Jump to content

Бр. 235. Любов, доброта и справедливост (из беседата „Любов, доброта и справедливост“ – 18 Декември 1938 г.)


Recommended Posts

Любов, доброта и справедливост

(из неделната беседа „Любов, доброта и справедливост“ – 18.XII.1938 г.)

Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата. Така е поне за физическия свят. Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека.

Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно, Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава със своята обширност.

Няма по-велик предмет за човека от този да разбере в какво седи смисъла на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при кои то той може да се прояви.

Мнозина търсят щастливия живот и казват: Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим. Възможно е и това. То е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастие то на човека е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах, и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа, и това е написано Дали ще боледува или ще бъде здрав, и това е написано. Дали ще бъде талантлив или не, и това е написано на лицето му. На лицето на човека е написано всичко В това отношение лицето на човека представя отворена книга, по която всеки трябва да чете. Едва днес се явяват хора, които започват да четат по лицето, и то само азбуката на този език

Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен. Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго. Това за виси от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които има. милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има по друг изглед в сравнение с този при обикновения човешки слух.

Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубия. силни звукова. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънки те тонове и трептения.

Желанието на човека е мощна сила. Казано е в Писание то: Не пожелай! Под думите „не пожелай“ аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал. Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, едва ли струва пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво. Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари. Какъв смисъл има тогава това желание? Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи. Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини. За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край. Намерете един човек, който да е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов, и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта. Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде.

Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда както трябва; преждата не се тъче както трябва; дрехата не се ушива както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов. Тогава аз турям този за кон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов. Не е въпрос да вадите лошите черти на хората. Лошите неща в света с инцидентни, случайни неща. Златото, като благороден метал, и скъпоценните камъни, със своите ценни свойства, носи силата в себе си. Те не са създадени от хората.

Често се говори за благородството на един народ в сравнение с друг. Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът, например, е честен. Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост, да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсиш честен човек, търси англичанина. Ако търсиш един работлив човек, търси германец. Ако търсиш учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намери някой французин. Ако търсиш човек, който да знае добре да пее, търси италианец. Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива по една специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, който е твърд и неизменим. В това отношение българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата, да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество, да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревзимаема. Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост. Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те с поставени да пазят крепостта, да не влязат не приятелите вътре. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят. Славяните пък са турени да пазят крепостта на Божията любов. Ако търсиш любов, търси я в славянина. Това са ред психологически положения. Това не е пристрастие. Та казвам: всички народи, след като изработят своята специфична черта, те ще я пренесат в дар на бъдещето човечество.

Тези черти ще станат общо достояние за всички хора. Сега ще ви дам едно изяснение на тази мисъл. Когато еврейският народ минаваше през пустинята, те носеха Скинията със себе си, на части. Всяко племе носеше по една част - едни носеха дрехите на свещениците, други — чашите, светилниците, трети - олтара и т. н. Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога. Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: Носим Скинията! Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божий“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл: Храм Божи, това е цялото човечество: Всички онези души които Бог е създал, заедно съставят храм Божий, в който Той живее. Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи. В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията. Някой казва: „Аз съм храм Божи“ — Не се знае. Всички хора не с още храм Божи. Един ден, когато всички хора се залюбят, те ще носят части от скинията. Ако вие не обичате цялото човечество, всички души, вие не можете да влезете в храма Божи.

Сега аз искам да ме разбирате правилно. Аз не говоря за отрицателното на миналото. Хората са живели хиляди и хиляди години, преживели са много неща, придобили са много хубави работи. И през тия векове на прояви все Бог се е проявявал и във всичко това все е останало нещо от Божественото. Много наслоявания са останали от миналото, но Божественото което сега иде в света иска да преобрази света, да го пречисти. Мнозина мислят, че светът сега не може да се преобрази. Като четете Писанието, ще видите как Бог се разговаря с пророка. Той му казва нещо, но пророкът не го разбира. Тогава Бог му казва: Иди при грънчаря, да видиш как се правят грънци. Пророкът отива при грънчаря и вижда как той взема една топка кал и започва от нея да прави гърнета. С крака си той върти едно колело. Ако гърнето не се подаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: Така и аз мога да хвана Израелския народ и да го смачкам в ръцете си. Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне. После го туря на огъня. Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ. Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се спече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма — тялото ви, за сега е добра. В каквато ферма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота?

Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората. Под думата посято Христос разбира онова, което Бог е посял в човека. Нивата представя човека. Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: От где дойде този плевел? — Враждебник човек го е посял. Под думата враждебник ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат как да познават дявола? Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадец, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно Когато на тебе става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намирате вий? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене и на другите да е светло. Истинско благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любов та. Те нямат една обща идея за нещата. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички.

Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: Ти вярваш ли в това или в онова? В какво вярваш? За мене е важно, като срещна един човек, да зная, живее ли Бог в него или не живее. Като видя едно семенце от ябълка, мене ми е приятно, защото зная, че Бог живва в тази ябълка. Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях. Аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила.

Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога, да се прояви. — Ама как ще се прояви? — Това не е ваша работа Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. Както се прояви, така ще го приемете. Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже? Ако сте богати, ще каже: Дайте всичките си пари — Господи, а аз какво ще правя? — Раздай, всичко раздай и не питай. Когато дойде при сиромаха. Господ ще каже: Вземи си торбата и тръгни след мене. На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след Него. Той му казва: сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.

Колко е добре човек да бъде благодарен. Кое е по-хубаво: да дойде един човек да ви донесе една Библия или една книга ценна като Библията или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири? Аз виждам, че всички ще предпочетете . . . Хайде да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя. Ако искам да ви, похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите. Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието. Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатство. Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство. Но ако животът си си изгубил, а е останало в тебе богатство то, последното не може да ти помогне да придобиеш живота.

Следователно, ценното в живота е самият живот. Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта. Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш. Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими. Щом имаш любовта ти имаш връзката с небето. Представете си, че един беден човек има за приятел царя. Как мислите, какво ще бъде неговото положение? Този цар е благороден човек. Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо. Царят, неговият добър приятел, е предвидел всичките му нужди. Бедният няма да бъде вече беден, ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т. н. Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи? Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел? Ще кажете, че не познавате Господа. Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога.

Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички ония чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагате във волята си, трясва да носят стабилност. Постъпките ни трябва да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер. Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни.

Упоритостта е една черта, а твърдостта — друга. Те не трябва да се смесват. Твърдостта е Божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си. Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си. На такъв човек може да се разчита. Това ни очаква в бъдеше. Всички блага, всички добри черти, които се развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек. Това ще бъде общо достояние и за семействата и за обществата, и за народите и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества.

____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Любов, Доброта и Справедливост

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...