Jump to content

Бр. 249. Път на зазоряване (из беседата „Път на зазоряване“ – 24 Септември 1939 г.)


Recommended Posts

Път на зазоряване

(из неделната беседа „Път на зазоряване“ – 24. IX. 1939 г.)

Противоречия съществуват в природата, но противоречия съществуват и в човешкия живот. Както и да си обяснявате противоречията, те си остават противоречия. Учените обясняват причината за явленията, които стават з природата. Запример, астрономите обясняват явяването на някоя нова звезда по следния начин. Те казват, че някога, в далечното минало, може и преди милиони години още, някой стар свят се е запалил, че и досега още продължава пожарът. При това, този свят е толкова далеч от нас, че на небето ние го виждаме като звезда. Като гледаме звездата, ние се радваме, че е светла, че се е явила нова звезда, но горко на онези, дето е светнала звездата. Там всичко се е обърнало на газ.

Всякога, когато някой противоречия засегнат нашия живот, ние веднага се питаме, защо стават тия работи. Ако хлябът би попитал гладния, защо го яде, какво ще му отговори? Той ще му каже: Аз те ям, защото съм гладен. Аз те ям, защото те обичам. Аз те обичам толкова много, че без тебе не мога да живея. За да живея аз, ти трябва да влезеш в мене.

Ние разглеждаме разумните явления, защото има явления, които са произволни. Тия произволни явления нямат нищо общо с нас. Те нямат никакво отношение към нас. Много от съвременните хора са нещастни по единствената причина, че спят повече, отколкото трябва. Други пък са нещастни по причина на това, че спят по-малко, отколкото трябва. Едни хора са нещастни че почиват повече, отколкото трябва. Други пък не почиват колкото трябва. Вследствие на това в живота има много противоречия. Вземете например войната, която е едно противоречие. Едно време, когато хората не са били учени, са се били по един начин. Днес, когато хората са по-учени, се бият по друг начин, с модерни оръдия.

Някъде се скарали двама държавни глави, нека те сами разрешат въпроса, без да взема участие и мирното население. Трябва ли за този спор на тия двама души да се хвърлят бомби всред мирното население? В старо време е имало два начина за разрешаване на въпросите. Когато е ставало война, докато хората не са били много културни, всички са се биели, всички са вземали участие» Когато станали по-културни, тогава оставали да се бият само двамата държавни глави. И след като единият от тях побеждавал, другите се подчинявали на съдбата.

Война става и в нашето тяло. Всяко възбуждане, всеки гняв не е нищо друго, освен война. Знаете ли. колко милиона клетки стават жертва при едно сърдене или при един гняв? Някой път по 500 — 600 милиона клетки стават жертва, а по някой път и по няколко милиарда. Ето защо. като знаете това, вие не трябва да се сърдите. При една война в тялото се унищожават множество здрави, разумни клетки. След това човек се чувства отслабнал, разорен и си казва: Защо ми трябваше да водя тази война? Защо ми трябваше да направя такава щета на тялото си? И най-силните хора съжаляват, че са направили една лоша постъпка. Лоша постъпка е тази, в която има повече разхода, а по-малко придобивки. Средствата с които днес си служат във войните, са така разрушителни, че всички народи могат да се омаломощят. Сегашните войни се придружават с големи загуби. Ако днес стават войни между образованите народи, те ще обезличат всичко, каквото културата е придобила. От тия войни всички народи ще се омаломощят.

Съвременните хора още не са готови да предотвратят войната. Ако разумните хора бяха готови, много нещо щяха да направят. Ако религиозните хора бяха на мястото си, и разбираха законите, те щяха да предотвратят войната. Те остават всичко на Господа вън от себе си, Той да разрешава въпросите. Те казват, Господ може да предотврати войната. Това е вярно, но Бог е вън и вътре в нас. Ако поставил въпроса научно, казваме: Бог е над всичко и във всичко. Той е над всичко извън нас и над всичко вътре в нас. Който е над нас, всеки един от нас трябва да Му съобщава как стоят работите. Всеки човек трябва да бъде очи, уши, уста за Бога, да Му казва, какво ще стане. Тогава Бог ще вземе предохранителни мерки. А сега вие казвате: Бог знае какво ще стане и какво трябва да прави. Това, което Господ знае и ние трябва да го учим, да знаем. Бог знае как ще станат работите, но и ти трябва да знаеш.

Ти не можеш да обичаш един човек, който е противоположен на тебе. Ако разделите земята на две половини и изпратите енергиите им на различни места, те ще се търсят. И като се намерят, те ще образуват едно цяло.

Онези хора, които се обичат, са част от едно цяло.

И те се търсят, за да се съединят, да образуват цялото. Това е Божествен закон. Материалистически. въпросът седи другояче. Онзи, когото ти обичаш, ще ти донесе нещо, което ти нямаш, и от което се нуждаеш. И ти ще му донесеш това, което той нека и което очаква. Следователно, когато говорим за любовта в света, ние разбираме среща между хора, които ще си донесат онези Божествени блага, които са необходими за развитието на техния ум, на тяхното сърце и на тяхната воля.

Аз гледам на всички хора като на хора. Казвам, всички хора са дошли на земята да учат търпението Знаете ли какво нещо е търпението? Знаете ли, колко мъчно е да обичаш един човек? За да го обичаш, или трябва да му дадеш нещо. или да приемеш нещо. Така трябва да се дава и да се приема, че и онзи, който дава, и онзи, който приема, и двамата да са доволни. Мъчно нещо е да даваш, както трябва. Запример, дойде някой просяк и вие му подхвърлите нещо. Ако вие някога сте нещастни и отидете при Бога да се молите, но получите същото, какво ще бъде вашето положение?

Един американец милионер умрял и отишъл направо при свети Петър пред райската врата, понеже бил уверен, че ще бъде в рая за добрините, които правил в живота си. — Какви добрини си правил? — запитал го свети Петър. — Направих една църква. — Какво получи за това? — Всички вестници писаха за мене. — Друго нещо? — Направих едно училище, за което пак писаха вестниците. Правих още много благодеяния, за които всички вестници писа — Тогава тебе ти е платено за това, което си направил. Кажи едно добро дело, което никой да не знае. Американецът мислил, мислил, не могъл да се сети. Почесвал се по главата, както българите правят, и най-после му дошло на ума, че един ден, когато бързал, отивал по една важна работа, една бедна вдовица го последвала и започнала да се моли да й даде някаква помощ. Той бил недоволен от това, че го безпокои и, за да се освободи от нея, подхвърлил й един долар. Това е особено дело, трябва да се обърне внимание на него, защото никой не знае и нищо не е писано във вестниците. Да отидем при Бога, Той да разреши това дело казал свети Петър. Отишли двамата при Господа. Свети Петър влязъл при Бога и разправил цялата работа. Като го изслушал. Господ му казал, Дайте му два долара и го пратете да си върви.

Питам, С какво можете да се похвалите? С какво може да се похвали един човек? Вечер, преди да си лягате, прегледайте живота си и вижте, има ли една постъпка, която сте направили, че да ви е приятно. Колкото постъпки да е направил в живота си, да му е приятно. А ти погледнеш една, втора, трета, четвърта постъпка и намираш. че не са както трябва. В това отношение човек трябва да бъде като художникът, да нарисува нещо красиво. Има художници, които са нарисували много картини, но като погледнеш, не виждаш нищо идейно. Той ги рисува с цел да обърне внимание на хората. Тези картини нямат никаква стоимост. Ако нарисуваш една картина, която да представя състоянието на един беден, страдащ човек, ти трябва да я нарисуваш така, че да представя истинското положение Като погледнеш тази картина, нито да отнемеш нещо от нея, нито да й предадеш — точна да бъде. Ще нарисуваш картината такава, каквато е, да изразява точно вътрешното състояние. Този човек се чуди какво да прави Той се обръща към Бога и пита: Господи, какво да направя? Всичко това трябва да се чете в картината. Или някой нарисувал смирения човек. Той трябва да го нарисува такъв, какъвто е. Знаете ли къде седи смирението на човека? — В любовта. Без любов, човек не може да бъде смирен. Само при любовта човек може да се смири. Като се намериш пред някое слабо същество, ти изпитваш известна приятност и колкото да си силен, ти си готов веднага да услужиш на това слабо същество. Ти си готов доброволно да му помогнеш. И като му помогнеш, ти изпитваш в себе си едно вътрешно разположение. Бог постъпва така. Срещне ли някое слабо същество, което се е обезсърчило, Бог мине край него и му казва: Всичко ще се оправи.

Вие сте още в любовта, в която хората умират. Но има една любов, в която хората не умират. Има едно друго неумиране. Защото и ония, които живеят в ада, също не умират, но се мъчат. Като говоря за живеене, аз разбирам един светъл, съзнателен живот, дето човек да е радостен в своите мисли, радостен в своите чувства и радостен в своите постъпки. За разумните хора това е възможно. Ние имаме образци в света. Вие седите някой път и сте недоволни от носа си. Че в 10 години вие можете да поправите носа си и да имате какъвто нос искате. В 10 години вие можете да поправите веждите си, ушите си, устата си, мозъка си, тялото си, да създадете от себе си какъвто човек искате. Това може да направи съзнателния човек. Това е възкресението на човека. Като вървим по Божествения път, ние ще създадем от себе си каквито хора искаме. И каквито Бог изисква от нас. Когато един ученик влезе в художествената академия, макар и да не е могъл да рисува, той в 10 години съзнателна работа може да стане като професора си. Същото може да се каже и за ученика по цигулка или друг някакъв инструмент. Като свири десетина години съзнателно, той ще стане добър цигулар. Достатъчно е да има стремеж да работи. Не само за един момент, но човек трябва да има непреривно желание да работи над себе си. Тогава той ще види, че половината от съдбата му е в негови ръце. Ако човек работи добре над себе си, той ще работи добре и в дома си. Ако работи добре в дома си, ще работи добре в обществото. Ако работи добре в обществото, ще работи добре и в народа си. Ако работи добре за народа си, ще работи добре и за цялото човечество. Ако работи добре и за цялото човечество, той ще работи добре и за невидимия свят.

От всички хора се иска добродетелен живот, който носи светлина, топлина и сила в себе си. Съвременните хора се нуждаят от едно ново, преобразено поколение, за което в мистичен език може да се каже стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в царството Божие“.

Духът, разумното начало а човека трябва да заговори. Духът работи в нас, но ние се намираме в едно положение, че не можем да се въздържаме. Мъчно е човек да се въздържа.

„Пътят на праведния е път на зазорязане“. Войната в света не е никаква неизбежност. Тя представя един краен резултат, в който Бог се налага, за да превъзпита хората. В това време, именно, иде Божествената сила. която е създала света, и която пред нищо не може да отстъпи. Пред Божествената сила всичко може да се поправи. Следователно. Бог превръща нещата, за да ги пресътвори. В всека война се създава един нов свят. Ако стане нова война, нов свят ще се създаде, с ново разбиране. След всеки неуспех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си.

Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия свят. животът ни да бъде уреден. Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият свят са непреривно свързани. Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството. Тези три състояния в човека са тясно свързани. Малкото дете е във възрастния, и възрастния е в стария. Малкото дете, възрастният и старият образуват един човек. Старият човек от време на време въздиша и си казва: Какво дете бях. Той съжалява за своето детинство и за своите младини. Малкото дете, като погледне дядо си, казва: колко е умен дядо ми! Детето, баща му и дядо му заедно съставят един човек. Нищо не е изгубено. Като отидем в невидимия свят и се обърнем назад, нашето минало не е нищо друго, освен нашето детинство.

Сега, като се върнете дома си. аз искам да се подмладите. Всеки да се подмлади за толкова години, колкото години е обичал Христа, а не да казвате само, че сте работили за Христа, без да сте постигнали нещо. Вие трябва да опитате своята любов. Ако страдате от ревматизъм, а сте се подвизавали десет години, кажете си: В името на тази любов, която съм имал десет години, да изчезне моя ревматизъм. Ако ревматизмът ви изчезне, вие наистина сте обичали Христа. Ако не изчезне, не сте го обичали. Ако ви боли глава или друго нещо направете същия опит. Не само това, но ако желаете нещо, кажете си: з името на Бога, когото обичам, да бъде това което желая. Ако стане това, което желаете, вие наистина сте обичали Бога.

Христос казва: Вие досега не сте просили. Просете и ще би бъде. Каквото просите в любовта, всичко ще ви бъде. Но за да стане това, всички трябва да бъдем вярващи, разумни деца, да няма никакво съмнение в нас. Каквито външни промени стават, вие не трябва да се изменяте вътрешно.

Ако духовните хора бяха концентрирали своята любов към Бога, светът щеше да се смекчи.

Казвате: каквото се реши. Не, всички духовни хора трябва да отправят ума си към Бога, да кажат, Господи. ние ще се изправим! Отложи това нещо, което сега предстои да стане. Решите ли да се изправите, Господ ще отложи. Но ако ние не искаме да се отложи, ще дойде онова, което е предвидено. Щом ние пожелаем. Господ е готов де послуша нашия зов. Нещастието може да се отложи. Като решим да изправим погрешните си, нещастието може да се отложи. В този смисъл войната може да се избегне. Съвременните народи, англичани, германци, французи, руснаци, всички са умни и културни народи. Тези народи могат да вършат волята Божия. Всички Християнски народи могат да отправят мисълта си към Бога, да се по-молят да се отложи голямото нещастие, което иде сега в света. Казвам:

Помолете се да се отложи нещастието, което иде върху вас.

Кажете: Господи, спри за малко, ще по-правим погрешните си, ще изпълним Твоята воля!

Това е, което се изисква от нас.

Любовта е постижение на всичко в света.

____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Път на зазоряване

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...