Jump to content

Бр. 252. Хвалете Господа (из беседата „Хвалете Господа„ – 15 Октомври 1939 г.)


Recommended Posts

Хвалете Господа

(из неделната беседа „Хвалете Господа„ – 15. X. 1939 г.)

Ще прочета най-краткия псалом — 117. Тези думи са казани много години преди Христа.

Ако аз днес бих писал този псалом, бих писал така: „Хвалете Господа, всички народи. Мислете всички добре, чувствайте всички добре и прилагайте всички истината в живота си“.

Кое е необходимото в живота? Да живее човек добре. Но как да живее добре? Физическият живот се обуславя от няколко неща. Той се обуславя от въздуха, от храната, от светлината и от топлината. Следователно, за да живеем добре, ние трябва да имаме тези няколко условия. Храната представлява елемента въглерод, водата — водородът, въздухът — кислородът, а светлината — азотът. Сама по себе си, светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. За нея казват, че тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят. Те го знаят под името „светлина“. Думата „сат“ означава това, което е проявено, което проявява нещата. Но онова, което проявява нещата, е вътре в нас, не е извън нас. Ние знаем света дотолкова, доколкото Божественото в нас се изявява. В света съществува една голяма погрешка, която произтича от факта, че ние искаме да знаем всичко.

Ако човек знаеше всичко, то това щеше да бъде най-голямото нещастие за него.

Ти знаеш ли, какъв ще бъде твоят бъдещ живот? Ако ти знаеш това, щеше да бъдеш най-нещастния човек в света. По-добре, че не знаеш. Като не знае какво го очаква, човек всеки ден се надява на нещо ново и добро.

Ще ви приведа един пример, който се е случил някога в Варна. Един млад господин си купил нови, хубави дрехи, нови шапки, нови обуща и така натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората. Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген вода върху него. Първият момент той кипнал, щяло му се да се развика. Но после си помислил и си казал в себе си: Благодаря на Бога, че това беше вода. С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже. Като погледнал към балкана, той видел една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу. Водата е чиста, аз изкъпах малкото си детенце, и изсипах водата навън. Успокоен, той й казал: Няма нищо, госпожо. — Втори път, продължила тя, аз ще бъда по-внимателна, няма да повторя същата погрешка. Той си помислил: Няма нищо, дано благословението на детето дойде и върху мен. Това дете е още чисто, безгрешно, нищо от това, че водата, в която е било къпано, се изля върху мене.

Съвременните хора са пътници в живота, и всеки ден все ще се излее по един леген вода върху главата им. Но няма какво да се прави. Тази вода засяга всички, тя все ще дойде отнякъде. Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: Защо да е така? Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо.

Често хората роптаят против този свят. Но какъв свят биха създали те, ако на тях беше представена тази задача?

Хората сами са причина за своето недоволство. Запример, някой си заръчва нови обуща, по парижката мода. Те са тесни, с остри върхове. Той едва ходи, обущата му стягат, измъчват краката му. Ако му кажете, че обущата не са хубави, ще ви каже. че модата е такава. Друг някой си купи модерна шапка, но главата не е доволна от нея, не й приляга, притеснява я нещо. Но човек казва, че е хубава, защото е модерна. Друг пък си ушие костюм пак по последната мода, тялото протестира, недоволно е, притеснява го нещо. И то е по парижка мода. Може да се обличате по парижка, или по английска мода, но важно е, че тялото протестира против модата.

Много от мислите и чувствата на човека са по последната мода, но сърцето и умът са недоволни от тях, стяга ги нещо. Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят. Тя го гледа и си казва: Какъв ли хубав цвят е този момък? Утре ще се разцъфти, ще се почувства неговия аромат. Мома та го гледа като цвят, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива й се сърцето. Този цвят още сега издава своето ухание. Чрез сърцето си тази мома чувства, че този цвят не е такъв, какъвто си го представя. За други може да е хубав, но за нея не е. Пчелата може да извади от магарешкия трън мед, но пчелата може да направи това, не и човек. Човек не може да извади никога храна от магарешкия трън. За да извади нещо от. магарешкия трън, човек трябва да има ума на пчелата. С своя ум, обаче, човек ще мине покрай магарешкия трън и ще го отмине без да се възползва от нещо. Мине ли пчелата край него, тя не го отминава. Тя се спира и му казва: И в тебе има нещо хубаво.

Казвам: само умните хора могат да извадят от лошото нещо добро.

Днес целият свят е разделен. Ние не сме против делението. Нека хората се делят. Ние не сме и против всевъзможните начини на мислене. Ние знаем, че всичко, каквото става в света, е за добро. Но всяко нещо трябва да бъде поставено на своето място. Нещата не трябва да се поставят в противоречие. Ние не трябва да предаваме на нещата такъв смисъл, какъвто те нямат.

Запример, вие искате да имате знание, искате да бъдете щастливи. Нека някой от вас определи, как би могъл да бъде щастлив. Ако може да ми определи това, аз сам бих се възползвал от това определение. По кой начин човек може да бъде щастлив? Вие мислите, че ако сте богати, ще бъдете щастливи . . . То е само едно от последните условия. Богатството влиза в щастието, но щастието не зависи от него. Вие искате да бъдете силни. Така е, силата влиза в щастието, но щастието не зависи от силата. Вие може да искате да бъдете красиви. И красотата влиза като елемент на щастието, но щастието не зависи от красотата. Всичко, каквото човек пожелае в света, влиза като елемент на щастието, но само от него не зависи щастието. В какво седи щастието на човека? В какво седи щастието на гладния човек? В хляба, с който той може да задоволи своя глад. Човек иска да бъде щастлив. Как може да бъде щастлив, ако не мисли правилно? Три неща са необходими за щастието: светъл ум, добро сърце и правдива воля. Правдив трябва да бъде човек. Някой иска да бъде цар. Добре, може да стане цар, но какъв е проектът, който е приготвил за своето царуване? Мнозина са поставили своите проекти, и Бог ги е турил царе, да управляват света. Дайте си и вие проекта, и един ден Бог ще направи и вас царе, но горко ви, ако не приложите своя проект. Някой иска да бъде учен човек. Добре, дай си проекта, и ще бъдеш учен. Но горко ти, ако не изпълниш проекта, както си обещал. Някой иска да бъде светия. И това може. Но не само да се облече външно в светийски дрехи, но да ходи между хората, които са закъсали, които ходят в тъмнина. Някой се отчаял, иска да се удави. Светията го среща и му казва: Не бой се, ти няма да пострадаш. Ще излезеш от това положение. Ако светията не е умен, и не знае какво да му каже, той ще се удави. Някой изпаднал в мрак, тъмно е пред очите му. Като го срещне светията и го погледне, всичкият мрак се разпръсва. Някой бяга от дома си, казва: Пази Боже от лоша жена. Той бяга от жена си. Светията го среща и му казва: не се бой, жена ти не е лоша. Като се върнеш у дома си, ще видиш, че тя те обича, милее за тебе. Той се връща дома си, и наистина, жена му го прегръща, целува, станал е някакъв преврат в нея. Каквото светията каже, всичко става. Но каквото обикновеният човек каже, нищо не става.

Сега ние се намираме пред една преграда, която мъчно можем да минем. Едно време рибите, които се намирали в трудно положение, търсели начин как да излязат от тежките условия на живота си. За тази цел се събирали техните философи и държали агитационни речи, разисквали върху въпроса за оправянето на техния свят и дошли до убеждението, че има някакъв начин за изправяне на живота. Но като не могли да постигнат това, най-после те си казали, че повече няма да говорят върху този въпрос Въпреки това, на един от техните философи дошла идеята, че трябва да излизат от водата. Само Бог ще ни спаси, казали те. Иначе, каквото да проповядваме, докато сме във водата, нищо не можем да постигнем, Само там е нашето спасение. Като излязоха от водата, положението им се подобри. И с това царството Божие не дойде заради тях, но онези, които не повярваха, останаха във водата и до днес.

Сега аз искам да изнеса пред вас някой въпроси, защото по лицата ви виждам, че вие можете да мислите. Вие не сте се отказали да мислите, но мислите за обикновени работи. Колкото за обикновени работи, всички сте специалисти. Толкова сте специалисти, че от много знание разваляте живота си. Знаете ли как го разваляте? Вие разваляте живота си като онази българска жена, която иска да тъче много тънко Тя тъче тънко, но конците й се късат. Изкуство е да тъче тънко, без да се късат конците, колкото тънко и да преде. Никоя предачка още не е достигнала изкуството на копринената буба и на паяка. Вижте как тъкат те. Какъв тънък конец имат. И след това казват, че бубата била глупава. Каква тънка ръка има тя. Конецът й е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда.

Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят. Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието. Най красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието. Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят. Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всичките условия.

Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както турците представят рая. Те имат представа за рая като за една голяма планина от ориз варен, на едри зърна, полян с масло и захар. И те ще седнат в тази планина с лъжица в ръка и с чибук в уста и ще блаженстват. Това не е никакво щастие. Това е турско разбиране. Ако под думата ориз турците разбират яденето в смисъл на нещо вечно, в смисъл на вечната истина, съгласен съм тогава. Но ако във външните условия разбират някакво щастие, това е едно илюзорно състояние. Ако мислите, че външното щастие ще ви направи истински щастливи, вие се лъжете. Каквото и да мислите, вие трябва да държите само една идея в ума си: Без любов човек не може да бъде щастлив. Любовта съдържа три елемента в себе си. С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си: свят на любовта, свят на Мъдростта и свят на Истината. Любовта носи най-красивият живот в себе си — Божественият. Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкият. ангелският и Божественият. И мъдростта като елемент на щастливия живот, също включва три елемента; Божествена светлина, ангелска и човешка светлина.

Всеки трябва да бъде свободен да мисли право. Защо? Защото ако мислиш право, ти ще бъдеш щастлив. Ако мислиш криво, ще бъдеш нещастен. Ако чувстваш добре и си благороден в чувствата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако не си благороден, ще бъдеш нещастен. Ако постъпваш добре, ще бъдеш щастлив. Ако не постъпваш добре, ще бъдеш нещастен, ще знаеш, че си в света на нещастието. И тогава няма защо да се възмущаваш, но ще проучваш елементите на живота и на щастието. Тогава ще видиш от какво произтича нещастието. Ако нещастието произтича от любовта, това показва, че ти не си се научил още да обичаш, нито пък оценяваш любовта, която хората ти дават. Нито своята любов можеш да оцениш, нито любовта на хората. Ако ти не можеш да оцениш любовта на хората, как ще оцениш любовта на ангелите? И ако не можеш да оцениш любовта на ангелите, как ще оцениш любовта на Бога?

Преди няколко дни при мене дойде един просяк да иска пари. Аз му казах: слушай, ще ти помогна, но ако кажеш какво мислиш за мене. Той започна да се върти натук-натам. Казвам му: не искам да ме сметнеш. Но аз ще ти дам една работа, която можеш да изпълниш най-много след една година. След това ще ти дам една доста почетна сума. След една година ще дойдеш при мене. Готов ли си на тази работа? — Отде да зная можеш да ми дадеш някаква работа, която не мога да свърша. Значи, ти нямаш вяра в мене. Ти мислиш, че аз ще ти дам работа, която не можеш да свършиш. Ако беше ме послушал, щях да ти дам нещо повече. Понеже не ме послуша, вземи един лев и си върви. Ако беше ме послушал, аз имах предвид да му дам една крупна сума. Но той сам избяга от щастието си. Такъв е законът на природата. Когато природата ти даде една задача, ти трябва да я изпълниш. Щом я изпълниш, ти ще бъдеш щастлив.

Ако не я изпълниш, тя ще ти даде един лев и ще ти каже, хайде, върви си сега.

Като изучавам човека, виждам, че е доста умно същество. Човек се отличава от другите животни по своята мисъл. Но ако всеки ден мисълта му се изменя от вятъра, който вее, каква мисъл е тази? Ако при най-малките несгоди човек се разколебава в Божественото в себе си, тогава каква е неговата интензивност в мисълта му? Вие не искате да страдате, но страданието ще ви се наложи. Няма нито един човек в света, който да е избегнал страданието. Всички същества от организирания свят са подложени на страдания. Никой не прави изключение, и за никого не се прави това изключение. Човек може да избегне страданията. Но той трябва да живее в една хармонична среда, в която търканията да са много малки. Нужни са обновителни процеси на вашата нервна система. Днес разрушаващите условия са по-силни, та разрушават нашата нервна система, вследствие на което ние не можем да възприемем достатъчно нервна енергия. Тази е причината, дето хората умират безсилни и от глад. Виждате богати хора, които имат всичко на разположение, но апаратът им не работи не могат да ядът. Въпреки, всичкото си имане, те умират от глад. Бедният пък казва: ако бих имал повече храна, бих живял повече. Обаче великият Божествен живот се обуславя от правите Божествени мисли. Божествената мисъл се отличава със свойството, че лекува. Дето и да съсредоточиш тази мисъл, каквато болка и да имаш, не се минава ден, два, три или една седмица, и болката минава. Ако нямаш божествена мисъл, болестта продължава. Ако имаш едно Божествено чувство, и то има силата да лекува, както Божествената мисъл. И Божествената постъпка действа по същия начин.

Днес всички хора искат сегашният свят да бъде добър. И се питат. какво ще стане със света. - Земята ще пътува така, както и до сега си е пътувала. Слънцето ще си грее така, както и до сега си грее. Само едно нещо ще стане. Снегът и ледът, който се е събрал на северния полюс, ще се стопи. В бъдеще земята ще мине през такава атмосфера, че ще се запали, т. е. ще мине през огън.

Всичките сухи, лоши и нечисти неща ще изгорят. Ще остане само чистото на земята.

Всички хора, които имат нисши трептения, ще изгорят. Някои ще се стопят, а други ще оживеят. Които оживеят, те ще минат през новото възкресение. Новото възкресение показва, че тези хора ще минат през нова атмосфера. Ние влизаме вече в тази атмосфера, в която хората се топят. Това, което хората наричат нерви, нервни болести, не е нищо друго, освен горене. Топи се, гори вече този човек. И той не знае, какво става с него. Казвам: гориш, но трябва да издържаш. И тогава, единствената броня с която човек може да се запази от този огън, това е Божията любов, Божията Мъдрост, това е Божията Истина, това е Божественото знание и Божествената свобода. Тия неща трябва да има човек, ако иска да се запази.

„Хвалете Господа всички народи!“ Ние искаме сега всички хора, всички народи да хвалят Господа. Как ще Го хвалят? Като станеш сутрин, до вечерта целия ден да не роптаеш. Каквото изпитание ти дойде, не роптай. Дойде ли роптанието до тебе, кажи му: Аз съм чиновник, имам работа. Като свърша работата си, ще поговорим. Дойде второ, трето роптание. Кажи им същото.

Човек трябва да умре за всички свои криви мисли и да ги замести със светли. Той трябва да умре за всички свои нечисти желания, и ги замести с чисти и възвишени. Той трябва да умре за своя стар живот и след това да възкръсне, да влезе в новия свят. След това той ще благодари на Бога, че се е освободил от змийската кожа. Защото всички лоши пороци, това са змийска кожа, с която човек се облича. Човек трябва да съблече тази кожа от себе си. Това значи да се роди изново. Казвам: бъдещето не е илюзия.

Сега иде новата епоха, когато хората трябва да влязат в рая, в щастливия живот.

Аз не искам да ви заставя насила да направите нещата, но казвам: Приемете любовта доброволно, и я приложете така, както вие разбирате. Приемете Любовта така, както Божественият дух у вас я предава. Приемете мъдростта и истината, както любовта на Бога във вас ги предава. Такива трябва да бъдат новите хора, хората на шестата раса, които трябва да дойдат на света. Всички вие трябва да минете от тъмнината в светлината.

Много неща знаят съвременните хора, но имат само една погрешка. Погрешката им се състои в това, че те са поставили физическия свят много близо до очите си, вследствие на което не виждат нещата както трябва. Отдалечете физическия свят малко по-далеч от очите си, за да виждате и духовния. Отдалечете и духовния свят от очите си, за да виждате и Божествения свят. И тогава ще виждате едновременно и физическия, и духовния, и Божествения светове. И ще кажете като Павла: „Едно време бях сляп, но сега виждам“.

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Хвалете Господа

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...