Бр. 251. Мощните сили в природата (из беседата „Мощните сили в природата“ – 8 Октомври 1939 г.)

[Ани]

Мощните сили в природата

(из неделната беседа „Мощните сили в природата“ – 8. X. 1939 г.)

Мнозина от съвременните хора се обезсърчават. Защо се обезсърчават? Причината на тяхното обезсърчаване се дължи на слабата им надежда, на слабата им вяра и на слабата им любов. Следователно, за да се изправиш, за да се насърчиш, ти трябва да изправиш в себе си тези три източника, от които излиза вярата, надеждата и любовта. Къде ще ги намериш? На главата си. И забелязано е, че всички ония хора, които се обезсърчават. обикновено пипат главата си. Тези, които са недоволни, също пипат главата си. И онези, които имат в себе си силна надежда, силна вяра и силна любов, също така пипат главата си, но има разлика в пипането на едните и в пипането на другите. Те пипат различно.

Онзи, който, има вяра, като пипне главата си на лицето му се явява една приятна усмивка, той се радва, че има нещо в себе си. на което може да разчита. Онзи, който има слаба надежда, като пипне главата си, веднага става мрачен, недоволен, като че е пипнал в празен джеб. Той казва: Няма на какво да се надявам. Затова казвам, Дружете с хора, които имат силно развита вяра. Те са богати, те са милионери. Те са много щедри. Дружете и с хора, които имат силна надежда. Надеждата се занимава само с един ден — от изгрева на слънцето до залязването. Надеждата разрешава въпросите само на един ден. Вярата разрешава въпросите на векове, а любовта е сила, която обхваща цялата вечност. Тя обхваща цялото човечество. Ако не можеш да обичаш хората поне умствено, ти не можеш да започнеш с любовта. Ако не можеш да вярваш, че един ден ще ти се дадат условия да се подигнеш, ти не можеш да започнеш с вярата. Ти трябва да вярваш в това, въпреки всички противоречия, които съществуват в света. И после, ти трябва да се надяваш, че всеки ден има нещо, което е отредено специално за тебе.

Нима не е определено за тебе какво количество храна трябва да приемеш? Определено е. Нима не е определено за тебе какво количество светлина трябва да приемеш всеки ден? Определено е. Нима не е определено за тебе всеки ден какво количество звукове трябва да влязат в ушите ти? Определено е. Всичко това е определено, но кой ще ни разправя за тия работи? Учители трябват за това. Ако ти като художник не рисуваш, как ще нарисуваш един красив образ? Как ще нарисуваш милостивите очи, очите на милосърдието? Ако вие се обезсърчавате така лесно, къде е любовта ви към Бога? Преди всичко, човек трябва да има абсолютна любов, абсолютна вяра и абсолютна надежда към Бога. И тогава мъчнотиите ще газят човека, но той ще бъде по-силен, лесно ще ги носи.

Сега заблуждението на хората е там, че те търсят здравето извън себе си. Сега аз не ви говоря за един Бог, който образува спорове между хората. Според мене, Бог е същество, което хармонира всичко в света. При това същество няма месоядни животни, няма и тревопасни. Там няма нито престъпници, нито царе, нито слуги, нито господари. Там всички са равни. Равенството седи в това, че всички са богати. Там всеки има повече, отколкото му трябва. Всички същества, които живеят при Бога, имат желание да дават, но никой няма желание да взема. Те обикалят целия свят, а търсят някой, на когото да дадат. Те са хора. които обичат Бога. Те имат любов към Бога. Онези същества, които имат вяра, ходят да агитират за богатите. Те казват: Вярвайте, че има богатства, които са определени за вас. Онези пък, които имат надежда, ходят да рапортират и казват: Надявайте се във всичко, което вярата и любовта носят. Вярвайте, че всичко това е сто и едно на сто вярно. Това, което искате, ще стане, и то само след няколко часа, до вечерта най-късно ще стане. Ето онзи езичник, който отиде при Христа да се моли за болния си син, провери това. Христос му каза: „Иди си, синът ти ще бъде здрав“. Като отиде у дома си. той намери сина си здрав и видя, че това време съответстваше на времето, което Христос каза. Както каза, така се изпълниха думите Му. Че ако ти не вярваш в онзи глас в себе си, в кого ще вярваш? Някой път ти си отчаян, но нещо дълбоко в тебе ти казва: Не бой се, ще се оправи тази работа, лесно ще се оправи. Ти не можеш да си представиш, как ще се оправи, отде ще дойде това изправление на работата.

Представете си, че вие се намирате някъде, където има 35 градуса студ, и водата, всичко наоколо е замръзнало. Минава един човек край вас и ви казва: След три часа вие ще имате вода. — А, след три часа? Това е невъзможно. Отде ще се вземе тази вода? Докато се чудите, как ще стане тази работа, виждате, че температурата се подига, дохожда до 20 градуса и водата започва да се явява. Ледът се топи и се превръща във вода. Питам, коя е причината за студа? Причината за студа, това е човешкото. човешкият егоизъм. Ако днес съществува голям студ на земята, той се дължи на човешкия егоизъм. Един ден, когато хората се хармонират по мисли, по чувства, земята ще бъде обвита с една топла обвивка. Тогава от слънцето ще идат такива енергии, че даже северния полюс ще бъде обитаем. Ще кажете, че това са предположения. Да, сега са предположения, но учените казват, че преди хиляди и милиони години двата полюса са били екватори. За да се докаже това нещо, трябват математически изчисления. Тогава ще ви докажа защо именно полюсите са били екватори и екватора е бил полюс. Значи, ставало е някакво разумно движение. Питам, защо северния полюс е горе, а южния долу? Защото южният полюс е по-тежък от северния. Значи, материята на земята не е навсякъде еднакво тежка. Едната част на земята е по-тежка, а другата е по-лека, вследствие на което оста на земята се е наклонила на 23 градуса. Не само оста на земята се е наклонила, но се е наклонила и оста на човека към Бога, пак на 23 градуса. Ще кажете: какво отношение има между полюсите на земята и полюсите на човека? Има известно съотношение, но по аналогия вие не можете да направите това сравнение. Запример, ако вземете едно статическо и едно динамическо число, вие не можете да им дадете еднаква цена. Статическото число показва резултата само на един момент, динамическото число е непреривен процес.

И любовта има тия два момента - статическо положение и динамическо. Когато някой казва, че едно време обичал, а сега не обича, той се е намирал в статическо положение на любовта. Любовта подразбира динамическо положение. Ти не можеш да кажеш, че някога си обичал повече, а сега обичаш по-малко. Да се мисли така, това е заблуждение. Любовта не може да се измени. Любовта, като велика разумност. Единствената реалност, която никога не се дели. Сама по себе си любовта е неделима. Следователно, всеки човек трябва или целокупно да възприеме любовта, или целокупно да я откаже. Страданията на хората произтичат от това, че те не могат да възприемат любовта целокупно. Те я считат за нещо опасно и казват, че ако вървят по пътя на любовта, ще страдат. Значи, сегашните хора, които не ходят по пътя на любовта, благуват. Тези хора, които сега се бият, имат ли любов? Ами между сиромасите и богатите има ли любов? Вземете съвременните хора, те се делят на вярващи и невярващи. Така не се определят хората и не трябва да се определят. Вярата е сила, която поддържа ума. Ако вярата на човека е слаба, и умът му е слаб. Ако надеждата му е слаба, и сърцето му е слабо. Ако любовта на човека е слаба, и Духът му не може да се прояви. Следователно, за да се прояви Духът, той се нуждае от любов. Без тази вътрешна сила човек не може да постигне нищо.

Сега някой мислят, че трябва да се влюбят в един човек. Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота. Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека. Любовта е сила, която отваря умовете и сърцата на всички хора. Който люби по този начин, когото срещне, той е готов да му помогне. Този човек внася едно разположение на духа във всички хора. Нали сте имали такава опитност? Срещнеш един чужденец, непознат човек, но ти е приятно да го срещнеш. Само една среща ти е достатъчно, приятно ти е.

Според мене, духовният човек се отличава с две качества: той познава законите на светлината и законите на тъмнината. Духовният човек никога не се лъже. Вие не можете да му представите светлината за тъмнина и тъмнината за светлина. Това е невъзможно. Човек, който живее в Божествения свят, никога не може да се излъже в любовта. Вие не можете да му представите безлюбието за любов. Вие никога не можете да му кажете, че го обичате. Вие не можете да го излъжете. Още като се приближавате при него, той познава дали го обичате. Ако от вас излиза топлина. вие го обичате. Най-приятната топлина на любовта, това е топлината на вечния живот. Без тази топлина органическият живот на земята не би съществувал. Хората, които се обичат, трябва да се съединят, за да дадат потик. И толкова, колкото любовта е била силна. толкова и животът е силен. Дългият живот зависи от интензивността на любовта. Колкото по-рано са умирали децата, толкова любовта на майката и на бащата е била по-слаба. И тогава, според закона на наследствеността, казваме: ако майката е вложила повече любов в своето дете, то върви по нейната линия т. е. по женска линия. Следователно, ако майката е здрава, бащата и да е болен, детето ще бъде здраво.

Казвам, хората умират от безлюбие. От малко любов. Хората се обезверяват от малко вяра. Човек, който не може да слугува на всички хора, той не знае какво нещо е вярата. И човек, който не е готов да люби всички хора, той не може да се нарече Син Божий. За да бъде Син Божий, човек трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал. Аз не говоря за работи, които човек е създал. Аз изключвам човешките работи. Само на Божественото може да се вярва. Само на Божественото може да се надяваме.

Сега, погрешката на съвременните хора седи в това, че те са влезли в едно статическо положение. Това се дължи на факта, че те не са родени още от вода и от Дух. Сегашните хора са родени само по плът, а всеки, който е роден по плът, него го очаква смърт. И тогава, всички ония идеали, които е имал, ще изчезнат. Даже съвременните хора разглеждат въпроса така. Те казват, един ден земята ще се разруши, какво ще стане с нас тогава? Какво ще остане от човека? Но те не разбират законите. Земята е едно училище. Тя не може да се разруши. Щом свърши училището на земята, човек ще мине в друго, по-високо училище. Има друга една земя, за която човек се готви. Тя е обетованата земя. Като умрат, хората ще отидат в тази обетована земя. Някои очакват да се преродят и питат: къде ще се родят след смъртта си. Въпросът за прераждането е добре застъпен в индуската философия и които се интересуват, могат да четат по въпроса за кармата. Те застъпват добре въпроса за кармата. Щом се намерят пред нещо, което не могат да обяснят, те казват, карма е това. Кармата нищо не обяснява. Кармата е резултат на не добре приложената и употребена любов. Кармата е резултат на не добре употребената вяра. Кармата е резултат на не добре употребената надежда. Значи, ако животът, който е излязъл от любовта, не е използван добре, дава един резултат, който индусите наричат карма. Мисъл, която не е употребена както трябва, и тя образува карма. Ако и човешката воля не е постъпила както трябва, също образува карма. И тогава в един живот се струпват всички нещастия на главата ти. Ти казваш, Защо Господ създаде света такъв? Щом се намериш в това положение, ще си кажеш: Този свят аз го създадох такъв.

За да бъде мисълта на човека силна, това зависи от неговия ум. За да бъде човек благороден, това зависи от неговото сърце. За да бъде човек силен, това зависи от неговата воля. Следователно, Бог дал на човека три важни неща, и ако той върви по Божиите пътища, той може да бъде разумен, благороден и силен. Всичко, каквото човек мисли, ако не в една година, то в един живот той може да го постигне. Аз говоря за ония основни желания, които са в него. За да постигнеш нещо, преди всичко мисълта ти трябва да бъде музикална. За това има един метод. Но аз още не мога да ви кажа тайната на музиката

Когато Бог вдъхна дихание на човека, Той вдъхна чрез носа му, като каза: Ти ще мислиш правилно. Защото музиката не е чувство, но е мисъл. Онези чувства, които събуждат мисъл за постижение на красивите неща в света, те са музика. Същото може да се каже и за мислите на човека. Само ония мисли са музикални, които имат пред вид постижение на красивото в света. Чрез музика се постигат красивите неща в света. Духовният, чистият, святият, възвишеният живот в любовта не може да управлява тия възвишени чувства, ако в човека не е развита музиката.

Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение. Тъй както сега пеят. това още не е пеене. В бъдеще ще има школи, в които ще има образи на истинско пеене. Ако всички хора проявят добротата си, те щяха да подобрят своето пение. Пред очите на добрия човек ще се отвори и физическия, и духовния, и Божествения и той всичко ще вижда. Аз наричам добър човек този, за когото и физическият, и ангелският и божественият светове са отворени. Ако ме питате, кой човек е любящ, казвам, Този човек е любящ, за когото са отворени и трите света. Същото се отнася и до човека на вярата и на надеждата.

И тъй, първото нещо: ще имаш една определена любов към Бога. Всеки човек може да почувства гласа на Бога. И като дойде това време, ще знае, че му е казано това и ще го провери. Когато човек претърпи голям неуспех, когато се отчае напълно, когато се почувства изоставен от всички, нека тогава се вглъби в себе си, и ще чуе един тих глас, който му казва: Не бой се, всичко ще се оправи. Щом чуеш този глас, ще видиш, че след малко време работата ти ще се оправи.

Казвам: Вярвайте на Онзи във вас, Който ви казва, че тази работа ще се оправи. — Ама аз ще умра. — Не, ти ще живееш — От мене нищо няма да стане. — Не, ще стане нещо. Този Който постоянно внася в тебе любов, това е Бог. Този. Който постоянно внася в тебе надежда, това е Бог. Този Бог говори на всички. Той е говорил и помагал на всички и в миналото, и сега помага, и в бъдеще ще помага. Слушайте неговия глас и глава няма да ви заболи. Вие няма да постигнете всичко наведнъж, но всичко ще ви върви с радост и и лесно ще понасяте изпитанията и мъчнотиите.

_________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Мощните сили на природата