Бр. 246. Истинският човек (из беседа „Истинският човек“ – 4 Юни 1939 г.)

[Ани]

Истинският човек

(из неделната беседа „Истинският човек“ – 4. VI. 1939 г.)

Всичко в света има своята цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произлиза от три причини: Първата причина е, че той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си както трябва. И третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човек работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Така се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че къща и пари няма, че деца няма и т. н. Всеки говори за своя личен живот.

Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам; ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това жито е мое”. От това, именно, произтича злото.

От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго освен форми на Божествената светлина, и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, което е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, той няма право да върши каквото иска.

Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава.

Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки.

Често ми задават въпроса, как разбирам живота. Кой живот? — Сегашният. — Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен. Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят братски. Нима животът между вълка и овцата е реален? Какво ще прави вълкът, като изяде всички овце, и не остави нито една жива? Мнозина мислят, че другите хора са причина за техните нещастия. Кои хора? Че хората, това са същества, които мислят.

Всеки човек се бори със своето минало.

Той се чувства, че е лош. Това е неговото минало. Когато някой професор прави бележки с червено мастило върху тезата на някой студент, професорът ли е виновен? Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадката на ученика и намери около 20 погрешки, за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен? Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас? Ако вие си позволите да кажете в ангелския свят само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, гдето казвате по десет пъти повече лоши думи, а пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелския свят се позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствате някакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния свят.

Мнозина мислят, че и ангелите са като нас. Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношение на души. Ако възлюбената на един ангел си позволи да изпрати един лош поглед на своя възлюбен, тя ще изчезне от света. И ако той си позволи да я погледне накриво, той ще изчезне от света. Та ако вие отидете в ангелския свят, едва ли бихте могли да преживеете два деня между тях. Вашата мисъл веднага ще бъде видима за тях. Някой искат да отидат на небето, да видят Христа. Но знаете ли, какво ще бъде положението ви? Всички ваши мисли ще тръгнат подире ви, както едно време Аврам, при напущане на бащиния си дом, с цел да отиде в Ханаанската земя, взе със себе си всичката си стока — говеда и камили. Какво ще правите, като се видите заобиколени със своите мисли? Ако вие носите птици, риби, както и да е, но ако носите къртове със себе се, какво ще правите? Небето няма нужда от къртове и от свине. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Не, питам ви: Ако имате една мисъл, която като кърт постоянно рови пръстта ви, какво ще ви ползва тя? Какво ще ви допринесе онази мисъл или онова чувство, което постоянно рози и разваля нещата?

Та, при сегашното положение, в което се намирате, човек трябва да изучава своите мисли и своите чувства, да знае в какво състояние се намират. Той трябва да знае от какъв род са те. Същевременно, той трябва да знае от какъв род са и неговите постъпки, защото от съчетанието на неговите мисли, чувства и постъпки зависи, както неговото бъдеще, така и неговото щастие. Следователно, като същество на светлината, човек трябва да мисли.

Като знаете това. ще ви прочета една глава за „Човека“ от книгата „Учителят говори“ стр. 53:

„ . . . Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви.

Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне.

Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления.

Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико.

Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека. Ала със създаването на човека са се явили и страданията в космоса. Защото там, гдето има ограничение, има и страдание.

Велико нещо е човекът!

Ако вие разбирате човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материал но същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът.

Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах,

Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в  света.

Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят.

Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява.

Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли.

Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното.

Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява.

Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности  за един живот в истината.

Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго.

Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител.

Има степени на човека. Под „човек“ ние не разбираме само онова същество, което живее на земята.

Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества, и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.

Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище.

Земният човек, след като завърши своето развитие на земята, няма да отиде на „небето“. Той ще странства от система в система на физическата вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция на неговото развитие ще бъде, именно, Сириус.

Човешкият дух е слязъл на земята от около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тия двеста и петдесет милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие.

И целият почти безкраен ред от органични форми, които природата е създала, представят все стадии, през които човешкият дух е минал. Те са едно велико училище, в което той се е учил.

Всички знания на човека, придобити в течение на тези двеста и петдесет милиарда години, са написани в неговата малка глава, в неговия мозък.

От гледище на по-напредналите същества, обаче, от гледище на ангелите, например, човек все още е едно малко дете. Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са като две и половина години. От тяхно гледище, човек е едно дете на две и половина години.

Много още има да учи човек! Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот

Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено.

Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес.

Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга.

Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове.

Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организъма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат.

В духовния свят се учи душата. В божествения се учи духът.

Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си. да разбере ангелите, която се проявяват у него като светла и чиста мисъл. да разбере най-после Бога, т. е. Любовта.

Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „манас“. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум.

Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли.

Великото в света не може да се определи напълно.

Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов, той е изложен само на грехове и престъпления.

Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие.“

Впрочем. когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения „Космичен човек“.

Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от Космичния човек.

Като такъв той заема точно определено место в Живата Природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония.

Ето защо и всеки човек, тук на земята, си има своя определена роля.

Без него животът не може. Явяването на толкова милиона души в света не е нещо случайно.

И затова, дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на земята.

Радвай се, че носиш името човек.

Стреми се да отговаряш на това име! Не забравяй, че като дух. като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената — без теб тя не може да се прояви в своята хармония.

Ти все още не знаеш какво си.

В човека се крият сили, които са в спящо състояние, и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване.

Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности.

По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него.

Вие питате защо сте дошли на земята. Казвам ви:

Да проявите Божията любов.

Да проявите Божията мъдрост.

Да проявите Божията Истина.

Да проявите Божията Правда.

Да проявите Божията Добродетел.

Дошли сте да проявите всички тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността.

И помнете, че велико е предназначението на човека.

Великият живот има нужда от човеци, които са „родени изново“, които са видели „Царството Божие“.

А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността.

„Роденият изново“ е свързан с всички по-високи светове и с всички същества от по-високи йерархии.

За този човек е казано в Писанието, че „грях не прави“.

И наистина, роденият от Бога има такава любов в душата си, в нея блика такъв извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват.

Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него?

Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога.

Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души,

Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души.

Така човек, от „син на мисълта“, става „възлюблен син на Любовта“.

Така той става Син Божи.

А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония“.

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Истинският човек