Бр. 232. Неизбежният път (из беседата „Неизбежният път“ – 30 Октомври 1938 г.)

[Ани]

Неизбежният път

(из неделната беседа „Неизбежният път“ – 30.X.1938 г.)

Човек ежеминутно има някакви нужди. Можем да кажем, че човек е същество, което постоянно се нуждае от подкрепа. Ако тази подкрепа не му се дава, животът му ежеминутно ще се влошава. Ние можем да кажем, че човек е ней-деликатното същество на земята, но е поставено при лоши условия, вследствие на което трябва да полага големи грижи за себе си. Не се ли полагат тези грижи, той е изложен на опасност и рискува да изгуби и това, което има.

Сега ние разглеждаме живота обширно, а не така, както той се проявява външно. За сега на земята човек е най-съвършеното творение, но той не е, изобщо, най-съвършеното творение на Бога. В един дом първородното и последното родено дете се различават. Изобщо, първородните деца са идеалисти, а последнородните са материалисти. Аз не говоря за този идеализъм, който хората разбират. Има един идеализъм, който коренно с:е различава от този на хората. Аз наричам идеални неща тези, които не причиняват болки на човека. А материални неща наричам ония, които причиняват болки на човека. Всякога, когато вземете нещо материално от човека, той страда. По това именно се различават материалните неща от идеалните, че материалните неща всеки може да ти ги вземе, а идеалните неща никой не може да ти вземе. Като ти вземат нещо материално, ти вземаш адвокат, за-почваш дело и го водиш десетки години. В края на краищата ти или ще спечелиш делото, или ще го изгубиш. Въпросът с идеалните неща не седи така Един идеален човек е съвсем другояче устроен от един материален. Материята на материалния човек има много пори, вследствие на което, каквото туриш в него, излиза навън. Обаче материята, от която е направен идеалния човек, е такава, че каквото туриш в него, всичко се задържа, нищо не излиза навън. Той има една специална врага, през която може да излезе това, което желае.

Аз ви давам това само за обяснение. Има хора, от които нещата не изтичат. Те са направени от идейна материя. Тази идейна материя именно развива човека. Дойде ли такъв човек при вас, той започва да издава особено уха ние от себе си. Той издава такова ухание, с каквото много хора се пръскат. Те вземат разни есенции и парфюми и се пръскат с тях. Такова уха ние, обаче, лесно изчезва. Човекът, който сам отделя такова ухание от себе си, има особено изражение на лицето си. Лицето му е светло, чисто. А човек, който отделя от лицето си тъмна, черна материя, той има черен цвят на лицето си. От лицето на този човек излиза тъмнина.

Сега мнозина казват: Да бяхме във времето на Христа! — Да бяхте във времето на Христа, вие щяхте да мислите както евреите са мислили на времето си. Вие щяхте да имате разбиранията на евреите. Може би някога Христос ще дойде между културните народи, да изнесе своите възгледи според сегашните възможности на хората да ги разберат. И това не е изключено. Как ще го приемете тогава?

Има един външен прием, но има и един вътрешен. Има и едно учение в света, което трябва да се приеме. Това учение съставлява атмосферата, в която човек трябва да живее. Ако на земята нямаше въздух, какво би ни ползвала самата земя? Тогава нямаше да има условия за живот. Обаче, човек може да живее и в друга среда, много по-рядка от въздуха. Вие трябва да знаете в какво седи мощността на една рядка материя. Понякога учените хора дават такива образи: те казват, че за да се получи един грам от гази материя, всички фабрики на този свят трябва да работят цели три хиляди години. Казвате: как да разберем това нещо? — Разберете го както искате. Според учените, един грам от тази материя е толкова мощен, че с него можеш да създадеш всичко. Ако човек би имал в себе си от тази материя в такова малко количество, което може да се събере на върха на една игла, той би бил гениален  човек. Засега хората нямат и толкова, но те се стремят да придобият поне малки, микроскопически частици от тази материя, която строи всичко. В тази материя се събира живота, тя строи човешката мисъл. Казано е в Писанието, че Духът Божий се носел върху бездната, а земята била неустроена и пуста. И после се казва, че каквото казал Духът така станало. Значи, Духът Божий, Бог, със Словото си, създал света Първичната материя, за която говорим представя Духът, който създава нещата. Без Него всичко е в безпорядък. С него всичко е в порядък. Лесно е да се говори за порядъка и безпорядъка, но трябва да се направи един опит. Трябва да се опитате да видите дали имате поне колкото на едно острие на тази материя, че като се намерите в трудно положение, да кажете: Аз имам дух.

И тогава ето какво може да направи вашия дух: Ако в дадения случай духът ви може да направи нещо, вие имате от тази материя в себе си. Ако нищо не можете да направите, тогава ще знаете, че от духа, от тази първична, основна материя вие имате извънредно малко или почти никак.

Срещате един човек, който боледува от нещо, сграда. От какво страда той? Дишането в него е слабо, задушава се, кръвообращението не става правилно в него. Той страда, понеже кръвта му не е достатъчно пречистена. Дихателната му система е слаба, вследствие на което той не може да възприема добре въздуха и да се ползва от жизнената енергия, която се намира в него.

В въздуха има животворна енергия, която помага за кръвообращението и за пречистването на кръвта. И дишането се подчинява на известни закони. Ако човек диша плитко, той не може да се ползва от приетия въздух. Ако диша дълбоко, въздухът, който приема, ще може да извърши добра работа. При това, не само да приема дълбоко въздуха, но и да го изпуща бавно, а не като пушкало, изведнъж. Такова бързо дишане и издишане не може да допринесе никакво благо на човека. Човек не знае колко клетки имат дробовете му и всяка клетка се нуждае от въздух, от условия за живот. Като диша, човек трябва да напълни всичките си клетки с въздух. Този въздух трябва да остане в човека не по-малко от 40 секунди. При това положение, този въздух ще произведе в човека това, което нищо друго не може да произведе.

Сегашните хора, които са толкова нервни, често се оплакват от помрачаване на ума им. Защо става това? Защото в дихателната им система се заражда особена енергия, — те искат да свършат много работи. Те искат да станат гениални да правят каквото искат. Затова се иска голяма мозъчна сила. Запример, за да държи те една реч, знаете ли колко енергия трябва да изразходва те? Отгде ще вземете тази енергия? Вие можете да я вземете от въздуха. Но за да се възприеме тази енергия, нужно е знание, понеже понякога тази енергия се намира в по-голямо количество, а понякога в по-малко. При изгрева на слънцето тази енергия е по-изобилна. Към обед тя е в недоимък, а вечер, когато хората спят, енергията отново се набира. Сегашните хора прекарват по цели нощи в развлечения. Когато трябва да си почиват, те прекарват в забавления, вследствие на което разстройват здравето си. Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл. Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори. Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри.

Казвате: где е този свят, за който говорите? Как да го пипнем, как да се уверим в неговото съществуване? — Вашите сетива, на които разчитате, не са голям авторитет за нас. Вие можете да имате едно впечатление за този свят, както и за много други неща, по интуиция. Това впечатление ще бъде по-вярно, отколкото ако е възприето през сетивата. Има хора, в които това чувство е силно развито. Човек, у когото интуицията е силно развита, щом срещне някой друг човек, той веднага може да знае какво ще му се случи. Той чувства това нещо. Мнозина мислят, че в познаване на нещата чрез интуицията няма никаква наука. Ще кажете, че никъде не е писано по това. Не е въпроса в писаното. То е въпрос на усещане. Както геометрикът взема линия и пергел и започва да измерва линиите и ъглите, така и този, който има интуиция, смята и измерва нещата.

Чувствителният човек предчувства, че има да стане нещо с него и се безпокои. Не трябва да се безпокоите. Онова, което има да стане с човека, е много добро. Мнозина се безпокоят да не изгубят дома си, да не изгубят положението си. Няма какво да се безпокоите. Има неща, които можете да носите със себе си, но има и такива, които не можете да носите. Ако отидете в странство да учите или да се разходите, ще вземете ли със себе си своя кон или своя вол? Колкото и да ги обичате, вие ще ги оставите у дома си и ще тръгнете сам.

Законът на духа изисква да имаме прави отношения към него. Между праведни и грешни хора права връзка няма. Никой не може да образува права връзка между себе си, ако е праведен, и грешния. Всеки, който се е опитал да създаде една права връзка с един грешник, той сам си е създал най-големите нещастия в света. Защото само Бог е в състояние да образува тази връзка. Хората сами не могат да образуват тази връзка. И тогава, каже ли някой, че е спасил някой човек, той се лъже. Човек, човека не може да спаси. Да мислите, че можете да спасите човека, това е едно заблуждение. — Ама аз му помагам! — Че му помагаш, това е дребна работа. Спасението е нещо друго. Да спасиш човека, това значи да създадеш условия за постигане на идеала. А това е прерогатива само на Бога.

Сега тези разсъждения ви смущават, защото вие като деца, търсите само лесния път. Вие си представяте онзи свят такъв какъвто не е. Вие мислите, че като дойдете на земята, всичко ще ви върви напред, навсякъде ще ви посрещат с лаврови венци. Когато евангелистите дойдоха в България, те мислеха, че като проповядват Евангелието, всички българи ще се обърнат, ще станат евангелисти. После, като ги стегнаха, видяха че не е така; Те мислеха, че всичкото зло е в иконите, и като изхвърлят иконите, работите ще се оправят. Не, всички хора имат икони в себе си. Всички имат идоли, на които се покланят. Хората още не със се освободили от идолопоклонството. Някой има две икони от по сто хиляди лева, които турил в някоя банка и постоянно отива да ги види, да им се поклони. Той вярва в тия икони, мисли, че му донасят големи приходи, които могат да го осигурят.

Един ден дохожда при мен един старец на около 90 години, едва върви, прегърбен, пък и не чува добре. Води го едно момиче. Той върви, но от време на време залита, лошо му е. Като го гледах, реших да направя един опит с него. Изпратих му една мисъл че е млад човек, на 21 години и че има в банката на негово име сто хиляди лева. Като възприе тази мисъл, той моментално започна да крачи като войник, почувства се млад, богат. Но това положение е временно. Пък и аз нямам време да се занимавам с него, да поддържам заблуждението му. На другия ден той пак беше стар, болен, прегърбен старец, който си казва: Какво съм седнал да си въобразявам, че съм млад, че имам сто хиляди лева в банката, когато нищо нямам. Щом старите мисли влязоха в него, той изгуби първото си положение. Това става и с вас. Докато вярвате, че Бог съществува, вие лесно се насърчавате. Щом престанете да вярвате в съществуването на Бога, казвате, че и с вас е свършено.

Та казвам: мнозина са дошли в света с желанието да служат като украшения, да си поживеят само, но във всички трябва да се роди идеята да служим. Всички трябва да се проникнат от живота на служенето. И в това служене да внесем идеята на любовта, но не онази любов, от която всички хора умират. Ние говорим за онази любов, която носи безсмъртието им. Щастието е обвивка на безсмъртния живот. Щастието е дреха, с която безсмъртният живот трябва да се облече. Смъртният живот не може да се облече с дрехата на щастието.

Значи, има една любов, която умира, и друга, която не умира. Това са две дефиниции на любовта, за разграничаване. Във вашия ум живее идеята за една временна статистическа любов. Тази любов трае само месец, два, три, година, най-много десет години. Повече от десет години тя не може да отиде. Защо е така?— Защото няма материя, с която да се поддържа.

Не е добре да лъжете Бога, който ви обича. Той може да ни прощава, но в Него се явява недоволството, когато Го лъжем. Той никога няма да каже че Го лъжем, но Той, който е чист, всякога познава, че го лъжете. Защо трябва да лъжете като отивате при Бога? От милиони години насам Той не е престанал да се грижи за вас. Какво сте му дали в замяна на това? И въздухът, който дишате, и храната която приемате, и водата, която пиете, и светлината която възприемате, и баща ви, и майка ви, и братята и сестрите ви, всичко ви е дадено от Бога. И след всичко това, което имате, вие седите като един неблагодарник и постоянно роптаете. След всичко това вие се чудите как да Го сметните, как да Го излъжете. Какво ще спечелите от това?

Човек не трябва да злоупотребява с Онзи, Който го обича. Когато става дума за името Божие, в нас трябва да се яви желание да изпълним Волята Му в най-широк смисъл. Човек трябва да бъде герой в това отношение. Човекът на Любовта трябва да мяза на Бога. Когато беше богат и здрав, Йов раздаваше голяма част от богатството си на бедни, на страдалци. Но като заболя, той осиромашя, всичко изгуби: говеда, овце, а даже и синовете и дъщерите си. Потънал в струпеи, той беше нападнат от червеи. Сиромасите, които бяха привикнали да получават от него помощ, продължаваха пак да го посещават. Като нямаше какво да им даде, той вадеше червеи от раните си и им даваше. Тия червеи, обаче, се превръщаха в злато.

Та казвам: вашите престъпления и вашите погрешни един ден ще се превърнат в злато. Днес те са червеите на вашето тяло, но като ги раздавате на сиромасите, от тях ще се получи злато. Когато знаете това, не се безпокойте за прегрешенията и греховете си. Един ден вашите погрешни ще се превърнат във волове и биволи, които ще орат нивите ви и в овце, които ще дават млякото си и вълната си. Това ще бъде в далечното или в близкото минало — от вас зависи.

Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова. Обаче, докато дойдете до това благо, вие трябва да минете през страданията на Йова. Няма да остане човек на земята, който да не е минал и да не мине през страданията на Йова. Това е най-голямото благо засега, което Бог може да даде на човека. Като минете през тези страдания, вие ще получите двойно по-големи богатства, по-добри синове и дъщери Сам Йов казваше за себе си: Докато не бях видял Господа, не разбирах живота. Сега вече Го видях и разбрах как трябва да се живее. Тъй щото, ако сега не можете да благодарите, поне не роптайте.

Често хората представят страданията на Христа. Кое страда у вас: — Божественото в човека страда. Бог страда заради нас. Можете ли да си представите какви са били страданията на Христа! Той е познавал любовта, мъдростта и истината, и след всичко това е бил изложен на позорния стълб. Цял. легион римски войници са се подигравали с Него, а Той стои тих и спокоен, защото знае, че ако не издържи този изпит, който му се дава от невидимия свят, цялото човечество ще пропадне. Казва се за Христа, че при тези страдания кръв излизала от порите му. На тези страдания, обаче, се дължи днешното положение на човечеството. Но след всичко това ще се намерят хора, които ще питат: Дали този Христос беше наистина една историческа личност или някакво фиктивно лице?

Единственото нещо, което сега трябва да приложим, това е да служим на Бога от дълбоко съзнание. Христос е дал един пример, и всички трябва да вървим в стъпките му.

Следователно, всички трябва да работите за повдигането на живота, за повдигане на знанието, за повдигане на свободата.

Сега и на вас пожелавам да работите на земята, както Христос е работил и работи.

______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Неизбежният Път