Следователно, ако духът беше без плът, той всичко щеше да унищожи.

Днес Господ иде в света чрез учените хора. Чрез своя Дух той заставя учените хора да работят, и по този начин да учат хората. Преди години, като се занимаваха с елементите, учените познаваха само четири елемента: водата, въздухът, твърдата почва и светлината или огъня. В по последни времена, обаче, учените окултисти знаеха много повече елементи, от които считаха за основни азота, кислорода, водорода и въглерода. Съвременните учени, обаче, успеха да разложат атома на въглерода. на кислорода, на азота и на водорода и получиха от тях други елементи: протони, електрони, неутрони, позитрони. Електронът представя негативна частица с негативно електричество. Протонът е една малка частица от атома, с положително електричество. Неутронът е положителната частица на електрона, а позитронът е положителната частица на протона.

Сега аз не ви развивам някаква особена наука, това с хипотези на учените. Те спорят помежду си и математически доказват тия неща. Те правят ред наблюдения и после изчисляват. Като направят някаква погрешка, те моментално се коригират. В това отношение аз харесвам учените хора. Те постоянно изправят погрешните си. Те всеки ден, всека седмица из правят погрешните си. Като намерят една погрешка, веднага я изправят. Когато пък духовните, религиозните хора, като кажат нещо, остават на него во веки веков. Те не са скромни да изправят погрешните си. Като кажат, че вярват в Бога, те мислят, че с непогрешими. И в миналото хората с вярвали в Бога, но това още нищо не значи. Вярата е закон на умствения свят, а мислите са елементи на този закон.

Като се спирам на новата психология, аз деля мислите на положителни и на отрицателни. Също така деля и чувствата на положителни и отрицателни. След това дохождам до друго деление: положителни добри постъпки и отрицателни добри постъпки. Положителни лоши постъпки и отрицателни лоши постъпки. Същото деление съществува и по отношение на мислите: има положителни добри мисли и отрицателни добри мисли; положителни лоши мисли и отрицателни лоши мисли. Отде произлиза злото в света? — От неправилното съединяване на тия мисли и постъпки. Тъй как то светът е построен, една отрицателна мисъл може да се съедини с една положи тел на лоша мисъл. Това е неизбежно. И една положителна добра мисъл може да се съедини с една отрицателна мисъл. Така се образува съединение, различно от първото. Понякога една положителна добра мисъл може да се съедини с една отрицателна до бра мисъл. Следователно, за да живее добре, човек трябва да разбира този закон на съединяване, понеже има две вариации. Ако не разбира този закон, без да иска, той може да направи едно престъпление. Ние виждаме кога стават тия престъпления. Когато се влюби в парите, човек става положителен. В пари те има известна енергия, която привлича човешкия ум. В златото се съдържа известна енергия, която привлича енергията на мозъка и по този начин се образува известно съединение. Като обиква парите, човек обиква енергията, която се съдържа в тях. Тази енергия събужда в него особен род чувства, и той става алчен. Има деца ненаситни, алчни, заради което родителите трябва да ги излекуват. За да ги излекуват от тази им слабост, трябва да съединят една положителна добра мисъл с една отрицателна добра мисъл. Тогава, наместо да желае златото, това дете ще започне да се увлича от знанието, което е създало златото.

Който познава закона за съединяването на една положителна добра мисъл с една отрицателна добра мисъл, той ще може да превърне желязото или оловото или среброто в злато. Тогава търговските работи ще стават много лесно. Ще вземете едно кило сребро и ще го превърнете в едно кило злато. При това, златото може да се размножава. Златото може да расте, както растат ябълките и крушите по дърветата. Научно вие не можете да си представите, как така златото може да се размножава и да расте- При растенето и узряването на един плод стават ред химически процеси. В това отношението плодът представя една лаборатория. Когато говорим за любовта като плод на Духа, ние разбираме крайния предел, до който е достигнало развитието на този плод. Любовта е един трансформатор божествения свят. Зад любовта седи Духа. Той една велика мощна сила. Ако не е любовта, в света нищо не може да се развие. Следователно. любовта е плод на духа. Всички форми които съществуват в света, слънцето, земята, звездите, планетите, това са енергии, т. е. плод на енергии, които съществуват в природата. Материята или веществото пък представя това, което дава възможност на тия форми да се образуват. За да се образува едно тяло, тази енергия трябва непременно да се намали. Температура та на тази енергия е много голяма. Според някои учени тя е равна на числото 20, повдигнато в 62 степен. Колко и каква материя би могла да устои на такава температура? Нека математиците изчислят на колко се равнява тази температура.

Сега вие не можете да изучавате духовния свят, докато не изучите всеки един цвят отделно. Вие трябва да знаете какво носи всеки един цвят в себе си — червеният, зеленият, жълтият, синият, тъмносиният, виолетовият. Освен седемте цветове има още много, които вие не познавате. Днес сте дошли само до седемте цвета. Тъй, както сега се развива човешкия мозък, човек е дошъл до положение да възприема и повече цветове на светлината, но той има само едно понятие за тях. Тъй, както е устроен човешкия мозък сега, цветовете не предизвикват ни какви реакции още, вследствие на което не излизат навън. Обаче у светиите, които са дошли до една висока фаза на развитие, цветовете реагират върху тях, предизвикват ред реакции в техния мозък и излизат навън във вид на светлини. Когато Христос беше на планината и се молеше, от главата му почнаха да излизат светлини. Тогава явиха при Него Мойсей и Илия, с които Той се разговаряше. Онези, които не разбират законите, чудят се как може да стане това. Те не знаят, че Христос беше трансформатор на любовта. Та ако искате да бъдете религиозни и духовни хора, вие трябва да бъдете трансформатори на любовта. Без да сте трансформатори, нищо не може да излезе от вас, нито от вашето учение.

Любовта е една необходимост за запазване същественото в живота Сам по себе си, животът не се губи. Обаче, ако нямате любов в себе си, животът не може да се излее в никаква форма. Всичко това ще се разстели като вода, която няма да има потенциална сила в себе си да работи. Някои питат, защо трябва да обичаме.

Ти трябва да обичаш, защото без обич няма растеж.

Без обич не можеш да имаш никаква наука, нищо не можеш да имаш. За тебе

Без любов ти ще замязаш на някаква пеперуда или на някаква риба. И те живеят, но нямат любов. Мислите ли, че рибите, които се гълтат една друга, имат никаква любов помежду си? Не, те нямат никаква любов. Като разпорите корема на една голяма риба, намирате в нея друга. В по-малката пък намирате още по-малка, която тя глътнала. В нея намирате още по-малка и т. н. Значи, една риба носи в корема си други четири пет по-малки, които едни други са се нагълтали.

Това, което човек може да глътне, са неговите погрешни. Направи ли една погрешка, той я гълта Всеки човек, който прикрива погрешните си, той ги гълта. Знаете ли, какво не що е да глътне човек погрешната си? Това нищо може да му допринесе. Всека погрешка, която човек може да глътне, внася отрова в неговия организъм. Следователно, за да не разрушаваш своя организъм, ти трябва да държиш тази погрешка вън от своя ум, от своето сърце и от своята воля. Ти трябва да пипаш своята погрешка с дилаф или с щипци, както правят учените при своите опити с вредни, опасни вещества. Запример: някой намрази някого и целият ден си казва: Не мога да го търпя, не искам да го видя, мразя го този човек. Ти не подозираш, че като мразиш никого, като не искаш да го видиш, като разрушаваш него, едновременно ти разрушаваш и себе си. Зад омразата се крият известни разрушителни сили. Тя е подобна на сражението.

Един генерал издържал едно голямо сражение, но после казал: Ако имам още едно такова сражение, аз съм изгубен. Ако след едно голямо сражение изгубиш много войници, какво ще стане с тебе? Какво печели човек, кой то има 500 милиона лева, но измрат жена му, децата му, роднините и приятелите му? Казвам: всички желания, които произвеждат в човека известно разрушаване, не са желателни. Сега аз искам научно да се установи какви трябва да бъдат вашите желания. Всяко желание, което иде да подигне дарбите, които са вложени в нас, е умно. Всички благородни желания, които се зараждат в нашето сърце по отношение на доброто, са добри и на место. Всички желания и мисли по отношението на доброто, са живи и разумни. Какво трябва да прави човек, когато мрази някого? И омразата е любов, но негативна. Човек трябва да знае как да се справи с тази любов в себе си, да не го разруши.

От какво зависи дължината на живота? Ако ти живееш един материалистически живот, ти не можеш да живееш повече от 30 години. Така е поне при сегашните условия. Много хора умират преждевременно. Защо? —Понеже не са приели от баща си и от майка си онази енергия, коя го е необходима за по дълъг живот. Бащата трябва да предаде на мозъка на своя син положителна енергия, а майката — отрицателна енергия. С други думи казано: бащата трябва да предаде сила на характера на сина си, а майката — мекота. Следователно, мекотата носи влага със себе. Силата пък носи сухота.

Ако силата преодолява в човека, всичко в него ще изсъхне, не може да израсте. Много хора в света не могат да мислят. Като стане богат, човек престава да мисли. Наистина много богати хора престават да мислят. С богатството си те се осигурява, и стават положителни. Богатият казва: аз искам да заповядвам. Щом в човека се роди желание да заповядва, той постепенно започва да изсъхва. Там е погрешната им. За да заповядва, човек трябва да разбира законите, да знае цената на всичко. Човек трябва да разбира цената на човешката душа, цената на човешкия ум и на човешкото сърце, както и цената на човешката воля. Човек трябва да знае цената на всеки орган в своето тяло, колкото и да е малък.

Обикновено, хората постъпват съвсем грубо със себе си. Аз не казвам, че другите хора постъпват с нас грубо, но ние постъпваме със себе си грубо Това не става от зла воля, а от неразбиране. И при това положение всеки се оплаква, недоволен е от положението си и казва, че Господ не го е надарил. Не, всека душа е надарена толкова, колкото тя може да носи. Всеки от вас има най-малко един талант, а някой имат по два, по три и по пет таланта. Когато Христос казваше притчата за талантите, тогава хората имаха по пет таланта, а сега имат по повече. Този, който имаше един талант, отиде, та го зарови в земята. И сега някой хора заравят талантите си в земята

Сега аз искам да ви наведа на положението да мислите. Казвате: Какво ще стане с нас? — След като умрете, ще ви пренесат в пространството. Ако след като умрете ви подложат на температура, равна на числото 20, подигнато в 62 степен, вие ще се разложите на толкова малки частици, че ще заемете пространството на цялата слънчева система. Вие ще бъдете толкова тънки, че няма да имате даже нито протони, нито йони в себе си. Вие ще имате само една енергия, от която сте произлезли.

Христос казва: „Излязох от Отца си и се връщам при Отца си“. Вие казвате: Как ще се откажа от своята личност?“ Ще се откажеш на общо основание. Личността е нещо временно, нещо, което се свършва. Един ден, като станеш само енергия, ще се слееш с Бога, според думите на индусите. Душата ти няма да се изгуби, тя ще остане, но ти ще съзнаваш, че си едно с Бога, ще вършиш Неговата воля и ще съжаляваш, че не си знаел това нещо по-рано.

Сега като умират хората, още не ги поставят на такава висока температура, но ги заравят в земята, дето ги поставят най-много на 200 -300 градуса, да се стоплят. Човек изведнъж не става светия, да светне. Добре е да поставят човека на висока температура, да светне и огрее целия свят. Да те поставят на такава висока температура, това е голямо благоволение. Тази топлина може да бъде 200, 300, 400, 500 и повече милиона градуси. Казвам: Каква ще бъде вярата ни тогава?

Сега ще ви приведа един пример: Един астроном бил много любознателен, искал да разбере как е устроена вселената, и затова се молил на Бога да му покаже това. Една вечер един ангел дошъл да го вземе и го понесъл в пространството, като му казал да остави на земята сърцето си. Ангелът го понесъл от вселена на вселена, но като минало известно време, астрономът рекъл: „Моля ти се, върни ме вече на земята, не мога да понеса тия светове“.

Велик е Бог, Това трябва да го знаем и да Го любим, без да мислим за небето преждевременно. Бог живее в нас и и във всички хора. Ние трябва да Го обичаме, защото Той ще превърне всичко в добро. Ние ще бъдем едно с Бога само когато Го обичаме.

_________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Любовта дава живот

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...