Бр. 243. Събиране и раздаване. (из беседата „Събиране и раздаване, заробване и освобождаване“– 16 Април 1939 г.)

[Ани]

Събиране и раздаване. Заробване и освобождаване

(из неделната беседа „Събиране и раздаване, заробване и освобождаване“– 16. IV. 1939 г.)

Нашият век до голяма степен е песимистичен. Във всеки дом ще забележите този тон на песимизъм. Ако влезете в университета, и там ще забележите този тон на песимизъм. Ако отидете между учителите, и там ще забележите този тон на песимизъм. Дето и да отидете, навсякъде ще забележите този песимизъм. Ако отидете на гробищата, ще кажете — Какво нещастие ни е сполетяло! Ако видите една изгорила къща, ще кажете: Ето едно нещастие. Ако видите едно изсъхнало дърво. ще кажете: Ето какво става по света. Аз казвам: Щастието на човека седи, именно в изгорилата къща. Щастието на ученика седи в пропадането му в училище. Аз наричам щастлив човек този, който изгуби имането си и пропадне. Аз наричам щастлив човек този, който е умрял. Аз разглеждам живота психически, динамически, а не статически. Защото неща, които са верни при едно механическо обяснение, не са верни при едно органическо обяснение, не са верни при едно психическо обяснение. И най-после, неща, които са верни при едно психическо обяснение, не са верни при едно разумно, Божествено обяснение.

Запример, често в света вие си правите илюзия, че някой човек е грозен. Това е относително гледане на нещата. Този човек е грозен в сравнение с друг някой, който е по-красив от него. Но ако този красивият не съществуваше, щеше да се яви друг някой, по-грозен от първия, тогава първият щеше да бъде красив. Сега, като се сравняват при това статическо положение, хората се считат бедни, защото се сравняват с някой богат. Но ако този богат се сравнява с някой още по-богат от него, и той става беден. Но какво придобива богатият със своето богатство? Богатството е условие в живота. Или, какво при дава красотата на човека? Богатството и красотата са външни условия.

Съвременният свят се обезсърчава, защото е поставил своите разбирания на една крива основа. Сегашната основа, на която е поставен живота, е женска основа. А в рая имаше една мъжка основа. Когато се роди Адам, създаде се Раят, а когато се роди жената, създаде се сегашният свят. Следователно, стремежите на сегашния свят са поставени на женски основи. Качеството на жената е, че тя обича да събира. Като си направи една къщичка, тя започва да събира: съдове, чашки, чинии, игли, конци, шапчици, обуща и т. н. Ден след ден тя събира, и гледаш, след една година тя напълнила къщата. Направила юргани, възглавници, напълнила хамбари с различни вещи, готви се за далечни времена, да има от всичко, каквото й потрябва. Не е лошо това, то е едно благословение. И съвременните хора страдат от големите женски благословения. Жената мисли, че е много умна. Тя мисли, че като нейната философия няма друга. Тя си казва: Тази философия, която Адам създаде. няма да оправи света, но нека аз да туря своята философия. Сегашната философия на жената е второто издание на философията на мъжа. Тя казва: Не само с раздаване може да се живее, но и със събиране. Като се изпразни чувала на човека, става му леко. Когато всички животни се изредиха пред Адама, той им даде имена, раздаде всичко, каквото имаше, и после остана с празен чувал. Следователно, за да го задоволи, Господ му каза: Сега аз ще ти създам една другарка, която няма да бъде толкова разточителна, като тебе, тя ще събира. И след това имаме плодовете на двете философии. Докато човек мисли като Адама, той все ще създаде нещо. После, като не е доволен от себе си, той ще се обърне към жената в себе си, нея ще потърси. Първо в живота се е явил ума, но като не бил доволен от себе си, явило се човешкото сърце. Така се явили чувствата в човека. Следователно, човек е станал недоволен, след като са се явили желанията в него. Днес всички хора са недоволни, но ако ги питаш защо са недоволни, и те не знаят. Вие имате цял свят на разположение, и пак сте недоволни.

Сега религиозните хора казват, че са чада Божии, Синове Божии, които се движат в света, създаден от Бога, но пак са недоволни, че техният Баща не се е погрижил за тях. Те са обиколени от множество светове, по-големи от нашата земя, и пак са недоволни. Как ще си обясните недоволството на човека? Запример, мъжът е недоволен от жена си. Защо? Защото много събира. Жената пък е недоволна от мъжа си. Защо? Защото много харчи. Аз засягам сегашния живот в неговите прояви.

Всека наука обяснява неща та в едно отношение, тя не ги обяснява изцяло. Химията, запример, обяснява отношенията, които съществуват между елементите и съединенията. Физиката обяснява само това, което се отнася до силите, до електричеството, до магнетизма, до топлината, светлината и т. н. Но щом дойдем до онзи разумен, възвишен живот, там други закони се изучават. Там човек се натъква на един по-обширен живот. Следователно, ние имаме един механически, един органически, един психически и един Божествен живот. Всички тези видове живот се различа ват по възможностите и по условията, които съдържат в себе си. Най ограничен е механическият живот. Малко по-свободен е органическият. Още по-свободен е психическият, а най свободен от всички е Божественият живот. Каквото мисли, чувства и върши човек в Божествения свят, той трябва да го поставя на опитна почва. Като химик, ти трябва да знаеш по кой начин и при какви условия да съединиш елементите, за да образуват едно съединение. Като правиш опити сутрин, ти ще имаш един резултат; ако правиш опита на обед, ти ще имаш друг резултат, и ако го правиш вечер, ти ще имаш трети резултат. Това нещо физиците не го различават. Те мислят, че когато и да направиш съединението, все ще имаш един и същ резултат, щом си взел едни и същи елементи или съединения. Не е така.

Мнозина мислят, че когато и да се роди човек, все е едно. Не е така. На всяка секунда, когато се ражда човек, все има различие. Когато и да се роди човек, все е важно, но едно е, когато се роди сутрин, друго е когато се роди на обед или вечер или сред нощ. Всички тия моменти на раждане се коренно различават и внасят нещо особено във всеки човек. Всеки час от 24-те часа, или всяка минута от 60-те минути или всека секунда от 60-те секунди хората се различават. Не само това, но важно е, когато се е раждал човек, какво състояние са имали майката и бащата, какво е било и състоянието на окръжаващите хора. Всичко това се отразява върху онзи член на обществото или на семейството, който се ражда в това време. Мислите, чувствата и действията на майката и на бащата се отразяват върху детето, което се ражда в това време. Също така тия неща се отразяват и върху зачеването на детето. Не само това, но и състоянието на по-големите братчета и сестричета се отразява върху детето, което се ражда. Също така се отразяват и чичовците, дедите и прадедите, било от този или от онзи свят, върху детето, което се ражда. Всичко влияе върху новороденото дете.

Сега аз говоря за неща, които зная. Няма какво да ги доказвам. Само онзи, който не знае нещата, той ги доказва. Аз няма защо да ви доказвам какво нещо е захарта. Казвам: това е така, опитайте го и вижте сами. Като опитате, и вие ще се убедите в моите думи. Но вие се питате, по кой начин животът може да стане щастлив. Всички хора са създадени щастливи. Ако са нещастни, това е по тяхна грешка или по грешка на майката, на бащата, на окръжаващите хора. Причина за всички нещастия сме сами ние. Ако всички хора напуснат старата философия на Адама, който мислеше, че светът ще се оправи след като раздаде всичко, и ако напуснат старата философия на Ева, която мислеше, че като събира, светът ще се оправи, наистина животът на хората ще стане щастлив. И едната философия не е вярна, и другата не е вярна. Ако ти раздадеш всичкия си живот и останеш без живот, какво ще се ползваш? Днес всички проповядват, че човек трябва да раздаде имането си. Но какво ще се ползва, ако раздаде имането си? Това е крива философия, Бог или природата, е определила на всеки човек достатъчно. Следователно, всеки човек има право да вземе това, което е негово. Но да ходи да проси от хората, оттук-оттам, това не е позволено. Никой няма право да проси. Просията е човешка работа. Адам и Ева измислиха просията. Адам изпроси от Бога Ева — временното, а Ева изпроси сегашното. Всички изпросени работи са човешки. Казват някои: Трябва да изпросим от Бога. Няма какво да просим. Тъй както аз разглеждам работите, разбирам че разумното трябва да проникне във всички умове, а не да раздава човек. Любовта, която носи живота, трябва да проникне във всички сърца. Да раздавам, аз разбирам  да стана проводник на всички Божествени блага, така, че всички хора да могат да се ползват, както водата на един извор минава през инсталацията на цял един град. Всеки човек може да стане проводник на хубавото в света. Един човек може да развали цялата инсталация. Инсталацията може да бъде направена много хубаво, но една тръба в средата може да развали цялата инсталация. Пукне ли се тази тръба, цялата инсталация спира.

Някой казва: Какво зависи от мене? Много зависи от вас. От вас зависи толкова, колкото от всички тръби. И от всички тръби зависи толкова, колкото и от една тръба. Ще кажете, че човек си дава голямо значение. Ако човек си дава значение и става проводник на Божественото, неговото значение е на място. Но ако си дава значение, а същевременно засенчва Божественото, неговото значение не е на място Този човек поддържа човешката философия, която е крива философия.

Та при сегашните условия живота ние се нуждаем от едно правилно разбиране на живота. Ако ние не можем да разберем оная велика Божествена любов, която ни е дала всички условия за живот, ние нищо не сме придобили. Върху тази любов, именно, почиват отношенията между мъже и жени, между синове и бащи, между майки и дъщери, между учители и ученици, между слуги и господари, между държави и т. н. Тази любов трябва да бъде основа навсякъде в живота. Но човек трябва да знае как да я приложи. Затова е дошъл той на земята. Той е дошъл на земята да служи на доброто. Това е новото разбиране. Сега хората очакват да станат по добри. Светът сам по себе си е много добър, но в света има създадени неща от хората, които трябва да се премахнат. В света съществуват ред човешки заблуждения, физически, сърдечни и умствени. Ако хората биха могли да се освободят от тези заблуждения, те биха разрешили въпросите на своя живот. Ако хората могат да се освободят от своите заблуждения и оставят само Божественото да работи в света, още днес царството Божие ще се въдвори на земята. Всички хора, които то са дошли до това разбиране, ние ги считаме умни. Ето сега вестниците предават посланието на Рузвелта към великите сили, като им казва: Ако се съгласят в продължение на десет години да не нападат слабите и малки държави. те ще им помогнат икономически.

И Бог отгоре казва: Ако ме слушате и не се измъчвате едни други, аз ще ви благословя. Ако престъпите моя за кон, и аз ще приложа върху вас този закон, който и вие прилагате върху другите народи. Следователно, и болестите, от които страдат не са нищо друго, освен признак на нарушение на Божествената любов. Всички недъзи са причинени именно, от това, нарушаване. — Ама другите хора не са по-добри от мене. — Това е друг въпрос. Всички недъзи на хората са вътре в тебе. И всички добродетели на хората са пак вътре в тебе. Следователно, ти не можеш да говориш за другите хора. Ако ти изправиш себе си, и светът ще се изправи. Така седи въпросът. Затова, именно, се проповядва личното изправяне. Всеки човек трябва сам себе си да изправи. От нас зависи изправянето на света. Мнозина очакват да дойде Духа у тях, че тогава да работят за своето изправяне. Това е неразбиране на въпроса. Още при създаването на човека Бог е вложил всичко в него. Идването на Христа няма за цел да внесе нещо ново в човека, но да даде условия Божественото да се прояви т. е. да покаже на хората по кой път могат да се подигнат. Следователно, съвременните хора се намират в един път на отклонение, от който трябва да се върнат и да поемат правия път на живота. Сега, ако питате жените, те ще ви кажат, че по-големи насилници от мъжете няма. Това е тяхно мнение. Ако питате мъжете, те ще ви кажат, че по-големи изнудвани от жените няма. И това е тяхно мнение. Ако мъжът и жената на изправят своите отношения един към друг, светът няма да се изправи.

Днес трябва да дойдат такива хора, които да защитават интересите на цялото човечество, на народите, но във връзка едни с други. Ако е добре на всички народи, ще бъде добре и на всеки народ отделно.

Ако един народ мисли да е добре само на него, той е на крив път.

Както е изключена възможността един човек ще бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни, така е изключена възможността един народ да бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни. Това ще се опита. Всички народи трябва да залегнат едни за други. Ние трябва да бъдем благодарни, че има един възвишен свят над хората, който управлява народите. А то да остане на народите на земята сами да се управляват, светът моментално би изчезнал. Този свят за който ви говоря, е невидим, но той е пълен със същества, умовете на които са отворени. Този свят разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят. Този свят е вън и вътре в нас. Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно. Но какво ще се постигне с това приспиване? Разумният свят иска по-скоро да убеди хората, да ги накара да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива. Ако е въпрос на крайни мерки като стане нужда, той може да ги приспи, но след това те пак ще почнат отново. С това нищо не се постига Всеки народ, всеки човек трябва да се отнесе към себе си.

Вие искате Господ да махне злото от света, да ви приспи. Но с приспиване нищо не се постига. Това е неразбиране на нещата. Днес хората се стремят към свобода, но те искат да освободят себе си, да освободят своя народ, а другите да заробя г. Това е невъзможно. Те говорят за свобода, освобождават своя народ, а заробват другите народи. Под думата „свобода“ аз разбирам да се даде възможност на всеки човек да прояви Божественото в своя ум, в своето сърце и в своето тяло, да бъде полезен както за себе си, така и за своите ближни. Като се прояви свободно, като прояви Божественото в себе си, той ще бъде полезен и за своя на род. за цялото човечество, за цялата вселена.

Сега всички трябва да се по-дигнем в себе си и да благодарим на Бога, че живеем в такива красиви времена, когато Бог се проявява. Днес Бог се проявява, както никога друг път. Това всички трябва да знаете. Всички онези, които не изпълнят волята Божия, ще си заминат от земята, ще бъдат интернирани, няма да остане нито един от тях.

Всички народи, които не изпълнят волята Божия, ще си заминат. Земята ще остане за ония народи, който, изпълняват волята Божия.

Това трябва да знаете, и ще го видите. Дали вярвате в това или не вярвате, ще го опитате. Земята ще се освободи от всички, които не следват Божия път.

Сега аз ви говоря за едно държавно, международно право, което хората нямат пред вид. Има една Глава в света, която трябва да се почита от всички. Всички държави, всички народи, всички мъже и жени, всички господари и слуги трябва да имат едно мнение за тази Глава. И в името на този Бог на Любовта хората трябва да си съдействат, да се подигнат. Те трябва да изпълнят волята Божия, защото иде златната епоха, иде царството Божие на земята. Ние трябва да се освободим от всички страдания, мъчнотии, неразбирания и да живеем един радостен и щастлив живот. Този живот иде, и ние трябва да го посрещнем със съзнание.

________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Събиране и раздаване. Заробване и освобождение