Ани Публикувано 12 Юли, 2022 Сподели Публикувано 12 Юли, 2022 Скрих таланта (из неделната беседа „Скрих таланта“ – 16.X.1938 г.) „И понеже се убоях, ето, отидох и скрих таланта ти в земята: Ето, имаш твоето си.“. Матея. 25;25 В живота съществува една основа, която никой не трябва да пренебрегва. Основата е най-елементарното нещо, с което човек трябва да се занимава. Основата всякога ни се вижда като играчка, като детинска работа, а тя е естественото нещо в живота Когато децата изучават буквите: а, б, в, г, и т. н . това ви се вижда детинска, елементарна работа, но тази работа е основа на знанието. Или, ако се спрете върху кой да е език, на който пише някой философ или поет, или виден писател, той ви се вижда детинска работа, но в същност той е основата на нещата. Елементарните неща определят истинското положение на работите. Следователно, и в човешкия живот има една такава основа, която той не трябва да пренебрегне. Съществува един свят извън нашата логика, извън нашите обикновени мисли, чувства и постъпки. Това всички трябва да го знаете. Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото. Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата. Един човек може да е грозен, но да е добър. А някой може да е красив, но да е лош, Външното още нищо не значи. Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели. Мушиците отиват цели в стомаха им. Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Сега, както и да разсъждавате, не си правете статични заключения. Запример, някой казва: Не е добре човек да умира. Не е добре, обаче, човек и да живее. Това са относителни положения. Не е добре човек да бъде в един статичен свят и да умре. Но не е добре човек да живее и да не знае как да живее. Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш защо страдаш? Казвам: добре е човек да умре, добре е и да живее. Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място. Ако, като живее, човек се освобождава от страданията, и този живот има смисъла. Казва се в Писанието, че този слуга, на когото господарят дал един талант, направил погрешка, че го заровил в земята. Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил. Талант заравя ли се? Той не е царевица, нито жито. Той посял златото в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш, и нищо не придобиваш, ти си на крив път. Ако живееш, и никаква печалба нямаш, ще те съдят. Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят. Ако умреш, и пак не принасяш известна полза ще те съдят, Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякакви отговорности. Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам да ги обяснявам. Смъртта е начало на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята. Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по горен свят, но ако, след като умреш, не влезеш да живееш в един по-горен свят страданието започна. Страданието, дето и да е, на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно. В света съществуват едновременно два живота: действителен и недействителен. Недействителен живот е този, който изисква време, за да се прояви. Значи, под думата „недействителен“ подразбирам непроявен. Ако животът е проявен, той е действителен, аз мога да се произнасям за него Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво да се произнасям за него. Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея. За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете. Но за това ви са нужни поне три-четири години. Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види какъв е. В този смисъл често ние се произнасяме преждевременно за нещата. Волята на човека е първият израз на разумно проявения свят. Мисълта и чувствата са нещо отвлечено. Единственото реално нещо в човешкия живот, това са неговите постъпки, които се обуславят от волята му. Всяка наша постъпка носи в себе си един умствен и един чувствен отпечатък. Всеки плод е интересен за нас дотолкова, доколкото той съдържа в себе си сочност и сладчина. Ако няма тази сочност и тази сладчина в себе си. той не е интересен за нас. Всяка мисъл е ценна за нас дотолкова, доколкото е проводник на светлина. Тази мисъл е добра, Божествена. Всяко чувства, което внася в нас топлина и става проводник на топлина, е добро. То е проводник на Божественото, то внася известна хармония в нашия живот. Ако човек живее в обикновеното лично съзнание, той е осъден да мине през такива страдания, през каквито хората от хиляди години насам минават и продължават да минават. За да дойдат хората до новото положение на живота, те се нуждаят от едно ново съзнание, Един баща може да стане лош за децата си, понеже дава от милионите си на бедни и на сираци. Те казват: голям прахосник е баща ни, всичко раздаде на бедните, за нас нищо не остави. Лош баща ли е този? Не е лош, добър човек е той. Думите лош и добър са относителни понятия. Под думата „добро“ аз разбирам това, което едновременно е добро за всички хора. В този смисъл зло е това, което едновременно е зло за всички хора. Сега вие трябва да се освободите от кривите възгледи на вашето минало. Вашите предци, които са живели преди вас, са имали криви разбирания за живота. Те са ви предали много неща криво. Например, като се влюбиш в един човек, ти веднага се сблъскваш с него. Колкото повече обичаш един човек, толкова повече се приближаваш към него. Щом се приближиш много, ти постепенно почваш да се сблъскваш. Има друга любов, която отдалечава. Тя е по-хубава любов. Аз ни най-малко не засягам вашата любов. Аз разглеждам любовта философ ски, без да се спирам върху вашата любов. Аз говоря за неразбраната любов, от която всички хора едновременно страдат. Аз говоря за частичната любов. А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т. н. Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво. Идеална, красива любов е тази от която всички хора еднакво благуват. Така е поставена идеята за любовта в моя ум. Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора Това значи: както аз се ползвам от благата на любовта, така трябва да се ползват и всички останали хора. — Възможно ли е това? — Възможно е. В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си, защото, щом я делите, вие изпадате в едно статично положение на нещата. Любовта според вас, е една свещ, която сте запалили в дома си, и трябва да се ползвате от светлината й само вие. Не, всички могат да се ползват от светлината на вашата любов. Казвате: аз не давам никой да ми вземе свещта. Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с божията любов, която се излива толкова изобилно? Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства? Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километри разстояние. На тази светлина мнозина могат да четат. Следователно, ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използвате само за себе си, вие ще умрете. И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете. Аз не поддържам такива идеи. Хубави са тези идеи. В миналото, този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси, и днес няма да ги разреши. Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света, Новото в света, това е любовта Любовта е проява на Бога, който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е. Когато говорим за Духа, намираме, че той е нещо непонятно за нас. Духът можем да го познаем само чрез любовта, която се проявява. В Писанието е казано: „Бог е Дух. и всички, които му се кланят, в Дух и истина трябва да Му се кланят“. Аз казвам: „Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов“. Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата. Истината е най-красивата форма. Под думата истина се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства. Значи човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си Сега вие не съжалявайте за положението, в което се намирате. Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни. Ако бихте се пренесли между ангелите, които се отличават с необикновена красота и интелигентности с особена музикалност, вие бихте чули такива песни и такава музика, каквито по никой начин не можете да възприемете. Ангелите разполагат с пиана, които имат повече от 25,000 клавиши. Казвате: Вярно ли е това? Вземете го като един факт. Знайте, че нашата музика е малко отражение на ангелската музика. Като видите една малка река, вие веднага знаете че тя е излязла от големите океани. Същото представя нашата музика в сравнение с небесната. Тази малка река съществува по причина на Великия океан. От там е дошла малката вода. Като слушате музиката на Бетховена, на Моцарта, на Баха, вие се чудете, отгде е дошла тази музика. Музиката на всички наши велики музиканти представлява едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика. Благодарете, че са дошли тези музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бехтовена, Моцарта и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат на ред. Ако нямате хляб, и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, те ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен, и къща ще ви се направи. — Може ли да стане всичко това? — Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си. Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един секретар касиер в кантората си. За тази служба се явили 20 — 30 младежи, все хора с големи препоръки. На всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид.“ По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечем. С влизането си още той видял на земята едно листче паднало. Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка. Банкерът го погледнал любезно и му от говорил: Вие носите в себе си най-голямата препоръка. Дигането на листчето от земята беше вашата най голяма препоръка. Следователно, и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно. Ако го дигнете, навреме ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся“. Сега ще направя един превоз. Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита. Обаче онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа, е човек, на когото не може да се разчита. Дигането на листчето е истинска препоръка на човека. Доброто дело, което човек направи през деня, колкото и малкото да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение. Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: Ще те имаме пред вид за в бъдеще. Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата. Важно е какво човек може да направи още сега, в този момент. Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче? Едно малко листче е паднало в Божествения свят Наведи се и дигни това листче. Сега не мислете, че аз ви считам прости. Вие пред мене, както ви виждам, сте с големи препоръки. На всички ви казвам: Ще ви имам пред вид. Но на всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба. Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но готови да вдигнат листчето от земята. Онези, които ида с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имаме пред вид“. И този, който зарови таланта в земята, беше от тези с големите препоръки. На тези хора ще им кажат: Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използват, т. е. на тези, които го дигнаха от земята. Питам ви сега: Кой е този лист, който трябва да дигнете от земята? Отъпканият лист, това е любовта която днес от всички се тъпче. Ако дигнете любовта от земята, която се тъпче като малък лист, Господ ще ви каже: Елате тук. Аз искам и вие да дигнете този отъпкан лист от земята, да дигнете любовта и да я поставите на нейното място. _________________________________ Когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени. Ако е така. всички трябва да се радваме, но ние не говорим за ония учени, които преподават в университетите и за това им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура — хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи ? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. (От беседата „Дело съвършено“) ________________________________ Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Скрих таланта Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts