Бр. 253. Призова учениците Си (из беседата „Призова учениците Си“ – 5 Ноември 1939 г.)

[Ани]

Призова учениците Си

(из неделната беседа „Призова учениците Си“ – 5. XI. 1939 г.)

Има много неща в живота, които на пръв поглед са противоречиви. Големите противоречия, които съществуват в света, смущават хората. И в миналите векове хората са се смущавали все от настоящето, — защо светът да е такъв.

Смущенията произтичат от нашите теории, които ние имаме. Всеки човек си има свои теории и иска природата да се съобразява с неговите теории, с неговите разбирания. Теория и пророкуване е едно и също нещо. И пророкът пророкува, но дали ще се сбъдне това, което пророкува, това е въпрос. Следователно, нашите теории за живота трябва да бъдат съобразни с фактите, които са на лице. И пророчеството трябва да се съгласува с фактите, които са на лице.

Запример, някои казват, че аз съм казал, какво тази година война няма да има. Те не са разбрали. Аз казвам: Ако хората са умни, никаква война няма да има. Ако са глупави, война всякога ще има. А защо е така определено? Господ е определил войната за глупавите хора, а за разумните — мир, примирие. За умните хора е определил богатството, а за глупавите — сиромашията. Сега вие можете да ми възразите, че богатите няма да влязат в царството Божие, но богатите с добродетели ще влязат. За такива, именно, е и царството Божие. Богатите с добродетели ще бъдат бъдещите граждани на Царството Божие. Така трябва да разбирате. Говорите ли за сиромаси, аз разбирам сиромаси от грехове. Ако сиромахът по цели дни роптае, той не е от истинските сиромаси. И ако богатият се е стегнал и нищо не дава, и той не е от истинските богати. Истинският сиромах и истинският богат трябва да благодарят за това, което им е дадено и да отворят душата си за Господа. Те са праведни хора. Не благодарят ли на Бога за това, което имат, те не са от праведните. Чудни сте вие! Истинското богатство никой не може да го отнеме. Този богат е един извор или един океан. Кой може да задигне един извор като океана и да го занесе някъде?

Казвате: Да не осиромашеем. Там е всичката ви погрешка, че се страхувате да не осиромашеете. Или казвате: Да забогатеем. Там е пак всичката ви погрешка. Сиромашията носи енергия в света. Всички работни сили в света произлизат, все от сиромасите. А когато човек иска да си почине, той трябва да стане богат — нищо повече. Ако е за почивка, можеш да бъдеш богат. Ако е за работа, сиромах трябва да бъдеш.

Сега аз не искам да взимате думите ми в буквален смисъл. Казвате: защо осиромашахме? Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата. Вие осиромашахте, за да се научите да работите. — Защо разбогатяхме? За да си починете от многото работа. — До кога ще бъдем сиромаси? — Че вие още не сте се научили да работите. Докато не се научите да работите, все сиромаси ще бъдете. Човек, който е опитал сиромашията до дъното и се е научил да работи, в бъдеще богатството е на негово разположение. Това е въпрос за разсъждение, а не теория. Аз не искам да се занимавам с теории. Не искам да се занимавам и с пророкувания. Не че не мога да пророкувам. Аз виждам нещата. Ето, от толкова години разправям на хората, че иде нещо страшно в света. Онези, които ме слушат, казват. че нищо не виждат. Аз им казвам, че след десет години главите на всички хора ще побелеят. Не само че ще побелеят, но ако не слушат, косите им ще окапят. Ако пак не слушат, космите им ще се разпръснат, косъм няма да остане на главите им. Пък и от тях нищо няма да остане. Питате: какъв е смисъла на живота. Казвам: Всичко, което иде в света, изисква умни, добри и справедливи хора. Бъдещето е на добрите, на умните и на справедливите хора. Аз не говоря за бедни и за богати. Богатството и сиромашията са резултати.

Сега, не е важно какво говоря и какво съм пророкувал . Ако пророкувам, че ще стане война, аз не я създавам. Преди години, когато правех своите научни изследвания по различните градове на България, един господин, след като слушал моите сказки, ми каза: Пророкувайте нещо за мене, кажете ми бъдещето. Казвам му: Ти след няколко години ще се ожениш, но ще бъдеш много нещастен. — Че защо ще бъда нещастен, когато ще обичам жена си? — Именно от тази твоя любов ще си създадеш нещастието. Ти ще обичаш жена си, но ще я подозираш в много лоши работи. — Отде знаеш това? —Това се вижда във веждите ти. За да се избавиш от това нещастие, ти трябва да вярваш на жена си повече, отколкото на себе си. Ако не й вярваш, ти ще преживееш големи нещастия — нищо повече.

Аз привеждам този закон и в отношенията ви към Бога. Ако вие подозирате Бога в Неговите действия, очакват ви големи нещастия. Такъв е законът. Ако ти подозираш Онзи, Който ти е дал живот, Който ти е дал всички блага, в най-малката лоша мисъл, ти ще бъдеш на крив път и ще страдаш. Онзи, който ти е дал живот, блага, който и създал всичко, има най-добрите желания към тебе. Тази свещена мисъл трябва да държите в ума си, в сърцето си. Казвате: Това, което говориш, наука ли е? — Няма какво да ви доказвам. Не се занимавам с доказателства.

Всеки недостатък говори за известно отклонение от великия закон на живота. Всяка болест се дължина някакъв недоимък в човека. Болестите се дължат на натрупване на такава материя, която предизвиква неестествен живот в човека. Ако носиш едно кило злато на гърба си и му се радваш като на дете, то ще ти причини известна приятност. Но ако се полакомиш и пожелаеш да вземеш на гърба си 50 — 60 килограма злато, те ще ти причинят голямо нещастие. Това богатство няма да ти донесе нищо. Не е изобилието, което прави човека щастлив, но онова количество, което той може да организира и и да го използва разумно. Къде може човек да използва златото? В своята мисъл.

Сегашните хора се нуждаят от една нова наука. Духовните хора особено, трябва да пазят следното правило: малко да говорят, а повече да мислят, повече да чувстват и повече да работят.

Никога не говорете за неща, които не са станали или които мислите да направите.

Говорите ли за такива неща, те няма да станат. Говори само за неща, които са полезни и които се отнасят до всички. Не говори за ония неща, които се отнасят само за тебе. Те са само за тебе, за никого другиго. Има неща, които се отнасят само за вас, а има неща, които са общи за всички.

Всички неща, които са добре обмислени, в които има разумност и светлина, всички неща, в които има доброта и топлина, всички неща, в които има разумност и сила, могат да станат. Защото и в Писанието е казано: Ако желаеш неща, които са съгласни с волята Божия, които са съгласни с Божията разумност, които са съгласни с Божия живот и с Божията любов, всичко това може да стане. Но ако ние желаем неща, които не са съгласни с тия неща, те не могат да станат. Често хората страдат поради това, че някои работи не стават както те желаят. Какво става в живота? Аз съм срещал пушачи на тютюн — хора, които са пристрастени към тютюна. Като няма възможности да задоволи нуждата си за пушене, той ходи от човек на човек да проси, да му дадат тютюн. Обаче дето отиде, всички му отказват, под предлог, че те сами нямат. Така продължава цели 20 години, докато един ден се откаже от тютюна. Щом се откаже, тогава ще се намерят хора да му предлагат да запуша. Този му предлага онзи му предлага и той е принуден на всички да отказва. Всички онези, на които е искал в продължение на 20 години, всички ще се изредят да му предлагат.

Питам: защо трябва да искат неща, от които отпосле ще се отказваш? Човек трябва да иска такива неща, от които след като се откаже и дойде да му ги предлагат, да е готов да ги приеме и да благодари за тях. Какво трябва да иска човек? Ако вие 6яхте на мястото на този тютюнджия, какво трябваше да искате? Ако аз бях на негови място, какво щях да искам? Щях да се обърна към Господа с думите: Господи, дай ми едно светло сърце, да разбирам нещата. Дай ми един светъл ум, да разбирам нещата. Дай ми една силна воля, да бъда свободен. И тогава, ако хората не се отнасят добре с мене, да кажа: Господи, дай ми една силна и светла мисъл, силна воля, че като бъда на тяхно място, да зная как да постъпвам. И като бъдеш на тяхно място, да отвориш крановете на своя живот, отдето да потече. Кой как дойде при тебе, да каже: Ето един човек, който знае как да постъпва. Такива хора иска Господ, че дето да текат, да поливат градините, да се ражда изобилно. Изобилно вода е нужна на хората.

Сега аз срещам мнозина, които се оплакват, че нямат приятели на земята. Чудна работа! Да живееш толкова време на земята, че да нямаш един приятел! Това не е вярно! Поне един приятел има човек - той е Бог. Срамота е човек да казва, че няма вито един приятел. Заблуждение е да мисли така. Хората страдат от тази лъжлива идея в себе си. — Ама Бог ме е изоставил. — Че Бог те е изоставил, това ни най-малко не показва, че не ти е приятел. И светиите могат да те изоставят, но това ни най-малко не показва, че те не са твои приятели. Хората са дошли на земята да се окъпят, да се пречистят добре, поне десет пъти да минат през баня и тогава да се облекат с нови, чисти дрехи. За тия хора се пита в Писанието: „Какви са тези с белите дрехи?“ Това са ония хора, които минаха през големите мъчнотии и страдания и се очистиха.

Бъдещият свят се създава за чистите хора.

Сега се създава нов свят, нова епоха настъпва само за добрите хора в света. И след всичко това слушате някой да казва: Да си поживеем! Как ще си поживеете? Ако си на фронта, как ще си поживееш? Ако си в някоя баня, как ще си поживееш? Ти си изгубил една голяма сума, как ще бъдеш спокоен да си поживееш? Ако си генерал на бойното поле и изгубиш няколко важни сражения, за които ще те съдят, можеш ли да бъдеш спокоен? При всички служби, които заема на земята, човек все може да се изложи в нещо. Ако спечели, добре, но ако изгуби? Печалбите са много рядко, повече са загубите.

Всички хора ще бъдат съдени. Защо? Защото не са употребили ума си на място, защото не са употребили сърцето си на място и защото не са употребили волята си на място. Две съдби има в света: едната съдба ще бъде за праведните хора, а другата — за грешните. Праведните ще бъдат съдени, за да им се въздаде според правдата. Праведните ще бъдат съдени на земята според закона на доброто, който ще бъде тяхното възнаграждение. Грешните ще бъдат съдени според техните престъпления. И на тях ще се въздаде заслуженото. На праведните ще се въздаде Божието благословение, а на грешните - товарът. който те сами са създали. На последните ще се каже: всичко нечисто, което сте създали, трябва сами да го изчистите. Щом сте го създали, вие сами можете да го изчистите. Това е новото учение. Ако искате да се подигнете, да бъдете благоприятни на Бога, на светиите, на добрите хора в света, тази е мисълта, която трябва да следвате.

Сегашните хора минават, през големи борби и мъчения. Макар че злото ограничава хората, но няма да се мине много време, ще дойде нов порядък в света.

В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание.

След това изпитание настава въдворяването на Царството Божие на земята. Сега вие искате да знаете кога ще бъде това време. Когато учениците питаха Христа за времето, когато ще дойде Царството Божие, Той им отговори: Не е за вас да знаете времето, годината, когато ще стане това. Вие не трябва да го знаете. Аз ви казвам, че е наближило това време, но годината и деня не трябва да знаете. Можете да мислите, че ще бъде след десет години, или след 20, или след 30, след сто и повече, това са ваши теории. Вие не трябва да решавате въпроса повърхностно, но ще знаете: Всеки, който изпълнява волята Божия и възприема Божията любов, за него е дошло Царството Божие. Приемете ли всичко това, вие ще бъдете свободни. И тогава, каквито бури да има, вие няма да се смущавате. Това не значи, че бурите няма да ви закачат. Не мислете, че праведния ще остане незасегнат от бурите. Ветровете и бурите ще го закачат и него, но той не се смущава от тях. Той всякога разсъждава и знае как да се справи.

Казвам: В света съществува една разумност, която се проявява навсякъде: и в животните, в най-малките мушици, в растенията, навред. Ако вярвате в този закон, вие ще имате вътрешна опитност, вътрешни способности, чрез които ще се ориентирате в живота си. Трябва да знаете, че всяко нещо, което се случва в живота ви, каквото и да е, то е за ваше добро. Не съжалявайте, че ви се е случило нещо, което не сте очаквали. Всяко нещо, което ви сполетява, след години ще донесе някакво благо за вас. Не искам да ви утешавам сега, но казвам, че всички ще го опитате. Радвайте се, че ви се е случило нещо, а не съжалявайте. При мен са идвали много болни и аз съм им казвал: Радвам се, че сте се разболели. — Как тъй? Това е много жестоко! Защо се радвам? Защото ако не бяхте се разболели, нямаше да дойдете при мене. А така, като сте дошли, ще мога да ви кажа и нещо добро за вас. Като видя, че някой се привива от болки в корема, казвам му: Ти знаеш ли, че си много несправедлив човек? Ти не живееш добре с жена си, постоянно я хокаш. С децата си не постъпваш добре. Затова те боли корема. — Да не е дохождала тя да се оплаква? — Казвам ти: Ще измениш поведението си и спрямо децата си. Ще виждаш доброто в жена си и в децата си, ще знаеш. че Божественото работи и в тях. Като станеш справедлив и измениш поведението си, болката в корема ти ще мине. — Ами цяр? — Ще вземеш лай-кучка и ще пиеш десет дена по една чашка. — Ама да не ме утешаваш само? — Ако след десет дена корема ти не мине, ела пак при мене. Ще изпиеш десет чашки за десет деня и болката ти ще мине.

Мислите ли, че ако съвременните християни имат Христовата любов в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил? Те нали вярват в Бога и в Христа, защо не го разрешат? Не могат да го разрешат, защото всеки иска да го разреши за себе си. Българинът казва, че всеки тегли чергата към себе си. Право е това. Ние трябва да пазим своята черга, но има Божествени условия, които трябва да се поставят над всякаква черга. Ако ние не любим Бога, ближния си, както трябва, Духът няма да ни даде своите благословения. Ние няма да се ползваме от светлината, от храната и от съня, както трябва. Нищо няма да получим.

Казвам: необходимо е любовта да влезе в живота на всеки човек като велик закон за постижението. Всеки човек трябва да постигне това, за което е изпратен на земята. Всички хора не са изпратени за една и съща работа. Всеки човек трябва да свърши една специална работа. Каква е тази работа, само той може да знае. Има много работи, които са предоставени на човека, но една от тях е специфична, която само той може да свърши.

Сегашните времена изискват от хората непоколебима вяра, речете ли да проявите вярата си, ще дойдат всички съмнения. Дадете ли път на съмнението, веднага ще дойдат и нещастията в живота ви. Не мислете, че нещастията в живота ви са лош признак. Не, те представят едно велико благословение за вас. Надали досега е имало човек на земята, който да е страдал като Христа. Писанието описва Неговите страдания. Наистина страданията Му са били толкова големи, че кръв е излязла от порите Му. От гърдите му се е изтръгнала една въздишка и Той казал: Господи, Господи, защо си ме оставил? Христос сам се намери в голямо противоречие. Този, който имаше сила да лекува други, на когото всички очакваха, дойде до положение да се ругаят с Него, стана посмешище на хората. И най-после Той каза: Господи, в твоите ръце предавам духа си. И след това възкръсна. Надали е имало човек в света, който да е бил толкова щастлив, като Христа. Няма човек в света, към когото Бог да е изпратил своето благословение така изобилно, както към Христа.

И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство.

____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Призова учениците Си.