Бр. 247. В, зората на новата епоха (из съборната беседа „Опознаване“ – 12 Август 1939 г.)

[Ани]

В зората на новата епоха

Начало на новия живот

(из съборната беседа „Опознаване“ – 12. VIII. 1939 г.)

Днес ще говоря върху опознаването.

В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.

Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията.

Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство.

Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание.

Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога. То обгръща в себе си йерархиите на разумните същества, които стоят над човека. Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота. Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот.

Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието. В първата глава на Битието е казано, че Бог направи човека от пръст. При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем.

Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието. Това е първата фаза в развитието на човека. Затова казва и Писанието — направи Бог човека от пръсть.

Втората фраза в развитието на човека започва от момента. когато Бог вдъхва в ноздрите му дихание на живот и той става жива душа, т. е. почва да съзнава живота в себе си. В това състояние се намират днешните животни. Бог вдъхнал чрез носа на човека. Носа показва на съзнанието на човека; устата по- казват подсъзнанието на човека; ушите показват самосъзнанието на човека, а очите му показват свърхсъзнанието. Тези четири състояния на съзнанието се обединяват чрез закона на любовта.

Когато човек стъпва на канарите, той трябва да съзнава онова първо положение, от което е изваден. Второто положение е когато човек достигне фазата на животно. Животните представляват съзнанието. Понеже в съвременните езици няма точни думи, които да изразяват идеите, които изнасяме, затова си служим с приблизителни понятия. Третата степен в проява на съзнанието е самосъзнанието, в което се намира днес човек. Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания. Страданията произтичат от неорганизирания живот, а радостите произтичат от организирания живот. Значи, организирания и неорганизирания живот се посрещат у човека. Неорганизираният живот му носи страдания, а организираният му носи радости. Затова самосъзнанието е поле на борба на двете течения на живота.

Великото, Безпределното, Бог, като се е ограничил, е създал малките форми.

Когато вечното се ограничава в малките форми, тогава се ражда страданието в света.

Това е процес на слизане. А може да слезе само Великото, Разумното, Вечното. Само Бог може да слезе в света. Там, където Бог може да слезе и да възлезе, никой друг не може. Любовта се изявява чрез живота. Че Бог е слязъл, това ни показва животът, който имаме. Животът показва присъствието на Бога в нас.

И понеже Той е слязъл от един възвишен свят, в един неорганизиран свят, Той трябва да се смали, за да намери едно място в нас да живее.

Бог се самоотрича от своето величие и слава и слиза да живее между своите деца.

И можем да кажем, че Бог живее като човек сега. Живее както ние живеем. А после ние ще отидем при Бога и ще живеем в Него като човеци. Бог, които е слязъл при нас, ни носи всичкото свое благословение, и търси един начин, по който да ни го предаде. за да не злоупотребим с него. И той е почнал чрез закона на страданията и радостите да ни учи да оценяваме неговите блага. Понеже няма по-велик от Бога, за когото Той да живее, затова Той иска да живее за онези, които е създал. Затова Бог е започнал да се самоограничава, за да слезе до нас. И в туй ограничение Той се радва, че може да слезе да опознае онези същества. които е създал.

Сега аз разглеждам живота от едно ново становище. Ние живеем в един свят неоценен. Запример, нито един от вас не е доволен от състоянието, което сега има. Защо? Защото не знае да вземе основния тон на живота. Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие.

В разнообразието човек е свободен от болести. Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота.

Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си. Тогаз той разбира какво значи да обичаш и да познаваш хората. Този, когото обичаш, трябва да му дадеш всички условия да се прояви в умствено, сърдечно и физическо отношение. В новия живот Бог ви дава добри условия за опознаване. Първия процес на опознаването се състои в това, че онзи, когото ти си опознал, ще ти проговори. Тогаз и цялата природа проговаря на човека и пред човешката душа се откриват безкрайните възможности за нейното проявление.

Всяка форма е едно условие за душата да придобие известна опитност, да придобие известно богатство, да опита безкрайното разнообразие на любовта.

Сега, в зората на новата епоха, вие трябва да имате едно ново разбиране за любовта.

За да обичаш някого, ти трябва да слезеш при него, на неговия уровен, трябва да му занесеш от благата, които имаш.

Трябва да го научиш как да употреби тези блага и, най после да го заведеш със себе си, да го заведеш на гости в своето отечество. Сега всички вие се приготовлявате да отидете там, от където сте излезли т. е. да се върнете отново в рая и да се ползвате от всичките му възможности и блага. Но за да отидете в рая, трябва да минете през една тъмна зона, която се намира между рая и земята. Като минавате през тази тъмна зона, трябва да имате една модерна запалена свещ, най-малко от 25 милиона свещи, за да освети мрака, който съществува в нея. Като влезете в райската градина, тази светлина няма да ви бъде вече нужна, защото в рая има много по-силна светлина. После в тази зона освен непрогледната тъмнина, съществува и толкова голям студ, че всичко замръзва. Там има много по-голям студ от минус 273 градуса, който учените считат като най-големия студ. Затова сами не можете да минете по никакъв начин през тази зона, а трябва да има някой да ви преведе. Само Любовта е, която може да преведе човека през областите на тъмнината и студа. Само Любовта може да ви даде онази топлина и светлина, с които да можете да минете през зоната на тъмнината и студа. И онова, което ви задържа още на земята, това е студът, който се проявява като егоизъм във вас.

Ледовете на двата полюса на земята показват на егоизма на мъжа и на жената. Северният полюс показва егоизма на мъжа, егоизма на ума, а южният полюс показва егоизма на жената, егоизма на сърцето. Ако ледовете, събрани на северния полюс, се разстелеха по Европа, ще образуват върху цяла Европа една планина, висока 2000 метра. А ако се разстелеше този лед по цялата земя, щеше да образува една покривка от 40 метра лед. Това е егоизма на мъжа, складиран на северния полюс. Също така и егоизма на жената, на сърцето, ако се разстелеше по цяла Европа, ще образува една планина от 2000 метра. Егоизма, това е едно грамадно богатство, което мъжът и жената са събрали от как са излезли от рая до сега. И всичкото това богатство е складирано на полюсите. Сега хората искат да премахнат егоизма из един път Това е опасна работа. Къде ще сложите този лед? Той ще покрие цялата земя и ще спре всичката култура. Ако речете да го разтопите, ще образувате потоп, който ще залее цялата земя.

Единственият път, по който егоизма може да се премахне, е пътя на Любовта.

Тя ще го стопява малко по малко, за да го използва като едно благо за културата. А вие искате да разтопите леда из един път. Не ви препоръчвам да разтопявате вашия егоизъм из един път, защото ще влезете в едно такова състояние, в което ще се спре цялата ви еволюция. Нека леда да си стои на своето място Понеже умът и сърцето представят двата полюса на живота, в ума е събран всичкия егоизъм на мъжа, а в сърцето е събран всичкия егоизъм на жената.

Понеже Бог вижда, че всичката опасност за човека иде от неговото сърце, затова казва: Сине мой, дай ми сърцето си, но не казва, дай ми ума си. Бог иска сега жените да отидат при Него, да се справи с техния егоизъм. Не да го премахне, но да се справи с него, да го организира. И той от хиляди години работи над жената, за да организира нейния егоизъм. И тази епоха, която сега се завършва, е епоха на жената. Новата епоха, която иде, е епоха на мъжа, епоха, в която започва да се организира мъжкия егоизъм, да се организира егоизма на ума.

Понеже жената вече се е освободила от своя егоизъм, тя ще дойде да помага на мъжа. Затова всеки мъж иска жена му да го обича, за да му даде топлина, която да стопи егоизма му. Затова се нуждае от нейната обич и топлина. Аз употребявам думите мъж и жена в широк смисъл и ги разглеждам като принципи, а не като форми. Сърцето сега трябва да дойде да помага на ума. Сърцето, това е девицата, девата, която носи топлината на Любовта и разтопява ледовете.

Човек, както земята, има едновременно две движения около себе си и около слънцето — около Бога. От движението около слънцето се образуват годишните времена в живота; от движението около себе си, се образуват деня и нощта. Радостите, това е осветената страна на вашия живот — вашия ден; а страданията, това е неосветената страна на вашия живот — вашата нощ. Затова, на основание на това движение, ние казваме, че радостите, осветената страна, като се движат, ще дойдат в областта на страданията, и страданията като движат, ще дойдат в областта на радостите. Закона е, че радостите и страданията се сменят, понеже вашият живот се движи около себе си и около слънцето на живота — Бога

Има едно слънце, на което жителите като дойдат у вас - ще подигнат вашия живот. Те са братята на Любовта, които сега слизат. Ние имаме вече пристигнал техния авангард и когато слязат всички, цялата земя ще се преобрази. И всички хора ще говорят един език. Всички хора тогава ще се наричат братя и сестри. Всички майки и бащи ще образуват само един Баща. Сега вие ще запитате — от къде ще дойдат тези братя на любовта? — Отгоре ли? — Не, те ще излязат от човешката глава, човешките очи ще бъдат вратата, през която те ще минат и ще дойдат в света. Те с толкова финни, че през никое друго място няма да минат. Затова казва псалмопевецът, — Като видя Господа душата ми се изпълва с радост. И онова което ние вътрешно съзерцаваме и виждаме, то е, което причинява радост в нас, то е което отпосле го чувстваме.

Това. което виждаме в нашите вътрешни съзерцания, то е реалността, а това което възприемаме отвънка със сетивата си е сянка, отражение на реалността. Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излязла из очите на възвишените същества. Ние възприемаме вътрешната светлина, която излиза от очите на онези, които стоят по-горе от нас, като външна светлина. И мисълта на човека зависи от онова предразположение, да възприема тази светлина, която иде от вътре. Когато човек възприема тази светлина, той се подмладява и влиза в областта на Божественото, в областта на Вечния живот, където ще се ползва от благата на Вечността.

В Новия живот ние пак влизаме в Божествените градини, да ядем от пресните и сочни плодове на дървото на живота. Ние ще ви покажем постепенно как да влезете в тези градини и да си наберете пресни и свежи плодове. Като влезете в градината, всеки ще си избере плодове, според вкуса на своя ум и според вкуса на своето сърце.

Сега всички бъдете готови за онези блага, които ще ви донесат вашите братя, които идат. От хиляди години цялото човечество ги очаква и те ще дойдат. Това религиозните го наричат второ пришествие, но не разбират какво значи. Наричат го още свършек на света, което също не разбират какво значи. А ние го наричаме начало на новия живот, пробуждане на космичното съзнание, зазоряване на новата епоха.

____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. В зората на новата епоха.